Р Е Ш Е Н
И Е № 260016
гр.Кюстендил, 04.02.2021 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
ІІ въззивен състав, в публично
съдебно заседание на трети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
мл.съдия: КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
участието на секретар Любка Николова и прокурор
Босачки, като разгледа докладваното
от съдия Георгиева ВНОХД № 542/2020 г. по описа на съда , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Кюстендилски
окръжен съд (КнОС) е въззивно и е по реда на гл.21 от НПК
Образувано е по протест
от Дупнишка районна прокуратура
(преобразувана от 01.01.2021 г. в
Териториално отделение-Дупница към Кюстендилска районна прокуратура) срещу
присъдата на Дупнишки районен
съд по НОХД № 680/2020 г., постановена на 09.09.2020 г., в частта й, с която лек
автомобил „***“,
с рег. № ***
е върнат на подсъдимия Р.К.К., признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Прави се бланкетно оплакване за
незаконосъобразнос на присъдата в протестираната й част, иска се да бъде
изменена, като се отнеме превозното средство в полза на държавата, на
осн.чл.53, ал.1, б“а“ от НК, като послужило за извършване на престъплението.
По време на въззивните съдебни прения
прокурорът е заявил, че поддържа протеста и съображенията към него.
Адв.Р.,
като защитник на подсъдимия, е молил да
бъде потвърдена протестираната част на присъдата, като правилна, тъй като МПС
не е предмет на престъплението, нито е забранено от закона притежаването му.
Подсъдимият не е участвал във въззивното производство
КнОС, след преценка на протеста, становищата на страните и доказателствата , и след служебна проверка на
присъдата в пределите на правомощията си
по чл.314, ал.1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С протестираната
част от присъда № 260002/09.09.2020 г. по НОХД № 689/20 г., ДнРС е
постановил, че ВРЪЩА на подсъдимия
Р.К.К., с ЕГН **********, предадения като веществено доказателство с
протокол за доброволно предаване от 26.07.2020 г., лек автомобил „***“, с
рег. № ***.
С останалата част от присъдата ДнРС е постановил, че признава подсъдимия за
виновен за това, че на 26.07.2020
г. в гр.Сапарева баня, е управлявал МПС –лек автомобил „***“, с
рег. № ***,
с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1.2 промила, а именно-3.48 промила на хиляда, установено по надлежни ред
-престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което на осн.чл.54, чл. 58а, ал.1 от НК
и чл.343г вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК
му е наложил наказания 1 г. ЛС с
3-годишен изпитателен срок, глоба 500 лв. и
ЛПУ МПС за срок от 1 година, като на осн.чл.59, ал.4 от НК е приспаднал
времето през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от
26.07.2020 г. до влизане на присъдата в сила.
Правилно присъдата е постановена след
провеждане от първоинстанционния съд на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27, тъй като са били налице
предпоставките за това. Правилно, с изрично
определение на осн. чл.372, ал.4 вр. с чл.371, т.2 НПК ДнРС е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и подкрепящите доказателствата, като няма да събира непосредствено доказателства
за признатите от подсъдимия факти.
Правилно ДнРС е приел, че доказателствата, събрани на досъдебното п-во
подкрепят направеното самопризнание от
подсъдимия, поради което е допустимо разглеждането на делото по горепосочения ред. Приетата за установена
от ДнРС фактическа обстановка не се
различава от изложената в обвинителния акт, която подсъдимия е признал и е изразил съгласие за несъбиране
от съда на доказателства относно фактите, посечени в същата.
Правилно ДнРС е приел за установено,
че на 26.07.2020 г. подсъдимият К. консумирал
алкохол, след което в гр.Сапарева
баня управлявал лекия си автомобил, марка „***“ с рег.№ ***.
Причинил ПТП, бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол от
полицейски служители-свидетелите Деянчев и Харизанов. То отчело концентрация в кръвта на подсъдимия 3.43 промила, с което подсъдимият се
съгласил и отказал да даде кръвна проба
за химическо изследване.
КнОС констатира и приема, че еднократното
неправилно посочване в мотивите на присъдата
на фамилията на подсъдимия като М.
вместо К. представлява техническа грешка. Този извод се
налага от многократно посочване в
мотивите на присъдата на фамилията на
подсъдимия като К..
Правилно ДнРС е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се потвърждава от показанията на св.Д. и Х.,
дадени на ДП, както и от събраните но ДП писмени доказателства,
съдържащи данни за установеното количество алкохол в кръвта на подсъдимия-извлечение
от техн.средство „Дрегер Алкотест“ 7510, с което е извършено изследването на
подсъдимия за употреба на алкохол (л.15 от ДП), Талон за изследване, Справка от Централна
база на КАТ за собственост на МПС и Справка
за съдимост. .
Показанията на свидетелите са
ясни, категорични, потвърждават се
взаимно, както и от писмените доказателства, поради което правилно ДнРС им е
дал вяра.
КнОС изцяло споделя правните изводи
на ДнРС за обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия като
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, изразило се в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила на
хиляда.
Деянието подсъдимият е извършил с
пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НПК, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общестевнооопасните му последици и е искал
настъпването им.
Правилно са определени и
индивидуализирани наложените на подсъдимия наказания.
Правилно МПС, което е управлявал подсъдимия е върнато на
подсъдимия, тъй като не са налице основания за отнемането му в полза на
държавата.
Преценката на процесното МПС
като вещ по см.на чл.53, ал.1,б „а” от НК следва да се
извърши с оглед състава на престъплението по чл.343б (неговия непосредствен
обект, предмет, субект и обективните признаци, най-съществения от които е изпълнително деяние), дефинициите
в правната теория и съдебна практика на понятията „предмет”, „средство
”, „обект и
непосредствен обект” на престъпление,
разграничителните критерии между предмет и средство на престъплението и задължителните
указания, дадени с
Тълкувателни решения (ТР) № 104/59, ТР № 84/60 г. и ТР
№18/77 г. на ОСНК на ВС, както и Постановление
№11/71 г. на Пленума на ВС относно приложението на чл.53, ал.1 б”а” от НК.
Според правната теория,
горепосочените понятия са дефинирани, както следва:
Непосредствен обект на престъпление е
общественото отношение, което се защитава с конкретното
престъпление.
Предмет
на престъпление е благото , чрез
въздействие върху което се уврежда или застрашава с увреждане обекта на посегателство. Той е отделен елемент на общ.отношението, което
е непосредствен обект на посегателство (на престъплението), или материална
предпоставка за съществуването на този
обект, върху които субектът въздейства пряко и непосредствено и по този начин
засяга цялото обществено отношение .
Средство за извършване на
престъплението е всичко онова, чрез което се въздейства върху предмета и се
уврежда обекта на престъпление. Средствата
са поначало нещо външно, което не характеризира обекта на посегателство,
т.е. общественото отношение не зависи от тези средства.
Според общоприетото в правната
теория основен разграничителен белег между правните понятия "предмет"
и "средство" на престъпление е, че при първото се касае или за
елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон, или
за материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение, но
винаги част от самото отношение, а при второто – за нещо външно на последното,
с което деецът избира да си послужи, за да го увреди.
Престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е регламентирано в глава ХІ, от НК, озаглавена „Общоопасни престъпления”, раздел ІІ, озаглавен „Престъпления по
транспорта и съобщенията” и гласи: ”Който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред, се наказва с
лишаване от свобода от 1 до 3 години и с глоба от 200 до 1 000 лв.
Престъплението има за
непосредствен обект обществените отношения, свързани с безопасността при
управление на МПС.
Изпълнителното му деяние се
осъществява чрез действие, изразяващо се в управление на МПС от водач с
концентрация на алкохол в кръвта му над
1,2 на хиляда. Престъплението е типично формално или безрезултатно. То е
довършено с осъществяване на изпълнителното деяние, като не е необходимо настъпване на общественоопасни
последици.
МПС, с което е извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК ще е вещ по см.на чл. 53, ал.1,б „а” от НК, когато
са налице едновременно посочените в разпоредбата 2 условия:1/
вещта (в случая МПС) да принадлежи на виновния и 2/ тя да е била „предназначена” или „ да е послужила за извършване” на умишленото престъпление (каквото безспорно е
и това по чл.343б, ал.1 от НК).
В настоящия случай няма спор и е
установено по категоричен начин от писмените доказателства, че МПС, с което е
извършено престъплението по чл.343б, ал.1 от НК
е собственост на подсъдимия, т.е. първото условие по чл.53, ал.1, б”а” от НК съществува.
КнОС
счита, че МПС, с което е извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, никога
не може да е вещ „предназначена за извършване на престъпление” по см.на чл.53, ал.1,б”а” от НК . Това е така, защото според
ТР №84/60 г., „предназначени за извършване на
престъплението” са вещите, с които деецът е имал намерение да извърши
престъплението, но то не е било извършено, тъй като е
спряло във фазата на приготовлението, когато е наказуемо, или опита”. Това
разбиране и принадлежността на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК към
категорията на формалните
престъпления, категорично
изключва МПС, чрез което то е осъществено, да е вещ, предназначена за
извършване на престъплението.
КнОС
счита, че МПС, с което е реализирано престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, не е и вещ, „послужила за извършване на престъплението” по
см.на чл.53, ал.1,б”а” от НК. Така приема съдът, защото процесната вещ-МПС, не е
използвана, пряко и непосредствено, като оръдие или средство за осъществяване
на състава на това престъпление (в какъвто смисъл е ППлВС №11/71 г.). То, не е
средство за извършване на престъплението и съгл. ТР №18/77 г., според което, „средствата (оръдията) за извършване на
престъплението са извън обществените
отношения, които престъплението уврежда, и не са елемент на последното. Точно обратното, според настоящия състав на
КнОС, важи за МПС, с което е извършено престъпление по чл.343б от НК. То не е
извън обществените отношения, които престъплението уврежда, а е негов елемент,
доколкото чрез въздействие върху МПС (чрез управлението му) се засяга обекта на
защита с престъплението. Затова при
престъплението по чл.343б от НК, моторното превозно средство е предмет на
престъплението, който не подлежи на отнемане на осн.чл.53, ал.1б”а”
от НК. В този смисъл е и ТР №104/59 г.,
според което „съгл.чл.33 от НК (сегашен
чл.53) в полза на държавата могат да се
отнемат само вещите, които принадлежат
на виновния и които са били предназначени или послужили за извършване на
престъплението, но не и предметът на последното.”
Съдът намира за необходимо да отбележи, че за
разлика от престъплението по чл.343б от НК и др. , сред които това по чл.234, ал.1 от НК ( при което,
според ТР №2/13 г., МПС не е средство за извършване на престъплението), МПС
може и да е средство за извършване при други престъпления, напр. по чл.342, ал.3, чл.240,
ал.3, чл.195, ал.1, т.4, пр.1 от НК и др.
Предвид на изложеното КнОС намира протеста за неоснователен, тъй като МПС, с
което е извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, не
подлежи на отнемане на осн. чл.53, ал.1, б”а” от НК, доколкото не е средство за
извършване на престъплението. В тази насока е и ТР №2/12 г. на ОСНК на ВКС.
С оглед на горното, присъдата подлежи на потвърждаване и
на осн.чл. 338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, Кюстендилски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260002/09.09.2020 г., постановена по НОХД № 680/2020 г. по описа
на Дупнишки районен съд.
Решението
не може да се обжалва и протестира. То
подлежи на проверка по реда на гл.33 от НПК „Възобновяване на наказателни дела“
в 6-месечен срок от обявяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/