Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 05.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в публично заседание, проведено на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Галина Христова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 713/2018 г. по описа на Добричкия
районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на М.И.В. с ЕГН **********, с адрес: ***,
с която против П.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск за
признаване нищожността на саморъчно завещание на Ж.П.И. от 03.12.2017 г.,
вписано в СлВ Добрич с вх.рег. №57 от 05.01.2018 г., акт №28, том I, тъй като същото не е написано и
подписано от завещателката. В
условията на евентуалност е предявен иск за
унищожаване на същото
завещание, като съставено от
лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното, и да
ръководи действията си; което не е било способно да завещава, поради влошено
здравословно състояние. В условие на ентуалност, ищецът предявява иск с пр.
осн. чл.30, ал.1 ЗН, за намаляване с 1/3 идеална част на
завещателното разпореждане на завещанието, с което завещателят завещава на
ответника собствените
си 4/6 ид.ч. от недвижим имот с административен адрес: гр. Добрич, ул. „***” №4. Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства,
на които се основават претендираните от ищеца права:
Страните са наследници на Ж.П.И. ***, починала на 19.12.2017 г., като
същите са страни и в съдебно производство за делба, във фазата на извършването
– гр. д. № 2003/2017 г. по описа на ДРС. В първо с.з. по последното дело,
ответникът представя саморъчно завещание на Ж.П.И., като предмет на завещателния
акт е притежаваните от наследодателя на страните 4/6 ид.ч. от недвижим имот,
подробно описан в исковата молба, с административен адрес: гр. Добрич, ул. „***”
№4. Ищецът твърди, че завещанието не е написано от Ж.И., тъй като към датата на
съставянето му, същата е била в много тежко здравословно състояние, имала е силни
болки, които се отразявали на адекватността ѝ. През есента на 2017 г.
претърпяла операция, била на лечение в гр. С., след което продължило домашното
ѝ лечение, като приемала силни лекарства, които влияели на паметта
ѝ и на общото ѝ психическо състояние. Твърди, че ответникът взел
телефона на завещателката и не позволявал на ищцата да се среща с нея.
Евентуално претендира обявяване на завещанието за унищожаемо, като съставено от
лице, което не е било способно да завещава. В условия на евентуалност предявява
иск по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане с 1/3, тъй
като била накърнена запазената ѝ част от наследството.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който оспорва основателността на предявените искове.
Твърди, че изложените от ищцата факти не отговарят на истината. Сочи, че през
2017 г. последната се снабдила с ограничителна заповед срещу майка си, на която
било забранено да се доближава до нея на по-малко от няколко метра, като
въпреки обидата, завещателката продължила да опитва, да търси контакт с ищцата.
Последната не знаела какво било здравословното състояние на завещателката, тъй
като не проявяла никакъв интерес към нея. Заявява, че тежкото здравословно
състояние на наследодателката на страните, по никакъв начин не се е отразило на
способността ѝ да разбира действията си. Към датата на съставяне на
завещанието – 03.12.2017 г., Ж.И. е била дееспособна, могла е да действа разумно,
разсъждавала нормално, имала здрав разум и е могла да разбира и ръководи
постъпките си. Сочи, че искането за намаляване на завещателните разпореждания било
неоснователно, като същото можело да се направи едва след като ищцата прихване
направените в нейна полза дарения. В тази връзка въвежда възражение да се
установи действителната воля на завещателката, а именно – дарение на недвижим
имот, находящ се в землището на с. Б., общ. Вълчи дол, в полза на ищеца, като
се отхвърли иска по чл.30 ЗН. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, ищецът чрез процесуален представител поддържа
предявения иск и моли за уважаването му. Ответникът лично и чрез процесуалния
си представител моли за отхвърляне на ищцовата претенция.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изготвени и приобщени са
съдебни експертизи.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
С решение № 1018/07.11.2017 г. по гр.д. № 2003/2017 г. по описа на ДРС е
допуснато извършване на съдебна делба между Ж.П.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, П.И.И., ЕГН ********** с адрес: *** и М.И.В.,
ЕГН ********** с адрес: ***, по отношение на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор
72624.604.339 и административен адрес ул. „***”№
4, с площ от 199 кв.м /по документ за
собственост 172 кв.м/, при съседи: имоти
с идентификатори: 72624.604.977, 72624.604.359, 72624.604.333, 72624.604.310 и
72624.604.305, ведно с попадащите в ПИ сгради: 72624.604.339.1 със застроена
площ от 84 кв.м, едноетажна, с предназначение –
жилище, еднофамилна; 72624.604.339.2, със
застроена площ 22 кв.м, едноетажна, с предназначение – жилище, еднофамилна и
72624.604.339.3 със застроена площ 22 кв.м, едноетажна, с предназначение –
хангар, депо, гараж, при следните квоти: Ж.П.И., ЕГН ********** – 4/6 ид.части; П.И.И.,
ЕГН ********** - 1/6 ид.части и М.И.В., ЕГН **********
- 1/6 ид.части.
