РЕШЕНИЕ
№ 1595
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110113093 по описа за 2024 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 124 ГПК вр. чл.79
ЗС.
Ищецът Д. Г. А. е предявил против Република България, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството иск с правно основание по
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС за признаването за установено по отношение на
ответника, че ищецът е придобил по давност недвижими имот, представляващ
поземлен имот, находящ се в град София, СО-район „Връбница“, ул. „, целият с площ
от 526 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
стар идентификатор: няма, с номер по предходен план:, заедно с построените върху
него еднофамилна жилищна сграда, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор , със застроена площ: 69 кв.м., брой етажи: 2; с предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна, както и еднофамилна жилищна сграда, съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор със застроена площ: 69 кв.м., брой етажи: 1; с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, както и постройка на допълващото
застрояване, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор , със застроена площ:
12 кв.м., брой етажи: 1; с предназначение: постройка на допълващото застрояване и
постройка на допълващото застрояване, съставляваща самостоятелен обект с
идентификатор , със застроена площ: 6 кв.м., брой етажи: 1; с предназначение:
постройка на допълващото застрояване. Претендира и присъждане на разноските по
делото.
Ищецът Д. Г. А. твърди, че на 15.11.1990 г. е придобил чрез покупко-продажба
недвижим имот, представляващ дворно място с площ 500 кв.м., находящо се в гр.
София, кв. , заедно с построените в имота постройки - постройка-жилищна сграда със
застроена площ от 30 кв.м., постройка-жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м.
1
и гараж със застроена площ от 30 кв.м. Посочва, че закупеният поземлен имот
съгласно влязлата в сила кадастрална карта представлява поземлен имот с
идентификатор , находящ се в град София, СО-район Връбница, ул. „, целият с площ
от 526 кв.м., заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор (със застроена площ 6 кв.м.).
Твърди, че ползва имота като семейно жилище от 1990 г. и понастоящем,
поради което е поискал да се снабди с нотариален акт за собственост въз основа на
давностно владение. Поради това през 2014 г. е подал молба-декларация за
обстоятелствена проверка в Столична община, район „Връбница“, въз основа на което
Столична община е издала удостоверение, че за имота няма данни същият да е
общинска или държавна собственост, а областният управител му е издал
удостоверение, съгласно което за процесния имот няма данни да е издаван акт за
държавна собственост. През 2015 г. ищецът отново е подал молба-декларация в
Столична община, район „Връбница“, въз основа на което Столична община е издала
удостоверение, съгласно което за имота няма съставен акт за общинска собственост, но
от областната управа е издадено ново удостоверение, съгласно което за процесните
имоти е издаден Акт за държавна собственост № г., съгласно който недвижимият имот
е държавна собственост. Ищецът поддържа, че процесният имот никога не е бил
държавна собственост и считано от 1974 г. до днес винаги е бил частна собственост на
физически лица, както и че от 1990 г. до днес процесният имот се владее от ищеца и
представлява единствено семейно жилище за него. Въз основа на посоченото навежда,
че е придобил собствеността върху недвижимия имот чрез осъществено давностно
владение, продължило в периода от 1990 г. до днес.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен, като твърди, че процесният поземлен имот с идентификатор е
държавна собственост и за него е съставен Акт за държавна собственост № г. на
Димитровски районен народен съвет. Поддържа, че процесните недвижими имоти
винаги са били държавна собственост. В нито един момент процесните имоти не са
станали собственост на физически или юридически лица. Твърди, че процесният
недвижим имот е придобит на основание чл. 6 ЗС (редакция от 1951 г.), съгласно който
държавни стават имотите, които нямат друг собственик. Посочва, че доколкото по
предходните планове няма означено отреждане на имота за частни лица, към датата на
съставяне на стария архивен кадастрален план, имотът е бил безстопанствен и е
придобит по право от държавата, поради което без правно значение е дали за имота е
съставен акт за държавна собственост към този момент, или не. На следващо място,
поддържа, че процесният поземлен имот, заедно с разположените върху него
постройки, е идентичен с част от ПИ с пл. № 10, пол. 102 от кв. „Модерно
предградие“, за който е съставен горепосоченият АДС № на Димитровски районен
народен съвет, който Акт е запазил значението си на годен титул за собственост на
основание § 10 ПЗР ППЗДС (отм.) и § 4 от ПЗР на ППЗДС (приет с ПМС №
254/15.09.2006 г.), а друга част от имота попада в улична регулация, която обслужва
съседните имоти. Посочва, че имотът е нанесен в кадастралната карта въз основа на
стар кадастрален план, без да е извършено трасиране.
Въз основа на това поддържа, че имотът не е могъл да бъде придобит чрез
давностно владение, поради мораториума за придобиване по давност на имоти-частна
държавна и общинска собственост, въведен още с първата редакция на Закона за
собствеността от 1951 г. и във всички следващи редакции до 1989 г., а впоследствие и
с § 1 от Закона за допълнение на ЗС, който е действал в периода от 31.05.2006 г. до
31.12.2022 г. Също така оспорва намерението за своене на ищеца, тъй като с
Удостоверение рег. № към г., издадено от Областния управител на област София,
2
ищецът е бил уведомен, че имотът е държавна собственост.
Излага съображения, че ищецът Д. Г. А. не е придобил собствеността въз основа
на твърдения договор за покупко-продажба от 15.11.1990 г., тъй като посочения
договор не е в изискуемата от чл. 18 ЗЗД нотариална форма, поради което сделката се
явява нищожна поради липса на форма и не може да прехвърля вещни права. Посочва,
че представеният като доказателство договор представлява частен документ,
удостоверяващ изгодни обстоятелства за страната, която го представя и е без
достоверна дата, поради което оспорва, че въз основа на процесния договор може
валидно да се прехвърля владението върху процесния недвижим имот. Посочва, че
доколкото процесният недвижим имот е държавна собственост и след като
праводателят на ищеца не е собственик на прехвърления имот, процесната сделка е
непротивопоставима на държавата, тъй като никой не може да прехвърля чужди права.
Заедно с това възразява, че не е доказано, че описаните в договора имоти са идентични
с процесните. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е приет договор за покупко-продажба на недвижим имот от
15.11.1990 г., видно от който се установява, че Г продава на Д. Г. А. дворно място от
500 кв.м., находящо се на ул. „ с три постройки и един гараж срещу сумата от 5 000 лв.
/л. 6/.
Представени като доказателство от ищцовата страна са 2 бр. удостоверения от
Областна администрация на Област София към преписка вх. № към . (л. 9 по делото) и
към преписка вх. № към . (л. 10), в които се удостоверява от името на Областна
администрация на Област София, че за ПИ с идентификатор с площ 526 кв.м., заедно
с изградените в него сгради, няма съставен акт за държавна собственост по реда на
ЗДС /ДВ, бр. 44 от 1996 г./. Посочва се, че Областната администрация на област София
не удостоверява, че за имота има или липсва акт за държавна собственост по реда на
чл. 70, ал.2 ЗДС. В посоченото удостоверение към преписка вх. № към г. се посочва,
че гореописаният недвижим имот е част от имотите, за които е съставен Акт за
държавна собственост № на СГНС „Димитровски“ РНС и няма данни имотът да е
отписан от актовите книги за държавна собственост по надлежния ред.
Представено като доказателство от ищцовата страна е писмо с изх.№ ИО-0820-
13/1/23.09.2015 г. от Столична община-район „Връбница“ (л. 8 по делото), в което се
удостоверява, че след направена справка в Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ за
поземлен имот с идентификатор както и построените в него сгради с идентификатори
на Изпълнителния директор на АГКК, не са установени данни за отчуждаване за
жилищно строителство. Посочва се, че част от процесният поземлен имот попада
съгласно регулационния план в улица, която подлежи на отчуждаване за обект
„Инженерна инфраструктура на кв. Модерно предградие и вътрешно-квартална ВиК
мрежа, район Връбница“ – гр. София.
Представени като доказателство от ищеца са и 2 бр. молба-декларация от Д. Г.
А., в които процесните имоти са декларирани като собствени на заявителя и е
поискано издаване на нотариален акт за собственост след признаване на правото на
собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка (л. 11 - 12 по делото).
Ответникът, както и трето неучастващо по делото лице Столична община-район
„Връбница“, са представили като доказателство по делото заверени преписи от Акт за
държавна собственост на недвижим имот № 824 от 06.10.1970 г. на недвижим имот,
находящ се в гр. София, кв. „М, издаден от Димитровски районен народен съвет. (л.78-
80 и л. 93). Като основание за придобиване на имота се посочва стар общински имот и
3
част от имот пл. пол. 102 при съседи ул. . и СГНС. В Акта е посочено, че имотът
представлява празно дворно място от 1000 кв.м., завзето от С и Анаходящ се в кв.
„Модерно предградие“ и е отстъпен за ползване на „Софжилфонд“.
Преписката по съставяне на посочения акт за държавна собственост е изискана
от Столична община, район „Връбница“ по реда на чл. 192, ал. 3 ГПК, като в отговор с
писмо с вх. № . третото неучастващо лице посочва, че след направена проверка в
досието на акта за държавна собственост № г. не се установяват документи по
съставянето му и приложено е представено единствено заверено копие на посочения
акт за държавна собственост, който е приет като доказателство по делото (л. 92-97 по
делото).
По делото е прието и заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза,
изготвено след извършена от вещото лице справка в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, район „Връбница“, в архивния и стария
кадастрален план на гр. София, както и в действащия регулационен план на м.
„Модерно предградие“, одобрен със заповед № г. на главния архитект на гр. София и в
стария регулационен план на м. „Ж.К. и НПЗ „Модерно предградие“, както и на
главната комуникационна мрежа на м. „Модерно предградие“. В заключението по
съдебно-техническата експертиза, след сравнение на действащите за имота
кадастрална карта и регистри, на действащия и на стария регулационен план, както и
на стария кадастрален план за гр. София и на данните в представените документи за
собственост, вещото лице достига до извода, че поземлен имот с идентификатор от
кадастралната карта на гр. София е частично идентичен с ПИ с пл. от стар кадастрален
план на София, емисия – преди 1956 г. /частта от ПИ с идентификатор , попада в ПИ с
пл. От издирена и представена в препис по делото Ръчна скица № 82 на Модерно
предградие-кв. година на заснемане - 1970 г., се установява, че ПИ с пл. и вписан
собственик А К и ПИ с е с адрес - ул. „Йо и вписан собственик С Въз основа на това
вещото лице достига до извода, че посочените поземлени имоти с пл. № 222 по
първоначален архивен кадастрален план са идентични с имота, описан в Акт за
държавна собственост № 824/06.10.1970 г., както и че посочените поземлени имоти са
части от ПИ с пл. № от стар кадастрален план. Вещото лице посочва, че в
представения по делото като доказателство договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 15.11.1990 г. липсват конкретни данни за индивидуализация на продадения
имот, като номер на имот. В разписен лист към архивен кадастрален план, както и в
ръчна скица № 82 на „Модерно предградие - кв. полигон № , актуализирана през 1992
г., за ПИ с пл. е вписан собственик: Г. Въз основа на посоченото вещото лице достига
до извода, че описаното в договора за покупко-продажба от 15.11.1990 г. дворно място
съответства на ПИ с пл. от архивния кадастрален план на София и е частично
идентичен с ПИ с идентификатор от актуалната кадастрална карта на гр. София.
Поради това поземленият имот с идентификатор по КККР на гр. София е част от ПИ с
пл. № , но не е идентичен с описания в Акта за държавна собственост № г. поземлен
имот. Въз основа на представените по делото документи и проучените от вещото лице
кадастрални и регулационни планове, карти и скици и разписни листове, вещото лице
достига до извода, че няма данни да е извършено отчуждаване, да е провеждана
отчуждителна процедура и да е изплащано обезщетение за процесния поземлен имот.
Установява се, че действащият регулационен план (план за регулация и застрояване) на
м.“Модерно предградие“, одобрен със Заповед № РД-09-50-337/23.06.1997 г. на
главния архитект на София, не е приложен за територията, в която попада процесният
имот, съответно не са трасирани парцели по него, поради което и улично
регулационните линии по о.т. 53 – о.т. 54 не съвпадат с имотните граници по
актуалната кадастрална карта за ПИ с идентификатор . Кадастралната карта е
изработена чрез заснемане на съществуващите на място огради на имотите по
4
предходния кадастрален план.
От изброените писмени доказателства и заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо с останалия
по делото фактически и доказателствен материал, съдът намира, че по делото се
установява, че процесният ПИ с идентификатор от актуалната кадастрална карта на гр.
София е идентичен с имота, който е обект на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.11.1990 г. и частично идентичен с ПИ с пл.по архивния
кадастрален план на София, но не се включва в частта от поземлен имот с пл. №
описан в Акта за държавна собственост № г. Установява се също така, че по
отношение на процесния поземлен имот има влязъл в сила план за регулация и
застрояване на м.“Модерно предградие“, одобрен със Заповед № РД-09-50-
337/23.06.1997 г. на главния архитект на София, като част от имота по посочения
регулационен план е отредена за улица, но тъй като не са уредени претенциите по
сметки, регулационният план за имота не е приложен, поради което и регулационните
граници не съвпадат с имотните граници.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
двама свидетели. От показанията на свидетелката Жа се установява, че същата познава
Д. А. от дете, като са съседи на ул. „С със старо наименование ул. „Й“. Свидетелката
посочва, че живее на същата улица, на № . Свидетелката поддържа, че имотът на Д. А.
е повече от половин декар, около 500-600 кв.м., ограден е и в него е построена къща
около 60 кв.м., до нея друга по-малка къща на един етаж, около 70 кв.м. и заедно с тях
една барака около 10-12 кв.м. Сочи, че е ходила в имота още от 1967-1968 г., тъй като е
била близка със семейството и че както нейният имот, така и процесният имот, са
закупени от едно и също лице през 1967-68 г. Имотът според показанията на
свидетелката е продаден от В на Г, бащата на Д., а също така знае, че след това Гошо е
продал имота на сина си Д., но не е присъствала на покупко-продажбата.
Свидетелства, че през цялото време Д. е живял в имота постоянно със семейството си,
облагородил го е и садил градина. Свидетелката твърди, че оградата на имота не е
местена.
В показанията си свидетелят А А., съсед на ищеца, който живее в имота срещу
процесния, посочва, че познава ищеца, откакто е на 6-7 години и оттогава е живял в
имота, заедно с родителите си. Свидетелства, че през 1990 г. баща му е продал имота и
оттогава Д. живее в имота като собственик, заедно със семейството си, но посочва.
Твърди, че имотът е около 500-600 кв.м., ограден е с ограда и в него има построена
една къща около 60 кв.м., а в задния двор има къща на един етаж около 70 кв.м.
И двамата свидетели сочат, че имотът, който се обитава от Д. А., граничи със
следните имоти: от една страна: улица, от дясната страна по лице на имота - с имота на
Т, а на гърба и от ляво - с имотите на наследниците на А
Съдът кредитира свидетелските показания, намира ги за достоверни и
обективни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия по делото доказателствен
материал. Въз основа на свидетелските показания съдът намира за установено, че за
периода от 1990 г. до настоящия момент молба ищецът е осъществявал фактическа
власт върху имота.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС е да
установи правото си на собственост върху описания имот, придобито на наведеното
основание, а именно изтекла придобивна давност – упражняване на фактическа власт
върху имота, което законът свързва с владеене /непрекъснато, спокойно и явно с
5
намерение да го свои/, както и изтеклия период от време на непрекъснато упражняване
на фактическата власт.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че имотът е държавна
собственост и е придобит от държавата на годно правно основание.
От представените доказателства се установява, че е издаден Акт за държавна
собственост № . по отношение на част от имот пл. №10, пол. 102, представляващо
празно дворно място с площ от 1000 кв.м., завзето от С и А, но съгласно заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изготвено след сравнение на
регулационния и стария кадастрален план, частта от имота, за която е издаден акт за
държавна собственост, не съвпада изцяло или частично с процесния поземлен имот с
идентификатор С други думи, процесният поземлен имот не е включен в поземления
имот, за който е издаден Акт за държавна собственост №
Следователно, поземлен имот с идентификатор не е държавна собственост, тъй
като за него няма издаден Акт за държавна собственост, не е установено и придобивно
основание, въз основа на което държавата да се легитимира като собственик по
отношение на процесния недвижим имот.
От показанията на свидетелката Ж се установява, че имотът, разположен на ул.
„С – Донин“) с площ от около 500 – 600 кв.м. и две постройки и барака в него, е
закупен от бащата на Д. А. през 1967-68 г., след което бащата го прехвърля на сина си
през 1990 г. и от тогава Д. А. живее трайно в имота, заедно със семейството си. От
показанията на свидетеля А А. също се установява, че ищецът живее в процесния
недвижим имот, заедно със семейството си от 1990 г., както и понастоящем.
Свидетелските показания кореспондират и с представен по делото като писмено
доказателство договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.11.1990 г., с който
Г прехвърля на сина си Д. А. дворно място с площ около 500 кв.м. с три постройки и
гараж. Посоченият договор не е в установената в чл. 18 ЗЗД нотариална форма, поради
което и не може да прехвърли вещни права върху имота от продавача на купувача, но
съдът намира, че с посочения акт се изразява недвусмислено намерението на стария
владелец на имота да прехвърли фактическата власт върху имота към новия владелец.
Доколкото владението е фактическо състояние, на което законът придава правни
последици, а не упражняване на субективно право, не е необходимо актът, въз основа
на който се прехвърля фактическата власт да бъде действителна правна сделка, тъй
като не се прехвърлят вещни права, а е необходимо само да изразява действителното
съгласие на предишния владелец за предаване на владението върху имота на новия
владелец. Поради това новият владелец може да присъедини към своето владение и
срока на владение, осъществявано от неговия праводател на осн. чл. 82 ЗС. От
свидетелските показания по делото се установява, че Г, баща на ищеца по настоящото
дело, започва да осъществява фактическа власт върху имота през 1967-68 г., след като
е закупил имота от неизвестно по делото лице с фамилия В. По делото не е представен
договорът, с който Г Н е закупил процесния недвижим имот, поради което не може да
се предположи, че е придобил собствеността върху процесния позмелен имот, тъй като
няма доказано придобивно основание за валидно възникване на това право. Поради
това и доколкото от 1967-68 г. Г се легитимира пред трети лица, включително пред
свидетелката С, като собственик на процесния недвижим имот, съдът намира, че Г е
владелец на имота в периода от 1967-68 г. до 1990 г., а след това прехвърля владението
върху имота на сина си Д. А., които продължава владението на баща си върху
поземления имот и построените в него сгради до настоящия момент. Ето защо следва
да се приеме, че владение върху имота е упражнявано непрекъснато, явно, спокойно в
продължение на 58 години. Както извънсъдебно, с опитите на ищеца да се снабди с
констативен нотариален акт за посочения имот, така и чрез предявяване на настоящия
6
установителен иск за собственост на основание давностно владение срещу държавата,
която предявява извънсъдебно претенции върху процесния имот чрез легитимирането
си като собственик върху имота с Акт за държавна собственост, ищецът демонстрира
намерение за своене на имота и се позовава на осъщественото от него и неговия
праводател давностно владение. Както се посочи, процесният поземлен имот, заедно с
построените върху него сгради, върху който ищецът и неговият праводател, са
упражнявали фактическа власт, не е част от имота, за който е издаден представения по
делото Акт за държавна собственост № поради което не се налага оборване на
легитимиращото действие на титула за собственост на държавата. Не се установява
имотът да е бил социалистическа собственост до 1990 г., нито публична или частна
държавна собственост след 1996 г., поради което срокът на давностното владение на
ищеца и неговия баща следва да бъде зачетен. За пълнота на изложението, следва да се
посочи, че дори процесният имот да беше включен в издадения акт за държавна
собственост, доколкото в този акт не е посочено конкретно придобивно основание и не
се установява проведено отчуждително производство или друго основание, въз основа
на което държавата да е придобила собствеността върху процесния недвижим имот,
актът за държавна собственост няма легитимиращо действие и не установява, че
имотът е бил държавна собственост.
Въз основа на посоченото следва да се приеме, че ищецът е собственик на
поземлен имот с идентификатор 68134.2822.1703 по КККР на гр. София, заедно с
построените върху него сгради с идентификатори и постройки на допълващото
застрояване с идентификатор като правото на собственост на ищеца е придобито въз
основа на давностно владение.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено ищецът, като на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следа да бъде осъден да му заплати сумата от
3413,77 лева, включваща: 2 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение (л. 5 от
делото), 472,77 лв. – за платена държавна такса (л. 43 от делото), 41,00 лв. – държавна
такса за вписване на искова молба в АВп. (л. 49 от делото) и сумата от 400,00 лева –
депозит за възнаграждение за вещо лице (л. 107 от делото).
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК вр. чл.79 ЗС по
отношение на ответника Държавата Република България, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че ищецът Д. Г. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „С е собственик въз основа на давностно владение
на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор по КККР за гр.
София, одобрени със Заповед № РД-18- г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се на адрес: гр. София, район Връбница, ул. „, с площ по кадастрална карта:
526 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: квартал: I, при
съседи: ПИ с идентификатори: заедно с построените върху имота сгради: сграда с
идентификатор със застроена площ по кадастрален план: 69 кв.м., на два етажа и с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор със
застроена площ по кадастрален план: 69 кв.м., на един етаж и с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна и постройка на допълващото застрояване с
идентификатор , със застроена площ по кадастрален план: 12 кв.м., на един етаж и
7
постройка на допълващото застрояване с идентификатор , със застроена площ по
кадастрален план: 6 кв.м., на един етаж.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Държавата Република България,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, да
заплати на Д. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „, сумата от 3413,77 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8