Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260248
гр. Русе, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 23 февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 4370 по описа на 2020 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 79 от ЗЗД и евентуален такъв по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът„Кредитреформ
България” ЕООД твърди, че на 07.03.2015 г.
между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус“ и ответницата М.К.Г. бил сключен Договор за кредит № **********, по
реда на чл. 6 от ЗПФУР, който бил четвърти по ред между страните. На 22.12.2015
г. те сключили договора за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № №
**********, като в заявката си ответницата заявила желание да й бъде отпусната
сума в размер на 750 лв., като съгласно искането и условията по договора,
сумата била отпусната чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД, извършен в
деня на заявката за кредит 22.12.2015 г. Договорът бил сключен за период от 30
дни и с падежна дата 21.01.2016 г., като кредитополучателят се задължавал да
върне сума в общ размер 930,01 лева. Съгласно Общите условия, т.8.1, че
кридитополучателят имал право да иска отпускането на допълнителен кредит и до
достигане на кредитен лимит по вече отпусна кредит, като на 20.01.2016 г.
ответницата отново отправила искане за допълнителен кредит в размер на 250
лева, който бил одобрен и сумата била отпусната чрез паричен превод посредством
„Изипей“ АД на същия ден 20.01.20216 г. Съгласно т. 8.2 от ОУ получаването на
допълнителен кредит представлявал промяна в съществуващия Договор за кредит,
посредством сключване на нов Договор за кредит по реда на чл. 3.1, като всички
параметри по съществуващия договор за кредит, с изключение на общата дължима
сума по кредита оставали непроменени.
Съгласно т. 8.3 от ОУ за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължала
пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения договор за
кредит, като се вземало предвид остатъчния срок до падеж. Така главницата по
договора за кредит станала 1000 лева, а общо дължимата сума, която следвало да
бъде върната на датата на падежа била в размер на 1204,35 лева, представляваща
сбор от главница – 1000 лева; договорна лихва –
25,52 лева и такса за експресно разглеждане – 178,83 лева. С настъпване
на падежа по договора – 21.01.2016 г., ответницата се възползва от
възможността, дадена в т.11 от ОУ и удължила срока на договора до 01.03.2016
г., за което заплатила и дължимите такси за удължаване. С настъпване на
падежната дата 01.03.20 16 г. ответницата не погасила дължимите суми и
изпаднала в забава, като ,,4финанс" ЕООД (Вивус) започнал да начислява
наказателна лихва върху непогасената главница. До ответницата били изпратени
уведомителни писма от страна на кредитора, в които се съдържала детайлна
информация за просрочения кредит. След като изпаднала в забава ответницата
извършила едно плащане в размер на 50 лева. От 01.08.2017 г. не извършила
последващи плащания по задължението си.
На 23.11.2018 г.
,,4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с ищеца „Кредитреформ България" ЕООД, в
качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от
23.11.2018 г., по силата на който цедентът прехвърлял на цесионера вземанията
си по Договор № ********** срещу ответницата, в общ размер 2599,75 лева, от
които: главница – 1000 лева, наказателна лихва – 1395,40 лева, договорна лихва
– 25,52 лева, такса за експресно разглеждане – 178,83 лева, които били описани
в Приложение № 1, неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. В
изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания,
,,4финанс" ЕООД предоставил на „Кредитреформ България" ЕООД
потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо Приложение № 5 към
договора. В изпълнение на представеното пълномощно ищецът изпратил уведомление
за цесията чрез препоръчана писмена пратка посредством "Български
пощи" ЕАД до посочения от ответника адреса, при сключването на договора за
кредит, като същата била върната с отметка "непознат". Отново било
изпратено писмо чрез "Български пощи" ЕАД, което се върнало с отметка
„непотърсено“.
Искат да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, непогасена
главница по договор за кредит, както и лихва за забава от датата на цесията
23.11.2018 г. до 27.09.2020 г. в размер на 187,79 лева.
В условия на
евентуалност, ако не бъдат отхвърлени тези искове претендират на основание чл.
55, ал. 1 от ЗЗД ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 650 лева,
която получила без правно основание, както и законна лихва, считано от
30.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ответницата М.К.Г.
не взема становище по иска.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предвид
неявяването на ответника в първото по делото заседание, като не е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, не подаването на отговор на
исковата молба и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено
решение, съдът намира искането основателно – налице са предпоставките по чл.238
ал.1 от ГПК. Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи
претенциите, тъй като от представените писмени доказателства се обосновава
извод, че искът е вероятно основателен. На ответника са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание. Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките
по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер
на 200 лв., от които 100 държавна такса и 100 лв. юрисконсулско възнаграждение
определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М. К.Г.,
ЕГН **********,***, ******** № ****, вх. ***, ет. *** да заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Красно село, ул. Шандор Петьофи №10, сумата от 1000лв., представляващо
задължение по прехвърлено от „4финанс" ЕООД вземане по Договор за кредит № **********, лихва за
забава от 23.11.2018 г. до 27.09.2020 г. в размер на 187,79 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2020 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 200 лв.- разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: