О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен,
23.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ
При секретаря и в присъствието на
Прокурора като разгледа докладваното
от съдията ЦВЕТАНОВ ЧН дело № 776 по описа за 2020г и за да се произнесе
съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 244
ал.5 от НПК
Първоинстанционният
съд е сезиран с молба по реда на чл.244 ал.5 от НПК от Д.Д.М. от гр.Плевен,
против постановление на Р.п.- П. от 19.03.2020г, с което е спряно досъдебно
производство №Д-1708/2019г. по описа на същата прокуратура, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.129 ал.2
вр. ал.1 от НК.
В молбата, депозирана до съда, М. навежда доводи, че съответните
органи следва да изпълнят задълженията си и да разкрият извършителя на
престъплението, който е от служителите на „***“, посетили заведението „***“.
Моли съда да отмени постановлението на РП-Плевен за спиране на наказателното
производство.
Съдът
като съобрази изложеното в жалбата, събраните по дознанието доказателства и
разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седмодневен срок по чл.244
ал.5 от НПК, допустима е, разгледана по същество е основателна.
Наказателното производство се провежда срещу неизвестен
извършител за това, че на 14.09.2019г в гр.Плевен е нанесена средна телесна
повреда на Д.Д.М. от гр.Плевен, изразяваща се в трайно отслабване зрението на
лявото око – престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
В хода на разследването в качеството на свидетели са
разпитани пострадалият Д.Д.М., И.В.И., К.М.С., К.П.И., М.И.Н., К.Й.Й., В.Н.Г., К.Б.А.и
П.Ц.Х..
Изготвена
е съдебно-медицинска експертиза за характера и механизма на причиненото
увреждане на пострадалия Д.Д.М..
Изискана
е информация от охранителната фирма относно получените на 14/15.09.2019г. сигнали „паник бутон“ на
обект „***“ ул. „***“.
Изискани
са записите от телефон 112 относно получените сигнали.
Проведени
са разпознавания на лица от пострадалия Д.Д.М.
и от свидетеля И.В.И., като и на двамата
са въведени за разпознаване следните лица – П.Ц.Х., Ц.Г.П., К.Б.А.и С.М. Д..
При проведените разпознавания не е разпознато лице, което е нанесло ударите.
В обжалваното постановление прокурорът е приел, че въпреки
действията по разследването и предприетите оперативно – издирвателни
мероприятия извършителят на деянието не е установен и на основание чл.244 ал.1
т.2 от НПК е спрял досъдебно производство №Д-1708/2019г. по описа на РП-Плевен.
Формата на съдебен контрол по чл. 244, ал. 5 от НПК
е специфична за нашата правна система, защото допуска намеса в правомощието на
прокуратурата да повдига обвинения по дела от общ характер, когато намери, че
са налице предпоставките за това. Поначало такъв регламент се създава в
държави, в които се отчита ясно изразено недоверие в обвинителната власт, като
чрез него в интерес на пострадалия от престъплението се гарантира справедлив
процес по чл.
6 ЕКПЧ за защита на нарушените му права. Компетентността на контрола
обхваща пълна преценка на обосноваността на акта и на неговата
законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на
прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е
допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място
съдът трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и
пълно, което ще изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз
основа на всички възможни доказателства, като държи сметка и за конституционно
установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно
преследване срещу дадено лице. Следователно съдът преценява законосъобразни ли
са извършеният анализ на доказателствата и изводите за фактите и правото, но не
е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора,
като указва какви обвинения следва да се повдигнат и срещу кои лица.
Съгласно разпоредбата на чл.
199, ал. 2 от НПК всяко постановление на органите на досъдебното
производство следва да съдържа определени реквизити, част от които са и мотивите.
В тях органът на досъдебното производство следва да посочи какви обстоятелства
се считат за установени, въз основа на какви доказателствени материали и какви
са правните съображения за взетото от него решение. При противоречия на
доказателствените материали следва да се изложат съображения защо едни от тях
се приемат, а други се отхвърлят. Видно е от мотивите към настоящото
постановление, че след като е изложил какви действия по разследването са
извършени, наблюдаващият прокурор е посочил в едно изречение, че въпреки
проведените до момента действия по разследването и проведените оперативно
– издирвателни мероприятия
извършителят на деянието не е открит, поради което на основание чл.
244, ал. 1, т. 2 от НПК е спрял производството по делото. На първо място, в
атакуваното постановление липсва изложена възприетата от прокурора фактическа
обстановка с оглед събраните доказателства по делото до момента. На следващо
място, липсва изложено въз основа на кои точно доказателства тази обстановка се
счита за установена. Липсва обсъждане въобще на доказателствата, събрани до
момента, налице ли са или не противоречия в показания на свидетелите, каквито
според съда са налице. Липсват обаче каквито и да било конкретни мотиви, в
които наблюдаващият прокурор да е обсъдил защо кредитира показанията на някои
свидетели за определени обстоятелства, а не кредитира други. Липсват и мотиви
дали тези противоречия, които са релевантни към фактическата обстановка, си
противоречат или не с други събрани писмени доказателства по делото и какво
точно приема прокурорът за установено в тази насока. В този смисъл съдът
констатира, че събраните доказателства не са били въобще обсъдени, още по-малко
пък задълбочено, нито са били анализирани в контекста на евентуалните
противоречия, както не са били съпоставени и анализирани поотделно и в
съвкупност, без да се изложат мотиви от прокурора кои доказателства
кореспондират с останалите и кои не, кои точно прокурорът кредитира и защо и
кои не кредитира и защо.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
наблюдаващият прокурор се е произнесъл при необсъждане в пълнота на всички
събрани по делото доказателства - поотделно и в съвкупност, и без излагане на
съображения кои доказателства се кредитират и защо от него, както и кои не се
кредитират и защо. По този начин е нарушил разпоредбата на чл.
199, ал. 2 от НПК, като съдът приема, че постановлението страда от липса на
мотиви в тази му част. При липса на пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, без да е посочено по никакъв начин каква фактическа обстановка е
възприета и въз основа на какви доказателства, прокурорът е взел решението си, без
да става ясно от мотивите му как точно е формирал вътрешното си убеждение. При
това положение наблюдаващият прокурор, при произнасянето си с атакуваното
постановление, е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
необсъждане на всички доказателства по делото, довело до липса на мотиви, от
които да става ясно как е формирал вътрешното си убеждение, за да постанови
акта си, какви фактическа обстановка е приел за установена и въз основа на кои
точно доказателства. Тази липса на мотиви ограничава от една страна правото на
пострадалия като страна в процеса да разбере какво е приел за установено
прокурорът и въз основа на кои доказателства, както и съда да осъществи
цялостен контрол за законосъобразност.
Освен това съдът счита, че прокурорът не е
извършил всички действия по разследването за разкриване извършителя на
престъплението. От
показанията на пострадалия свидетел Д.Д.М. се установява, че *** от
първоначално дошлите служители на СОТ му е нанесъл удар в окото. В същата
насока са и показанията на свидетеля И.В.И.. От показанията на свидетелите В.Н.Г.
и К.Б.А.се установява, че същите са *** в „***“ и на 15.09.2019г. около
2.00-2.30 часа са посетили „***“, тъй като са получили сигнал от паник бутон.
Според техните показания те първи са отишли на обекта „***“, а след това са
дошли и ***те П.Х.и К.Й.. Следователно според показанията на пострадалия М. и
свидетеля И. *** от двамата свидетели - В.Н.Г. и К.Б.А., е нанесъл двукратно удари в окото на
пострадалия. В тази насока не е изследвана и проверена чрез действия по
разследването височината на двамата свидетели и не е извършено разпознаване от
пострадалия свидетел Д.Д.М. и от И.В.И. на свидетеля В.Н.Г., както и на
свидетеля К.Й.Й.. Следва да бъдат извършени посочените
разпознавания на лица при спазване разпоредбата на чл.171 ал.2 от НПК. Следва
да бъдат събрани и доказателства за длъжностните качества на ***те на „***“ -
свидетелите К.Й.Й., В.Н.Г., К.Б.А.и П.Ц.Х.,
с оглед преценка квалификацията на престъпното деяние по чл.131 ал.1 т.2
вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК. За преодоляване на противоречията в показанията
на свидетелите е необходимо да бъдат извършени на основание чл.143 ал.4 вр.ал.1
от НПК очни ставки между тях.
Ето
защо съдът приема направените от прокурора изводи в обжалваното постановление
за спиране на наказателното производство по №Д-1708/2019г. по описа на РП –
Плевен за липса на разкрит извършител на извършеното противоправно деяние за
незаконосъобразни и необосновани.
Поради
изложеното съдът счита, че следва да бъде отменено постановлението за спиране
на наказателното производство.
Водим
от горното и на основание чл.244 ал.5 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление на Р.п.- П. от 19.03.2020г., с
което е спряно на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК досъдебно производство №Д-1708/2019г.
по описа на същата прокуратура, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото
на Р.п.- П. за извършване на следващите се действия по разследването, посочени
в мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС
от определението да се изпрати на РП-Плевен и Д.Д.М. – жалбоподател в
настоящото производство.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: