№ 13717
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С.Р.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110147722 по описа за 2023 година
Предявени са от П. П. С. срещу С. Б. В. и В. Т. В. положителни установителни искове
с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за
установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
№ ***************, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на
изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: гр. София, АДРЕС,
съответстващ на имот с пл. № **** в кад. лист № *** по данни на ПК община „Витоша“,
част от имот с пл. № *** в кад. лист № *** (год.- преди 1956) по стар кадастрален план на
основание текла в полза на ищеца и на неговия наследодател придобивна давност в периода
от 14.03.2002г. до 28.08.2023г.
Ищецът твърди, че съгласно Удостоверение № 569/31.01.1967г., издадено от комисия,
определена с Решение № 15 от 25.07.1966г. на ИК на СГНС, въз основа на протоколно
решение на същата под № 2 от 22.11.1966г. и на основание т. 9 и т. 11 от 21 ПМС от
31.01.1963г., на П.Й. С. с ЕГН **********, жител на гр. София, живущ на улАДРЕС, била
предадена безвъзмездно за вечно ползване (при запазено право на вечно ползване и от
наследниците на същия) 700 кв.м. пустееща земя в гр. София, землището на кв.
„Драгалевци“, местност „Под лифта“, впоследствие кв. „Драгалевци” II част, местност
„Рудината“, която представлявала имот пл. № **** в кад. лист № *** по данни на ПК
община „Витоша“ част от имот с пл. № *** в кад. лист № *** (год.- преди 1956) по стар
кадастрален план, и представляващ поземлен имот с идентификатор № ***************,
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 3/11.01.2011г. на изпълнителен директор на
АГКК, с административен адрес: гр. София, АДРЕС. Сочи, че П.Й. С. бил представил
декларация, с която се задължил съгласно разпоредбите на 21 постановление на МС в срок
1
от две години от въвеждането му във владение да облагороди с трайни насаждения и други
земеделски култури. Поддържа, че от 1967г. П. С. е владял процесния имот, като след
отпадане на забраната за строителство, въведена с 21 ПМС от 31.01.1963г., бил построил
сезонна постройка, която към настоящия момент представлявала сграда с идентификатор
***************.1, с площ от около 10 кв.м. на 1 етаж, съгласно КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителен директор на АГКК. Твърди, че след
законодателни промени от 1992г. било възстановено правото на собственост на
наследниците на предишния собственик на имота като П.К.М. в качеството си на наследник
по закон на Й.К.М. /бивш собственик на процесния имот/, подал молба за възстановяване
правото на собственост на земя в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на кв. „Драгалевци“. Същата била удовлетворена с Решение № 8458/08.02.2002г.
на поземлена комисия община „Витоша” (влязло в законна сила на 14.03.2002г.), изменено с
Решение № 8596/10.09.2002г. на поземлена комисия община „Витоша” (влязло в законна
сила на 10.10.2002г.), изменено с Решение № 8724/21.11.2003г. на общинска служба по
земеделие и гори „Овча купел“ (влязло в законна сила на 23.12.2003г.), съгласно което било
признато правото на собственост на наследниците на Й.К.М. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на имот: нива от 2.658 дка, находяща се в
регулационния план на в.зона „Симеоново-Драгалевци II част” в з-ще на АДРЕС, имот №
*** в кад. лист № *** от кадастрален план, изработен 1950г., и било възстановено правото
на собственост на имот: нива от 0.704 дка, находяща се в регулационния план на в.зона
„Симеоново- Драгалевци II част” в з-ще на АДРЕС, част от имот № *** в кад. лист № *** от
кадастрален план, изработен 1950г. Твърди, че след постановяване на решението П.М. бил
подал молба до СО, ОП „Софийски кадастър” за издаване на скица, видно от която имотът
бил нанесен през 2002г. с пл. № **** в кад. лист № *** по данни на ПК община „Витоша” за
част от имот пл. № *** от кад. лист № ***, изработен през 1950г. На 17.03.2004г. нотариус
Р.Р., peг. № 203 от Нотариалната камара с район на действие гр. София била съставила
Нотариален акт за възстановено право на собственост върху недвижим имот по ЗСПЗЗ и по
наследство № **************** от 2004г., с посочени разпределени идеални части между
всички наследници на Й.К.Г., с последващо коригиране в Нотариален акт за поправка на
нотариален акт за възстановено право на собственост върху недвижим имот по ЗСПЗЗ и по
наследство № ******************* от 2004г., съставен от нотариус Р.Д. с peг. № 274 на
Нотариалната камара с район на действие гр. София, и в Нотариален акт за поправка на
нотариален акт ****************** от 2004г., съставен от нотариус А.И. с peг. № 034 на
Нотариалната камара с район на действие PC гр. София. Сочи, че с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот ********************* от 2004г., съставен от
нотариус А.И. с рег. № 034 на Нотариалната камара, с район на действие PC- гр. София,
собствеността върху процесния имот била придобита от ответника С. Б. В. и нейния съпруг-
В. Т. В.. Навежда твърдения, че след приключване на възстановителната процедура нито
наследниците на бившия собственик на имота Й.К.М., нито ответниците по силата на
нотариалния акт за покупко-продажба, били установили фактическа власт върху последния,
нито пък били предприемали действия по съдебен ред за прекъсване на владението и
2
съответно давността. Посочва, че след смъртта на П.Й. С. на 13.08.2008г., владението на
процесния имот и на сградата било продължено от неговия наследник по закон - П. П. С..
Поддържа, че с пар. 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ от 03.04.1992г. се прекратявало правото на ползване
върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на
НС, ДС и на Министерски съвет, т.е. ползвателите вече не упражнявали фактическа власт
върху имотите като държатели. Поради което намира, че продължилото след този момент
упражняване на фактическа власт върху имота, което имало явен характер и ограничавало
възможността на трети лица също да упражняват фактическа власт върху вещта, разкривало
белезите на владение, а не на държане. Сочи, че първоначално фактическата власт върху
имота била установена от наследодателя на ищеца, който я упражнявал до настъпване на
смъртта му като бил облагородил имота, бил засадил трайни насаждения, бил построил
сграда. След настъпване на смъртта му фактическата власт била установена от ищеца, който
и към днешна дата държал имота като свой, служил си с него, употребявал го явно,
непрекъснато, несъмнено и спокойно. Твърди, че нито ответниците, нито което и да е друго
лице били предявявали претенции към него или били предприемали каквито и да е действия,
водещи до опорочаване на някои от изискуемите елементи на фактическия състав на
придобиването по давност. Поради което в полза на ищеца била изтекла 10-годишната
придобивна давност, започнала да тече на 14.03.2002г. и продължаваща до днешна дата- 21
години. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Ответниците твърдят, че по силата на Решение № 8458 от
08.02.2002г. на ПК община „Витоша“, изменено с Решение № 8596 от 10.09.2002г. на ПК,
община „Витоша“, изменено с Решение № 8724 от 21.11.2003г. на ОСЗ „Овча купел“ бил
издаден Нотариален акт за възстановено право на собственост върху недвижим имот по
ЗСПЗЗ и по наследство № **************** от 17.03.2004г. на нотариус Р.Р., поправен с
Нотариален акт за поправка на нотариален акт за възстановено право на собственост върху
недвижим имот по ЗСПЗЗ и по наследство № *************** от 26.04.2004г. на нотариус
Р.Д. и с Нотариален акт за поправка на нотариален акт № **************** от 08.06.2004г.
на нотариус А.И.. Въз основа на така описаните документи С. В. като част от наследниците
на Й.К.М. /Й.К.Г./ се легитимирала като собственик на 2/240 ид. части от процесния имот,
равни на 4/480 ид. части. По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот ********************* от 08.06.2004г. на нотариус А.И., рег. № 034 на НК и чл. 21 СК
със съпруга й придобили собствеността в режим на СИО върху 476/480 ид. части от
процесния имот. Поддържат, че от момента на влизане в сила на решенията на ПК и ОСЗ-
23.12.2003г., наследниците на Й.М. били влезли във владение на имота и го владели
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно и в качеството си на собственици. Сочи, че с
имота били извършвани сделки с разпоредителен характер, заплащани били данъци и такси
по ЗМДТ. Поддържат, че били учредили договорна ипотека върху имота в полза на
„Прокредит банк“ АД, впоследствие и в полза на „Райфайзен банк“ АД. Неколкократно били
предлагали имота за продажба на пазара на недвижими имоти чрез публикуване на обяви в
сайтове за продажба на недвижими имоти или чрез сключване на договори с агенции за
3
сделки с недвижими имоти / „Явлена“ ЕООД, „Арко имоти“ ЕООД, „Вики-Евро свят“ ООД,
„Корта Имоти“ ЕООД, „Амика консулт“ ЕООД/. На С. В. бил съставен Акт № ****** от
13.02.2020г. за установяване на незаплатени задължения за данък и такса смет за процесния
период, които тя по-късно заплатила. Въпреки че живели далеч от имота, периодично го
посещавали, сложили били катинар на вратата му, който по-късно бил изчезнал, лично или
чрез синовете си или други близки наглеждали имота и многократно го представяли на
кандидат-купувачи. При всички случаи не бил заварван в имота нито ищецът, нито неговият
баща или друго лице, което да претендира че е собственик на имота. Твърдят, че не познават
ищеца, респ. не би могло той да демонстрира собственическо поведение спрямо тях.
Поддържат, че каквито и действия да са били извършвани от бащата на ищеца, са били в
рамките на прекратеното с пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ през 1992г. негово право на ползване.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
По делото е прието Удостоверение № 569 от 31.05.1967г., издадено от Софийски
градски народен съвет- Изпълнителен комитет, от което се установява, че на 28.05.1967г. е
издадено удостоверение на П.Й. С. в уверение на това, че на същия се предава безвъзмездно
за вечно ползване 700 кв.м. пустееща земя в землището на АДРЕС, при съседи: изток- път,
запад- А.С.А., север- М.М., юг- П.С. от селскостопански фонд в село Драгалевци. Посочено
е, че правото на вечно ползване се запазва и от наследниците на П.Й. С. при положение, че
те спазват изискванията на 21 постановление на Министерски съвет от 31.01.1963г.
Приета е Декларация от 28.01.1967г. от П.Й. С., с която се е задължил в срок от две
години от въвеждането му във владение на земята съгласно удостоверение № 569 от
31.01.1967г. да я облагороди с трайни насаждения и други земеделски култури, както и да не
извършва строителство на жилищни и други сгради.
Прието е Решение № 8596 на Поземлена комисия, община Витоша за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на Драгалевци от 10.09.2002г., с което е изменено Решение № 8458/08.02.2002г.
на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ и е признато право на собственост на наследниците на
Й.К.М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: нива от
2,658 дка, находяща се в землището на Драгалевци, местността „Рудината“, имот № *** в
кад лист № *** от кадастрален план, изработен през 1950г. при граници /съседи/: И.К., Й.
Ст. П. и водопровод и е възстановена на наследниците на Й.К.М. нива от 0,756 дка,
находяща се в землището на Драгалевци, местността „Рудината“, част от имот № *** в кад.
лист № *** от кадастрален план 1950г.
Прието е Решение № 8724 на Поземлена комисия, община Овча купел за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на Драгалевци от 21.11.2003г., с което е изменено Решение №
8596 от 10.09.2002г. и е признато право на собственост на наследниците на Й.К.М. на нива
4
от 2,658 дка, находяща се в регулационния план на в.зона АДРЕС, имот № *** в кад.лист №
*** от кадастрален план, изработен 1950г., при граници: И.К., Й. Ст. П., шосе и водопровод,
като на наследниците на Й.М. е възстановено правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на нива от 0,704 дка, находяща се в регулационния
план на в.зона АДРЕС, част от имот № *** в кад.лист № *** от кадастрален план, изработен
1950г., при граници: И.К., Й. Ст. П., шосе и водопровод. С решението е отказано да се
възстанови правото на собственост върху нива от 1,954 дка, находяща се в регулационния
план на в.зона АДРЕС, част от имот № *** в кад.лист № *** от кадастрален план, изработен
1950г., при граници: И.К., Й. Ст. П., шосе и водопровод.
От Нотариален акт за възстановено право на собственост върху недвижим имот по
ЗСПЗЗ и по наследство на нотариус Р.Р. се установява, че на 17.03.2004г. са признати за
собственици молителите П.К.М., В.К.Т., Н.Р.К., Т.А.Б., Ц.Г.Р., Н.В.Р., Г.С.М., Л.С.Ф., Я.С.П.,
Р.Б.М., Д.Б.К., Н.П.М., В. П. И., Т.П.С., Х.П.С., В.П.А., С.на Б. В., В.Д. С.а и М.Б.М. на
поземлен имот, целият с площ от 756 кв.м. по решение на Поземлена комисия Витоша, а по
скица от СО, ОП „Софийски кадастър“ от 16.10.2002г. с площ от 704 кв.м., съставляващ
имот с планоснимачен № **** от кад. лист № *** от кад. план на гр. София, заснет през
2002г., находящ се в гр. София, АДРЕС при съседи: И.К., Й. Ст. П., шосе и водопровод. С
Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за възстановено право на собственост върху
недвижим имот по ЗСПЗЗ и по наследство № 45, том Iа, рег. № 7263, дело № 319 от 2004г. на
нотариус Р.Д. и с Нотариален акт за поправка на Нотариален акт № **************** от
2004г. на нотариус А.И. са отстранени допуснати грешки в изписването на имената на
молителите и притежаваните от тях идеални части.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *********************
от 2004г. на нотариус А.И., се установява, че на 08.06.2004г. П.К.М., Т.А.Б., Ц.Г.Р., Н.В.Р.,
Г.С.М., Я.С.П., Р.Б.М., Д.Б.К., Н.П.К., В. П. И., Т.П.С., В.П.А., В.Д. С.а, М.Б.М., В.К.Т.,
Н.Р.К., Л.С.Ф., П.Б.Й., Х.П.С., са продали на съсобственика си- С. Б. В., притежаваните от
тях общо 476/480 идеални части от незастроен поземлен имот с площ от 704 кв. по скица 710
кв.м., съставляващ имот с планоснимачен № **** от кад.лист № *** от кад.план на гр.
София, заснет през 2002г., находящ се в гр. София, АДРЕС, при съседи по Решение на ПК:
И.К., Й. Ст. П., шосе и водопровод, при съседи по скица: имот №
****************************.
Прието е удостоверение за наследници на П.Й. С., починал на 13.08.2008г., и оставил
за свои законни наследници- П. П. С. и П. Валериев С..
По делото е приет и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
**************** от 2004г. на нотариус К.Б., от който се установява, че на 27.07.2004г.
„Прокредит банк България“ АД е предоставило на В. Т. В., упражняващ търговска дейност
като ЕТ „Кентон- В. В.“ инвестиционен банков кредит като за обезпечаване на вземанията
по кредита В. В. и С. В. са учредили в полза на банката ипотека върху следния съсобствен
недвижим имот- дворно място, находящо се в гр. София, район Витоша с площ от 704 кв.м.,
представляващо поземлен имот с планоснимачен номер ****, нанесен кадастрален лист №
5
***, находящ се в гр. София, АДРЕС.
Приет е и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№ 112, том 2, рег. № 5***, дело № 287 от 2006г. на нотариус Н.Г. от който се установява, че
на 18.08.2006г. „Райфайзенбанк България“ ЕАД е предоставила на ЕТ „Кентон- В. В.“ банков
кредит, за обезпечаването на който е била учредена договорна ипотека върху незастроен
поземлен имот, намиращ се в гр. София, планоснимачен район „АДРЕС, заснет с
планоснимачен № **** по кадастрален лист ***, целият с площ от 710 кв.м., по нотариален
акт- 704 кв.м., при съседи по нотариален акт: И.К., Й. Ст. П., шосе и водопровод.
Приет е Договор за поръчка за осигуряване сделка с недвижим имот от 13.08.2018г.,
сключен между С. В. Б. като възложител и Т.И.Г., представител на „Вики-Евро свят“ ООД,
като изпълнител с предмет изпълнителят да намери съконтрагент на възложителя за
покупко-продажба на следния собствен на възложителя недвижим имот: парцел ПИ с
идентификационен номер ***************, район Витоша, гр. София, ул. Акад. Сандерс
при цена 110 000 евро. Приети са и имейли, изходящи от С. В., адресирани до представител
на дружеството с приложен документ „скица имот Драгалевци“, „писма Столична община“,
„скица имот Драгалевци 08082018“, както и имейли, изходящи от С. В., адресирани до
представител на „Явлена“ с приложени документи „стара скица имот Драгалевци, нот.акт.
Драгалевци № 124 08062004, нот.акт Драгалевци № 134 24022004, нот. акт. Драгалевци № 45
26042004, нова скица имот Драгалевци 08082018“. Приложена е и кореспонденция,
проведена между представител на „Арко Реал Естейт“, „Имот.БГ“, „Мирела“ и С. В.,
касаеща процесния имот.
Представено е писмо от Столична община с изх. № 0817-188/7/16.01.2012г., в което е
посочено, че в Столична община е образувана преписка с вх. № 0817-188/2010г. със
заявление от С. Б. В. за доброволно прилагане на влязъл в сила план за УПИ III- ****.106,
кв. 8 по плана на в.з. „Милкова кория“, Столична община- район „Витоша“.
Представено е писмо от Столична община с изх. № 0817-188/8/16.01.2012г.,
адресирано до С. Б. В., в което е посочено, че кадастралната карта за СО- район „Витоша“ е
влязла в сила като е поискано да бъде представена скица от Службата по геодезия,
картография и кадастър на ПИ № ****, кв. 8 и комбинирана скица за пълна или частична
идентичност на границите на поземления имот съгласно чл. 16, ал. 3 от Закона за кадастъра
и имотния регистър.
Приет е и Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № ******-
1/13.02.2020г., издаден на С. Б. В., с който е установен размер на задължения за данъци,
такси и глоби по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
13.02.2020г. за имот с партиден № 7202Н43188, София, Витоша за периода от 2015г. до
2019г. в общ размер от 369,45 лева, както и преводни нареждания от 28.04.2020г. за платени
данъчни задължения.
Св. Б.И. твърди, че имат имот в близост до улица „Академик Сандерс“, Драгалевци,
съседен на имота на П. С., парцел 107, който бил притежание на баща й- И.Д.. Сочи, че там
6
живеел непрекъснато нейният баща като тя го посещавала събота и неделя. Имотите били
раздадени по Постановление на МС през 1967г. Били една група приятели, които взели
имотите за обработка на земята. Твърди, че живеят там още от 1967г. П. живял там през
целия период от 1967г. до смъртта си. Била много неблагородна земя, пълна с камъни, с
камиони се организирали и изкарали тонове камъни и след това били сложени тонове земя.
Били посадени овощни дръвчета, борове. Между 1970-1980г. се направили огради между
съседите, имало поставена мрежа като между имотите имало врати за съседния. Сочи, че в
имота има овощни дръвчета, имало три бора, като единият паднал от бурята и две
постройки. В имота имало стара сграда с надпис „Странджата“ и нова сграда, построена на
по-късен етап. Според нея между 1980-1990г. се построила сградата от П. С.. В тухлената
постройка живял П. С., П. идвал като дете, след смъртта на баща му също. Когато ходела
събота и неделя го виждала, като винаги се обаждал на баща й. Един път в месеца минавал.
На Трифон Зарезан се събирали всички съседи в техния имот- И.П., П. С., Надка, баща й, К.,
В. и П.. Сочи, че под техния имот трябвало да е имотът на П., смята, че техният имот е 107,
а **** е на господин С.. Твърди, че била влизала в тухлената постройка, имало едно голямо
помещение, тогава имало елементарно обзавеждане, газов котлон, отвън имало масичка със
столчета.
Св. Д. К. твърди, че с П. С. са съседи и го познава много добре. След 1977г. се оженил
и започнал да посещава имота в АДРЕС, там имало касис, овощни дървета, малини. С П. се
виждали често, защото между имотите имало врати. В началото ходел събота и неделя, но
после минала комисия и казали, че трябва да се построи на тези имоти и вдигнали бараки.
Трябвало да има трайно строителство и започнали да строят, за да може като мине комисия-
да го приеме. Това било след 1980г. Ползвали имота непрекъснато. Сочи, че бил виждал и
П., и П. в имота, друг човек не бил виждал. Събирали се традиционно, особено на Трифон
Зарезан. В месеца по един-два пъти се били виждали. Имотът им бил около и над 600 кв.м.,
имало барака, на която пише „Странджата“ и човекът, който живеел там бил приятел на П..
Когато казали, че трябва да се прави монолитно строителство, той започнал да полага
цимент, а те построили монолитна постройка с тухли и бетон до „Странджата“, която и сега
си стояла там. На който от съседите нещо му пречело, го слагали там, след като починал
човекът, който го обитавал. Твърди, че П. построил масивната постройка, бил ги виждал,
защото и той строял тогава. От горната страна на имота бил бай Илия, а дъщеря му се
казвала Бонка. Масивната постройка била около 20 квадрата, имало едно голямо помещение.
В „Странджата“ имало тоалетна и баня, печка. Не бил чувал имота да е реституиран.
Тяхното място било градски имот. Имотът се заключвал с катинар, като се влизало от
съседния имот, не били здрави оградите, имало процепи и можело да се влезе отвсякъде.
Допреди три месеца ключът стоял в бай Илия.
Св. С. В., син на ответниците, твърди, че не познава П. С., неговите родители имали
имот на ул. „Академик Сандерс“, като една част от него майка му придобила като
наследство 2003-2004г., а друга – изкупили от наследници. Мястото било около 800 кв.м.,
нямало нищо застроено на него. Имало дървета, храсти. Няколко пъти имотът бил обявяван
7
за продажба, били ходили потенциални клиенти. Сочи, че учил в Лесотехническия
университет, специалност Агрономство и докато учел около 2010г. взел мостри от дървета и
ги засаждал в имота. В имота имало орех, бор, ябълки, круши и други дървета. Имотът бил
ограден с телена мрежа, имало метална порта откъм ул. „Академик Сандерс“, верига,
катинар. Не се затварял с ключ. Миналата година забелязали, че някой е влизал нещо да
прави и сложил нов катинар. Оставил ключ на хората до тях, които имали нещо като зелено
училище и ползвали двора, отглеждали кокошки там. Ползвали имота, същият бил
ипотекиран един –два пъти, обявявали го за продажба. Предлагали го с брокери от 2008-
2010г. няколко пъти с агенции, идвали били хора да гледат, пазарили се били за цени.
Няколко пъти били на ръба да го продават, но се отказвали, защото с брат му освен един
апартамент нямали друго и планирали да построят нещо за тях. Имали техен познат- Р.,
който работел по Драгалевци. Когато го купили, бил земеделска земя, след това майка му го
отредила за строителство, това станало след 2008г. Имали идея за сглобяема къща, но не
били предприели нищо към момента. Сочи, че учил агрономство в периода от 2008-2013г.
Твърди, че вдясно от имота има детска градина. Сочи, че в имота имало нещо като тухли
като постройка, като родителите му били собственици на имота от 2004г. Имало постройка,
стари тухли, приличало на барака, но била развалина. Имало в нея боклуци, строителни
отпадъци.
Св. П. Н. сочи, че познава С. и В. повече от 20 години, като бил техният семеен
строител. Твърди, че повече от 50 пъти ходил в имота в Драгалевци, били се разбрали да
започнат да строят къща, а той да го ползва за строителни материали и разчиства. Сочи, че
за първи път отишъл преди 20 години, имало дървета, другото било храсти и малки
дръвчета, имало телена ограда. Отзад имало къща, отдясно била паднала оградата, ползвала
се от комшиите, имало нещо като детска градина. Отпред имало метална врата с катинар, но
не се заключвала. Имало една барака и една друга постройка тухлена, в които имало
строителни отпадъци. Сочи, че бил влизал в имота, като го бил чистил няколко пъти, водили
преговори каква да бъде къщата. Постоянно водели преговори за строителство, но явно
моментът не бил дошъл. Не бил заварвал в имота друг освен собствениците. Когато бил
ученик, със сина им говорели да му разчисти петно, за да засади. Знаел, че е садил около
2010-2012г., на Нова година за първи път разбрал, че имало претенции към имота. Твърди, че
господин В. бил извикал геодезисти да се разширява имота с около 40-50 кв.м. Бил чистил
имота с багер, за да се заравни, за да си сложи строителни отпадъци, не му бил трябвал
целия имот. Не бил слагал в имота строителни отпадъци.
Св. Р. Адамов твърди, че са съседи с ответниците и се познават отдавна. Знаел, че
имат имот в София, в Драгалевци, като го били помолили да наглежда имота, защото
работел наблизо в старчески дом. Имотът представлявал празно място и една барачка
скована по пътя за Драгалевския манастир. Бил ограден с мрежа и малка зелена порта. В.
бил разрешил на някакъв човек да пасе кози там, оградата от дясната страна била съборена.
Сочи, че имотът бил около декар, имало голям орех, бор, синът на В. бил садил там около
2007-2009г. Имало нещо като кокошарник, малка тухлена къща не повече от 20 квадрата и
8
боклуци. Често ходел там, но не бил виждал да живее там човек и да го посещава друг освен
С., П. и В.. Не бил виждал друг човек да живее там или да чисти имота. Преди Нова година
видял от улицата, че били отрязани храсти и клони, които били струпани на бора. Отляво на
имота имало празен имот, отдясно имало една жена, от долната страна имало детска
градина. Не бил влизал навътре в имота. П. често го бил виждал в имота, той го бил ползвал
за строителни материали. Два или три пъти бил виждал деца в имота.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е
ограден по трите си граници- северна, западна и южна с ограда от телена мрежа на бетонови
колове. По източната граница на имота не била монтирана ограда, а такава била поставена
по лицето на разположения от изток съседен имот, през който се осъществявал достъпът до
процесния имот. Вещото лице е посочило, че по действащия ПУП за м. „В.з. Милкова кория-
разширение“, процесният имот, заедно със съседния му от изток имот, е включен в общ
УПИ III-****,106 в кв. 8. На място експертът е установил, че регулацията е приложена като
целият УПИ III-****,106 е ограден. Вещото лице е уточнило, че телената мрежа на оградата
е много стара, ръждясала на места. В оградата, поставена по западната и по северната
граница на процесния имот, били монтирани врати към съседните имоти. Вратата към
имота, съседен от запад на процесния имот, била от телена мрежа на метална рамка, а
вратата към съседния от север имот била дъсчена. Към деня на огледа, били изрязани
храстите и тревите, като били оставени само дръвчетата. Имотът бил затревен и засаден с
плодни дръвчета, както и с многогодишни дървета. В дъното на имота били изградени две
едноетажни постройки, едната била паянтова, с дървена конструкция и стени от
шперплатови плоскости, с едноскатен, дървен покрив, покрит с етернитови плоскости.
Видимо постройката била много стара, с изметнати и деформирани стени и с олющена боя
по тях. Втората постройка била масивна, долепена до западната стена на паянтовата
постройка, била със стени от тухлена зидария с тухли „четворки“ и със стоманено бетонова
покривна плоча. Постройката се състояла от едно помещение, което било измазано отвътре
и неизмазано отвън, с монтирана стара, еднокатна, дървена дограма по два от прозорците, а
по третия- без дограма. По тавана на сградата личали петна от течове, по които мазилката
била подкожушена и опадала. Цялото помещение било запълнено със стари, строителни
материали и стари вещи. Вещото лице е посочило, че изградената масивна постройка не е
нанесена в одобрената кадастрална карта, нито в кадастралния план, предхождащ
кадастралната карта. Експертът е уточнил, че освен двете постройки е направена метална
конструкция за асма, дървен навес, както и дървен кокошарник, изградена била и водомерна
шахта. Вещото лице е посочило, че от извършения оглед на място не било възможно да
бъдат установени годините на построяване на същите. От приложените по делото
доказателства било видно, че паянтовата постройка била построена в имота преди 2002г.,
когато бил нанесен имотът в кадастралния план, доколкото същата била нанесена в плана.
При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК
9
в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имота на заявеното от него правно
основание- текла придобивна давност от 13.08.2008г. до 28.08.2023г., както и текла в полза
на неговия наследодател придобивна давност от 14.03.2002г. до 13.08.2008г.
На първо място, по делото не е спорно, че процесният недвижим имот е бил
предоставен за ползване на наследодателя на ищеца- П. С., по силата на Постановление №
21 на Министерски съвет от 31.01.1963г. на ЦК на БКП и МС на Народна Република
България с Удостоверение № 569 от 31.01.1967г., издадено от изпълнителния комитет на
Софийски градски народен съвет.
Не е спорно и че процесният имот е бил възстановен на наследниците на Й.К.М.
/един от които е и ответникът С. В./ с Решение № 8596 от 10.09.2002г. на Поземлена комисия
Витоша, изменено с Решение № 8724 от 21.11.2003г., влязло в сила на 23.12.2003г.
С оглед изявленията на страните в проведеното съдебно заседание на 15.04.2024г. не е
налице спор относно идентичността между имота, предоставен за ползване на П. С. и имота,
възстановен с горецитираното решение на поземлената комисия.
Относно твърдяната от ищеца придобивна давност, съдът намира следното:
Съгласно пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделските
земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на НС, на Държавния
съвет и на МС.
Съгласно пар. 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ гражданите, на които е предоставено право на
ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи,
посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда
върху земята до 1 март 1991г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени,
определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в
сила на оценката.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността
върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ или по Закона за амнистия и
връщане на отнети имущества не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази
разпоредба в сила - 22.11.1997г. Съгласно трайната практика на ВКС ако възстановяването
на собствеността е след тази дата, началният срок на давността е от момента на
възстановяването. Така и Решение № 99 от 7.01.2021г. на ВКС по гр. д. № 801/2020г., II г. о.,
ГК, Решение № 383 от 2.11.2011г. на ВКС по гр. д. № 1388/2010г., I г. о., ГК.
В конкретния случай по делото не се твърди и не са представени доказателства
наследодателят на ищеца да е инициирал административна процедура по пар. 4а ПЗР
ЗСПЗЗ. С оглед на което съдът намира, че осъщественото от него ползване на имота е било
именно въз основа на удостоверението от 31.01.1967г. Доколкото ползването на
земеделската земя е било прекратено на основание пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приложението
на презумпцията на чл. 69 ЗС е изключено.
От събраната по делото доказателствена съвкупност действително категорично се
установява, че П. С. е ползвал процесния имот, оградил го е, изчистил го е от камъни,
10
насадил е дървета в него, изградил е и две постройки в периода от 1967г. до смъртта си през
2008г. Приложението на чл. 69 ЗС зависи от конкретните обстоятелства, при които е
установена фактическата власт, в случая по силата на издаденото удостоверение. В този
смисъл и Решение № 69 от 23.07.2015г. на ВКС по гр. д. № 6268/2014г., I г. о., ГК. Съдът
приема, че заварените ползватели в предоставените им за ползване земеделски земи нямат
качеството на „владелци“ по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС с оглед естеството на упражняваната
от тях до влизане в сила на ЗСПЗЗ фактическа власт- ползвателят упражнява фактическа
власт върху имота въз основа на правно основание и има правното положение на
„държател“. В този смисъл и Решение № 30 от 12.03.2021г., постановено по гр. дело №
1662/2020г. по описа на ВКС. За да могат да установят самостоятелна фактическа власт с
намерение да придобият собствеността по давност, държателите следва да установят
самостоятелна фактическа власт като противопоставят това свое намерение на лицата в
полза на които е възстановена собствеността след приключване на реституционното
производство с влязъл в сила административен акт. Т.е. завареният ползвател следва да
демонстрира спрямо тях намерението си да упражнява фактическа власт върху имота за себе
си. Трайна е установената съдебна практика, че след като веднъж фактическата власт върху
имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт може да доведе до
придобиване на собственост по давност само ако държателят промени намерението си по
недвусмислен начин и превърне държането във владение.
Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи
като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Не е достатъчно владелецът да
манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях
собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да
извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си.
В конкретния случай от показанията на свидетелите Б.И. и Д. К., които съдът
кредитира като добросъвестно дадени и вътрешно непротиворечиви, се установява по
категоричен начин, че наследодателят на ищеца е обработвал земята, като са изхвърлени
камъни, насяти са овощни дървета, борове, поставена е ограда в имота, изградил е тухлена
постройка, в която е живял постоянно до смъртта си. Тези действия сочат на упражняване на
спокойно, явно и непрекъснато владение от страна на П. С., което е продължило до смъртта
му през 2008г. П. С. не е бил страна в проведеното административно производство по
ЗСПЗЗ, респ. не е могъл да знае и не може да се предполага, че е знаел за постановените
решения за възстановяване на собствеността върху имота на наследниците на Й.М..
11
Същевременно по делото не се установява ответниците да са посещавали имота в периода от
2004-2008г., за да им бъде противопоставено владението от наследодателя на ищеца. С оглед
на това е било обективно невъзможно да се манифестират действия, обективиращи
промененото намерение за своене на владеещия несобственик спрямо ответниците. В случая
с действията по заграждането на имота, с построяването на сграда, обитавана постоянно, с
насаждането и облагородяването на земята, съдът намира, че П. С. е изявил намерението си
да свои имота за себе си по отношение на всички, доколкото така описаните действия не
оставят съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе и всеки заинтересован може
да го узнае. Действително, ответниците са учредили договорна ипотека върху имота през
2004г. и през 2006г., но с тези им действия не се прекъсва владението, което е било
установено от наследодателя на ищеца.
По отношение на владението след неговата смърт, обаче, свидетелите дават
разнопосочни показания. Св. Б.И. е посочила, че е виждала П. /сина на П. С./ като дете в
имота, както и че го е виждала и след смъртта на баща му, като минавал един път в месеца.
Св. К. е посочил, че е виждал в имота П. и П. като други хора не бил виждал в имота. Св. С.
В. и св. П. Н. сочат, че са посещавали имота и че синът на ответниците е садил дървета в
имота по време на обучението си в гр. София в периода от 2008-2013г., т.е. след смъртта на
П. С.. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че не се установява по
категоричен начин, че ищецът е продължил владението на баща му, доколкото от
изслушаните свидетелски показания не се установява с категоричност кога ищецът е бил в
имота. Нито един от свидетелите не твърди, че П. след смъртта на баща си е продължил
облагородяването на имота и използването му. Напротив, от свидетелските показания на св.
В., ценени по реда на чл. 172 ГПК и от показанията на св. Н., кореспондиращи с приетата
съдебно-техническа експертиза, се установява, че постройките не се обитават.
Констатираните от вещото лице подрязвания на дървета и треви са извършени в хода на
процеса, поради което същите не следва да бъдат взети предвид.
При така изложената доказателствена съвкупност се установява, че след смъртта на
П. С. през 2008г. ищецът не е продължил владението на своя наследодател, а го е изоставил.
Правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и
не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на
наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и
фактически състояния. В наследството се включва владението върху имота, както и правото
на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност,
щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита
от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците
ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. В настоящия
случай ищецът е наследил владението като фактическо състояние, но не го е продължил
след смъртта на наследодателя си.
С оглед на гореизложеното по делото е установено единствено владение от страна на
наследодателя на ищеца за периода от 23.12.2003г. /датата на влизане в сила на решението
12
на поземлената комисия, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на
Й.К.М./ до 13.08.2008г. /смъртта на П. С./, което не е било продължено от страна на ищеца.
Съдът намира, че не е изминал законоустановеният период от 10 последователни години на
давностното владение и поддържаното от ищеца оригинерно придобивно основание не се е
осъществило. Ето защо предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ответниците. Същите
претендират адвокатско възнаграждение в размер на общо 11300 лева като са представени и
доказателства за сторените разноски, а именно договор № 030429 от 09.01.2024г.- л. 49 от
делото, както и извлечение от банкова сметка на адв. П., видно от което договореното
възнаграждение е било платено по банков път. В проведеното съдебно заседание на
15.04.2024г. процесуалният представител на ищеца е релевирал възражение за прекомерност,
което съдът намира за частично основателно с оглед фактическата и правна сложност на
делото, обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание с изслушване на
петима свидетели и една експертиза. Съдът взе предвид и цената на предявените искове и
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ размер, както и обстоятелството, че е осъществена
защита на двама ответника, но в защита на един интерес и приема, че възнаграждението
следва да бъде намалено до сумата от 5000 лева, която следва да бъде присъдена на
ответниците.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС,
срещу С. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС и В. Т. В., ЕГН **********, с
адрес: **********, положителни установителни искове с правно основание по чл. 124, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено, че П. П. С. е собственик на
поземлен имот с идентификатор № ***************, съгласно КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: гр.
София, АДРЕС, съответстващ на имот с пл. № **** в кад. лист № *** по данни на ПК
община „Витоша“ част от имот с пл. № *** в кад. лист № *** (год.- преди 1956) по стар
кадастрален план на основание текла в негова полза и на неговия наследодател- П.Й. С.,
придобивна давност в периода от 14.03.2002г. до 28.08.2023г.
ОСЪЖДА П. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на С. Б.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС и В. Т. В., ЕГН **********, с адрес:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5000 лева, представляваща сторените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14