РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Златоград, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Х.
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Х. Гражданско дело №
20255420100248 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от Г. А. Х., ЕГН **********, с адрес: обл.
С., гр. Н., ул. „Н.“ № *, чрез адв. Е. М. В., от АК - С., със служебен адрес: гр.
Н., ул. ,,А. С.‘‘ №** срещу ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********,
представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът, чрез адв. В. твърди в исковата си молба, че е наследил от
своите родители имот с идентификатор 51319.13.60, местност ,,А. к.‘‘, вид
територия – земеделска, категория 8, НТП - пасище, площ 1165 кв.м, стар
номер 003163, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г.,
издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи:
поземлени имоти 51319.12.266; 51319.13.53; 51319.13.61; 51319.13.65.
Адв. В. сочи, че ищеца владее имота, описан по-горе от 1985г.
Осъществяваното от него владение е явно, спокойно и необезпокоявано от
никого. Ежегодно от 1985г., а преди това и неговите праводатели са
обработвали процесния имот като свой, като през тези години е засаждал,
1
както и към настоящия момент продължава ищеца да го засажда с различни
селскостопански култури – тютюн, картофи, пшеница.
Към настоящия момент от около 8г. имота е превърнат в ливада, която
се коси ежегодно и се прибира сеното. В имота има изградено напоително
съоръжение – водоем, който се използва за поливни нужди. Има ясно очертани
граници, като на юг граничи с друг имот, принадлежащ на Г. Х., в който има
изградена двуетажна жилищна сграда със застроена площ 58кв.м.
При направена справка ищецът установил, че процесния имот е
записан като стопанисван от Община Н. и попадащ в категорията на земи по
чл. 19 ЗСПЗЗ. Този имот с идентификатор 51319.10.327, м. ,,М. л.‘‘ никога не е
бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община Н.
някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.
19 от ЗСПЗЗ.
Ищецът твърди, че към владението на ищеца, което е от 1985г. следва
да се присъедини и това на неговия баща, който е владял имота от 1950г. При
позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност,
същия следва да установи осъществяването на всички елементи от този
придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на
вещноправните му последици. В този смисъл адв. В. посочва, Решение
№21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., II Г.О. на ВКС. В случая ищецът е
придобил имота по давностно владение, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на
продължило повече от десетгодишно непрекъснато владение.
В защита на твърденията в исковата молба, адв. Е. В. посочва трайна
съдебна практика.
Ищецът, чрез адв. Е. В. моли, да се признае за установено по
отношение на ответника Община Н., ЕИК *********, с адрес гр. Н., обл. С.,
представлявана от кмета Б. Р. К., че Г. А. Х., ЕГН ********** с адрес: обл. С.,
гр. Н., ул. „Н.“ № * е собственик на основание давностно владение с начало
1985г. на имот с идентификатор 51319.13.60, местност ,,А. к.‘‘, вид територия
– земеделска, категория 8, НТП - пасище, площ 1165 кв.м, стар номер 003163,
съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от
Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: поземлени имоти
51319.12.266; 51319.13.53; 51319.13.61; 51319.13.65.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и
2
доказан и моли същият да бъде уважен. Пояснява, че записването на имоти по
чл. 19 от ЗСПЗЗ е било в минал момент, когато не са били възстановени на
собствениците им. Общината никога не е владяла процесния имот и няма
интерес към същия. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на
делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот,
поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищците адв. Е. В. поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява юрк. И.
Д., представляваща ответникът, която поддържа направеното признание.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът
намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание
на иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на
ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г.,
първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато
предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това
решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно
изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и
евентуално, да допусне и уважи признанието на иска. В настоящия случай,
представителят на ответника освен, че прави признание на иск, в съдебно
заседание изрично заявява, че процесния имот никога не е владян от общината
и същата няма интерес към имота.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Законодателят е посочил, че при признание на иска,
съдът прекратява съдебното дирене. Тоест, такова се предполага, че е
започнало. В настоящият случай, съдът е започнал съдебното дирене и е
приел писмени доказателства, тоест, спазен е целия процесуален ред по ГПК.
Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за
недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до
ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел
незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено
решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там,
където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на
иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл.
324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
3
Следва също да се посочи, че законодателят е предвидил, че при
признание на иск се прекратява съдебното дирене. Тоест, то следва да е
започнало и да са събрани доказателства.
Настоящият случай е точно такъв, съдебното дирене е започнало,
съдът е приел писмени доказателства, след което във връзка с направеното
признание съдебно дирене е прекратено.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е
записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.
19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска
собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца
да предяви собственически права в настоящия процес. Същият обаче не
претендира разноски, което изрично заявява в молба от 02.05.2025г.
Скицата на АГКК гр. С., приложена на лист 6 и 7 по делото,
приподписана от съдия-докладчика да се счита неразделна част от решението.
Ищецът не претендира разноски по делото, поради което не следва да
се присъждат такива.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********,
представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че
Г. А. Х., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „Н.“ № * е собственик на
основание давностно владение от 1985г. на имот с идентификатор 51319.13.60,
местност ,,А. к.‘‘, вид територия – земеделска, категория 8, НТП - пасище,
площ 1165 кв.м, стар номер 003163, съгласно Заповед за одобрение на КККР
РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при
граници и съседи: поземлени имоти 51319.12.266; 51319.13.53; 51319.13.61;
51319.13.65.
Скицата на АГКК гр. С., приложена на лист 6 и 7 по делото,
приподписана от съдия-докладчика да се счита неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
4