Решение по дело №19/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на И. М. С., лишен от свобода, с адрес: Затвора – Бургас, ЗО „Дебелт“ против Заповед № ЗНД-516/30.12.2024г. на Началника на Сектор „ЗО“ Дебелт, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 2 /две/ денонощия”, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС за извършено нарушение на чл.96, т.4 вр. чл.100, ал.2, т.2 ЗИНЗС и съобразно чл.102, ал.2 от ЗИНЗС. С жалбата се иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се явява, доведен от ОД „Охрана“. Поддържа жалбата си и иска да се отмени заповедта. Описва случилото се около наложеното му наказание по Заповед № 476/06.12.2024 г. на началника на ЗО „Дебелт“ и изразяване несъгласието си със заповедта, като заявява, че е обжалвал същата. Не ангажира доказателства.

Ответникът - Н. С. „ЗО“ Дебелт представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт, като не представя допълнително изисканите му писмени доказателства, а именно - Заповедите за наложени наказания на л.св. И. М. С., обосноваващи системността. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените от страните доводи и становища, съобрази приетите по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно изричното отбелязване от жалбоподателя в процесната заповед, че тя му е връчена на 30.12.2024 год., а жалбата е подадена на 31.12.2024г., видно от поставения на плика регистрационен номер /рег. №/ 7937/31.12.2024 год. Депозирана е от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че атакуваната заповед е издадена от началника на Сектор „ЗО“ Дебелт, за това, че на 09.12.2024 г. в 16:00 ч., постовият надзирател разпоредил на л.св. И. М. С. да изпълни задълженията си, вменени му от наложеното наказание със Заповед № 476/06.12.2024 г. на началника на ЗО „Дебелт“ по поддържането на чистотата и хигиената в салона на групата, но същият отказал - не изпълнил заповед на съответните длъжностни лица.

За случилото се мл. инспектор Я. И. З. - надзирател в ЗО „Дебелт“ изготвил докладна записка с рег. № 13460/09.12.2024 г., в която описал, че на 09.12.2024 г., в 16:00 часа, изпълнявайки задълженията си на портови на пост, разпоредил на л. св. И. М. С. да изпълни задълженията си, вменени му от наложеното наказание със заповед № 476/06.12.2024 г. на началника на ЗО „Дебелт“ по поддържането на чистотата и хигиената в салона на групата, но същият отказал. Мл. инспектор З. уведомил дежурния главен надзирател, а лишеният от свобода предал писмени обяснения.

По докладната записка на мл. инспектор Я. И. З., в изпълнение на резолюция на началника на ЗО „Дебелт“, била извършена проверка от инспектор Х. Б. В. - „ИСДВР“ в ЗО „Дебелт“, който съставил докладна записка с рег. № 13569/12.12.2024 г. В докладната записка инспектор В. посочил, че в хода на проверката е проведен разговор с л.св. С., който е потвърдил написаното в обяснението си и не е отрекъл, че е отказал да изпълни наложеното му наказание от началника на ЗО „Дебелт“, тъй като не счита, че с действията, за които му е наложено дисциплинарното наказание по поддържане на чистота, е нарушил вътрешния ред в общежитието. В докладната записка е посочено, че л. св. С. е в двугодишен срок на наказание на основание чл.109, ап. 2 от ЗИНЗС, като последното му наложено наказание е от 06.12.2024 г. на основание чл.101, т.2 от ЗИНЗС.

ИСДВР В. е приключил възложената му проверка със заключението, че на 09.12.2024 г., л.св. И. М. С. не е изпълнил заповед на съответните длъжностни лица, с което е нарушил нормите на чл.96, т.4 от ЗИНЗС във вр. с чл.100, ал.2, т.2 ЗИНЗС и съобразно чл.102, ал.2 от ЗИНЗС и е предложил на л.св. И. М. С. да бъде наложено дисциплинарно наказание на осн. чл.101, т.7 от ЗИНЗС „Изолиране в наказателна килия за срок от три денонощия“.

На 30.12.2024 год. бил съставен Протокол за изслушване на лишения от свобода от началника на Сектор „ЗО“ Дебелт във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение, като протокола бил подписан от жалбоподателя и от Началника на ЗО „Дебел“, но в него не били отразени конкретни обяснения на лицето.

На същата дата – 30.12.2024 г. е издадена обжалваната заповед на началника на Сектор „ЗО“ Дебелт, с която на л.св. И. М. С. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 2 /две/ денонощия”, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС за извършено нарушение на чл.96, т.4 вр. чл.100, ал.2, т.2 ЗИНЗС и съобразно чл.102, ал.2 от ЗИНЗС.

Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание л.св. С. го обжалва пред Административен съд - Бургас.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Заповед № ЗНД-516/30.12.2024г. на Началника на Сектор „ЗО“ Дебелт е издадена от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.104, ал.2, предл. 2 от ЗИНЗС и е в предвидената от закона писмена форма. В нея са описани както фактическите така и правните основания за издаването й. Описани са установените при проверката на ИСДВР В. факти, а именно, че на 09.12.2024 г. в 16:00 ч., постовият надзирател разпоредил на л.св. И. М. С. да изпълни задълженията си, вменени му от наложеното наказание със Заповед № 476/06.12.2024 г. на началника на ЗО „Дебелт“ по поддържането на чистотата и хигиената в салона на групата, но същият отказал - не изпълнил заповед на съответните длъжностни лица. В заповедта е посочено, че л.св. С. е в двугодишен срок на наказание на основание чл.109, ал.2 от ЗИНЗС, като последното му наложено наказание е от 06.12.2024 г. на осн. чл.101, т.2 от ЗИНЗС. Предвид установеното, началника на Сектор „ЗО“ Дебелт е намерил, че л.св. С. е нарушил разпоредбите на чл.96, т.4 вр. чл.100, ал.2, т.2 ЗИНЗС и съобразно чл.102, ал.2 от ЗИНЗС, поради което и на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС му е наложил дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 2 /две/ денонощия”. В заповедта не са описани заповедите за наложени наказания на л.св. И. М. С., обосноваващи системността.

По отношение спазване на процесуалните правила, следва да се подчертае, че редът за провеждане на дисциплинарните производства в местата за лишаване от свобода е уреден в Глава IX, Раздел II "Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания" на ЗИНЗС.

В чл.105, ал.1 от ЗИНЗС законодателят е установил задължение на дисциплинарнонаказващия орган да изслуша нарушителя преди да му наложи наказание.

В случая, тази разпоредба за изслушване на лицето е изпълнена формално. В представения Протокол за изслушване на лишен от свобода от 30.12.2024 г., на основание чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, за изслушване на жалбоподателя л. св. С., във връзка с дисциплинарно нарушение, извършено на 09.12.2024 год. е посочено, че Началника на ЗО Дебелт /гл. инспектор Н.С./ е изслушал лишения от свобода. Протокола е подписан от Началника на ЗО Дебелт и от л. св. С.. В представения протокол обаче не са отразени конкретните обяснения на лицето, поради което съдът намира, че ответникът не е спазил разписаната от законодателя процедура по изслушване на нарушителя преди налагане на дисциплинарното наказание с оспорената заповед. При изслушване на л.св. на основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС следва да бъдат отразени в протокола обясненията и изявленията на лицето, какво е заявил л.св. С. при изслушването, без непременно да е необходимо същите да съдържат определен обем информация, достатъчно е само тяхното наличие. В оспорената заповед е посочено, че жалбоподателят е изслушан съобразно чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, но същото не се доказва с представения протокол за изслушване, тъй като в него не са отразени никакви конкретни изявления или обяснения на лицето. Според разпоредбата на чл.102, ал.1 от ЗИНЗС при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние. Именно изслушването на нарушителя от дисциплинарнонаказващия орган ще даде възможност на последния да формира обоснован извод относно тежестта на нарушението и отношението на лишения от свобода към него. С оглед на това, съдът намира, че е нарушена регламентираната в закона процедура за налагане на дисциплинарно наказване, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила от административния орган, което е неотстранимо и е основание за отмяна на оспорения акт.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че заповедта не е съобразена и с материалните разпоредби на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл.100, ал.2, т.2 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята - неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица.

Съгласно чл.96, т.4 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да изпълняват точно нарежданията и заповедите на съответните длъжностни лица.

Видно от чл.102, ал.2 от ЗИНЗС, дисциплинарните наказания по чл.101, т.7 /изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия/ и т. 8 /изолиране в наказателна килия в извънработно или извънучебно време, в почивни и празнични дни сборно до 14 денонощия в продължение до три месеца/ могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл.100, ал. 2, т.1, 2, 3 или 5.

В случая, извършеното от жалбоподателя нарушение е [жк], ал.2, т.2 от ЗИНЗС – за което законът не допуска да бъдат налагани най-тежките наказания по чл.101, т.7 и т.8 от ЗИНЗС, освен ако нарушението е извършено в условията на системност.

Ответникът не твърди и не сочи доказателства процесното нарушение да е извършено от жалбоподателя при условията на системност. Приложимият ЗИНЗС не дава легално определение за "системни нарушения", поради което и понятието следва да се тълкува и прилага по аналогия, съгласно дадени определения в други закони. Така, съгласно § 1, т.18 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) "системно нарушение" е налице, когато са извършени три или повече административни нарушения на закона или на актовете по прилагането му в срок до една година. Според определението, дадено в § 6, т.62 ДР на Закона за движението по пътищата, "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Както беше отбелязано, в случая нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, за извършено от жалбоподателя нарушение в условията на системност, поради което и наложеното с оспорваната Заповед дисциплинарно наказание е незаконосъобразно.

По изложените съображения оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на спора ГДИН, като юридическо лице, в структурата на което е ответния административен орган, следва да бъде осъдена да заплати в полза на Административен съд - Бургас следващата се държавна такса за образуване на делото, която не е внесена от жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.2 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас,

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗНД-516/30.12.2024г. на Началника на Сектор „ЗО“ Дебелт, с която на л.св. И. М. С., е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 2 /две/ денонощия”, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС за извършено нарушение на чл.96, т.4 вр. чл.100, ал.2, т.2 ЗИНЗС и съобразно чл.102, ал.2 от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА ГД "Изпълнение на наказанията" [населено място] да заплати на Административен съд - Бургас, адрес [населено място], [улица], сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща държавна такса за образуване на настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от днес по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на Административен съд - Бургас.