Решение по дело №2430/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 127
Дата: 3 април 2025 г.
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20241630102430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Монтана, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20241630102430 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „.....” ЕАД – град София твърди в исковата молба, че на
14.06.2023 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от дата 14.06.2023г. между „.....“ ООД, ЕИК ..... и „.....“
ЕАД, ЕИК ......, по силата на което вземанията на „.....“ ООД срещу В. М. Б.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 651257 от дата 21.03.2022г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия,
които са имплементирани в договора за заем, съдържат изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на
„.....“ ООД, чрез пълномощника „.....“ ЕАД, с Уведомително писмо изпратено
с известие за доставяне, което известие е приложено към настоящата искова
молба. Твърди, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно
1
свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
1 (Общ регламент относно защитата на данните (ОР3Д) приложение № 1 се
предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват
в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл.5, пар.1, б.
„г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на
личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за
защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати
по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на приложение № 1 са
включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия
правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица са заличени.
Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват
личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение №
1 и договора за цесия е заличена и търговската информация, която също е
ирелевантна за процесния случай. Поддържа, че на 21.03.2022г. „.....“ ООД,
като Заемодател и В. М. Б. като Заемател е сключен договор за паричен
заем с № 651257, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор
за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под
формата на заем парична сума в размер на 300 лева, представляваща
главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер
на отпуснатия заем“. С подписването на договора за кредит страните са
декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от
страна на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения
от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр, с който
Заемателят се е запознал подробно и с който се е съгласил изрично и
безусловно. С полагането на подписа си на Договора за паричен заем
Заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от
представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле
„размер на отпуснатия заем“ сума съставлява изпълнение на задължението
на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да
заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в
Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща
на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на
разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно
2
разпоредбите на приложимите Общи условия, имплементирани в договора за
кредит, годишният процент на разходите не може да бъде променян
едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на ..... лв. Така, страните са
договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на .....
лв., която е платима на 17 броя седмични погасителни вноски, първите 2 в
размер на 2,34 лв. и още 15 в размер на ..... лв., при първа погасителна
вноска 28.03.2022г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане
18.07.2022 г. Твърди, че съгласно Общите условия, чието съдържание се
намира в Договора за кредит, в случай че Заемателят забави плащането на
дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в
размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден
просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на
.... лв. за периода от 04.04.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава
или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на В. М. Б., че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ...... следните суми: ..... лева-
представляващи главница; .... лева – представляващи договорна лихва за
периода 03.04.2022г. до 18.07.2022г.; .... лева-представляващи лихва за
забава за периода от 04.04.2022 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва от подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането. Моли съда да му присъди и
разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл.78
ал.8 ГПК и тези, направени в хода на настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на
основание чл.78 ал.8 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. М. Б. от село ..... област
Монтана не е депозирал отговор на исковата молба и не изразява
становище по исковите претенции.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на вещо
3
лице.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2
ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, както и
приетото по делото заключение на вещото лице К. И. И., са достатъчни да
обосноват основателността на заявените искови претенции в следните
размери: ..... лева - представляващи главница; .... лева – представляващи
договорна лихва за периода 03.04.2022г. до 18.07.2022г.; .... лева -
представляващи лихва за забава за периода от 04.04.2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва от подаване на
заявлението в съда до изплащане на вземането. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От
същите, както и от заключението на вещото лице се установява по един
безспорен и категоричен начин, че ответницата продължава да дължи
следните суми: ..... лева - представляващи главница; .... лева – представляващи
договорна лихва за периода 03.04.2022г. до 18.07.2022г.; .... лева -
представляващи лихва за забава за периода от 04.04.2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва от подаване на
заявлението в съда до изплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д.№
1933/2024 година по описа на МРС.
4
Ето защо исковите претенции в посочените по-горе размери, като
основателни, следва да бъдат уважени като се признае за установено, че
ответникът дължи тези суми. За разликата над сумата от .... лева -
представляващи лихва за забава до заявения размер от .... лева, искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да заплати на
ищеца съразмерно с уважената част от исковете и направените в заповедното
производство разноски в размер на .... лева. Ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца по делото съразмерно с уважената част от
исковете и сумата от .... лева - реализирани в настоящото производство
разноски /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение
за вещо лице/.


По горните съображения и на основание чл.238 ГПК, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „.....”
ЕАД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление ....., офис – .....,
представлявано от ..... – изпълнителен директор към В. М. Б. от село .....
област ......, ЕГН **********, възлизащо на сумата от ..... лева -
представляващи главница; .... лева – представляващи договорна лихва за
периода 03.04.2022г. до 18.07.2022г.; .... лева - представляващи лихва за
забава за периода от 04.04.2022 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва от 26.07.2024 година до изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№ 1933/2024 година по описа на Районен съд – Монтана, като
отхвърля като неоснователен иска по отношение на лихвата за забава над
уважената част от .... лева до заявения размер от .... лева.
ОСЪЖДА В. М. Б. от село ..... област ......, ЕГН ********** да заплати на
„.....” ЕАД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление ....., офис – .....,
представлявано от ..... – изпълнителен директор сумата от .... лева – разноски в
5
заповедното производство, както и сумата от .... лева – реализирани в
настоящото производство разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, но в частта, с която се
отхвърля иска – може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд - Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6