№ 186
гр. Пловдив, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330205623 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 25/12.08.2022 г. издадено от
Началник на РУ Хисар при ОД МВР – гр. Пловдив, с което на П. И. В. на
основание чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето.
С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържат конкретни
доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение,
съответно обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно постановено. Не претендира разноски. Релевира възражение
за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:
1
От фактическа страна се установява следното:
За времето от 20,30 часа на 06.07.2022 г. до 08,30 часа на 07.07.2022 г.
свид. В. бил назначен в състав на автопатрул съвместно с мл. инспектор ООР
В.В.. Вечерта на 06.07.2022 г. около 22,55 часа, полицейските служители
получили сигнал за деца чупещи пейки в училището на село Житница. При
отзоваване на сигнала, полицейските служители не установили деца в двора
на училището, поради което предприели обход на село Житница. В парка,
находящ се в центъра на селото, свид. В. и колегата му установили шест лица,
сред които и дъщерята на жалбоподателката – Р.Б. В.. Установените лица
били непълнолетни, като с тях нямало родители, които да ги придружават,
нито имало пълнолетно дееспособно лице, което да ги съпровожда.
На 13.07.2022 г. свид. Б. – инспектор ДПС при РУ Хисар при ОД на
МВР – Пловдив съставил АУАН № НП – 25/ 22, бл. № 246602, с който било
повдигнато обвинение на жалбоподателката за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал.
4 от Закона за закрила на детето, а именно за това, че на 06.07.2022 г. около
22,55 часа в с. Житница, обл. Пловдив в централния парк на селото, като
родител на детето Р.Б. В. – ненавършила 18 год. възраст не я е придружила и
не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за неин придружител след 22,00
часа на обществено място.
АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателката В., която
подписала същия, като в графата за обяснения и възражения изрично
отбелязала, че няма такива. Възражения не постъпили и в предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок.
На база така издаденият АУАН, Началникът на РУ Хисар към ОД на
МВР Пловдив, приемайки идентична обстановка на тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което
на основание разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето,
наложил на жалбоподателката В. административно наказание „глоба“ в
размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила
на детото.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена
съвкупност. В тази връзка съдът кредитира в цялост показанията на свид. В.,
както и показанията на актосъставителя Б.. Двамата свидетели
възпроизвеждат подробно и с подчертана екзактност личните си и
непосредствени възприятия касателно процесните събития, като съдът не
установява наличието на каквито и да било индикации даващи основание да
се приеме, че показанията на двамата свидетели изхождат от
недобросъвестни лица, поради което и базира фактическите си изводи въз
основа на тях.
По отношение на показанията на свид. В. съдът анализира същите с
особено внимание, отчитайки обстоятелството, че свидетелят е съпруг на
жалбоподателката. Така, след като ги прецени самостоятелно и в съвкупност
2
с останалите доказателства по делото, съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани отчасти. Като съответни на кредитираните от съда
доказателствени източници следва да се третират показанията на свид. В. в
частите в които същият заявява, че на следващия ден е разбрал, че дъщеря му
е била навън с приятели, част от които са тропали по вратите на други хора и
поради тази причина са били обект на полицейска проверка. Като
несъответни на събраните по делото доказателства следва да се приемат
показанията на свидетеля в частта в която заявява, че процесната вечер
дъщеря му е искала разрешение от него, за да излезне с приятели и че се е
върнала само десет минути след 22 часа. Очевидно е, че показанията на
свидетеля в посочените части се намират в ярко противоречие както с
показанията на актосъставителя и свид. В., така и с приобщените по
надлежния ред писмени доказателства, приложени по административно –
наказателната преписка, включително АУАН, на които съдът дава вяра и
базира фактическите си изводи въз основа на тях.
Отделно от това, съдът констатира, че показанията на свидетеля в
коментираните части освен, че са изолирани, показват отявлен стремеж на
свидетеля да обслужи защитната теза на жалбоподателката. В тази връзка
като негодни да оборят изводите на съда от фактическа страна са показанията
на свидетеля, че в процесната вечер съпругата му не е била в дома си поради
което той е дал разрешение на дъщеря си да излезне, като същата му заявила,
че ще бъде със своята приятелка Виктория. Посоченото е в очевидно
противоречие с отразеното от самата жалбоподателка в съставения в нейно
присъствие АУАН, който същата е подписала изрично отбелявайки, че няма
възражения срещу констатациите на актосъставителя. В този смисъл изцяло
несподелими са възраженията на жалбоподателя по оспорване на изложената
в АУАН и НП фактическа обстановка, включително и възражението, че
процесните АУАН и НП са издадени без да е изследвано и да е установено на
кой от двамата родители е било поверено детето към инкриминирания
период, съответно върху кого е тежало задължението, визирано в чл. 8, ал. 3
и ал. 4 Закона за закрила на детето. По отношение на това възражение съдът
ще изложи допълнителни аргументи по – нататък в мотивите си.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
На първо място, съдът не установи в рамките на извършената служебна
проверка в хода на административно – наказателното производство да са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на
административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в
разпоредбата на чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ал. 1 от
ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено по
реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че
вмененото във вина на жалбоподатебката В. нарушение както в АУАН, така и
3
в НП е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво се
изразява административното нарушение, неговите фактически и правни
параметри. Поради изложеното, съдът намира за изцяло неоснователни
възраженията релевирани с въззивната жалба в обратна посока, поради което
счита, че правото на защита на жалбоподателката не е накърнено по
съществен начин в нито един момент от развитието на административно –
наказателното производство пред първата инстанция. Спазени са и сроковете
на чл. 34 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8,
ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете,
което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или
имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба
или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.
Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗЗДет, родителите, настойниците, попечителите
или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават
на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна
възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е
навършило 18-годишна възраст.
Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗЗДет ако родителите, попечителите или другите
лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да
осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени
места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-
годишна възраст.
Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че използването на
съюза "или" е проява на законодателна непрецизност, т. к. задълженията по
чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет не се намират в отношения на алтернативност,
респективно евентуалност.
Разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗЗдет включва в условията на
кумулативност както неизпълнение на задължението на родителя по чл. 8,
ал. 3, така и неизпълнение на задължението му по чл. 8, ал. 4 ЗЗДет. При
изпълнение на едно от задълженията по чл. 8, ал. 3 или ал. 4 ЗЗДет не е
налице нарушение. Иначе казано - един родител винаги би бил в
неизпълнение на двете разпоредби, ако детето е само навън, след нормативно
установения час и няма как да бъде допуснато нарушение само по един от
текстовете. Ако детето е с придружител, то няма да има нарушение, тъй като
ще е изпълнено изискването на чл. 8, ал. 4 ЗЗДет. На практика няма как да
има допускане единствено нарушение на чл. 8, ал. 3 ЗЗДет, тъй като
родителят няма да е изпълнил и двете условия. Очевидно, законодателната
воля е била да бъде санкциониран родител, който не е осигурил
придружител за детето си, независимо дали това ще е самият той, или
посочено от него друго пълнолетно лице. За да се приеме, че два състава
на нарушение са алтернативни, то двата състава следва да могат да
4
бъдат прилагани самостоятелно. Както бе посочено, това е невъзможно в
конкретната хипотеза, поради което правилно в НП са посочени и двете
алинеи от чл. 8 от Закона за закрила на детето. Поради изложеното съдът
намира за изцяло несподелими възраженията на жалбоподателката в обратна
насока, както и цитираната от процесуалния представител на същата съдебна
практика.
За това, че изпълнителното деяние по чл. 45, ал. 3 ЗЗдет включва в
условията на кумулативност както неизпълнение на задължението на
родителя по чл. 8, ал. 3, така и неизпълнение на задължението му по чл. 8, ал.
4 ЗЗДет е и преобладаващата съдебна практика в повечето съдебни райони,
обективирана в редица актове, включително, но не само - Решение № 160 от
15.09.2020 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10119/2020 г.;
Решение № 2345 от 12.12.2018 г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 3114/ 2018 г.;
Решение № 900 от 25.06.2020 г. на РС – Варна по а.н.д. № 976/ 2020 г.,
Решение № 154 от 14.09.2020 г. на АдмС – Велико Търново по к.а.н.д. №
10122/2020 г. и др.
Както вече се посочи процесните АУАН и НП отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Ясно е описано, че В. като
родител на Ралица В. – ненавършила 18 г. възраст не е изпълнила
задължението си да придружава непълнолетното си дете след 22 часа на
обществено място – централния парк на с. Житница и не е осигурила
пълнолетен придружител.
В конкретния случай от събраните гласни и писмени доказателства се
установи, че на 06.07.2022 г. жалбоподателката В. е пренебрегнала
изпълнението на посочените нормативни разпоредби, поради което и съвсем
правилно е била ангажирана административно – наказателната й отговорност.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че посоченото
нарушение се извършва не само при форма на вината умисъл, но и при
непредпазливост – чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. Затова незнанието на фактическите
обстоятелства, които изпълват състава на нарушението, не го
дисквалифицира като такова, макар и да изключва възможността то да е
умишлено извършено – чл. 14, ал. 1 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН.
В аспект на горното и предвид изрично наведените с въззивната жалба
възражения, че не било установено на кой от двамата родители е било
поверено детето на процесната дата съдът допълнително държи да отбележи
следното:
Както вече беше посочено, показанията на свид. В. – съпруг на
жалбоподателката в частите в които същият сочи, че той е бил родителят
полагащ грижи за непълнолетната си дъщеря и съответно той й е дал
разрешение да излезне вечерта с приятели са негодни да внесат съмнения в
установената по делото фактическа обстановка. В тази връзка съдът изрично
акцентира на надлежното съставяне и предяваване на АУАН на
жалбоподателката, която е подписала същия с изричното отбелязване, че няма
5
възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН. Отделно
от това, по делото липсват каквито и да било доказателства, като такива не
бяха ангажирани и от страна на жалбоподателката за това същата да е лице,
което да е било в обективна невъзможност да полага грижи за
непълнолетното си дете към датата на вмененото администрантивно
нарушение. Не се ангажираха доказателства и за това детето да е настанено
извън семейството или жалбоподателката да се е отказала от полагането за
грижи за детето си, или да е била лишена от родителски права към
процесната дата. Все в тази връзка свид. В. потвърди, че живеят съвместно
със съпругата му и дъщеря им живее с тях. В този смисъл съдът няма как да
се съгласи, че жалбоподателката В. към 06.07.2022 г. е била „освободена“ от
задълженията си като родител, включително и от задълженията си визирани в
чл. 8 ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет, поради което правилно е била ангажирана
административно - наказателната й отговорност.
Правилно за извършеното нарушение на жалбоподателката било
наложено наказание съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗЗДет.
Наказанието глоба от 300.00 лв. е в минимален размер, поради което и не
съществува възможност за редуцирането му.
На следващо място, съдът намира, че по отношение на настоящия
случай не се установяват основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Действително съгласно разрешението, дадено с ТР № 1/2007 г. по
тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая
е такава по законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да бъде
санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на
въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да деянието
ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото,
че за да се счете, че случаят е маловажен следва да се констатира, че степента
на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което
разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за
подобен вид нарушения.
За този си извод съдът съобрази обстоятелството, че непълнолетната
дъщеря на жалбоподателката е била установена значителен период от време
6
след 22,00 часа, а именно около 23,00 часа – време, когато не е обществено
приемлиево дете да бъде извън дома си без родител или друг пълнолетен,
който да го придружава. Отделно от това, непълнолетната Ралица В. е била
установена в компанията на други пет непълнолетни лица, едно от които е
регистрирано в ДПС за повече от едно правонарушение, включително
управление на нерегистрирано МПС.
На следващо място, недопустимо е да се пренебрегне и
обстоятелството, че шестте непълнолетни сред които и детето на
жалбоподателката В., са били установени от полицейски служители след
подаване на сигнал за нередности в двора на училището на село Житница,
където преди това са били децата, и след като част от децата в компанията са
отишли да тропат по вратите на техни съселяни. Очевидно е, че процесната
вечер пребиваванета на Ралица В. навън, още повече без родител, съответно
пълнолетен придружител, не е било безопасно. Все в тази връзка, впечатление
прави и заявеното от свидетеля В., че не познава всички деца с които дружи
дъщеря му, включително не е положил и усилия да разбере с кого конкретно е
било детето му въпросната вечер. Разбира се, последното не може да бъде
вменено във вина на жалбоподателката, но съдът го третира като ясна
индиция за това, че по отношение на непълнолетната Ралица В. липсва
упражняването на дължимия постоянен родителски контрол, което
обстоятелство без съмнение я поставя в риск относно здраве, живот и
формиране на морални ценности. Ето защо и настоящият случай не следва да
бъде третиран на плоскостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление
като законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63д
ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив, Пети н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25/12.08.2022 г.
7
издадено от Началник на РУ Хисар при ОД МВР – гр. Пловдив, с което на П.
И. В. ЕГН ********** на основание чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева
за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8