РЕШЕНИЕ
№ 1130
гр. Пловдив, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20245300501501 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Пловдив против решение
№ 1425/28.03.2024 г., постановено по гр.д. № 14057/2023 г. на Районен съд -
Пловдив, V гр. състав, с което Общината е осъдена да заплати на С. В. М.
сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди /страх от загуба на живота, страх, докато шофира, от повтаряне на
инцидента, емоционален изблик и ужас от това да не е блъснала друг човек,
неспокойни и кошмарни сънища/ от ПТП, настъпило на 16.05.2021 година при
управление от ищцата на лек автомобил марка Мерцедес, модел Е200 с рег. №
*** в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на исковата молба / 28.09.2023 год./ до окончателното й
погашение. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото са останали недоказани в
цялост претърпените неимуществени вреди, техният интензитет и
непосредствената причинна връзка, като от доказателствата по делото
категорично не се установяват по несъмнен начин описаните в исковата молба
обстоятелства, причините, довели до настъпване на вредоносното събитие, не
са посочени доказателства, че увреждането е настъпило по твърдения в
исковата молба начин, съответно наличието на пряка и непосредствена връзка
с щетите. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго по
1
същество, с което искът да се отхвърли в цялост, а при условията на
евентуалност обезщетението да бъде намалено до справедлив размер.
Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за
две инстанции.
Въззивмаемата страна С. В. М. чрез адв. Б. оспорва жалбата като
неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Моли за
присъждане на разноски в размер на 400 лв. по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
По делото е постъпила и частна жалба от адв. Д. Б. против определение
№ 4700/16.04.2024 г., постановено по същото гражданско дело, с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските. Поддържа се, че определеният от
първостепенния съд размер на адвокатско възнаграждение, дължимо му се по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 300 лв. не е справедлив и обоснован,
поради което моли за отмяна на определението и постановяване на друго, с
което да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лв.
Въззиваемата страна по частната жалба Община Пловдив оспорва
същата като недопустима и неоснователна. Моли частната жалба да бъде
оставена без уважение.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно
и допустимо.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителени искове с правна
квалификация чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
предявен от С. В. М. против Община Пловдив.
Ищцата е изложила твърдения, че на 16.05.2021 г през нощта е
управлявала лек автомобил Мерцедес Е 200 с рег. № ***, собственост на А.М.,
която пътувала с нея. Автомобилът се движел в посока на кръстовището
между бул. „Пещерско шосе“ и бул. „Копривщица“ в гр. Пловдив с около 40
км/ч. В близост до кръстовището, при отбивката на магазин „Лидл“ на
пътното платно се намирала улична шахта, през която управлявания от
ищцата автомобил преминал, при което шахтата се преобърнала, чул се шум
от силен удар. Ищцата и спъртицата и А.М. установили, че задната лява гума
на автомобила била разкъсана, а лятата й джанта - изкривена. Носачът бил
силно увреден. Твърди се, че с влязло в сила Решение № 438/31.01.2023 год.
по гр.дело 9411/2021 год. по описа на РС - Пловдив, частично отменено с
Решение № 770/08.06.2023 год. на ОС - Пловдив, Община Пловдив била
осъдена да заплати на А. М. обезщетение за претърпените от нея имуществени
и неимуществени вреди от описаното произшествие.
2
Ищцата твърди, че в резултат на описаното произшествие е изпитала
страх от загуба на живота си, постоянен страх, докато шофира, от повтаряне
на същия инцидент, емоционален изблик на ужас от това да не е блъснала
друг човек - силно изкрещяла. След инцидента дълго време сънувала
неспокойни и кошмарни сънища, в които отново изживявала случилото се.
Счита, че Община Пловдив и дължи обезщетение за така претърпените
неимуществени вреди, тъй като на основание чл. 19, ал.1, б. „б“ от Закона за
водите и пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА стопанисва уличните
канализационни мрежи и дъждоприемни шахти в урбанизираните територии,
поради което тя чрез своите служители следва да положи всички усилия за
поддържане изправността на шахтата, за да не настъпват инциденти, което не
било сторено. Ето защо претендира за осъждането и за обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 400 лв., ведно с
обезщетение за забава върху него в размер на законната лихва за времето от
датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът Община Пловдив оспорва
иска като неоснователен.
По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, като настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка
без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или
въззиваемата страна.
От фактическа страна пред настоящата инстанция не се оспорва
приетото за установено от районен съд, че на 16.05.2021 год. е настъпило
пътнотранспортно произшествие на територията на община Пловдив, на бул.
Пещерско шосе, /до кръстовището на булевардите Пещерско шосе и
Копривщица/, при преминаването на лек автомобил Мерцедес Е 200 с рег. №
***, собственост на А. М. върху шахта, разположена на пътното платно.
Не се оспорва извода на първоинстанционния съд, че ответната община
като стопанин на общинския път, публична общинска собственост, на който е
станало произшествието, е задължена да полага грижа по поддържането му в
състояние, позволяващо безопасно и удобно движение.
В производството пред районния съд А. М. е разпитана като свидетел.
От показанията и се установява, че на 16.05.2021 г. през нощта тя и
приятелката и пътували в нейния автомобил, който се управлявал от С..
Прибирали се от едно село към Пловдив. На бул. „Пещерско шосе“ се случил
инцидентът. При преминаване на автомобила върху шахта, тя се отворила.
Шахтата се намирала, където е кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и бул.
„Копривщица“ срещу бившия Газпром. Двете не видели, че шахтата е
отворена. Когато преминали през шахтата, изобщо не разбрали, че минават
през нея. С. карала с 40 км./ч. и изведнъж, както се движили се чул много
силен трясък, все едно са блъснали някого, поради което С. спряла колата.
Излязли от колата. С. била много уплашена, разплакала се. Казала и, че си е
помислила, че е блъснала човек. Тя треперила, не можела да стои в колата и
3
питала какво се е случило, човек ли е блъснала и затова слезли от колата, за
да видят какво става. От Газпром момчето, което било на смяна, дошло при
тях, както и двете момчета от паркинга на Кауфланд. Видяли, че шахтата е
била отворена. Гумата на колата била пукната и имала голяма дупка. Джантата
била сцепена и шахтата се била обърнала на една страна като едната й страна
стърчала. С. била изключително разстроена, треперела, чудела се какво ще
прави, ако е блъснала някого. След инцидента, около месец и половина, тя и е
споделяла, че е сънувала кошмари за тази катастрофа, от тогава не се качвала в
чужда кола и и споделила, че е сънувала кошмари с катастрофи и до ден
днешен тя като види шахта на пътя предпочита да я заобиколи, отколкото да
мине през нея.
Въз основа на тези показания съдът приема за установени по делото
твърденията на ищцата в исковата и молба относно факта на произшествието
и механизма на настъпването му, участието на ищцата като пострадало лице,
отговорността за причинения деликт на ответната Община – Пловдив като
собственик на пътя, която чрез своите длъжностни лица е задължена да го
стопанисва по начин, който да осигури безопасно преминаване, настъпилите
неимуществени вреди за ищцата и причинната връзка между тях и
произшествието.
По отношение на дължимия се размер на обезщетението:
Според нормата на чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Съдът приема, че предвид установените по делото неимуществени
вреди – силен страх и безпокойство, които са продължили в значителен период
след произшествието, то претендираният размер от 400 лв. за обезщетението е
справедлив и съответства на интензитета на негативните преживявания. Ето
защо съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание и размер,
поради което следва да се уважи, като сумата по главницата следва да се
присъди ведно със законната лихва считано от деня на предявяване на
исковата молба до окончателното и изплащане.
Решението на районния съд е в същия смисъл и като правилно и
законосъобразно ще бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба:
С първоинстанционното решение ответната Община Пловдив е
осъдена да заплати на адв. Д. Б. в качеството му на пълномощник на ищцата С.
М. сума в размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставеното и безплатно представителство, на основание чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
С молба от 02.04.2024 г. адв. Б. поискал от съда да измени по реда на
чл.248 ГПК така постановеното решение в частта на разноските, като му
присъди допълнително още 100 лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал.2 ЗА. С обжалваното тук определение от 16.04.2024 г. ПРС е оставил
искането му без уважение.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира това
4
определение за правилно.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в
хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се съобрази постановеното на
25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за
всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което
размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената
на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е Определение №
638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/.
Ето защо и предвид цената на иска, действителната фактическа и
правна сложност на делото и осъществената по него правна защитата на
ответника, съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд
възнаграждение е съобразено и адекватно по размер. Ето защо частната жалба
се явява неоснователна. Като такава, същата ще се остави без уважение.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, Община Пловдив
ще бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на въззиваемата
страна – адв.Д. Б. адвокатско възнаграждение за осъщественото и безплатно
процесуално представителство по делото в размер на 300 лв., определено от
съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1425/28.03.2024 г., постановено по гр.д.
№ 14057/2023 г. на Районен съд - Пловдив, V гр. състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Д. Г. Б. против
определение № 4700/16.04.2024 г., постановено по гр.д. № 14057/2023 г. на
Районен съд - Пловдив, V гр. състав, с което е оставена без уважение молбата
му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК ***, да заплати на адв. Д. Г. Б. със
съдебен адрес: ***, в качеството му на пълномощник на С. В. М., ЕГН
**********, сумата от 300 лева /триста лева/ , представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставеното и безплатно представителство във
въззивното производство, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6