№ 60
гр. Берковица, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20221610200058 по описа за 2022
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Т. Н., ЕГН ********** от град Берковица, ул.
„........ против Наказателно постановление № 22-0243-000047/ 03.02.2022 г. на
Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Берковица, с което му е наложено
наказание глоба в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, във
връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 44, ал. 1 от
ЗДвП и глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно, както по основание, така и
по размер на наложените санкции. Не е съгласен с фактическите констатации
по акта и по НП, оспорва тяхната доказателствена сила при условията на чл.
14, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН.
В съдебно заседание се явява лично.Твърди,че не е извършил
нарушението за което е наказан,както и че липсват доказателства,доказващи
вината му.
Ответната страна – РУ Берковица, не изпраща представител. В
писмото с което е изпратена жалбата моли съда да потвърди с решение
наказателното постановление.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: Обжалваното НП е издадено въз
1
основа на акт за установяване на административно нарушение серия GА №
536645/ 26.01.2022 г., съставен на жалбоподателя за това, че на 26.01.2022 г. в
15:55 часа в община Берковица на път втори клас № 81 като водач на товарен
автомобил „СКАНИЯ „ с ДК №......, при обстоятелства: на път II-81, км
54+150 в проход "Петрохан" с посока на движение от гр. София към гр.
Монтана управлява състав от ППС с влекач „Скания Р500“ с peг. номер ......
собственост на ф-ма "Ком" ООД с булстат:........., с прикачено ремарке за
товарен автомобил категория "04" Хумбаур с peг. номер М4033ЕЕ
собственост на същата фирма, като извършва следните нарушения: (1) при
разминаване в дясна крива (десен завой) вдлъбната с наклон при спускане, с
насрещно движещия се товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с peг. номер
....... собственост на фирма "ГБС-Инфраструктурно строителство" АД с
булстат:....., с водач И.В.Р. с ЕГН:**********, не осигурява достатъчно
странично разстояние между управлявания от него състав от ППС и
насрещно движещото се МПС, в резултат на което блъска със задната лява
част на ремаркето товарния автомобил с peг. номер ....... в лявата му част по
цялата дължина. Реализира ПТП с материални щети по ремаркето и товарния
автомобил. (2) реализира ПТП, като не спира, не установява последиците от
ПТП и напуска мястото на ПТП, същият е установен на 26.01.2022 г. около
16:10 часа на път II-81, км 67+400 в проход "Петрохан".
По този начин според наказващия орган жалбоподателят е осъществил
състава на нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП – не осигурява достатъчно
странично разстояние при разминаване и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП- не спира и не установява последиците от ПТП.
По делото са представени като доказателства НП, АУАН, Възражение,
Придружително писмо, Протокол, Решение, Заповед, Протокол, Снимка,
Протокол за ПТП, Декларация- 2 броя, Снимки 15 броя, Удостоверение,
Заповед, Справка картон на водача.
В хода на производството редовно призованите свидетели СЛ. Р. ИВ. и
Г. В. В. не се явяват, за да потвърдят показанията си относно установяване на
фактическите обстоятелства, описани в акта и наказателното постановление.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата като депозирана в срок от легитимирано за
това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е допустима.
Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши
цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е
2
това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е
извършено виновно –умишлено или непредпазливо, като законодателят е
предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от
закона случай.
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2
(”Който поради движение със несъобразена скорост, неспазване на дистанция
или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва
с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление”) във
връзка с чл.179 ал.1, т.5 ,пр.5 от ЗДвП - Закон за движение по пътищата
(”който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението”) за нарушение на чл.44, ал.1 от същия закон.
По същество, съдът намира, че не е установено по безспорен и категоричен
начин извършването на нарушението по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП от страна на
жалбоподателя Н.. Съгласно цитираната норма, при разминаване водачите на
насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват
достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. От
приложените по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че
именно жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, като не е
осигурил достатъчно странично разстояние с насрещно движещия се товарен
автомобил. Свидетелите,съставили АУАН не са очевидци на произшествието,
отишли са след настъпването му, а жалбоподателят е установен в местността
Изравнител ВЕЦ-Петрохан и не се е връщал на мястото на произшествието.
Извода за неустановеност на виновното поведение на жалбоподателя не се
разколебава и от приложения по делото констативен протокол за ПТП, в
който също категорично не е посочено по вина на кой конкретно участник е
настъпило ПТП. От приложения към доказателствата снимков материал също
не може да се прецени наличието на конкретно поведение на жалбоподателя
по причиняване на ПТП.
В хода на протеклото административно-наказателно производство
3
пред наказващия орган не е установена безусловно и в пълнота фактическата
обстановка по отношение на основните релевантни по случая факти, а именно
- в резултат на какво точно деяние и на кого е настъпило процесното ПТП.
Налице са две взаимно изключващи се твърдения от страна на жалбоподателя
и на другия участник в ПТП относно това кой и по какъв начин е влязъл в
завоя, в който е настъпило ПТП между двете насрещно движещи се МПС. От
събраните по делото писмени доказателства е видно, че няма установена
траектория на движение на двата автомобила и спирачни следи. МПС-то на
жалбоподателя не е било на мястото на произшествието, а мястото на
съприкосновение е определено единствено по данни на другия водач на МПС.
Всички данни за самото произшествие ,за неговия механизъм и съответно
извода за вината на Д.Н., обаче са направени на базата на заявлението на
другия участник, водачът на товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с peг.
номер ....... собственост на фирма "ГБС-Инфраструктурно строителство" АД ,
който също е участник в произшествието и заинтересовано лице .При тези
фактически констатации, при взаимно изключващите се версии на водачите,
при липсата на очевидци на нарушението, които да сочат на конкретно
съставомерно поведение на жалбоподателя, се налага извод за липса на
категорични доказателства и неяснота относно всички елементи от обективна
и субективна страна от състава на нарушението. При това положение изводът
за вината на Н. за причиняване на произшествието и оттам за реализиране на
състава на нарушението е необоснован, а извършването на нарушението не е
доказано по несъмнен начин от гледна точка на неговия субективен състав.
Липсват каквито и да е обективни данни, кой от двамата водачи, които са се
разминали всъщност не е осигурил страничното разстояние, като напълно
възможно е това да е и водачът на другия автомобил. Още повече, че
спецификата на конкретното произшествие се състои в контакт между
ремаркето,прикачено към автомобила на жалбоподателя и другия автомобил,
който е възможно да не е усетен от водача Д.Н.. Недоказването от страна на
АНО по безспорен начина на обстоятелството дали жалбоподателят
умишлено не е спазил изискванията при извършването на маневра
"разминаване" с другия насрещно движещ се автомобил, води до
незаконосъобразност на обжалваното НП, т. к. тежестта на доказване на
административното нарушение в адм. производство е възложена
изключително в тежест на АНО, а не на лицето – жалбоподател. Това налага
4
НП да бъде отменено.
По отношение на нарушението на чл. чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП:
Относно наложеното на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наказание за
извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вменява на участниците в
ПТП като първо задължение да спрат, за да установят последиците от
произшествието, без да създават опасност за движението. За да се ангажира
отговорността на даден водач на превозно средство за допуснато нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата е необходимо от
субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в
произшествие. В случая въз основа на събраните по делото доказателства не
може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е разбрал и е
съзнавал, че управляваният от него автомобил е зажулил със задна лява част
на ремаркето в лявата част по цялата дължина другия автомобил и не може да
се приеме, че жалбоподателят е усетил, но въпреки това да е продължил
движението си.
Предвид горното, съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, ограничило правото на защита, поради което в тази
част постановлението следва да бъде отменено. За да отмени
постановлението съдът взема предвид и това, че от доказателствата по делото
не се установява, че водачът на товарен автомобил „СКАНИЯ „ с ДК №...... е
разбрал за случилото се произшествие между управлявания от него
автомобил и другия автомобил. В този смисъл са обясненията на
жалбоподателя в момента на проверката пред полицейските служители и в
съдебно заседание, в които твърди, че не е разбрал за произшествието.
Ето защо и в тази му част (т.2) НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи,че е налице и
друго допуснато процесуално нарушение,водещо до отмяна на НП.По делото
не са спазени процесуалните правила при издаване на АУАН, а от там и на
процесното НП.Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за
установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
5
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци
/които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно
нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт.
Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа
на официални документи /чл. 40, ал. 4 от ЗАНН/. При съставянето на АУАН е
нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая и
актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението,
поради което актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на
втори свидетел се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП. При това положение
в конкретния казус е налице издадено наказателно постановление, въз основа
на порочно съставен акт за нарушение. Не е налице съставен акт в
присъствието на необходимия брой свидетели, присъствали при констатиране
на твърдяното нарушение. Допуснатото нарушение на правилата за съставяне
на АУАН освен, че е процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване
на правото на защита на санкционираното лице. За жалбоподателя като
санкционирано лице не съществува възможност да се защити. С оглед на
всичко изложено съдът намира, че издаденото против жалбоподателя
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0243-000047/ 03.02.2022 г.
на Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Берковица, с което е наложено на Д.
Т. Н., ЕГН ********** от град Берковица, ул. „........ административно
наказание - глоба в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, връзка с
чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП
и глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
6
Решението може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
7