Горните обстоятелства се установяват от представен по делото препис от съдебния
акт.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 117/05.01.2018 г., издадено от
Община Добрич, Ж.П.И., ЕГН ********** е починала на 19.12.2017 г., в гр.
Добрич, като за смъртта ѝ е съставен Акт за смърт № 1415/19.12.2017 г. на
Община Добрич. След смъртта си, И. е оставила низходящите наследници по закон –
М.И.В. с ЕГН ********** – дъщеря и П.И.И., ЕГН ********** – син.
По делото е представен нотариално удостоверен за вярност препис от
саморъчно завещание от 03.12.2017 г., рег. №46/05.01.2018 г. на Ирена Пенева –
нотариус рег. №177 на НК, с което Ж.П.И. се е разпоредила с имуществото, за след
смъртта си, като завещава, в полза на сина си П.И., собствените си 4/6 идеални
части от недвижим имот с идентификатор 72624.604.339 и административен адрес:
гр. Добрич, ул. „***” № 4, ведно с изградените в имота сгради: едноетажна
жилищна сграда с идентификатор 72624.604.339.1
с площ от 84 кв.м, едноетажна жилищна сграда с идентификатор 72624.604.339.2, с
площ от 22 кв.м и стопанска сграда с идентификатор 72624.604.339.3, с площ от
22 кв.м. Завещанието е вписано в Служба по вписванията – гр.Добрич под вх.
рег.№ 57/05.01.2018 г., акт № 28, том I.
Видно от протокол за обявяване на саморъчно завещание на Ирена Пенева –
нотариус рег. №177 на НК, на 22.12.2017 г., в кантората на нотариуса се е явил П.И.И. с искане да бъде обявено саморъчното завещание на майка
му Ж.П.И. ***, починала на 19.12.2017 г. Видно от текста на протокола,
завещанието е било депозирано за съхранение в кантората на нотариуса на
04.12.2017 г. от сина на завещателката – П.И., като нотариусът удостоверява, че завещанието е написано на кариран лист от
тетрадка с формат А4, на една страница, без зачерквания и поправки. Същото е с
дата 03.12.2017 г.
От представен по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №87,
том I, рег. №127, дело №26/2012 г., на
Александър Никитов – нотариус рег. № 226 на НК, вписан в СлВп – Девня под вх.
рег. № 212/24.01.2012 г., акт №102, том 1, дело №103/2012 г., се установява, че
Ж.П.И. и М.И.В. са сключили договор за продажба на недвижими имоти, по силата,
на който, И. е продала на дъщеря си собствените си недвижими имоти, находящи се
в землището на с. Б., община Вълчи дол, а именно: ПИ № 012065, представляващ
нива с площ от 4,800 дка, при граници: имоти №№ 012064, 000009, 000011, 000020,
както и ПИ № 023029, представляващ нива, с площ от 11,518 дка, при граници: имоти
№№ 023032,023026,023030 и 023031.
Видно от договор за покупко-продажба на МПС от 11.01.2016 г., сключен между
П.И.И. и „Трайков карс” ООД, ЕИК ********* и фактура № **********/11.01.2016 г.,
на посочената дата, ответникът е придобил правото на собственост върху МПС
марка „***”, модел „CR-V”, за сумата от 2700 лева.
Автомобилът е с дата на първоначална регистрация – 10.08.2015 г.
От представена справка от „СЖ Експресбанк” АД изх. № 2792/04.01.2019 г., се
установява, че към датата на изготвянето на справката, са налице данни за общо 16
банкови сметки с титуляр Ж.П.И., като всички са закрити. Датата на последното
закриване на сметка е 10.11.2014 г.
По делото са приобщени множество писмени доказателства, установяващи
здравословното състояние на починалата Ж.И., издадени от Военномедицинска
академия – С. и „МБАЛ – Добрич” АД. Същите са представени за анализ на вещото
лице по допусната по делото съдебно-медицинска експертиза, като подробно са
обсъдени в експертното заключение.
От приложена предоперативна епикриза, издадена на 17.10.2017 г. ВМА – С.,
Клиника по съдова хирургия се установява, че на същата дата Ж.И. е постъпила за
лечение във ВМА – С., по спешност, като е имала следните оплаквания:
незаразстваща рана на левия долен крайник, болка, зачервяване и отток на
подбедрицата. От същия документ се установява, че предоперативната диагноза на И.
е „флегмона педис синистри”. Резултатите от проведени клиничен диагностичен
преглед и клиничен преглед са следните: ляв долен крайник – аТ.чна рана на
подбедрицата и стъпалото с гноевидна секреция, със зачервена и болезнена кожа
около нея
Видно от оперативен протокол № 118/02.11.2017 г., издаден от ВМА – С.,
Клиника по съдова хирургия, на 19.10.2017 г. е извършена операция на Ж.П.И.,
като е установена следната оперативна находка – некротични тъкани, разпад.
По делото е представена и е приета епикриза, издадена от „МБАЛ - Добрич”
АД, видно, от която, Ж.П.е постъпила в болницата на 22.11.2017 г. и е изписана
на 01.12.2017 г., като е определена следната окончателна диагноза: остър
ерозивен гастрит; смптоматична анемия; нео с неуточнена локация; метастази на
прешели – Тн10-Тн11, с придружаващи заболявания: ЗД тип 2. В епикризата е
посочено, че болната е в увредено общо състояние, като поради силните болки в
торако-лумбалната област на гръбначния стълб ѝ е било проведено
медикаментозно лечение с обезболяващи средства, като болката е останала
неповлияна. Предписано е медикаментозно лечение, което да бъде проведено в
домашни условия, а именно – Дорета – 2х1 т. и Еманера – 20 мг х 1 т.
Видно от приетото заключение на съдебно-медицинска експериза, назначена и
изготвена по делото, се установява, че приживе Ж.П.И. е страдала от следните
заболявания: флегмон на лявото
стъпало; диабет тип 2; хронична бъбречна недостатъчност по повод на която е на
хрониодиализа; остър ерозивен гастрит и симптоматична анемия; карцином с
неуточнена локализация;метастази на гръдни прешлени. Предписаните ѝ от „МБАЛ -
Добрич” АД препарати са за лечение на: дуоденални язви, причинени от бактерията
Heliobacter; предотвратяване на повторна
поява на язви; стомашни язви причинени от лекарства /препарат Еманера/; умерена
до силна болка /препарат Дорета/. Според експерта, Ж.И. е боледувала от хронични соматични заболявания,
водещи до влошено общо състояние и силни болки в областта на поясните прешлени,
където са установени метастатични огнища. Тези заболявания не оказвали влияние
върху възможностите ѝ да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи действията и постъпките си. Същите не водели до промяна на психично
състояние на човека, а и в анализираната медицинската документация не било
посочено И. да е била ***, неориентирана за време, място и собствена личност,
говорещи за психични отклонения. С оглед горното, вещото лице приема, че Ж.П.И.
е разбирала свойството и значението на извършеното, и е била във възможност да
ръководи действията и постъпките си.
По делото е допусната и е изготвена съдебно-почеркова експертиза, от заключението,
на която, кредитирано изцяло от съда като компетентно и обективно, се
установява, че ръкописният текст и подписът за „Завещател” в саморъчно
завещание от 03.12.2017 г. са изпълнени от Ж.П.И..
От приетото заключение на извършена съдебно-оценителна експертиза се
установява, че справедливата пазарна стойност на имот с идентификатор
72624.604.339 е 36900 лева, 4/6 ид. части от която се равняват на сумата от
24600 лева; справедливата пазарна стойност на ПИ 017075 с. Миладиновци е 23400
лева; справедливата пазарна стойност на ПИ 012065в с. Б. е 7120 лева, на ПИ
020015 в с.Б. – 8540 лева, а на ПИ 023029 в с. Б. – 17800 лева.
По искане на ответната страна е изготвена повторна оценителна експертиза,
като видно от заключението на същата, справедливата пазарна стойност на имот с идентификатор 72624.604.339, ведно с
построените в него сгради е 34200 лева, респективно, стойността на 4/6 ид.
части е 22800 лева. Вещото лице е
определило и справедлива пазарна стойност и на останалите недвижими имоти,
предмет на оценка на първата експертиза, а именно: за ПИ 017075 с. Миладиновци
- 24280 лева; ПИ 012065 в с. Б. -8550 лева, на ПИ 020015 в с.Б. – 10280 лева, а
на ПИ 023029 в с. Б. – 20530 лева.
По искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на водените от тях свидетели: за ищеца - С. П. Р – първа братовчедка на починалата Ж.И., Т.Ж.В. – дъщеря на ищцата и Ж.В.В. – съпруг на ищцата, а за ответника – Ж.А.И., Е Д. Т и Ж Д. Г – всички без родство със
страните.
В показанията си св. Р сочи, че е била в близки отношения с
наследодателката на страните. Твърди, че последните им контакти са от края на
2017 г., като същевременно сочи, че за последен път е виждала И. през 2013 или
2014 г. През периода, в който не са се срещали, двете поддържали контакт чрез
телефонни разговори. Твърди, че майката на ищцата и на ответника била във
влошено здравословно състояние, като страдала от множество заболявания, в т.ч.
бъбречни, ендокринни, ортопедични и съдови. Сочи, че ѝ е известно, че И.
е била хоспитализирана в различни болници в гр. Добрич, гр. С. и гр. В., но от
друга страна сочи, че тя се обслужвала сама, като дори пътувала сама до гр. С.,
за лечение. Твърди, че в последния им разговор, проведен по телефона, Ж.И.
звучала отчаяна и ***, като уточнява, че И. била отчаяна от живота и от
неприятности. Заявява, че ѝ известно обстоятелството, че през 2016 г. наследодателката
на страните била дала на ответника сума в размер на 40000 лева за закупуване на
лек автомобил. Твърди, че често е разговаряла по телефона с Ж.И., в т.ч. по
мобилен и стационарен.
Като свидетел по делото е разпитана дъщерята на ищцата – Т.Ж.В.. От
показанията на св. В., преценявани от съда при спазване разпоредбата на чл.172 ГПК, се установява, че през месец октомври 2017 г., Ж.И. – баба на свидетелката
е пътувала сама от гр. Добрич до гр. С., за да ѝ бъде извършена
медицинска консултация. И. пътувала с влак, като свидетелката я посрещнала на
гарата и я отвела във ВМА. Там тя оставила възрастната жена, като двете се
уговорили да се чуят след като И. бъде настанена в болницата. Престоят в
здравното заведение бил около две седмици, като след като била изписана, завещателката
отпътувала сама за гр. Добрич. Свидетелката сочи, че психическото състояние на баба
ѝ било добро, въпреки че последната имала множество заболявания, често
изпитвала силни болки. След завръщането си от гр. С., болките на И. се
засилили, като според свидетелката те били толкова силни, че се наложило да
постъпи в болница в гр. Добрич. Св. В. сочи, че баба ѝ е споделяла, че в
болницата не била лекувана, а там само потискали болката ѝ. Била изписана
в края на ноември. От показанията на св. В. се установява, че Ж.И. живеела
сама, като отново сама се грижела за себе си. Била ангажирала медицинска
сестра, която срещу заплащане, я посещавала ежедневно, за да сменя превръзката
на крака ѝ. Твърди, че Ж.И. била с остър ум и знаела какво прави.
Заявява, че поради особеностите в характера на последната, отношенията ѝ
с околните, в т.ч. и с нейните деца, били лоши. И. не се разбирала с никого.
Тъй като в края на месец ноември 2017 г. последната спряла да отговаря на
телефонните ѝ обаждания, свидетелката потърсила информация за състоянието
на баба си от своя първи братовчед - син на ответника. Майка ѝ нямала
информация, тъй И. не поддържала връзка с дъщеря си.
В показанията си св. Ж.В – съпруг на ищцата сочи, че след смъртта на
съпруга на Ж.И., починал през 2008 г. до 2014 г. той се е грижел за майката на
страните. През 2014 г. между него и И. възникнал конфликт, вследствие, на който
отношенията им силно се влошили и свидетелят престанал да контактува с
възрастната жена. Сочи, че въпреки полаганите от него грижи, тя се отнесла зле
с него, като го наричала „***“. Причина за това било предложение от страна на
свидетеля, вместо да се извършва ремонт на значителна стойност, процесният имот
да се продаде, а парите от продажбата да се разделят между ищеца и ответника. И.
не се съгласила и с предложението на свидетеля, след продажбата на имота
двамата /И. и св. В/ да закупят гарсониера, в която тя да живее, в договора
като купувач да бъде вписан св. В, като последният се грижи за нея до смъртта
ѝ. През 2017 г. Ж.И. посетила свидетеля на работното му място, с
настояване да ѝ съдейства пред ищцата, последната да прехвърли в полза на
брат си, притежаваните от нея идеални части от процесния имот. Към този момент М.В.
била „на легло”, тъй като ѝ предстояла операция на гръбначния стълб. Според
св.В, И. изобщо не проявила какъвто и да е интерес към състоянието на дъщеря
си. Свидетелят сочи, че бил огорчен от
отношението на И. към него и към собствената ѝ дъщеря, която наричала
„луда“ и „психично болна“. Твърди, че вината за лошите отношения между ищцата и
ответника е в техните родители, които приживе не направили усилие да разрешат
възникналия конфликт. Сочи, че И. продала на дъщеря си нива в с. Б., общ. Вълчи
дол, за сумата от 2000 лева, но приживе само тя получавала рентните плащания за
земята. С изключение на период от три месеца през 2016 г., когато живяла при
ответника, Ж.И. живеела сама в процесния имот.
Водените от ответника свидетели са Ж.А.И, Е. Д. Т и Ж Д. Г – всички без
родство със страните.
От показанията на св. И – съсед на Ж.И., се установява, че приживе
наследодателката на страните продала на дъщеря си имот – земеделска земя в
землището на с. Б.. Сделката била извършена през 2012 г., като скоро след това
отношенията между майка и дъщеря се влошили. Причина за това било желанието
процесният имот да бъде продаден, парите да бъдат разделени между страните по
делото, а И. да закупи гарсониера, в която да живее, като купувач бъде вписан
съпругът на дъщеря ѝ. Твърди, че преди смъртта си И. е изпитвала силни
болки, казвала, че няма сили да живее. Имала желание да прехвърли правото на
собственост върху притежаваните от нея идеални части от имота, в полза на сина
си. Твърди, че до 2012 г. П.И. и майка му не поддържали връзка, но след като
отношенията между И. и дъщеря ѝ се влошили, ответникът бил този, който се
грижел за възрастната жена. Здравословното ѝ състояние не било добро, тя
страдала от различни заболявания, била на ***. Твърди, че благодарение на
грижите на сина си, И. преживяла последните си години. Последният контакт между
свидетелката и Ж.И. бил три дни преди смъртта на последната. Св. И. посетила
наследодателката на страните в дома ѝ, като макар и трудно, двете жени
провели разговор. И. била изтощена и говорела трудно, но отговаряла разумно на
въпросите на св. И.. Последната сочи, че през годините Ж.И. е помагала с пари и
на двете си деца, както и на всичките си внуци. През лятото на 2017 г. И.
направила неуспешен опит да възстанови отношенията си с ищцата, като
впоследствие М. В.-се снабдила с ограничителна заповед срещу възрастната жена.
Твърди, че до смъртта си, И. била с ясно съзнание.
От показанията на св. Е.Д. Т.се установява, че познавала И. през последните
4-5 г. от живота ѝ, като живеели в съседни къщи. Твърди, че до смъртта на
И., двете жени контактували редовно, като последното им виждане било часове
преди майката на страните да почине. До смъртта си И. била адекватна, като
контактът с нея бил нормален. Сочи, че по молба на възрастната жена, тя често я
е посещавала, за да ѝ помогне с покупки, да ѝ прави компания, да
ѝ поддържа парното, както и за да ѝ помага, когато трябва да отиде за *** - да
ѝ приготвя вещите, да ѝ помогне да се качи в
микробуса за
болницата, а вечерта - да я посрещне. И. приемала болкоуспокояващи
лекарства за изпитваните силни болки. Заявява, че последната и дъщеря ѝ
не поддържали връзка. Искала собствените ѝ идеални части от процесния
имот да бъдат прехвърлени на сина ѝ – П.И., тъй като само той се грижел
за нея. Сочи, че приживе починалата е помагала и на двете си деца. Заявява, че И. се измъчвала от това,
че дъщеря ѝ се била снабдила с ограничителна заповед срещу нея. Заявява,
че дни преди да свидетелства по настоящото дело, съседка на И. ѝ е
споделила, че ищцата искала да я ангажира като свидетел по делото, с оглед
установяване неадекватност на починалата. Сочи, че заради болките приемала
обезболяващи лекарства. Отделно вземала лекарства за високо кръвно и диабет. И.
била адекватна, като успявала да контролира физиологичните си нужди, като едва
в последните 4-5 дни преди смъртта ѝ, свидетелката започнала да ѝ
слага еднократни пелени за възрастни. Твърди, че в последните години ответникът
и съпругата му редовно посещавали дома на Ж.И..
От показанията на св. Ж.Д. Г.се установява, че тя и Ж.И. били съседи. Двете
жени се познавали от 1964 г., като поддържали непрекъсната връзка. Последният
им контакт бил три дни преди смъртта на И., като заболяване от грип попречило
на свидетелката да посети възрастната жена в последните ѝ часове. Твърди,
че двете често разговаряли за семействата, за децата си. Сочи, че починалата
приживе е „дала“ на дъщеря си земеделска
земя с площ около 20 дка, в с. Б., като намерението било тази земя да бъде дарена, но по настояване на
ищцата, бил сключен договор за продажба. Твърди, че И. е предала на дъщеря си
сума в размер около 5-6 хиляди лева, като искала последната да внесе по
банковата ѝ сметка, за да може да тегли и да покрива разходите си. Ж.И.
страдала заради ограничителната заповед, с която се снабдила ищцата през есента
на 2017 г. и заради това, че въпреки всичко, което била направила и дала на
дъщеря си, последната не искала да има контакт с нея. Ответникът и съпругата му
често посещавали И. в дома ѝ. Последната живяла за известен период от
време в дома на сина си, но тъй като последният обитавал апартамент в жилищен
блок, И. се чувствала некомфортно – заради множеството стълби изпитвала
затруднение в придвижването, а често се налагало да пътува до болницата, за да
ѝ бъде провеждана ***. Имала голяма рана на единия крак, която не
зараствала, вероятно заради диабета, от който страдала. И. имала приятелки сред
съседките си. Последните ѝ купували хранителни стоки и лекарства. До
смъртта си И. била с ясно съзнание. Много страдала заради процесния имот. Имала
желание да продаде същия, а парите да разпредели между децата си и себе си,
съобразно притежаваните от всеки идеални части, като със своя дял и с
допълнителни средства, да закупи гарсониера, в която да живее. До продажба на
процесния имот и до покупка на нов имот не се стигнало, тъй като И. не се
съгласила с поставеното от зет ѝ условие, като купувач на имота, да бъде
вписан той. Сочи, че ѝ известно, че е дала пари на сина си, за закупуване
на лек автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Предявени са три обективно съединени иска, при условията на евентуално
съединяване. Главният иск е
с правно основание чл. 42 б „б” вр. чл. 25, ал.1 ЗН. Първият евентуално съединен иск е с правно основание чл. 43, ал.1,
б „а” ЗН, а вторият евентуално
съединен иск е с правно
основание чл. 30, ал.1 ЗН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин, се
установява, че след смъртта на Ж.П.И. ***, починала на 19.12.2017 г.,
единствените нейни наследници са низходящите ѝ - М.И.В. и П.И.И..
