№ 5413
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110156150 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена от С. С. С. срещу С.
К. С., баща на молителката, с искане за налагане на мерки за защита на молителката и на
нейната майка – Н. П. Д. /бивша съпруга на ответника/ при твърдения за извършени от
ответника спрямо молителката и спрямо нейната майка актове на домашно насилие, както
следва: Твърди се, че ответникът С. К. С. на 12.10.2022 г., на ул. „Райко Алексиев“ № 21, бл.
34, пред входа на блока нападнал пострадалата Н. П. Д., докато същата разхождала кучето
си, удряйки я веднъж с юмрук в носа и три-четири пъти в областта на лицето, бръкнал в
джоба на якето й, откъдето взел ключовете от апартамента, собственост на молителката,
обитаван и от пострадалата, и телефона на последната; Твърди се също, че ответникът на
12.10.2022 г. от телефонен номер ********** /ползван от пострадалото лице Н. П. Д./ е
позвънил на телефонния номер на приятеля на молителката – ********** /от който номер
молителката няколко минути преди това позвънила на телефонния номер на пострадалата,
но никой не отговорил на позвъняването/, и е заплашил молителката, че ще наръга
молителката, приятеля й и майка й, както и че ще убие децата й, ако има такива; Твърди се и
че ответникът влязъл в апартамента, собственост на молителката, обитаван и от
пострадалата, находящ се в гр. София, ул. „Райко Алексиев“ № 21, бл. 34, ап. 17, сменил
патрона и ключалката, като не допускал никой да влезе, откъдето на 13.10.2022 г. след
подаден от молителката сигнал на телефон 112 бил задържан от отзовалия се полицейски
патрул след като и в присъствие на полицейските служители отново не пожелал да отвори
1
вратата доброволно.
Ответникът оспорва молбата за защита, като неоснователна. Не оспорва да е баща на
молителката и бивш съпруг на пострадалото лице. Твърди, че последната не е добре от една
година и половина не спира да пие алкохол и хапчета със зелена рецепта; да излиза от вкъщи
и по 3-4 дни да я няма, като пуска жалби по полиция, че й е направил нещо. Оспорва да е
бил изобщо в София.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, както и за защита на възходящ, поради което и
на основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице.
Ответникът е бивш съпруг на молителката и бивш съпруг на пострадалото лице, предвид
което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и 4 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие.
Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
По делото е отделено от съда като безспорно обстоятелството, че ответникът С. К. С. и
пострадалото лице Н. П. Д. са бивши съпрузи, като молителката С. С. С. е тяхно общо дете.
Представени са и писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която в частта, с
която се декларират обстоятелства от страна на молителката, на които същата не е
присъствала, декларацията се явява негодно доказателствено средство и не следва да бъде
ценена. Единствено в частта, в която молителката декларира обстоятелства, касаещи
твърденията за отправени спрямо нея от ответника заплахи за убийство, съдът намира, че
декларацията е годно доказателство. По отношение на този акт на насилие обаче има
очевидци по твърдения на самата молителка, поради което и декларацията не се ползва от
придадената й от разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН доказателствена стойност. По делото от
показанията на разпитания свидетел Камен б., които съдът кредитира като обективни,
логични и кореспондиращи с останалите по делото доказателства /преценявайки ги по реда
на чл. 172 ГПК/, се установява, че на 12.10.2022 г., от телефонния номер, ползван от
пострадалото лице Н. Д., в разговор с молителката на ползвания от свидетеля б. телефонен
номер, ответникът заплашил, че ще убие свидетеля б., Н. Д., молителката С. С. и бъдещите
й деца, както и че молителката ще целува свидетеля б. мен студен. По тези съображения
съдът приема за доказан този твърдян в молбата за защита акт на домашно насилие. В тази
2
връзка съдът следва да посочи, че не кредитира показанията на св. Камелия Кръстева, тъй
като ги намира за недостоверни. Това е така, тъй като свидетелката заявява, че се е запознала
през октомври месец с ответника, когато той й взел телефона и след това на 11 октомври
късно вечерта, когато той се е прибрал, тя го е посрещнала. В същото време заявява, че
живее в неговата къща, в отделна стая, и не се намира в никакви отношения с ответника.
Това съдът намира за нелогично. Още повече, че свидетелят свързва датата на пристигането
на ответника на 11 октомври с датата на годишнината от своята сватба, което съдът също
намира за нелогично предвид отричането на каквато и да било връзка между свидетелката и
ответника. На последно място, показанията на тази свидетелка противоречат на показанията
на другата доведена от ответника свидетелка - неговата братовчедка С. Т.. Това е така,
доколкото св. Кръстева сочи, че през цялото време на 12 октомври е била с ответника, като
към 5-6 часа следобед са отишли на гости на свидетелката Т., която, от своя страна, заявява,
че ответникът е бил сам, когато й е бил на гости и то към 10 часа сутринта, като
впоследствие уточнява, че “може би по-късно” е дошла и св. Кръстева. Показанията на тези
двама свидетели си противоречат и в друго отношение. Св. Кръстева заявява, че на 11
октомври ответникът дошъл в къщата в Костинброд късно, като свидетелката не помни в
колко часа, но било късно, вече била вечеряла, била се изкъпала и изсушила косата, както и
било вече тъмно. От своя страна, свидетелката Т. твърди, че е видяла на 11 октомври
ответника в същата тази къща “през мрежата” и то по светло. По тези съображения съдът
намира показанията и на св Т. за недостоверни и не ги кредитира. Показанията на св.
Кристина Манова съдът кредитира, тъй като ги намира за обективни и последователни, но
същата не е била очевидец на актовете на домашно насилие, предмет на делото, и има
възприятия единствено по отношение на последиците от твърдяното физическо насилие
спрямо пострадалото лице, но не и относно авторството му. Относно авторството на
актовете на физическо насилие спрямо пострадалото лице по делото няма годни
доказателства. Няма и събрани доказателства относно твърденията за ограничаване на
правата му за достъп до обитавано от пострадалото лице жилище, собственост на
молителката. По тези съображения съдът намира за доказана единствено молбата за защита
по чл. 8, т. 1 ЗЗДН за молителката С. С. по отношение на датата 12.10.2022 г., но не и
молбата за защита по чл. 8, т. 2 ЗЗДН за пострадалото лице Н. Д.. Ето защо съдът следва да
уважи единствено молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН и да издаде заповед за защита на С. С., като
отхвърли молбата по чл. 8, т. 2 ЗЗДН и откаже да издаде заповед за защита на Н. Д..
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
3
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира,
че следва да бъдат наложени спрямо ответника мерките за защита, предвидени в чл. 5, ал. 1,
т. 1, 2 и 3 ЗЗДН, а именно: задължаване ответника да се въздържа от домашно насилие
спрямо молителката, както и забраняване на ответника да се доближава до нея и
собственото й жилище, адресът на което е известен по делото. Посочените мерки /освен
задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово
законово задължение/ следва да се наложат за срок от 12 месеца от постановяване на
настоящото решение за издаване на заповед за защита /по арг. от чл. 19 ЗЗДН/, който ще даде
възможност на ответника да преосмисли както извършените деяния, така и своето бъдещо
поведение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие, счита, че на ответника следва да бъде
наложена глоба в размер от 600,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски, но предвид липсата на
искания за присъждане на такива, съдът не следва да се произнася в тази насока. При този
изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал.
2 ЗЗДН, във връзка с уважената молба за защита, а молителката - държавна такса за
производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, във връзка с
отхвърлената молба за защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу С. К. С., ЕГН **********4,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. К. С., ЕГН **********4, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. С. С., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН С. К. С., ЕГН
**********4, да не доближава С. С. С., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от
200 метра, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН С. К. С., ЕГН
**********4, да не доближава жилището на С. С. С., ЕГН **********, находящо се на
адрес: гр. София, ул. „Райко Алексиев“ № 21, бл. 34, ап. 17, на разстояние, по-малко от
4
200 метра, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН С. К. С., ЕГН **********4, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на С. К. С., ЕГН **********4, глоба в размер на
600,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН с вх. № 219819/17.10.2022 г., с която се иска издаване
на заповед за защита на Н. П. Д., ЕГН **********, от молителката С. С. С., ЕГН
**********, срещу ответника С. К. С., ЕГН **********4, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН С. К. С., ЕГН **********4, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН С С. С. С., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните за
сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5