Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на осми октомври две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №1979 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от „А.“ АДСИЦ, ЕИК ххххххххх, седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Д. Ж.“ № 3, чрез адв.Г. срещу решение № 1035 от
16.07.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 1995/2020 г., по описа на ВРС, с
което е потвърдено Наказателно
постановление № Р-10-182/22.04.2020 г., издадено от председателя на Комисията
за финансов надзор, с което на „А.“ АДСИЦ за извършено нарушение на чл. 4, ал.
2 ЗДСИЦ, на основание чл. 31, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗДСИЦ е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
и са присъдени разноски в полза
на КФН, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради
което се отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново, с което НП
да бъде отменено.
Пред настоящата
инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа касационната
жалба. По съществото на спора отправя искане за отмяна на решението на ВРС и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени издаденото НП. Сочи,
че доколкото Районен съд-В. не е установил спецификата на дружеството със
специална инвестиционна цел по смисъла на чл. 22а от ЗДСИЦ това е довело до
неправилните изводи в решението на съда.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. По съществото на
спора отправя искане за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и
законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмените бележки.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – В., при преценка допустимостта на жалбата и след като
извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „А.“ АДСИЦ,
против Наказателно
постановление № Р-10-182/22.04.2020 г.,
издадено от председателя на Комисията за финансов надзор, с което на
дружеството за извършено нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ, на основание чл. 31,
ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗДСИЦ е наложена имуществена санкция в размер на
10 000 лв.
За да потвърди процесното НП въззивния съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По същество е приел, че описаното в акта и наказателното постановление
нарушение се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства
и дружество е осъществило от обективна
страна състава на нарушението по чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ.
Настоящия
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Не се
спори, че касаторът е субект на административно нарушение и поведението му е
преценено като неправомерно. От материалноправна страна обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление са проверени от съда с допустими
по закон доказателствени средства и се установяват по недвусмислен и
категоричен начин.
Правилен е извода на ВРС за липсата на допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и
издаване на процесното НП. Административнонаказващият орган е определил
правилно, че следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
дружеството, нарушението е подробно описано от фактическа страна, както и
нарушените правни норми, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения на административно производствените правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Както в акта, така и в
наказателното постановление са посочени всички съставомерни признаци, изложени
са всички относими правни норми, като по този начин не е ограничено правото на
защита на нарушителя, а е гарантирано в максимална степен. Ясно е посочено кога
е извършено нарушението, мястото, както и описанието на нарушението и доказателствата, които го установяват.
Нормата на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ забранява дружеството
със специална инвестиционна цел да извършва други търговски сделки извън
посочените в ал. 1 и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако са
позволени от този закон. Разпоредбата на ал.1 от същата норма регламентира, че дружеството със специална инвестиционна цел може да
извършва следните сделки: 1. набиране на средства чрез издаване на ценни книжа;
2. покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване
на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под
наем, лизинг или аренда и продажбата им, или покупко-продажба на вземания.
Доколкото
касаторът на 31.12.2018 г. в гр. В.
е сключил договор за цесия със „Спърс“ ЕООД, е осъществил от обективна страна
състава на нарушението по чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ, тъй като посочения договор не
е довел до участие в учредяване,
придобиване на дялове или акции от капитала на специализирано дружество по
смисъла на чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ, както и сделката не е измежду тези, пряко свързани с осъществяването на
сделка от посочените в чл. 4, ал. 1 ЗДСИЦ.
Изложеното
обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на
административно нарушение, като правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган.
Настоящият състав на съда намира за правилни изводите на ВРС и досежно липсата
на предпоставките за приложението на чл.28 ЗАНН. Нарушението
не се отличава от останалите такива от този вид, за да се приеме, че
обществената му опасност е явно незначителна. Деянието не е маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като с извършването му се застрашава
имуществената сфера на дружеството, както и интересите на акционерите. ВРС е
изложил подробни мотиви за неоснователност на възраженията на дружеството,
които се споделят и от настоящия състав
на съда.
За
инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил налагане на
административно наказание - имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000
лв. При
индивидуализацията на размера на наложеното наказание административнонаказващият
орган се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл. 27, ал.2 от ЗАНН, поради това и правилно е наложил на
касатора "имуществена санкция", определена в минималния размер,
предвиден в закона. Същата е справедлива и съответстваща на извършеното
нарушение и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН, а съобразно разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН за съдът не е налице правна възможност да
намали нейния размер, както правилно е приел и ВРС.
С оглед горното, настоящият
състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон и решението
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
С оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното искане от
ответника по касация на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Настоящия състав на съда приема, че настоящото производство не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-В.,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1035 от 16.07.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 1995 по описа на ВРС за
2020г.
ОСЪЖДА „А.“ АДСИЦ, ЕИК ххххххххх, седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Д. Ж.“ № 3 да заплати в полза на Комисия
за финансов надзор, сумата в размер на 80,00/осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: