Решение по дело №1390/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на Глава Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от Т.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му адвокат С.Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - град София. бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 за присъждане на сумата от общо 9 000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди причинени му по време на задържането по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в за периодите в Арест Пловдив и Затвора Пловдив, съответно от 28.01.2023г. до 01.06.2023 г., изразили се в болки, страдания, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и др. Твърди се, че същите са настъпили като резултат от нарушения на чл. 284, вр. чл. 3 ЗИНЗС, вр. с чл. 3 от ЕКЗПЧ, извършени чрез бездействие от страна на администрацията на затвора. Претендираните периоди на пребиваване в Арест Пловдив и Затвора Пловдив, са заявени в исковата молба № 11986/01.06.2022 г. (л. 3-4), като исковете са следните : за Ареста Пловдив 4 000.00 лв. и за Затвора Пловдив 5 000.00 лева. Нарушенията, допуснати от администрацията на Затвора Пловдив, в резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди, според ищеца са се изразили в следното: загуба на зъби, поради липсата на стоматологична помощ и лоши битови условия, мухъл, задух, липса на постелъчно бельо, прибори за хранене, мебели, лоша хигиена на тоалетни и бани, липса на парно отопление довело до неблагоприятни температури през зимата в помещениеята по настаняване на ищеца.

Ищецът, редовно уведомен, не се явява лично, чрез адвокат Х., поддържа предявеният иск, който счита за доказан, предявената претенция да бъде уважена в цялост. Претендира адвокатско възнаграждение.

Ответникът ГДИН – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч. не се явява в съдебно заседание. В писмен отговор счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за отхвърлянето им. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от ОП – Пловдив, задължително участващ по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, изразява становище, че претенциите посочени в исковата молба за доказани предвид събраните по делото доказателства, поради което моли да бъде определено обезщетение по справедливост, като счита претендираното обезщетение за завишено.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковата претенция е допустима. С оглед на съдържанието на исковата молба, се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът А. претендира вреди от посочените нарушения за период на задържането му по изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Ареста Пловдив и Затвора Пловдив.

Искът е предявен и от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан в място за лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършени нарушения на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Затворът Пловдив, като съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът Т.А.А. е постъпил през първия период в Арест Пловдив от 28.01.2023г. до 20.04.2023 г. вкл., ищецът пребивавал в стая № 122 на етаж 1, с площ от 14,74 кв. м ., с отварящ се прозорец с размери 1,50 м . х 1,50 м , където има изградена модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление, съгласно стандартите за осветеност. Стаята разполага със собствен санитарен възел с размери 1,4 кв. м . и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер, съобразно обема на бойлерите. За всеки л. св. е осигурено легло с размери 190х70 см., има маса за хранене с размери 60х60 см., два броя табуретки с диаметър 30 см . По време на престоя на А. в стаята не са настанявани повече от три задържани лица, включително с него. Чаршафите се сменят и изпират ежеседмично, коридорите и общите помещения се почистват и дезинфектират ежедневно, като това се осъществява от задържаните лица. По отношение на дизинфекцията на арестните помещения има сключен договор за ДДТ обработка на цялата площ на Арест Пловдив (л. 29-31). Всяка стая в санитарният възел има постоянно течаща студена вода, а сутрин и вечер се подава и топла вода. Извеждането до банята става по месечен график по два пъти седмично минимум, а при възникнали ситуации от медицинско естество по съответното предписание. Арест – Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори свързани с водогреен газов котел, които се използват за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетяваща уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а с помощта на други торбини отвън се вкарва в килиите. Във връзка с местата за престой на открито има изградени три броя карета, с една трета плътна ламарина за навес, който да служи при влошени метеорологични условия.

Ищецът А. ***.2023 г., като за времето от 21.04.2023 г. до 27.04.2023 г. вкл., пребивавал в стая РЦ, която е с площ от 27,04 кв. м ., без площта на санитарния възел, с два отваряем прозорец с размери 0,49 м . х 1,20 м . и 1,00 х 1,20 м . и самостоятелен санитарен възел с площ от 2,66 кв. м . с един отваряем прозорец с размери 0,34 м . х 1,20 м . В тази стая А. пребивавал за посоченото време заедно с още най-малко шест и най- много девет лица заедно с него, както следва :

·         21.04. 2023 г . – с шестима л. св.;

·         22.04. 2023 г . – с шестима л. св.;

·         23.04. 2023 г . – с шестима л. св.;

·         24.04. 2023 г . – с девет л. св.;

·         25.04. 2023 г . – с шестима л. св.;

·         26.04. 2023 г . – с шестима л. св.;

·         27.04. 2023 г . – с седем л. св.

За времето от 28.04.2023 г. до 22.05.2023 г. вкл., пребивавал в стая № 61 на пост № 5, която е с площ от 27,00 кв. м ., без площта на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,44 м. х 1,17 м. и 0,95 м. х 1,17 м. Санитарният възел с площ от 2,50 кв. м. с един отваряем прозорец 0,34 м. х 1,17 м. За периода от 28.04.2023 г. до 22.05.2023 г. вкл., са били настанени 4 л. св., а за периода от 23.05.2023 г. до 25.05.2023 г. в спалното помещение са били 5 л. св., и за двата периода включително с жалбоподателят А..

За периода от 26.05.2023 г. до 01.06.2023 г. ищецът е настанен в стая № 15, пост № 6, която е с площ от 28,18 кв. м., с два отваряеми прозореца, с размери 0,99 х 1,15 м. и 0,45 м. х 1,15 м. Размерите на санитарния възел към стая № 15 са 2,69 кв. м., с един отваряем прозорец с размери 0,33 м. х 1,15 м. Стаята разполага с легла с размери 90/180 см. и шкаф са с размери 45/50 см. В санитарният възел л.св. има постоянен достъп до течаща студена вода. Осигурен му е достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода (л. 59) от съответната група, имат достъп до баня всеки работен ден.

През периода на изтърпяване наказанието на А. *** не са правени основни ремонти на стаите, в които е бил настанен. В пета група на Затвора Пловдив се извършило боядисване на спалните помещения, дограмата и подовата настилка били подменени. По време на престоите на ищеца в Затвора Пловдив за всеки лишен от свобода, включително и за ищеца, имало осигурено легло, като след ремонта, няма данни стаите с какви шкафове, маси и столове били оборудвани, но всички са били нови. През периодите на престоите на ищеца такива текущи ремонтни дейности се извършвали за смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела, подмяна на счупени прозорци и пр. В санитарните помещения, с които разполагали всички стаи по настаняване на А., лишените от свобода можели да ползват течаща студена вода. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята на Затвора Пловдив, съгласно утвърдени графици за използването ѝ по два пъти седмично, съобразно с настаняването на лишените от свобода на конкретните постове в затвора. Всички работещи лишени от свобода имали осигурена възможност след приключването на всеки работен ден да използват банята, в Затвора Пловдив, какъвто е и ищецът, съгласно заповед на Началника на затвора № Л – 461/25.02.2020 г., с която е назначен в „Обособено производство“ и съответно е имал постоянен достъп до топла вода. Спалните помещения в Арест Пловдив и Затвора Пловдив и по-конкретно тези, в които бил настанен ищецът по време на всеки от двата му престоя там, разполагали с отваряеми прозорци с размери, предоставящи възможност за проникване на дневна светлина, като в килиите имало монтирано и изкуствено осветление. В Затвора Пловдив, за разлика от Ареста Пловдив, липсвала изградена вентилационна система, но всички прозорци били отваряеми, като проветряването на стаите ставало по желание на лишените от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществявала също от лишените от свобода, които за целта получавали съответните прибори (л. 19), като можели и да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив, или такива да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. При престоите си в Затвора Пловдив и Ареста Пловдив на ищецът А. е предоставян комплект спално бельо и завивки, като при нужда домакинът осигурявал колкото комплекта са необходими. Отделно от това, лишените от свобода имали право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла и да използват лични такива в ротация със служебни. По време на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода ищецът не бил депозирал молби в Арест Пловдив и Затвора Пловдив свързани с лоши битови условия. Прането на дрехи и смяната на спално бельо се осъществявали по усмотрение на самия лишен от свобода ръчно, или чрез изнасяне за пране от близките, или в пералнята при Затвора Пловдив, за което били изготвени седмични графици за ползването им, включващи два дни в седмицата (л. 63). Следва да се отбележи, че чаршафите в Арест Пловдив се изпират ежеседмично в пералните помещение на ареста.

По време периода на престой на ищеца в Арест Пловдив и Затвора Пловдив и на територията им били осъществявани дейности по ДДД обработка, съгласно сключен централен договор за дезинсекция и дератизация със специализирани фирми. За 2023 г. била извършвана редовна дезинсекция и дератизация на различните помещения на пенитенциарните заведения по график, включително и спалните такива, съставляваща химична обработка на помещенията против мишки, хлебарки, дървеници и др., каквито дейности били документирани с протоколи (л. 18 и л. 29-31).

По отношение на трудовата дейност на А. *** се установява, че със заповед на Началника на затвора № Л – 461/25.02.2020 г., с която е назначен в „Обособено производство“ и има отработени 76 дни (л. 57).

Храната в Затвора Пловдив като състав, грамаж, дневни дажби, седмични менюта, съгласно утвърдени документи от министъра на Правосъдието и началника на Затвора Пловдив са предоставени от ответника (л. 20-24).

Ищецът А. прави оплаквания за възникнали по време на престоя му стоматологични проблеми и липсата на дентално лечение при престоя в изброените пенитенциарни заведения. От страна на ответника са предоставени документи за предоставяното медицинско обслужване на л. св. в Ареста Пловдив и Затвора Пловдив от Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ (АИППМП) „Д-р Ж. Д.“, от което не е видно на л. св. да е предоставяно стоматологична помощ. В тази насока са показания на ангажирания от А. свидетел по делото.

Посоченото от фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетеля Н.З., чиито показания съдът кредитира, но само отчасти и то само доколкото са съответни на приетите и кредитирани от съда писмени доказателства.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

На базата на установените факти и анализа на доказателствата, от правна страна, съдът намери следното:

По отношение на исковите претенции, установява се категорично от приетите писмени доказателства, че ищецът реално пребивава от 28.01.2023 г. до 20.04.2023 г. вкл. в Арест Пловдив и от 21.04.2023 г. до 01.06.2023 г., вкл. в Затвора Пловдив. За посочените периоди да се разгледат по същество оплакванията на ищеца, включително и с оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, съдът ще осъществи и преценката си за евентуалното кумулативно въздействие върху ищеца на условията, в които е бил лишен от свобода, като вземе предвид и продължителността на всеки от престоите му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.

Според нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно така визираното в чл. 3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.

В тази връзка и по-надолу в мотивите на съдебното решение ще се разгледат поотделно всяко от оплакванията на ищеца, формулирани иначе общо и за двата искови периода.

Конкретно досежно оплакването за пренаселеност на килиите по настаняването на ищеца А. и при двата от престоите му в затвора, то следва да се има предвид общо, че според нормата на чл. 3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото „А. срещу България“, както и „Н. и др. срещу България“, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане, като например: липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.

На първо място, що се касае до първия от предявените искове, макар да е установено от доказателствата по делото, че в рамките на периода от 28.01.2023 г. до 20.04.2023 г. вкл., ищецът А. действително е бил задържан в Арест Пловдив, то твърдението за пренаселеност на помещенията по задържането на А. остана напълно недоказано. От предоставените писмени доказателства от ответника, които не са оборени от жалбоподателя може да се направи категоричен извод, че не е надхвърлен капацитета на спалното помещение.

Предвид посоченото съдът намира, че не може да приеме за установено твърдението на ищеца за налична пренаселеност през престоя в Арест Пловдив.

Не така стои въпросът по отношение на твърдението за пренаселеност в установения втори период на престой на ищеца от 22.04.2023 г. до 01.06.2023 г., за който се установява А. ***. По отношение на част от този исков период, в който се установи, че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив, а именно в стая РЦ на 24.04.2023 г. и на 27.04.2023 г. вкл, с оглед представените от ответника доказателства за това с колко други л.св. е пребивавал ищецът за горепосочените дати, които са от общо 2 дни, съдът приема, че е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

От представените справки за периода от 28.04.2023 г. до 01.06.2023 г. става ясно, че ищецът е прекарал в стаи № 61 на пети пост и № 15 на шести пост в Затвора Пловдив. Същият е не е търпял наказанието си при условията на действителна пренаселеност. При това положение се констатира, че в рамките на посочения последен период на практика ищецът не е бил в условия на пренаселеност. Не се установява и ищецът да е бил поставен в условия на особено съществено нарушение на изискванията относно разполагаемата площ на лишен от свобода, а именно под 3 кв. м. разполагаема площ на един лишен от свобода, съобразно със стандартите, възведен в практиката на ЕСПЧ по тълкуване на чл. 3 от ЕКПЧОС. Все пак, предвид общото оплакване за пренаселеност, съдът установи такава за посочените 2 дни, като при това положение и според съда следва да се уважи претенцията на ищеца за присъждане обезщетение в частта ѝ относно неизпълнение на нормативното задължение на специализираната администрация на местата за лишаване от свобода за осигуряване на съответна разполагаема площ при изтърпяване на наказанието на ищеца за общо 2 дни в рамките на периода от 21.04.2023 г. до 27.04.2023 г.

Основателни се явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на предоставяна стоматологична помощ. Правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл.128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието. Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето всеки български гражданин (в т.ч. и всеки лишени от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ). Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС). За да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ. Съдът намира, че в настоящото производство се доказва наличието на такова нарушение. От приложените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в нито един момент от разглеждания престой на ищеца в Ареста Пловдив и Затвора Пловдив не му е предоставяна стоматологична помощ. Медицинското обслужване на лишените от свобода в Затвора Пловдив и Ареста Пловдив, съгласно предоставеното документи се осъществявало от АИППМП „Д-р Ж.Д.“, като в предоставения график няма данни да са извършвани на л. св. стоматологични прегледи и помощ при възникване на проблеми от областта на денталната медицина. Съгласно представеното работно време на АИППМП „Д-р Ж.Д.“ и извършващите медицинско обслужване лица не е посочен дентален лекар, а само общопрактикуващи лекари. С други думи казано, относимото в случая обстоятелство е не дали по принцип съществува медицински център на територията на Арест – Пловдив и Затвора Пловдив, а дали ищецът е имал конкретни здравословни проблеми, на които специализираните органи по изпълнение на наказанията да не са реагирали своевременно, съответно да не му е било осигурено адекватно медицинско обслужване. За възникналите стоматологични проблеми на ищеца А. се установява отчасти от разпита на свидетеля Н. А. З., който потвърждава, че ищецът А. е изпитвал болки в зъбите, които сам си е вадил, поради липса на стоматологична помощ в Ареста Пловдив и Затвора Пловдив. От страна на ответника не е предоставен медицински картон на ищеца А. или други доказателства за оказана му стоматологична помощ през посочения период.

Според настоящата инстанция е налице конкретно установено неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора Пловдив и в тази насока да съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди изразяващи се в неосигурена навременна стоматологична помощ.

Иначе, както от писмените доказателства, така и гласните такива, по отношение на останалите оплаквания, разгледани общо и за двата периода на престой на ищеца, се установява категорично следното:

Недоказани според съда са изцяло оплакванията на ищеца и за двата искови периода, свързани с неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в местата за лишаване от свобода. Действително, не са налице доказателства в Затвора Пловдив да е била изградена специална вентилационна система. Установява се категорично обаче, че всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци повечето по два, от които е била налице възможност за проникване на свеж въздух, както и на достатъчно дневна светлина, предвид размерите им. Установено е, че в спалните помещения на Затвора Пловдив има по два прозореца, както се каза и по един прозорец или отдушник в самото санитарно помещение, които прозорци се отварят и поради това е налице възможност за непрекъснато проветрение и то по желание на настанените там лица. Установено е, че в помещенията на Затвора Пловдив е осигурено и необходимото изкуствено осветление. В тази връзка, действително, с оглед размера на стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи извод, че е налице известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да се има предвид и типа на сградата, която не е типична жилищна сграда, а такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно. Във връзка с оплакването относно липсата на вентилация, се установява от доказателствата, че такава практически се е осъществявала по възможните начини чрез отваряне на прозорците, за проникване на свеж въздух отвън. Установява се също така, че и през втория исков период за съществена част от времето А. е бил устроен на работа, което е индикация, че в голяма част от седмицата и деня той е бил извън спалното помещение, поради което не може да се счете, че са настъпили твърдените от него неимуществени вреди. От представените документи е видно, че в Арест Пловдив има изградена съвременна вентилационна система за проветрение на помещенията. Поради това и тези оплаквания и за двата установени периода на престой съдът намира за недоказани.

Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява категорично, че в стаите в Затвора Пловдив, през разглеждания период на задържане на ищеца, са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично. Установено е според съда поради това и при пълно съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Не се установява, нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от помещенията по настаняване на ищеца, по време и на двата престоя, да не е бил изграден санитарен възел. Установява се от писмените доказателства, че санитарните възли, прилежащи към всяко спално помещение, са били отделени от спалното помещение, като на практика са отделни помещения, разполагащи и със собствени врати, прозорци или отдушници.

От приложената справка е видно, че при наличие на повреди се осъществява своевременна смяна на кранчета, отстраняване на течове и пр., като поради това и оплакването за претърпени вреди от наличие на сочените обстоятелства на повреди, които обичайно се появяват, не се доказва изобщо.

Не е доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за лоши условия за ползване банята при затвора Пловдив, доколкото се установява, че е бил въведен график за използването ѝ по съответните отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на ползването ѝ от значителен брой лица. Установено е, че в Ареста Пловдив задържаните лица са имали на разположение сутрин и вечер топла вода. Във връзка с достъп до баня и топла вода съгласно трудовата дейност на А., той е имал ежедневен достъп до баня и топла вода, когато е работел. По отношение на часовете за разходка в Арест Пловдив са предоставени графици по часове, за престой на открито на л. св. от различните сектори и стаи (л. 25-27). Съответно в Затвора Пловдив съобразно предоставен графици на разпределение на времето на л. св. от пети, шести пост и приемно отделение (л. 53 и л. 59). Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се подчинява на правилата на пенитенциарните заведения и графиците, които са определени за разпределение на времето. Сиреч, налице са били активни действия по въвеждане на съответна организация за осигуряване на достъп на л. св. до всички основни техни нужди.

Не е основателно и оплакването на ищеца за лошото състояние на мебелите в помещенията и малкото шкафове, предвид обстоятелството, че именно в пета група са били изцяло подменени настилка, дограма, легла, маси, столове и шкафчета, но заради злоумишлени вредоносни действия на лишени от свобода същите са били увредени, за което не може да бъде държана отговорна администрацията на затвора.

Недоказани са твърденията на ищеца, за наличие на дървеници, хлебарки и др. в помещенията и по-конкретно в леглата на лишените от свобода, то от доказателствата по делото се установява, че и за двата периода на престой на ищеца са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това обаче е била на самите лишени от свобода. Установява се от представените и приети писмени доказателства и за двата периода, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Арест Пловдив и Затвора Пловдив, което е доказано от приложените протоколи, в част от които включително с отразяване и че след извършване на обработката не е установено наличието на вредители. Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия, паразитни насекоми – дървеници и хлебарки, за които са свидетелствали разпитаните свидетели - не са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода за посочените два искови периода. Освен това, както става ясно от приложената по делото справка, честотата на смяна на спалното бельо се определя от страна на самия лишен от свобода и това не е задължение на администрацията на затвора, доколкото това е място за лишаване от свобода, а не туристически обект за настаняване. Налице са доказателства за утвърден график за изпиране на спалното бельо в служебна пералня, а при неговото изхабяване и възможност лишеният от свобода да подаде молба за замяната му с ново. Затова и въпреки, че принципно наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника за двата посочени периода, доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на затвора.

Недоказан е искът по отношение на лошото качество и недостатъчната питателност на храната, която съобразно предоставените от ответника документи, упоменаващи конкретен състав, грамаж, дневни дажби, седмични менюта на предоставяните хранителни продукти и приготвените ястия.

С оглед изложеното по-горе по отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца А., то съдът счита, че следва изцяло да отхвърли предявените искове, касаеща изтърпяването на наказанието в Арест Пловдив и Затвора Пловдив, както и че отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие, свързано с липсата на предоставена стоматологична помощ на ищеца за целия престой и поставянето му в помещения за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти относно разполагаема площ на един лишен от свобода в рамките на установеното време на престой за втория от исковите периоди. По останалите оплаквания, съдът счита, че не следва да уважава този иск, предвид неговата недоказаност.

Отговорността на държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията във връзка с нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС е обективна. Предвид редакцията на чл. 3 от ЗИНЗС, въведена след 2017 г., която вече не съдържа изискване действията/бездействията по поставяне в неблагоприятни условия на задържаните лица да са умишлени и това е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на умишлено поведение не пречи неблагоприятните условия на задържане да съставляват нечовешко или унизително отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС, всички посочени като установени условия, свързани с пренаселеност на помещения по настаняване на ищеца, съдът счита, че съставляват нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. При наличието на така установените по-горе неблагоприятни условия, при които ищецът А. е следвало да търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив през втория установен период от време, при прилагане на подхода за оценка на въздействието им върху психическото и физическото състояние на задържаното лице, съобразно с периода, за който се установяват по категоричен начин такива нарушения, а също и предвид разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съдът намери, че в случая действително е налице доказано причиняване на неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора по осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което осъществява нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. В случая, налице е поставяне в неблагоприятни условия на ищеца А., над нормално присъщите на лишаването от свобода, като в тази връзка и според съда се установява твърдението за причинени неимуществени вреди в резултат от престоя му в пенитеницарно заведение при условията на пренаселеност, защото посочените и по-горе неблагоприятни условия, макар да не е доказано да са в кумулативна съвкупност и с другите твърдени такива по исковата молба, сами по себе си са от естество да причинят описаното от ищеца чувство на унижение на човешкото му достойнство. Пренаселеността в помещенията по престояване на ищеца е такова обстоятелство, което и обективно води до извод за унизително към човека отношение, доколкото неминуемо се отразява върху човешкото достойнство. В тази връзка и описаното от ищеца като претърпяно унижение е реална последица от посочените неблагоприятни условия. В тази насока съдът взема предвид и факта, че съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и др. срещу България“, не е необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или унизителни условия на живот в ареста, като съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. От страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да водят до противен извод. При това положение и съдът намери, че справедливо и отговарящо на действителния интензитет на търпените от страна на ищеца А. неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразно бездействие, осъществило нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС от специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, ще бъде такова в общ размер на 890.00 лв., от тях 876.00 лв. за неоказване на стоматологична помощ и 14.00 лв. за поставяне в условията на пренаселеност. В тази насока и съдът се съобразява и с разрешението на ЕСПЧ касателно размерите на присъжданото обезщетение, посочен в приложение към Решение „Иванов и др. срещу България“, както и „Й.и Д.срещу България“, „Илиев срещу България“ и др. и взема предвид като основа за преценката си и присъдените по тях обезщетения от ЕСПЧ, а също и съобразява обстоятелството, че по отношение на лицата, за които са присъдени обезщетения от ЕСПЧ по тези дела, са установени и значително по-голям брой и по-сериозни оплаквания по условията в местата за лишаване от свобода, отколкото по настоящото дело. Затова и както взе предвид като ориентир и размера на минималната пенсия и минималната работна заплата за страната, както и размера на месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи в страната за въпросния период, за който е доказано оплакването, предвид посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено нарушение по чл. 3 от ЕКПЧОС, че определянето на адекватен размер на обезщетение се извършва като се съобразят и съответната правна система и традиции и като се вземе предвид и жизненият стандарт в държавата, дори ако това би довело до присъждане на суми, които са по-ниски от определяните от ЕСПЧ в сходни случаи /Решение по дело Domjan v. Hungary/, съдът намери, че размерът на обезщетението от 890.00 лева, което ще присъди, ще съответства на установения принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост. В тази връзка и се взе предвид и че в редица решения ЕСПЧ вече е имал възможност последователно да затвърди становището си, че с оглед различията в жизнения стандарт в различните държави, то присъждане на обезщетение, съставляващо 30 процента от това, което този съд е определил, би било достатъчно и справедливо / Решение Bizjak v. Slovenia; Решение Stella and others v. Italy и др./.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, е определен от съда при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост именно в размер на 890.00 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди.

Затова и съдът счете, че следва да уважи отчасти исковете за неимуществени вреди до посочения размер от 890.00 лева, като го отхвърли до пълния предявен такъв от 9 000.00 лева, като неоснователен и недоказан. С оглед на това и основателна е акцесорната претенция за присъждане и на законна лихва, като такава следва да се присъди върху сумата на обезщетението, считано от 01.06.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.

При този изход от производството и съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – държавна такса за образуване на производството, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от втория от исковете.

Адвокатът е посочил в списък на разноските претенция за присъждане от pro bono лева, но съгласно ЗА, при такава хипотеза, съдът е този, който определя размера на възнаграждението за адвокат, съобразно с предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо на адв. Х. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая, съобразно с нормата на чл. 8, ал. 1, вр.с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, което, с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на уважената част исковите претенции, така изчислено по съразмерност възлиза на 40.00 лева.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХІІІ състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, да заплати на Т.А.А. с ЕГН *********, сумата от 890.00 лева. /осемстотин и деветдесет лева/, ведно със законна лихва от 01.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на периода на престой на ищеца в Затвора Пловдив за дните 24.04.2023 г. и 27.04.2023 г., в резултат от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 2 дни в посочения период и нарушение изразяващо се в непредоставяне на стоматологична помощ за периода от 28.01.2023 г. до 01.06.2023 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния ѝ предявен размер от 9 000.00 лева, както и по отношение на заявения исков период от 28.01.2023 г. до 01.06.2023 г. и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на Т.А.А. с ЕГН *********, сумата от 10 (десет) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, да заплати в полза на адв. С.Г.Х., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, булевард „Руски“ № 86, ет. 2, офис № 9, сумата от 40.00 (четиридесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1390 по описа за 2023 г. на Административен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.

Съдия: