№ 49759
гр. София, 05.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110161782 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 6, ал. 1 ЗПФУР за признаване за
установено, че Т. О. Б. дължи на „Изи финанс“ ЕООД сумата от 1245.83 лева,
представляваща непогасена част от задължение за връщане на предоставена в заем от ищеца
в полза на ответника сума по силата на сключен помежду им договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 276204/09.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.11.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от
330.67 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 09.12.2019г. до
03.11.2020г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 59819/2020г. по описа на СРС, 54
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 276204/09.12.2019г., като изяснява, че на уеб адрес minizaem.bg били
публикувани общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които
сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на
въпросник, както и след маркиране на полето „съгласен съм с общите условия“, с което
същите се считали за приети от кандидата за отпускане на паричен заем. Впоследствие
последният получавал електронно писмо- и- мейл, съдържащ преддоговорна информация, а
в случай че бъде одобрен- и договор, и общи условия за писмено потвърждаване, което се
извършвало по следния начин: на посочен от клиента телефонен номер той получавал
кратко текстово съобщение с четирицифрен уникален код, който следвало да въведе в
интернет страница, линк за достъп до която получавал на последващо изпратено му
електронно писмо на посочения от самия него и- мейл- адрес. В случая тази процедура била
изпълнена от ответника Т. Б., който при кандидатстване за паричния заем посочил следните
свои телефонен номер и електронен ....................., на който получил активиращ код, както
следва: 1304, респ. *******@***.**. В резултат, на същия бил предоставен паричен заем от
1300.00 лева, която сума му била изплатена на каса на „Изипей“ АД. Съгласно уговорките в
договора заетата сума, както и следващата се за ползването й възнаградителна лихва в
размер на 40.15 % годишно следвало да бъдат изплатени на заемодателя на месечни вноски
в периода от 08.01.2020г. до 28.11.2021г. Ответникът извършил частични плащания, след
което преустановил същите, поради което след настъпване на крайния срок за погасяване на
всички задължения по договора, непогасени останали сумите, предмет на разглежданите
претенции. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответника, с който предявените срещу него искове се оспорват с довод,
1
че в случая не се установява надлежно и валидно възникнало договорно правоотношение.
Оспорва се в тази връзка доказаността именно ищецът да оперира и предоставя парични
заеми посредством сочения от него в исковата молба интернет сайт- minizaem.bg, както и
авторството на евентуално електронно изявление за сключване на договора за заем от страна
на потребителя, доколкото не било установено сочените в исковата молба телефонен номер
и електронен адрес да принадлежат на ответника. Поддържа се, че недоказано по надлежния
начин- предвидения в разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР, е изпълнението на
задължението на ищеца като доставчик на финансова услуга от разстояние да предостави
информация на потребителя и да получи съгласието на потребителя за сключване на
договора- чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПФУР, а с това- сключването на договор за кредит от
разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР. Като допълнителен довод за липса на
възникнало между страните заемно правоотношение се сочи, че договорът за заем е реален,
а по делото не били ангажирани доказателства за получаване на заетата сума от ответника.
Поддържа се, че дори и да се приеме, че съгласие за встъпване в правоотношение е
постигнато, съглашението е недействително, тъй като не били спазени изискванията на чл.
11, ал. 2 ЗПК за подписване на приложимите към договора общи условия на всяка страница,
както на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за посочване в договора на условията за прилагане на
годишния лихвен процент, както и за посочване на общия размер на задължението и за
предоставяне на ясна информация за формиране на годишния процент на разходите и
елементите на същия, освен уговорения годишен лихвен процент.
В отговора на исковата молба назначеният от съда на основание разпоредбата на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител е заявил искане за увеличаване на размера на
определения от съда депозит за следващото му се възнаграждение за процесуално
представителство на ответника в настоящото производство, което е обосновал с броя на
предявените обективно съединени искове и с размера на следващото се за всеки от тях
поотделно възнаграждение при съобразяване на размера на всеки от исковете, както и на
разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Настоящият съдебен състав намира искането в изяснения смисъл за неоснователно, тъй
като правилото на чл. 2, ал. 5 НМРАВ следва да се тълкува систематически с разпоредбата
на чл. 7 от същата наредба, в която като критерий за определяне на адвокатското
възнаграждение е заложен материалният интерес по делото. С оглед на това съдът счита, че
релевантен за общия размер на следващото се на адвоката възнаграждение е материалният
интерес по делото, а не видът и броят на предявените искове /в този смисъл е Решение №
2520 от 23.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 3895/2019 г./. В случая с оглед размера на
предявените от ищеца искове материалният интерес по делото е 1576.65 лева. Предвид това,
изчислен при съобразяване на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, минималният размер на
адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника възлиза
на сумата от 457.65 лева, в какъвто именно размер е и определеният от съда депозит при
съобразяване липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1/ възникването между страните по делото на
правоотношение по валиден договор за паричен заем, сключен от разстояние, при спазване
на законоустановената процедура за това; 2/ съдържанието на този договор- насрещни права
и задължения на страните по него, вкл. задължение на ответника да заплаща сочените в
исковата молба суми в посочените в същата срокове; 3/ предаване на заетата сума, предмет
на договора, в полза на потребителя на финансовата услуга; 4/ настъпване на изискуемостта
на паричните задължения на ответника по процесния договор за паричен заем.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи
заплащането на процесните суми, за което не се сочат доказателства, но и не се излагат
2
твърдения.
По заявените от страните искания съдът намира следното:
Представените с исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране
като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват относими към спорния предмет
на делото и необходими за изясняването му.
Представеният с исковата молба компакт диск следва да бъде приложен към делото.
Съобразно искането, съдържащо се в исковата молба, от „Изипей“ АД следва да се
изиска разписката, която се попълва от касовия получател на сумата по повод плащане от
„Изи финанс“ ЕООД към „Изипей“ АД № 2000000197782332 от 09.12.2019г.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- компютърна експертиза по
формулираните от ищеца в исковата молба задачи.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за допускане извършването
на съдебно- счетоводна експертиза, доколкото с оглед твърдението в исковата молба за
конкретния начин, по който се твърди да е отпусната процесната сума, формулираният към
ССЧЕ въпрос представлява фактически такъв и не предполага необходимост от притежаване
на специални знания от която и да е област на науката.
Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 59819/2020г. по описа на СРС, 54
състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И. А. за увеличаване размера на
определения депозит за следващото му се възнаграждение в качеството му на особен
представител на ответника.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на документите,
представени с исковата молба.
ПРИЛАГА към делото представения с исковата молба компакт диск.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „Изипей“ АД в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото да представи по делото в заверен препис разписката,
която се попълва от касовия получател на сумата по повод плащане от „Изи финанс“ ЕООД
към „Изипей“ АД № 2000000197782332 от 09.12.2019г.
ДОПУСКА извършването на съдебно- компютърна експертиза по формулираните от
ищеца в исковата молба задачи, като УКАЗВА на вещото лице, че при извършване на
експертното изследване следва да се запознае с материалите по делото, вкл. наличните на
приложения към делото компакт диск, както и при ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500.00 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото по
депозитната сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши съдебно- компютърната експертиза,
Х.Х.Й., тел.: ..............
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане извършването на
съдебно- счетоводна експертиза.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 59819/2020г. по описа на СРС, 54 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2025г. от
3
10:10 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4