№ 56
гр. Благоевград, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500002 по описа за 2022 година
Делото е образувано по частна жалба с вх.№4968/17.12.2021г. от
„АГ.К.П.В.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С. ...,
ул.“П.В. ..., представлявано от Я.Я., против Разпореждане № 877/30.11.2021г.,
постановено по ч.гр.д 1311/2021г. по описа на РС гр. С., с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В нея се
сочи, че съдът следва да съобрази при произнасянето си само наличието на
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, но не и да
преценява наличието на такива в договора за поръчителство, сключен между
кредитора и поръчителя по договора. Твърди в тази връзка, че не следва и да
представя този договор към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо иска, атакуваното разпореждане да бъде отменено и да
бъде издадена заповед за изпълнение за сумите, претендирани в заявлението
по чл. 410 от ГПК.
Въззивният състав констатира, че частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата
отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261
ГПК. Осъществена е процедурата по чл. 276, ал.1 от ГПК. Ето защо е редовна
и допустима.
Преценена по същество е неоснователна, поради следното :
Заповедното производство по чл.410 от ГПК и е инициирано със
1
заявление от “Аг.к.пр.в.” ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С. ..., бул.”П.В. ..., представлявано от управителя Я.Б.Я., срещу С.М. И., с
ЕГН-**********, с адрес-гр.С., п.к. ..., ул.“И.р. ..., за заплащане на сумата от
400 лева-главница, сумата от 40,85 лева –договорна лихва от 21.10.2020г. до
18.02.2021г., сумата от 244,15 лева –възнаграждение по гаранционна сделка
(поръчителство), сумата 60 лева –разходи и такси за извънсъдебно събиране,
сумата 32,07 лева –мораторна лихва от 22.10.2020г. до 22.10.2021г., за
вземане по договор за паричен заем № 3928300 от 18.09.2020г., сключен
между С.М. И. (заемател) и „И.А.М.“-АД (заемодател), и договор за
предоставяне на поръчителство № 3928300 от 18.09.2020г., сключен между
С.М. И. (потребител) и „Ф.Б.“-ЕООД (поръчител), като впоследствие между
„Ф.Б.“-ЕООД и “Аг.к.пр.в.”-ЕООД е сключен рамков договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020г., и законната лихва от подаване
на заявлението до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски.
По това заявление заповедният съд е постановил обжалваното
разпореждане, с което е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист подадено от “Аг.к.пр.в.”-
ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С. ..., бул.”П.В. ...,
представлявано от управителя Я.Б.Я., срещу С.М. И., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., п.к. ..., ул.“И.р. ..., за заплащане на посочените в него суми.
Актът на районния съд е обоснован с неизпълнение на указанията му,
дадени в разпореждане от 08.11.2021г. за излагане на факти и представяне на
доказателства. Тези указания касаят поправяне на заявлението, чрез излагане
в него на обстоятелствата за сключване на договор за поръчителство между
„И.А.М.“-АД и “Ф.Б.“ ЕООД за заема на С.М. И. по договора за паричен заем
№ 3928300 от 18.09.2020г., за представяне на договора за поръчителство, тъй
като е свързан с договора за паричен заем № 3928300 от 18.09.2020г., от
който произтича част от процесното вземане и с договора за предоставяне на
поръчителство № 3928300 от 18.09.2020г., сключен между С.М. И. и „Ф.Б.“
ЕООД.
Цитираните указания въззивният съд намира за правилни, защото съдът
следи служебно за равноправността на клаузите в договора за потребителски
кредит, както и на свързаните с него други договори, ако дефинират предмета
2
и размера на задълженията, за които се иска издаване на заповед за
изпълнение, какъвто е договорът за поръчителство. За последния е
приложима нормата на чл. 410, ал.3 от ГПК, защото и той обосновава
претендираните вземания.
Заедно с изложеното, чл. 410, ал.2 от ГПК императивно регламентира,
че заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК,
т.е. да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането.
В обстоятелствената част на процесното заявление не е посочено какви са
клаузите на договора за поръчителство и какви права и задължения създава за
страните. При липсата на изложение на тези обстоятелства и на приложен
договор за поръчителство, съдът не може да направи формалната преценка за
съществуването на задълженията по него за длъжника.
Горните фактически непълноти в заявлението са свързани и със
заявеното обстоятелство, че цедентът “Ф.Б.“-ЕООД е солидарно задължено
дружество-поръчител, но не е пояснено откъде произтича солидарното му
задължение.
Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на
19.11.2021г., а на 22.11.2021г., е депозирана молба от него, в която сочи, че на
10.07.2019г. между „И.А.М.“ АД- кредитор, и “Ф.Б.“ ЕООД - поръчител, е
сключен рамков договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължава спрямо кредитора да отговаря солидарно с потребители по
договори за потребителски кредити, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията им по тези договори. Копие от този рамков
договор обаче, отново не е представен.
С оглед на това, не са изпълнени в цялост дадените указания в
определения срок и заповедният съд правилно е приел, че следва да отхвърли
подаденото заявление на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 877/30.11.2021г., постановено по
ч.гр.д 1311/2021г. по описа на РС гр. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4