Решение по дело №51/2009 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юли 2009 г. (в сила от 29 декември 2009 г.)
Съдия: Матей Иванов Златанов
Дело: 20095340100051
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

51

гр. Първомай, 07.07.2009 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, втори съдебен състав, в публично заседание на девети юни през две хиляди и девета година, в състав:

                                                                        Районен съдия: Матей Златанов

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията бр. д. № 51 по описа на съда за 2009 г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Иск за развод на основание чл. 99, ал. 1 от СК.

            Ищецът З.А.Т. твърди, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това има последната, тъй като след настъпилото по между им отчуждение и охладняване, ищецът се стремил да сплоти семейството, а ответницата се държала грубо и арогантно, безпричинно избухвала и предизвиквала семейни скандали, често му нанасяла тежки обиди, уронващи честта и достойнството му. Моли да бъде постановено от съда прекратяване на брака поради дълбокото му и непоправимо разстройство, да бъде възстановена фамилията на съпругата му от преди сключване на брака и да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, тъй като е собственост на него и негови близки по наследство.

Ответницата Х.Д.Т. не възразява да бъде прекратен брака между нея и ищеца, но като причина за непоправимото и дълбоко разстройство сочи поведението на ищеца, който системно злоупотребявал с алкохол, в следствие на което упражнявал физическо и психическо насилие върху съпругата си и другите членове на семейството си. Иска да и бъде предоставено ползването на семейното жилище, като на представеното от ищеца писмено доказателство за собствеността му, възразява, че същото е придобито от тях двамата по силата на давностно владение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

Страните по делото са сключили граждански брак на 17.08.1971 год., в с. ***, обл. Пловдивска, видно от представеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 27/17.08.1971 год. на Община ***. По време на брака страните имат едно дете – свидетелката Д. С., което е навършило пълнолетие.

Страните по време на брака си са живели в с. ***, обл. Пловдивска, на ул. „***” № 5. Видно от представените по делото нотариални актове, жилището е било собственост на майката на ищеца (нот. акт № 12, том V, нот. дело № 706/2008 на нотариус К., № *** на Нотариалната камара), като последният е собственик на ½ идеална част от нея, а останалата ½ идеална част от имота към настоящия момент е собственост на близък на ищеца – Д. М. И. (нот. акт № 4, том І, нот. дело № 4/2009 на нотариус К., № *** на Нотариалната камара).

Ищецът започнал системно да злоупотребява с алкохол, което довело както до влошаване на отношенията между страните, така и било причина за непрекъснати скандали, осъществяване на физически и психически тормоз от него на съпругата му, дъщеря му и внучето му. Това довело до влошаване на отношенията между страните дотолкова, че ищецът се хранил при сестра си, а вкъщи се прибирал само вечер. Въпреки това скандалите и насилието не стихнали и се стигнало до решение на съда, с което ищецът бил отстранен от семейното жилище, а в него останали да живеят съпругата и дъщерята на страните с детето си.

За да приеме тази фактическа обстановка съдът обсъди както приетите писмени доказателства, така и свидетелските показания на свидетелите, разпитани в съдебно заседание. Според свидетелите М. и Х., съпругът заживял при сестра си, а преди това се хранел при нея, защото вкъщи имал непрекъснати скандали, поради което там се прибирал само да спи. Всички свидетели твърдят, а и страните не спорят, че в семейството е имало скандали. Свидетелката Х., сестра на ищеца, заяви, че съпругата е предизвиквала скандалите, преследвала го е да не ходи с чужди жени, като заяви, че и съпругът е „правил скандали”, когато е бил предизвикван. Свидетелят М. пък заяви, че скандалите били предизвиквани от съпругата и дъщерята на ищеца, когато нямал пари. Не се изнесоха обаче от тези свидетели, факти и обстоятелства, които да потвърдят твърденията им, че именно у съпругата е била вината за непрекъснатите скандали и влошаване на отношенията помежду им. Свидетелите на ищеца не отрекоха, че последният си „пийва от време на време”. Свидетелите С. и Ц. заявиха, че отношенията между страните са нетърпими, а причината е, че съпругът от няколко години постоянно злоупотребява с алкохол, в следствие на което е агресивен и осъществява психически и физически тормоз върху съпругата си, дъщеря си и внучето си. Твърдят, че съпругата се е грижела за семейството и децата, а съпругът е пропивал заплатата си, а и поради алкохола бил отстранен от работа като шофьор. Бил отстранен от семейното жилище от съда, където останала да живее съпругата, свидетелката С. и детето и. Съдът отчете близката роднинска връзка на свидетелите със страните, поради което и същите са заинтересовани от изхода на делото и показанията им са пристрастни, както и факта, че отношенията в семейството са достояние на най-близките хора. За да даде вяра изцяло на свидетелските показания на свидетелите С. и Ц., дадени под страх от наказателна отговорност, относно причините за влошаване на отношенията между страните, съдът отчете, че показанията им бяха логични, безпротиворечиви и конкретни, като заявиха, че са били очевидци на скандалите и насилието между тях. Свидетелите на ищеца не изнесоха пред съда конкретни факти, а само собствените си изводи за причините, довели до лошите отношения между страните. Не бяха доказани от тях твърденията на ищеца, че съпругата му се държала грубо и арогантно, безпричинно избухвала и предизвиквала семейни скандали, като често му нанасяла тежки обиди, уронващи честта и достойнството му. Поради това съдът прие, че причината за влошените отношения между страните е злоупотребата с алкохол от ищеца, поради което същият е станал агресивен и е осъществявал физически и психически тормоз върху съпругата си.

            При тези доказателства съдът приема, че бракът между страните е дълбоко разстроен. Между тях липсва уважение, доверие и другарски взаимоотношения. Страните са прекъснали всякаква връзка по между си, чужди са един към друг и в нетърпими отношения.

            Бракът е и непоправимо разстроен. Липсва желание и интерес у страните от съвместно съжителство, поради разстройството на брака. Това разстройство не може да се преодолее, за да се очаква възстановяване на брачната връзка. Ето защо, като дълбоко и непоправимо разстроен, бракът следва да се прекрати, тъй като съществуването му е обществено неоправдано.

            Съдът счита, че вина за разстройството на брака има ищеца, който с поведението си е довел до изостряне на отношенията между страните по необратим начин, което е довело и до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

            На ответницата следва да се възстанови предибрачното й име – В., тъй като това е желанието й, ответникът не е дал съгласие за запазване на фамилното и име, а и по делото няма изтъкнати причини тя да продължава да носи името му.

            С оглед направеното искане по делото по реда на чл. 107 от СК, съдът следва да се произнесе и относно ползването на семейното жилище, находящо се в с. ***, ул. „***” № 5. И двете страни желаят да им бъде предоставено ползването на семейното жилище, като заявяват твърдения за собственост и принос в придобиването му. В бракоразводното производство съдът не изследва нито възражения за собственост, нито облигационни претенции между страните. Съдът преценя единствено и само кому да предостави ползването на семейното жилище, съобразявайки се с критериите на чл. 107, ал. 1 от СК, и конкретните хипотези на цитираната законова норма, отчитайки вината за разстройството на брака, интереса на родени от брака ненавършили пълнолетие деца, здравословното, материално и имотно състояние на страните, както и други конкретни обстоятелства. И двете страни са заявили липса на друг имот за задоволяване на жилищната си нужда, като ответницата е декларирала ½ идеална част от къща с дворно място в с. *** и трудово възнаграждение в размер на 240 лева, без да сочи други доказателства, а ищецът е декларирал ½ идеална част от семейното жилище – лична собственост. Съдът е длъжен да се съобрази и с представените писмени доказателства за собствеността върху семейното жилище – представените нотариални актове, указващи собствеността върху имота на ищеца и неговия близък – Д. М. М. Законът предвижда, в чл. 107, ал. 2 от ГПК, че когато няма ненавършили пълнолетие деца, родени от брака и семейното жилище е лична собственост на виновния за разстройството на брака съпруг, на съпруга, който няма вина, може, съобразно критериите на алинея първа от същия текст, да бъде предоставено ползването му само за определен срок. В случая обаче семейното жилище не е изключителна собственост на виновния съпруг, а е съсобствено с негов близък. Страните нямат родени от брака деца, които не са навършили пълнолетие. Ето защо съдът счита, че следва семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ищеца, тъй като не е лична собственост на виновния съпруг, а предоставяне на жилище, собствено на близки на съпруга, закона допуска единствено и само в хипотезата на чл. 107, ал. 4 от СК – на съпруга, комуто са предоставени за упражняване родителските права върху родени от брака ненавършили пълнолетие деца. Ето защо следва да бъде отхвърлено искането на ответника за предоставяне ползването на семейното жилище, отчитайки съществуващите конкурентни права.

Ответницата е претендирала разноски в производството, съгласно приложения договор за правна помощ, но е пропуснала да представи списък с разноските и с оглед разпоредбите на чл.80 от ГПК, такива не следва да се присъждат.

            Следва ищецът да заплати и допълнителна държавна такса в размер на 25 лева, по сметка на съда, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс.

            Водим от горните съображения, съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА сключения на 17.08.1971 година в с. ***, обл. Пловдивска, граждански брак между З.А.Т., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес гр. ***, ул. „***” № 34, чрез адв. Д. А., и Х.Д.Т., с ЕГН: **********,***, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга З.А.Т..

ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното име на съпругата Х.Д.Т. , с ЕГН: **********, която за в бъдеще ще носи фамилия В.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. *** обл. Пловдивска, ул. “***” № 5, на съпруга З.А.Т., с ЕГН: **********, като отхвърля искането на Х.Д.Т. за предоставяне ползването на семейното жилище.

 ОСЪЖДА З.А.Т., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС Първомай окончателна държавна такса в размер на 25 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

          МЗ/ВК