Р Е Ш
Е Н И Е
№ 151
гр.
Велико Търново, 15.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря М.Н.и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10348/
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба от Н.А.Н. с ЕГН **********, адрес ***, срещу
Решение № 497 от 28.09.2023 г. по АНД № 20234110200947 от 2023 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К № 5785250, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на Н.А.Н.,
в качеството му на законен представител на „НКОМ“ ЕООД с ЕИК *********, за
извършено нарушение по чл. 21, 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от същия закон, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева. Касаторът твърди незаконосъобразност
на обжалваното решение, поради постановяването му при неизяснена в цялост
фактическа обстановка и съответно недоказаност на санкционираното нарушение.
Изтъква, че представената пред районния съд схема за разположение на пътните
знаци е от дата следваща установяването на нарушението, без да е доказано, че е
била валидна към релевантния момент – обстоятелство, което не е било взето
предвид от районния съд. Цитираните оплаквания настоящият съдебен състав
квалифицира като такива за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му в нарушение на закона - отменително основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Подателят на касационната жалба иска
да бъде отменено решението на ВТРС и спорът да се разреши по същество, като
бъде отменен и потвърдения от районния съд електронен фиш. В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В
представена писмена защита заявява, че поддържа жалбата с направените искания. Не претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по касационна жалба – ОД
на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по нея.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за
неоснователна, по мотивите изложени в становището на прокурора при
разглеждането на КНАХД № 10133/ 2023 г. по описа на АСВТ, които се потвърждават
и от доказателствата, приобщени от районния съд при повторното разглеждане на
делото. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство
доказателства, се установи, че обратно на твърдяното от касатора, фактическата
обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. Според представената
преписка, на дата 11.11.2021 г., в 11:16 часа на път I-4, при км. 133+490, в
община Велико Търново, в посока към гр. Варна, при въведено с пътен знак В26 ограничение в скоростта извън
населено място от 60 км/ч, моторно превозно средство – лек автомобил „Опел
Зафира” с рег. № ***, собственост на „НКОМ“
ЕООД – гр. Велико Търново с ЕИК *********, се е движел със скорост 76 км/ч
(определена след приспадане на толеранс от 3 км/ч). Скоростта е била фиксирана
с автоматизирано техническо средство /АТС/ - стационарна видео-радарна система
„SITRAFFIC ERS 400“ с №
1062569А01080078, за което е изготвен снимков материал. Изготвена е и справка
за собствеността на МПС, съгласно която автомобилът е собственост на „НКОМ“ ЕООД – гр. Велико Търново, чийто законен
представител е Н.А.Н.. На същия, в това му качеството, е издаден Електронен фиш
Серия К № 5785250, с който за извършено нарушение по чл. 21, 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, му е
наложена глоба в размер на 50,00 лева. Електронният фиш е връчен на Н.Н. на
дата 25.09.2022 г., жалбата срещу него пред Районен съд – Велико Търново е
подадена на дата 28.09.2022 година. Няма данни и не се твърди касаторът, като
законен представител на „НКОМ“ ЕООД, да е
предприемал действия по чл. 189, ал. 5 – ал. 7, вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
При първоначалното разглеждане на жалбата, с Решение № 148/ 17.03.2022 г. по
АНД № 20224110201230/ 2022 г. на ВТРС, електронният фиш е бил потвърден. С
Решение № 139/ 30.06.2023 г. по КНАХД № 10133/ 2023 г. на АСВТ, решението на
районния съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на същия съд, с дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. За
повторното разглеждане на жалбата е образувано АНД № 20234110200947/ 2023 г. по
описа на ВТРС, по което е постановено обжалваното решение. При първоначалното и
повторното разглеждане на делото в производствата пред ВТРС са приобщени
документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, вкл. такива
за годността и техническата изправност на АТС, както и допълнително изискана
схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация за пътния участък,
в който е извършено нарушението. Съобразно нея, районният съд е преценил подадената пред него
жалба за неоснователна. Той е приел, че ЕФ съдържа предвидените в
чл.189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, безспорно са установени противоправното
деяние, времето и мястото на извършване, вкл. въвеждането на ограничение в
скоростта в съответния пътен участък, и годността на техническото средство, с
което е установено нарушението. Приел е, че правилно е ангажирана
отговорността на Н.А.Н., като законен
представител на дружеството-собственик процесния автомобил, правилност
на дадената квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на
дейността по индивидуализиране на наказанието.
Постановеното от
Районен съд – Велико Търново решение е правилно по изложените в него мотиви,
които в пълнота се споделят от настоящия състав. Касационната жалба е
неоснователна.
В производството
пред въззивния съд не са допуснати нарушения на процесуални правила. Касаторът
е бил редовно призован за съдебните заседания пред районния съд, като видно от
протоколите за проведените открити съдебни заседания, същият е присъствал при
първоначалното разглеждане на делото, не е имал доказателствени искания и не
представял доказателства. Към делото са приобщени административно-наказателната
преписка и останалите доказателства от първоначалното разглеждане на делото,
както допълнително изисканата от съда схема на хоризонталната маркировка и вертикална
сигнализация. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е
било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност.
В мотивите на съдебното решение са посочени фактите, както и доказателствата,
подкрепящи изводите на съда доказателства. Не се установява при постановяването
на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона. Доколкото поддържаните пред касационната инстанция възражения
са идентични с обсъдените от въззивния съд, на основание чл. 220, ал. 2 от АПК,
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН настоящият състав не следва да ги повтаря, а препраща
към тях. Същевременно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН вменява на касационната инстанция да обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението.
Правилно
районният съд е приел, че в разглеждания случай е приложима процедурата по санкциониране на водач по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и електронният фиш съдържа предвидените в нормата
реквизити. Няма основание да се приеме, че някои от отразените в него
параметри, вкл. мястото на извършване и описание на нарушението са неверни или
неясни и фишът се явява редовно съставен. В електронният фиш изрично е посочва на
кой участък от кой именно път се е движил касаторът и каква е била посоката му
на движение. Отразено е и обстоятелството, че неспазеното ограничение на
скоростта касае движение по пътя извън населено място, въведено с пътен знак
В26. Същото се установява по безспорен начин и от приобщената във въззивното
производство схема на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация в
съответния пътен участък. Неоснователни са възраженията на касатора, че не е
доказано, каква е била организацията
на движението в процесния участък към датата на нарушението. От всички
налични в делото доказателства се установява наличие на място към 11.11.2021 г.
на за хоризонтална маркировка и ветикална пътна сигнализация, съответстващи на
тези в представената схема към дата 20.07.2023 г., вкл. наличието на пътен знак
В26, въвеждащ ограничение в скоростта от 60 км/ч в
пътния участък от км. 133+375 до границите на населеното място с. Шереметя /при км. 133+650/ , както и такъв за обозначаване извършването на
контрол за скоростта на МПС посредством стационарна АТСС. Впрочем, както
обсъжданото ограничение, така и наличието на стационарната видео-радарна
система в обсъждания пътен участък могат да бъдат определени и като
общоизвестни на водачите на МПС в гр. Велико Търново и областта, предвид
наличието им през поне 10-годишен период от време. За място на извършване на
нарушението е посочен път I-4, при км. км. 133+490, посока към гр. Варна, а в
приложения снимков материал са отразени конкретните координати на мястото,
където е извършено нарушението, поради което съдът намира, че изчерпателно е
описано местоизвършването на деянието. Данните във фиша, ведно с приобщения
снимков материал от записа, извършен от стационарната видео-радарна система и
коментираната по-горе схема за маркировка и сигнализация, доказват, че
нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално
разрешена скорост за същия от 60 км/ч. Използвано е автоматизирано техническо
средство - стационарна видео-радарна система „SITRAFFIC ERS 400“, което съставлява одобрен
тип средство за измерване видно от съдържащото се в преписката удостоверение
издадено от Български институт по метрология, същата е преминала последваща
проверка за годност към датата на установяване на нарушението според
представения Протокол от проверка № №30-С-ИСИС/07.09.2021 г. на БИМ. В
електронния фиш е отразена правилна и точна правна квалификация на деянието за
което е ангажирана отговорността на касатора.
Извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано, за което въззивният съд е изложил
подробен анализ. Същото съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от
водача на автомобила скорост с въведеното ограничение. То осъществява
фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Правилно е
ангажирана отговорността на касатора като законен представител на собственика
на МПС, с което е извършено нарушението, след като не е инициирана процедурата
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Наложено е съответното за извършеното
нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер, като липсват
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Обжалваното
съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила
Решение № 497 от 28.09.2023 г., постановено по АНД № 20234110200947 от 2023 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново..
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
:
1. 2.