Р Е Ш Е Н И Е №260018
Гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 63 по описа за 2021 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Д. В. В. е предявила срещу „О. – З.“ АД обективно
съединени искове за плащане на следните суми: сумата от 85000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и
психологически дискомфорт, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило
на 14.07.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 16.12.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 4819.94
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи,
търпени в резултат на същото ПТП, изразяващи се в разликата между неполученото
от ищцата нетно трудово възнаграждение и бонуси към него за периода
15.07.2019 г. – 25.05.2020 г. и
полученото от нея за същия период обезщетение от НОИ за временна
неработоспособност, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
от 16.12.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 13873.21 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в
резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от 16.12.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 136.80 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за предявяване на
извънсъдебна претенция пред застрахователя, търпени в резултат на същото ПТП,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 16.12.2020 г. до
окончателното плащане. В исковата молба твърди следното: На 14.07.2019 г.
настъпило ПТП, механизмът и мястото на настъпване на което са описани в
исковата молба, при което пострадала ищцата като пътник в л. а. „БМВ 318И“,
управляван от Л. С. С... Били ѝ причинени телесни увреждания, описани
като вид и медико-биологичен характер в исковата молба, в резултат на които
търпяла болки и страдания, също описани като характер и интензитет в исковата
молба и било проведено лечение, описано също в исковата молба, за което ищцата
направила посочените по-горе разходи, съответно се претендира обезщетение за
тези имуществени и неимуществени вреди. Тъй като в резултат на причинените
ѝ при ПТП увреждания ищцата била за продължителен период от време
неработоспособна, не могла да получава за посочения по-горе период нетното си
трудово възнаграждение и полагащите ѝ се към него бонуси, а получавала
само обезщетение от НОИ за временна неработоспособност, което било в по-малък
размер, направила и разходи за предявяване на извънсъдебна претенция пред
застрахователя - превод на чуждоезични документи на български език, съответно
се претендира и обезщетение за тези имуществени вреди. Тъй като относно
управлявания от Л. С. С. л. а. бил налице сключен с ответника и действал към
датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, се предявяват настоящите искове, след като по предявената
извънсъдебна претенция пред застрахователя същият определил и платил
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 15000 лв.,
което ищцата счита за недостатъчно /според нея справедливият размер само на
обезщетението за неимуществени вреди е 100000 лв./.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете изцяло. В представения по
делото отговор на исковата молба излага становище, че платеното от него
обезщетение в общ размер от 15000 лв. е справедливо и достатъчно за репариране
на всички търпени от ищцата вреди. Не оспорва наличието на твърдяното
застрахователно правоотношение. Оспорва твърдения механизъм на ПТП и в тази
връзка излага доводи относно доказателствената стойност на съставения за ПТП
протокол. Оспорва и причинната връзка между ПТП и настъпването на всички
описани в исковата молба като вид и медико-биологичен характер увреждания, но
не конкретизира това оспорване, а именно не уточнява относно кои твърдени
увреждания оспорва да са в причинна връзка с ПТП, оспорва също
продължителността и интензитета на търпените болки и страдания. Навежда
възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
Твърди бланково, без да конкретизира, че настъпилите за ищцата вреди са в
резултат на предходни и съпътстващи заболявания. Навежда и възражение за
съпричиняване от страна на ищцата поради това, че е пътувала без поставен
обезопасителен колан. Относно претендираното обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи, включващи и бонуси към трудовото
възнаграждение, оспорва твърдението за безспорна дължимост на същите, т. е., че
единствената причина за неполучаването на бонусите е временната
неработоспособност на ищцата. Оспорва и дължимостта на обезщетение за разходите
за превод на български език на чуждоезичните документи, твърди, че такива не са
изисквани от застрахователя, ищцата ги е превела и представила по своя
инициатива. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните
искове.
С допълнителната искова молба и допълнителния отговор
се допълват първоначалните съобразно насрещните възражения и доводи. Във връзка
с направено в допълнителната искова молба искане от ищцата ответникът е уточнил
в допълнителния отговор, че от платеното обезщетение в общ размер от 15000 лв.
за претърпените от процесното ПТП вреди от ищцата сумата от 10000 лв. е
обезщетение за неимуществени вреди, а сумата от 5000 лв. е обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечението, проведено в България, като разходите
за проведеното в Б. лечение не са обезщетени, тъй като по изложени от ответника
в допълнителния отговор доводи такива не се дължат.
В о. с. з. на 18.02.2022 г. след изслушване на доклада
и във връзка с отразеното в него, че оспорването на причинната връзка между ПТП
и настъпването на всички описани в исковата молба като вид и медико-биологичен
характер увреждания не е конкретизирано, ответникът уточнява, че твърдението му
за липса на причинно-следствена връзка се отнася до уврежданията на дясното
око. А по повод искане на ищцата да се конкретизира направеното в отговора
допълнителната искова молба уточнение досежно обезщетението в размер на 5000 лв. за имуществени вреди, ответникът заявява,
че не може да уточни сумата 5000 лв. кои точно имуществени вреди репарира, но
оспорва необходимостта от операция в Белгия и направеите разходи за същата.
С протоколно определение от 18.02.2022 г. съдът е
допуснал изменение на предявените обективно съединени /главен и акцескорен/
искове за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва за посочения в исковата молба период чрез
увеличаване на размерите им, а именно увеличаване на размера на главния иск от
първоначално предявения размер от 85000 лв. на размера от 90 000 лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху така увеличения размер
на главния иск за посочения в исковата молба период.
Софийски окръжен съд след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:
От представения протокол за ПТП и служебна бележка от
ОД на МВР – София се установява, че на посочените в исковата молба дата и място
е настъпило ПТП, при което л. а. „БМВ“, в който ищцата пътувала като пътник на
предна дясна седалка, се отклонил вдясно от посоката си на движение и се ударил
в намиращата се отдясно на пътя мантинела.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се
установява следното: Механизмът на ПТП е следният: На 14.07.2019 г. около 23.00
часа - тъмната част на денонощието, при ясно време, нормална видимост, сухо
асфалтово покритие по автомагистрала „Хемус“ в зоната на километър 52+500 в
посока София, землището на община П., се движел л. а. „БМВ 318И“ с рег. № СВ1330ВВ, управляван от Л. С. С.. Платното за
движение в този район било еднопосочно, с две ленти за движение в посоката,
отделени една от друга посредством единична прекъсната линия МЗ и вдясно на тях
- лента за принудително спиране, отделена от дясната активна лента посредством
единична непрекъсната линия М1. Придвижвайки се по гореописания начин, лекият
автомобил се отклонил плавно вдясно по отношение първоначалната си посока на
движение, преминал през лентата за принудително спиране и с дясната си челна и
странична част се ударил в стоманената предпазна ограда, ограничаваща вдясно
пътното платно. В следствие на този удар л. а. започнал сложно движение - ротационно около
вертикалната си ос в посока - посоката на въртене на часовниковата стрелка и
след като се завъртял най-малко на около 180 градуса, се установил в близост до дясната стоманена
предпазна ограда с челната си част, насочена обратно на посоката на
първоначалното движение на автомобила. По делото няма данни за описани
травматични увреждания по тялото на ищцата, които биха могли да се получат от действието на
поставен обезопасителен колан в момента на удара. Но констатираните при ищцата травматични
увреждания са локализирани само в областта на лицето и дясното око, а такава локализация
на уврежданията се наблюдава при пострадали, които са били с поставен
обезопасителен колан в момента на удара. Изолирана
травма на окото не може да се получи без поставен предпазен колан, тъй като
тогава ще има и други наранявания - по гръдния кош, главата. Автомобилът е
оборудван с въздушна възглавница и триточкови обезопасителни колани. Въздушната възглавница се отваря със скорост 80м./сек.
и може да причини тежки травматични увреждания. В случая при пътуване с поставен
обезопасителен колан поради задействана въздушна възглавница при удара се
получават от контакта с нея констатираните изолирани травматични увреждания в
областта на лицето.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска
офталмологична експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з се
установява следното: В резултат на ПТП на ищцата са причинени следните
увреждания: хематоми на клепачите на дясното око, кръвоизливи по предна лещена капсула
- дясно око, както и интраретинални кръвоизливи - дясно око, травматична
катаракта и макулена дупка на дясно око като временни увреждания. Освен това
като трайни увреждания са причинени: стеснение на полезрението и дегенеративни
изменения, посттравматични, в ретината на дясното око. Лявото око е без
травматични засягания /както временни, така и трайни/. Ищцата е била лекувана с
разтвор „Ринтгер“ интравенозно, перфалин, тобрадекс колир, унитропик колир, дицинон
таблети. В резултат на увреждането на дясното око при ищцата е налице намалено
зрение на дясното око /30-40 % е запазено зрението/, стеснено полезрение на
дясното око, намалена трудоспособност. За в бъдеще се очаква състоянието на
зрителните функции да бъде без по-нататъшни изменения - нито подобрение, нито
влошаване. Преди ПТП ищцата не е имала очни увреждания или заболявания
/далекогледството с астигматизъм не е заболяване, а оптичен дефект/. Тъпата
травма на окото предизвиква оток в различна степен, с или без кръвоизлив в
тъканите на ретината и/или в макулата, който нарушава архитектониката на
ретиналните слоеве и общо на ретината и обмяната на веществата на клетките. Това
може да доведе до тяхната смърт – на различен брой клетки, което се последва от
раздалечаване на ретиналните слоеве и образуване на частична или пълна
ретинална дупка. Операцията, която е извършена, е спомогнала за доближаването
на тези слоеве, възстановяване на анатомичната архитектоника и възвръщане в
някаква степен на функцията на централната част на ретината - макулата, отговаряща
за форменото зрение /централното зрение/. Изтъняването на невросензориума е доказателство
за смъртта на известно количество ретинални клетки. Операциите, извършени в Б.,
е можело да бъдат извършени и в България, но това е въпрос на лична преценка на лекуващия лекар.
От заключението по допуснатата съдебно-психологическа
експретиза се установява, че при ищцата е налице травматичен
стрес или
т. нар. адаптационно разстройство. Непосредствено след травмата тя е изпаднала в шоково
състояние /остра стресова реакция/, характеризираща се с първоначално състояние
на „зашеметеност“ с известно стесняване на
съзнанието, известна дезориентация, невъзможност за възприемане на информация и
планиране на действията. Установява се непосредствена и
ясно изразена по време връзка между влиянието на стресиращия фактор и началото на описаната
симптоматика, като симптомите са придобили хроничен ход. В същото време се установяват белези на социална
дисфункция и промени в жизнените стереотипи. При ищцата са били налице и белези на дезорганизация на личността, изразяваща се
във свръх ценностна фиксация върху психотравмата, с мисли за безперспективност
и безнадеждност. Протрахираният ход
на травматичния стрес в резултат на ПТП с последващи
оперативни интервенции е довело до повишаване на депресивитета и тревожността. Към настоящия
момент при ищцата персистират
емоционалните нарушения, свързани с изживяване на непълноценност, ненужност и
безперспективност с усещане за инвалидизация,
ограничения, наложени заради силно намаленото зрение,
трудности при изпълнение на служебните
задължения, отказ от физическа активност и множество дейности, носещи
удовлетворение.
От показанията на свидетеля М. се установява следното: След ПТП ищцата
първоначално била в шок от случилото се, а и до днес живеела в постоянен страх,
че ще загуби изцяло зрението на увреденото око. Относно травмата на окото претърпяла
три операции, една от които в чужбина, а преди операциите трябвало да събере
мнения как да процедира поради спецификата на увреждането. Заради травмата на носа се оплаквала от силна болка и
месец след катастрофата. Относно нараненото око споделяла непосредствено след
катастрофата, че не вижда почти нищо, все едно гледа през много гъста мъгла. В
резултат на операциите зрението на ищцата се подобрило, но не можела да чете
нормален шрифт - текст на хартия, на екран, много бързо се уморявала и често
трябвало да прави почивки. Имала „сляпо петно“ и се оплаквала, че често вижда
светкавици в окото. Наложено ѝ било ограничение от лекарите да не вдига повече от
10 кг. Това затруднявало бита ѝ, защото се налагало да ходи по няколко
пъти до магазина за покупки. През първите месеци след ПТП свидетелят ходел да
пазарува и да изхвърля отпадъците вместо ищцата. Тежало ѝ, че вече не
може да се занимава с хобитата си – да кара колело, ски, кънки, тъй като била
предупредена, че всякакъв удар в областта на главата може да доведе до
влошаване и загуба на зрението в нараненото око. Ищцата живеела в постоянен
страх, че нещо може да се случи със зрението ѝ, че няма да си намери
партньор в живота заради недъга, че когато има деца, няма да може да ги вдига,
защото ѝ е забранено да вдига тежко. Разговорите между свидетеля и ищцата
били винаги свързани с травмата, защото тя имала нужда от емоционална подкрепа.
Социалните ѝ контакти се ограничили, страхувала се да пътува с автомобил.
Споделяла, че не може да спи и че се събужда през нощта от страх, че нещо ще се
случи. След връщането ѝ на работа ѝ било трудно да изпълнява
обичайните си задължения. Постоянно държала нараненото си око, когато се
чувствала застрашена от нещо. Преди ПТП ищцата носела диоптрични очила, но те
коригирали отклонението и нямала оплаквания от очите.
Не се спори по делото относно
наличието на сключен с ответника договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно управляваното от Леонид
Стойчев МПС, действал към датата на ПТП.
От
представената по делото извънсъдебна претенция се установява, че ищцата е
предявила същата на 15.09.2020 г.
Не се спори по делото, че по предявената от ищцата извънсъдебна претенция ответникът е платил обезщетение в общ размер от 15000 лв. за претърпените от процесното ПТП вреди, като от тази сума сумата от 10000 лв. е обезщетение за неимуществени вреди, а сумата от 5000 лв. е обезщетение за имуществени вреди.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
Исковете са доказани по основание. Налице са всички елементи на фактическия състав на
чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място
се доказа надлежно по делото, вкл. чрез частичното извънсъдебно признание на
исковете, направено от ответника чрез плащане на обезщетение в размер на 10000
лв. за неимущестени вреди и в размер на 5000 лв. за имуществените вреди, наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД
– установи се, че при описаните в исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП,
при което е пострадала ищцата като пътник в л. а. „БМВ“, управляван от Л. С., като
са ѝ причинени телесни увреждания. В резултат на ПТП ищцата е претърпяла
неимуществени вреди – болки и страдания от причинените телесни увреждания и
стрес и психологически дискомфорт, както и имуществени вреди – разходи за
лечение, пропуснати ползи и разходи за предявяване на извънсъдебната претенция.
Установи се, че деянието, довело до увреждане на ищцата, е извършено от Л.С..
Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и вреденосния
резултат. Установи се и вината на Л. С./презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на
водача/. Установи се, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” относно управляваното от Л. С. МПС, сключен с ответника, и
съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищцата
/не се и оспорва наличието на застрахователното правоотвошение/.
Неоснователно е възражението
на ответника за съпричиняване от страна на ищцата поради това, че е пътувала
без поставен обезопасителен колан. От заключението по допуснатата КСМАТЕ се
установи категорично, че ищцата е била с поставен колан /локализацията на
уврежданията се наблюдава при пострадали, които са били с поставен колан/, заключението
по съдебно-офталмологичната експертиза е в същата насока /от него се
установява, предвид вида на описаното увреждане на окото, че то е получено по
начин, съответстващ на приетия и от вещите лица, изготвили КСМАТЕ, механизъм/.
Относно размера на исковете съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Съдът намира, че този иск е доказан и по размер, като
има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се
имат предвид на първо място видът и характерът на причинените телесни
увреждания -причинена е лицева травма, при която освен повърхностна травма на
главата са счупени носните кости, а дясното око е получило множество
увреждания, като някои от тях са с временен с характер - хематоми на клепачите
на дясното око, кръвоизливи по предната лещена капсула на дясното око,
интраретинални кръвоизливи на дясното око, травматична катаракта и макулена
дупка на дясното око, останалите обаче са с траен характер – намалено /до 30.40
%/ зрение на дясното око, стеснение на полезрението и дегенеративни изменения,
посттравматични, в ретината на дясното око. В резултат на тези увреждания
ищцата е претърпяла болки и страдания, извършени са ѝ три операции,
провеждано е лечение в болнични условия. Това е довело до множество неудобства
и ограничения на нормалния начин на живот. Следва също да се отчете, че в
резултат на трайно намаленото зрение на дясното око и стесненото му полезрение е
трайно намалена и трудоспособността на ищцата, а поради необходимостта дясното
око да бъде пазено от каквото и да е нараняване ищцата е силно ограничена и в
онези сфери на живота, които носят удовлетворение и почивка - хобита, спорт,
телевизия, четене. Следва също да се вземе предвид, че и психически ищцата е
понесла тежко случилото се – първоначално е изпаднала в шоково състояние, а
впоследствие симптомите са придобили хроничен ход, като се установяват белези
на социална дисфункция, промени в жизнените стереотипи, дезорганизация на
личността. Всичко това е довело и до притеснения у ищцата относно бъдещия
ѝ личен живот и до ограничаване на социалния ѝ живот, което
отнесено и към възрастта ѝ – 27 г. към датата на ПТП /т. е. млад човек,
на когото предстоят повечето от важните събития в човешкия живот/, също следва
да се има предвид.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че сумата от 100000 лв. би била справедлива, за да обезщети ищцата за
търпените от нея болки, страдания и психологически дискомфорт в резултат на причинените
ѝ телесни увреждания /съответно е неоснователно възражението на ответника
за прекомерност на търсеното обезщетение/. И доколкото ответникът извънсъдебно
е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв., съответно
ищцата в настоящто производство претендира плащане на остатъка от 90000 лв.,
този иск следва да бъде уважен изцяло.
По главните искове
за плащане на обезщетение за имуществени вреди:
По иска за обезщетение
за пропуснати ползи:
От представените по делото писмени доказателства /болнични
листове, служебна бележка от работодателя на ищцата, трудов договор,
удостоверение от НОИ/ се установява, че в резултат на причинените на ищцата при
ПТП телесни увреждания същата е била в отпуск за временна нетрудоспособност за
период от датата на ПТП до 22.05.2020 г., за който период вместо обичайното си
трудово възнагржадение е получавала обезщетение от НОИ за временна
нетрудоспособност. Установява се също, че разликата между полученото от нея
обезщетение от НОИ и трудовото възнаграждение, което ищцата би получила, ако не
беше в посочения отпуск /като се отчете и частично полученото трудово
възнаграждение за част от първия и от последния месец на нетрудоспособността,
размерът на който е именно посоченият в исковата молба, определен като
съотношение между месечното трудово възнаграждение и броя отработени дни прзе
тези два месеца/ е именно в претендирания размер от 4819.94 лв. Тази разлика в
получения доход представлява реално причинена в резултат на ПТП вреда –
пропусната полза, съответно подлежи на обезщетяване. Съдът включва в размера на
вредата и стойността на неполучените бонуси, тъй като от представената служебна
бележка от работодателя се установява, че бонусите са били полагаеми се на
всички служители, т. е. не са се дължали за някакви изключителни резултати, а
условието за получаването им е било само изпълнение на служебните задължения за
съответния период /в тази връзка възражението на ответника в обратния смисъл е
неоснователно/.
По иска за обезщетение
за разходи за лечение:
От представените по делото писмени доказателства /медицински
документи – епикризи, амбулаторни листове, медицински изследвания, служебна
бележка и др., както и представените фактури, платежни нареждания, фискални
бовнове/ се установява, че ищцата е направила разходи за лечение /операции,
болничен престой, изследвания, потребителски такси, транспорт до клиниката в
Белгия, медицински консумативи и очила, консултации с психолог/ на причинените
ѝ в резултат на ПТП телесни увреждания и психологическо страдание в общ
размер от 13873.21 лв. Тези разходи подлежат на обезщетяване. Същевременно ответникът
е платил обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лв., което следва да
бъде отчетено. Ответникът не е конкретизирал кои точно имуществени вреди е
обезщетил с горната сума, но доколкото оспорва исковете за обезщетение за
пропуснати ползи /макар да излага доводи само за частична неоснователност/ и за
разходи за предявяване на извънсъдебната претенция, същевременно оспорва изцяло
необходимостта от лечение в Б. и излага доводи, че лечението е можело да бъде
проведено изцяло в България, съдът приема, че платеното обезщетение от 5000 лв.
следва да бъде отнесено именно към претенцията досежно разходите за лечение.
Съответно за тези разходи следва да се присъди сумата от 8873.21 лв., а за разликата
/от 5000 лв./ над този размер до пълния предявен размер от 13873.21 лв. тази
претенция следва да се отхвърли, тъй като ответникът е платил обезщетение от
5000 лв., а ищцата /за разлика от претедираното обезщетение за неимуществени
вреди/ не претендира обезщетение в размер 13873.21 лв. над платената от
ответника сума от 5000 лв., същевременно не се е отказала от /или оттеглила/ иска
си за размера от 5000 лв. след направеното от ответника уточнение, че в рамките
на общото платено от него обезщетение от 15000 лв. сумата от 5000 лв. е за
обезщетяване на имуществени вреди. Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че лечение в Белгия не е било необходимо. Според вещото лице –
офталмолог лечението е можело да бъде проведено изцяло в България, но все пак е
въпрос на преценка на лекуващия лекар. По делото се установи, че за лечение в
Белгия ищцата е била насочена именно от лекуващите я в България лекари, а,
както е изложено и от ищцата, всеки има право да избере най-добрата възможност
за своето лечение.
По иска за обезщетение
за направени разходи за предявяване на извънсъдебна претенция пред
застрахователя:
От представените по делото фактура от 10.09.2020 г. се
установява, че твърдените разходи в претендирания размер от 136.80 лв. са
направени от ищцата. Тези разходи са били необходими с цел превод на
документите, нужни за обосноваване на претенцията на ищцата, и тя е била длъжна
да ги представи пред застрахователя съгласно чл. 498, ал. 2 КЗ. Разходите за
този первод подлежат на репариране съгласно чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ. Доводите
на ответника, че чуждоезичните документи не са изисквани от застрахователя и
ищцата ги е превела и представила по своя инициатива са несъстоятелни. И тук
изцяло основанетелно е изложеното от ищцата в тази връзка.
По акцесорните
искове за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумите на главните искове:
С оглед изводите за частична основателност на главните
искове акцесорните искове също са частично основателни и следва да бъдат уважени
по отношение на уважените размери на главните искове. Относно периода на
дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от датата, от която се
претендира – 16.12.2020 г., тъй като от тази дата ответникът е изпаднал в
забава /застрахователната претенция е предявена пред застрахователя на 15.09.2020
г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 15.12.2020 г. –
присъствен ден и от следващия ден застрахователят е в забава/. Доводите на
ответника, че не дължи обезщетение за забава от претендираната дата поради
това, че е поканен да плати такова едва с връчването на препис от исковата
молба са несъстоятелни и съдът не следва да ги обсъжда, достатъчно е да се
посочи, че в тази връзка е основателно изложеното от ищцата.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за разноски:
Ищцата е направила разноски по делото съобразно
доказателствата за това в размер на 4853.20 лв. за държавна такса и
възнаграждения на вещи лица. Същите се претендират с представения списък по чл.
80 ГПК, съответно съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят
разноски в размер на 4630.23 лв. С представения списък по чл. 80 ГПК се претендира
и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което
размерът на възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения
в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата адвокатското възнаграждение за защита
по иска за плащане на обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 3230 лв. /както се претендира/ и с оглед изхода на делото
по този иск същото следва да се присъди в полза на адв. Н. изцяло. На основание
чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата адвокатското възнаграждение за защита по иска за
плащане на обезщетение за пропуснати ползи е в размер на 567.40 лв. /както се
претендира/ и с оглед изхода на делото по
тази претенция същото следва да се присъди в полза на адв. Н. изцяло. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата адвокатското възнаграждение за защита
по иска за плащане на обезщетение за разходи за лечение е в размер на 946.20 лв.
/както се претендира/, съответно съразмерно с уважената част на този иск в
полза на адв. Н. следва да се присъди възнаграждение в размер на 605.18 лв.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата
адвокатското възнаграждение за защита по иска за плащане на обезщетение за разходи
за предявяване на извънсъдебна претенция пред застрахователя е в размер на 300 лв.
/както се претендира/ и с оглед изхода на делото по този иск същото следва да
се присъди в полза на адв. Н. изцяло. Съобразно изложеното на адв. Н. следва да
се присъди възнаграждение в общ размер от 4702.58 лв. за оказаната на ищцата
безплатна адвокатска защита по делото. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано в полза на адв. Н.,
основано на твърдението, че това възнаграждение следва да се изчислява върху
общата цена на исковете, а не върху цената на всеки иск по отделно. Това
възражение е неоснователно, тъй като съгласно чл. 2, ал. 5 от наредбата
възнаграждението се дължи за защита по всеки иск.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представените доказателства за това в размер на 400 лв. за възнаграждение на
вещо лице и в размер на 5872 лв. за възнаграждение на адвокат с вкл. ДДС. С
представения списък по чл 80 ГПК се претендират разноски в размер на 200 лв. за
възнаграждение на вещо лице, съответно съобразно диспозитивното начало в
процеса и с оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски
в размер на 9.19 лв. за възнаграждение на вещо лице. По отношение на
адвокатското възнаграждение е направено възражение от ищцата за прекомерност,
което съдът намира за основателно. Действителната фактическа и правна сложност
на делото не е такава, че да предполага възнаграждение в размер, по-голям от
минималния такъв, а именно 5043.60 лв. Съответно съразмерно с отхвърлената част
от иска на ответника следва да се присъди възнаграждение в размер на 231.72 лв.
Върху него следва да се присъди и ДДС /представени са доказателства за
регистрация по ЗДДС/, съответно общата сума, която следва да се присъди на
ответника, е 278.06 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете в размер на 4353.20 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „О. – З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, представлявано от
изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., да плати на Д. В.В. с ЕГН **********,
адрес: *** следните суми: сумата от 90000 лв. /деветдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и психологически
дискомфорт, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 14.07.2019
г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от 16.12.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 4819.94 лв. /четири хиляди осемстотин и деветнадесет лева и деветдесет
и четири стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи, търпени в резултат на същото ПТП /разлика между неполученото
нетно трудово възнаграждение и бонуси към него за периода 15.07.2019 г. – 25.05.2020 г. и полученото за същия
период обезщетение от НОИ за временна неработоспособност/, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва от 16.12.2020 г. до окончателното
плащане; сумата от 8873.21 лв. /осем
хиляди осемстотин седемдесет и три лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение /операции,
болничен престой, изследвания,
потребителски такси, транспорт, медицински консумативи и очила,
консултации с психолог/, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва от 16.12.2020 г. до окончателното
плащане; сумата от 136.80 лв. /сто
тридесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за предявяване на извънсъдебна претенция пред
застрахователя, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва от 16.12.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. В. В. с ЕГН **********, адрес: ***
срещу „О. – З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к.
„В.“, ул. „С. С.“ № *, ет. *, представлявано от изпълнителните директори А. Л.
и Р. Д., искове за плащане на сумата от 13873.21 лв. /тринадесет хиляди
осемстотин седемдесет и три лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение - операции, болничен
престой, изследвания, потребителски такси, транспорт, медицински консумативи и
очила, консултации с психолог/, търпени в
резултат на причинени при ПТП, настъпило на 14.07.2019 г., телесни увреждания, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 16.12.2020 г. до
окончателното плащане за разликата
над уважения размер на главния иск от 8873.21 лв. до пълния му предявен размер
от 13873.21 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата на тази разлика от 16.12.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „О. – З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ № *, ет. *, представлявано от
изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., да плати на Д. В. В. с ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 4630.23 лв. /четири
хиляди шестстотин и тридесет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „О. – З.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, представлявано от
изпълнителните директори А. Л. и Р.Д., да плати на адв. Д.Й.Н. от САК с ЕГН **********
сумата от 4702.58 лв. /четири хиляди седемстотин и два лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на безплатна
адвокатска защита на Д. В.В. по делото
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. В. В. с ЕГН **********, адрес: *** да плати на „О.
– З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „В.“,
ул. „С.С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори А. Л.и Р. Д.,
сумата от 9.19 лв. /девет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 278.06 лв. /двеста седемдесет
и осем лева и шест стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „О. – З.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ № *, ет. *, представлявано от
изпълнителните директори А. Л. и Р.Д., да плати по сметка на СОС държавна такса
в размер на 4353.20 лв. /четири хиляди триста петдесет и три лева и двадесет
стотинки/ върху уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: