РЕШЕНИЕ
№ 3062
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. Ц.А
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20231110209463 по описа за 2023 година
при участието на секретаря Даринка Ц.а, като разгледа докладваното
от съдията н. а. х. дело № 9463 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от И. Л. Ц. срещу Наказателно
постановление № *** от 13.04.2023 г., издадено от комисар Р.С.А. на
длъжност ВПД Началник в 07 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя И. Л.
Ц., на основание чл. 45, ал. 3 от Закон за закрила на детето е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, за
нарушение на чл. 45, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 4 от Закон за закрила на
детето.
Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице И. Л. Ц., с която сe иска неговата отмяна като
незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон.
1
В тази насока и на първо място в жалбата си И. Ц. сочи, при
издаване на акта за установяване на административно нарушение и
атакуваното наказателно постановление не са спазени изискванията на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че наказателното
постановление е издадено при неизяснена и спорна фактическа
обстановка, от която не може да се направи категоричен и
безпротиворечив извод, че именно той е осъществил процесното
нарушение, като и че следва да понесе административно – наказателна
отговорност в случая.
На следващо място в жалбата от И. Ц. са релевирани доводи, че той
като салонен управител на бар – клуб „***“ не отговаря за
пропускателния режим в заведението и не притежава нито едно от
изброените качества в чл. 8, ал. 4 от Закон за закрила на детето. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят И. Л. Ц., уведомен чрез адв. В. Т. – САК, не се явява. Не
се явява и адв. Т. – САК, преупълномощен от адв. С., упълномощен
представител на жалбоподателя Ц..
Въззиваемата страна – ВПД Началник на 07 РУ-СДВР, уведомен чрез
процесуалният си представител гл. юрк. Д. И., не се явява и не се
представлява.
В постъпили писмени бележки от упълномощен от наказващия орган
главен юрисконсулт С. М. се излагат съображения за неоснователността
на подадената жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство по делото, като е
релевирано възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
2
хонорар от насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.10.2022 г., свидетелят В. П. – командир на отделение при ОСПС
– СДВР съставил срещу жалбоподателя И. Л. Ц. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АД с бл. № 219740 от
23.10.2022 г. за извършено нарушение на чл. 45, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 4
от Закон за закрила на детето, а именно за това, че на същата дата около
03.30 ч. е допуснал в управлявания от него търговски обект - клуб „***“,
находящ се в гр. София, ж.к. „***“, ул. „***“ № 1А, непълнолетното лице
С. В. О., с ЕГН **********. Актът бил съставен от свид. В. П. в
присъствието на жалбоподателя и на П.Г.П. от СДВР, който присъствал
при съставянето на акта. Актът бил подписан от актосъставителя и
свидетеля, след което бил връчен лично на жалбоподателя И. Ц. за
запознаване. Последният го подписал, като вписал, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от жалбоподателят не са постъпили
писмени възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното
Наказателно постановление № *** от 13.04.2023 г. от комисар Р.С.А. на
длъжност ВПД Началник в 07 РУ-СДВР, с което за нарушение на чл. 45,
ал. 2 във вр. с чл. 8,ал. 4 от Закон за закрила на детето, на основание чл.
45, ал. 3 от Закон за закрила на детето на жалбоподателя И. Л. Ц. е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000 (две
хиляди) лева. Наказателното постановление било връчено лично на И. Л.
Ц. на 14.06.2023 г., като в законоустановения 14-дневен срок същият подал
жалба срещу НП, която инициирала настоящото производство.
По доказателствата:
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните
по делото доказателствени материали: гласните доказателства
съдържащи се в показанията на разпитания от съда свидетел В. П. –
3
актосъставител, както и въз основа на надлежно приобщените по реда на
чл. 283 от НПК.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда
фактическа обстановка е доказана от събраните по делото доказателства.
В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В. П.,
доколкото същите възпроизвеждат обстоятелства, свързани с
установяването при полицейска проверка на непълнолетно лице без
придружител в заведение „***“ след 22.00 ч. и съставянето на акта на
управителя на заведението.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална
легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН № Сер. АД, бл. № 219740/23.10.2022 г., съставен в
сроковете на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Обжалваното наказателно
постановление също е съставено в срока на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
кръга на компетенциите на актосъставителя В. И. П., на длъжност
„командир на отделение“ при ОСПС – СДВР съгласно чл. 46, ал. 1 от
Закон за закрила на детето.
Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил
акта в присъствие само на един свидетел, доколкото свидетелят по акта е
само на съставянето му. Видно от самия документ актът е съставен в
присъствието само на един свидетел, което е допустимо единствено в
случаите по чл. 40, ал. 1 ЗАНН, когато единственият свидетел е очевидец
4
или е присъствал при установяване на нарушението. Не се изясни по
какъв начин и въз основа на какви доказателства, произтичащи от какви
документи или други доказателствени източници е съставен акта. В
случая актът е следвало да се състави по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при
присъствие на двама свидетели, като по този начин е нарушено
изискването за публичност при съставянето му. Предвиденото в закона
ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се
тълкува разширително. Именно поради отсъствието на предпоставките на
чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в
отсъствие на двама свидетели представлява съществено процесуално
нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като е опорочило цялото производство.
На следващо място съдът намира, че са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила и при
издаването на наказателното постановление, доколкото липсват данни за
компетентността на административно - наказващият орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закон за закрила на детето, в редакцията й
от ЗИД, ДВ, бр. 99 от 2020 г., приложима към момента на издаване на
наказателното постановление, нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 Закон за
закрила на детето се установяват с акт от полицейските органи, а
наказателното постановление се издава от директора на областната
дирекция на Министерството на вътрешните работи или от
оправомощено от него длъжностно лице. В наказателното постановление
е посочено, че наказващият орган е „ВПД Началник в 07 РУ СДВР“. В
предоставените от административнонаказващия орган доказателства, не
бе установена заповед, от която да е видно делегирана материалната
компетентност на наказващият орган. Съдът приема, че атакуваното НП е
издадено от некомпетентен орган, доколкото „ВПД началник в 07 РУ
СДВР“ не е оправомощен от директора на СДВР да издаде същото.
Предвид издаване на наказателното постановление от материално
некомпетентен орган е допуснато съществено процесуално нарушение,
което обуславя отмяната му само на това основание.
5
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се
явява основателна, поради което атакуваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, като споделя и доводите в жалбата на И. Ц., че не
може да носи отговорност за нарушение на чл. 8, ал. 4 от Закон за закрила
на детето.
При този изход на производството разноски следва да се присъдят в
полза на жалбоподателя И. Л. Ц. и в тежест на въззиваемата страна, но по
делото не са претендирани разноски от жалбоподателя нито са налице
данни да са направени такива от същия, поради което и съдът не следва да
се произнася в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 13.04.2023 г.,
издадено от комисар Р.С.А. на длъжност ВПД Началник в 07 РУ-СДВР, с
което на И. Л. Ц., на основание чл. 45, ал. 3 от Закон за закрила на детето
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева, за нарушение на чл. 45, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 4 от Закон за
закрила на детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София - град в 14 - дневен срок от уведомяването
на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6