Към датата на предявяване на исковете по настоящото производство, страните
се намират в делбено производство, във фазата на извършването, по гр.д. №2003
по описа на ДРС за 2017 г. До делба е допуснат следният недвижим имот: ПИ с идентификатор 72624.604.339 и
административен адрес ул. „***”№ 4, с площ от 199 кв.м /по документ за собственост 172
кв.м/, при съседи: имоти с идентификатори: 72624.604.977,
72624.604.359, 72624.604.333, 72624.604.310 и 72624.604.305, ведно с попадащите
в ПИ сгради: 72624.604.339.1 със застроена площ от 84
кв.м, едноетажна, с предназначение – жилище, еднофамилна; 72624.604.339.2, със застроена площ 22 кв.м, едноетажна, с
предназначение – жилище, еднофамилна и 72624.604.339.3 със застроена площ 22
кв.м, едноетажна, с предназначение – хангар, депо, гараж, при квоти: Ж.П.И., ЕГН ********** – 4/6 ид.части; П.И.И.,
ЕГН ********** - 1/6 ид.части и М.И.В., ЕГН **********
- 1/6 ид.части.
Съдът намира предявеният иск с правно
основание чл. 42 б. „б” вр. чл. 25, ал.1 ЗН за неоснователен. Съставеното от
наследодателката на страните, саморъчно завещание не е нищожно. Същото отговаря
на изискванията въведени с разпоредбата на чл.25 ЗН, а именно: изцяло е
написано ръкописно от завещателя, съдържа означение на датата на съставяне и е
подписано от завещателя. Подписът е положен след завещателните разпореждания и
след датата. В текста на завещанието няма поправки, допълвания и заличавания.
Заключението на изготвената по делото съдебно-графическа експертиза категорично
сочи, че автор на ръкописния текст и подписа в документа е Ж.П.И..
С оглед неоснователността на първия иск, съдът следва да
се произнесе и по предявените в условията на евентуалност искове.
Първият евентуален иск е неоснователен. Не е налице соченото
от ищцата основание за обявяване за унищожаемо на саморъчното завещание. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.1, б. „а” ЗН, завещателното разпореждане е
унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е
било способно да завещава. За да бъде способно едно лице да завещава, то трябва
да е пълнолетно, да не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и да е
способно да действа разумно /чл.13 ЗН/. По делото не се представиха
доказателства, а и не се твърди Ж.И. да е била поставена под пълно запрещение.
Многобройните ѝ заболявания не са довели до промяна на психичното ѝ
състояние. Събраните по делото доказателства категорично сочат, че процесното
завещание е напълно осъзнат и доброволен акт, като документът е съставен от
лице, което е било способно да завещава. Подкрепа на този извод дават както
заключението на съдебно-медицинската експериза, сочеща, че И. е разбирала свойството и значението на
извършеното, и е била във възможност да ръководи действията и постъпките си, така и показанията на всички
свидетели, в т.ч. и на тези ангажирани от ищцата. Според св. В. – внучка на ищцата,
баба ѝ е била с остър ум и е знаела какво прави.
При преценка основателността на предявения иск с правно основание чл.30,
ал.1 ЗН, съдът намира следното.
Нормата на чл.28, ал.1 ЗН въвежда забрана за наследодателя да накърнява със
завещателни разпореждания или чрез дарение, запазената част от наследството,
когато оставя като наследници низходящи, родители или съпруг.
Между страните не се спори, че към датата на смъртта си, Ж.И. е притежавала
единствено 4/6 идеални частни от процесния недвижим имот.
В хода на съдебното производство ответникът се
домогва да установи, че сключеният между ищцата и завещателката договор за
покупко-продажба на земеделски земи в землището на с. Б., за който е съставен нотариален
акт за продажба на недвижим имот №87, том I, рег. №127, дело №26/2012 г., на Александър Никитов – нотариус рег. № 226 на
НК, вписан в СлВп – Девня под вх. рег. № 212/24.01.2012 г. е привиден, като
същият прикрива договор за дарение. Доколкото оспореният договор е обективиран в нотариален акт – форма за
действителност на съглашението, то този документ се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, поради което съдът е длъжен да приеме, че
фактите, посочени в документа, са се осъществили, така както е отразено в него.
При оспорване сключената сдЕ.и поради ограниченията на чл.164 ГПК, доказване на твърдяна относителна симулация следва да стане с писмени доказателства. По делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетели водени от ответника. По отношение на
последните, в частта, относно сключения между ищцата и завещателката договор за
покупко-продажба на недвижим имот, съдът намира че показанията им са събрани в
разрез с процесуалните правила, поради което същите, в посочената част не могат
да бъдат ценени и не следва да бъдат обсъждани. Нотариалният акт, в който е
обектиран процесният договор е частен документ в частта относно волеизявленията
на страните по сделката, в т.ч. вида на сключения договор,
както и определената продажна цена. Нотариалният акт е подписан от ищцата и от
нейната майка, поради което е налице забрана по чл.164, ал.1, т.6 ГПК – да се
установява или опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ,
със свидетелски показания. Не е налице и хипотезата на чл.165, ал.2 ГПК,
доколкото по делото не са представени каквито и да е доказателства, които да
обосновават извод за привидност на сделката, с оглед преодоляване забраната на
чл.164, ал.1, т.6 ГПК.
При горните доводи, съдът намира, че ответникът не
доказа възражението си за извършени от завещателката, в полза на ищцата,
дарения.
Съгласно установената практика на ВКС, при накърняване на запазената част с универсално
завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е
необходимо формиране на наследствена маса по чл.31 ЗН, а намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се
извършва в дробна част от цялото имущество – така
- решение
№155 от 06.02.2019 по гр.д. №1230/2018 на ВКС, II г.о. и цитираните в същото: решение № 25 от 12.02.2016 г. по гр. д. №
4119/2015г. на І г.о., решение № 150 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г.
на ІІ г.о., решение № 82 от 16.03.2011г. по гр.д. № 221/2010 г. на ІІ г.о. Когато завещателят е съставил
универсално завещание, но е и извършил дарения, следва да се формира имуществена
маса по чл.31 ЗН, за да се определи разполгаемата част, като се приспаднат
извършените в полза на ищеца дарения. В процесния случай не бе доказано
извършването на дарение в полза на оспорващия завещателното разпореждане.
Тъй като със саморъчното завещание завещателката се е разпоредила с
единствения си собствен имот, след смъртта ѝ не е останало свободно
имущество извън този имот, от което ищцата да получи това, което съставлява
запазената ѝ част. Поради това, възстановяването на запазената част следва
да се извърши без образуване на имуществена маса по чл.31 ЗН, а чрез дробта по
чл.29 ЗН, доколкото ищцата е наследник с право на запазена част в размер на 1/3
от наследството, съгласно чл.29, ал.2 ЗН.
При горните доводи, искът по чл.30, ал.1 ЗН е основателен и следва да бъде
уважен като завещателното разпореждане бъде намалено с 1/3 - размер на
запазената част, като същата бъде възстановена на ищцата.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата се следват сторените по делото разноски в общ
размер на 1384,99 лева, в т.ч.: 184,99 лева – държавни такси, 800 лева –
адвокатско възнаграждение, 400 лева – възнаграждения за вещи лица,
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.В. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против П.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване нищожността на
саморъчно завещание на Ж.П.И. ***, починала на 19.12.2017 г., съставено на 03.12.2017 г., вписано в СлВ Добрич с вх.рег. №57 от
05.01.2018 г., акт №28, том I, на основание чл. 42 б „б” вр. чл. 25, ал.1 ЗН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.В. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против П.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за обявяване за унищожаемо саморъчно завещание на Ж.П.И. ***, починала на
19.12.2017 г., съставено на
03.12.2017 г., вписано в СлВ Добрич с вх.рег. №57 от 05.01.2018 г., акт №28,
том I, на основание чл. 43, ал.1, б „а” ЗН.
НАМАЛЯВА с 1/3 част завещателното разпореждане на Ж.П.И. ***, починала на
19.12.2017 г., извършено със
саморъчно завещание от 03.12.2017 г., в полза на
сина ѝ П.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, като ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН на М.И.В. с ЕГН **********, с адрес: *** запазената ѝ част от
наследството на нейната майка Ж.П.И. ***, починала на 19.12.2017 г., в размер
на 1/3 част от наследството.
ОСЪЖДА П.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.И.В.
с ЕГН **********, с адрес: ***, сторените по делото разноски в общ размер на 1384,99 лева.
Решението
може да бъде
обжалвано пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: