РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Благоевград, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210201901 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „Д “ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.П , представлявано от управителя Т К , против НП №42-
0007509/04.08.2023г., издадено от Директора на РД“Автомобилна
администрация“-гр.С , с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв., във връзка с нарушение по чл. 91в, т.2, предл.1
от Закона за автомобилните превози.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на редица
процесуални правила по ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че не
е доказано извършването на твърдяното нарушение. Иска се отмяна на
обжалваното НП.
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован,
не ангажира законен и процесуален представител по делото. В придружително
писмо за изпращане на преписката до съда, изразява становище за
неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение по чл.63д от ЗАНН за защитника на
жалбоподателя по делото.
Районна прокуратура-Благоевград, надлежно призовани, не ангажират
становище и представител по делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните и след като
анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН./НП е
връчено на жалбоподателя, чрез неговият законен представител на
04.12.2023г., а жалбата срещу това постановление е депозирана на
13.12.2023г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна . Аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен и безпротиворечив начин, че на 12.07.2023г., около 15.30 часа, в
сградата на наказващият орган в Б , находяща се на бул.“С “№ , свидетелите Е
Г. и Г. Г., извършили комплексна проверка за дейността на жалбоподателя
като международен превозвач , съгласно негов лиценз на ЕИО
№23104/10.03.2021г. За тази проверка превозвача бил уведомен с нарочно
Известие №50-00-295/12.06.2023г., получено от процесното дружество чрез
упълномощено лице на 20.06.2023г. Със същото известие, жалбоподателя е
уведомен, че проверката ще се извърши на 12.07.2023г. в офиса на
санкционния орган в Б и следва да представи описани документи във връзка
с превозваческата си дейност за периода :25.10.2022г.-11.07.2023г., до датата
на проверката. След изисканите за проверката документи с посоченото
известие била и информация от паметта на дигитален тахограф, монтиран на
МПС с категория N3, в с марка „М и с рег.№ . След като на датата на
проверката 12.07.2023г., жалбоподателят не представил конкретно посочените
документи за това МПС, на същата дата св.Г., в присъствието на колегата си
Г. /двамата инспектори при санкционния орган/, съставил на процесното
дружество АУАН№ 337289, като квалифицирал това поведение на
дружеството като административно нарушение по чл.91в, т.2, предл.1 от
Закона за автомобилните превози. В акта е посочено също така, че според
проверяващите лица, МПС с марка „ М “ и с рег.№ , жалбоподателят е
2
извършвал международен превоз на товари в проверявания период, което
било видно от „3 броя ЧМР“. Акта е връчен на упълномощено за процесното
дружество лице, на датата на съставянето му.
За тази проверка е издаден и нарочен Констативен протокол, в който се
съдържат аналогични фактически обстоятелства, като посочените в акта
такива.
Цитираното в Акта и в НП известие за проверката с Изх.№50-00-
295/5/12.06.2023г.1 е приложено по делото и страните не спорят, че е връчено
на жалбоподателя преди датата на процесната тематична проверка, а именно
на 20.06.2023г., чрез пълномощник .В Известието /т.1.10/ изрично е посочено,
че процесното дружество следва да представи на контролните органи за
процесната проверка и до 12.07.2023г., превозни документи в това число и
информация от дигитален тахографи на ползваните в проверяваният период и
за международен превоз МПС .
Въз основа на този АУАН, на 04.08.2023г., Директора на РД“АА“-гр.С , е
издал обжалваното НП№42-0007509, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00лв., във връзка с нарушение по чл.
91в, т.2, предл.2 от Закона за автомобилните превози. Посоченото основание
за тази санкция е чл.104, ал.7 от Закона за автомобилните превози. НП е
връчено на дружеството чрез законният му представител на 04.12.2023г. /
В кориците на делото и към процесната преписка са приложени три ЧМР.
Първото такова е от дата 13.06.2023г. С него е извършен превоз на товари от
С за Г , с превозвач–процесното дружество и с процесното МПС. Второто
ЧМР е от дата 31.01.2023г.и с него е извършен превоз на товари от С за Ч с
процесното МПС, но процесното дружество не е посочено като превозвач.
Третото ЧМР е от дата 03.03.2023г. и то е за извършен превоз на товари от Г
до А с превозвач е процесното дружество , като превоза е извършен отново с
процесния автомобил .
Страните не спорят, че законен представител на процесното дружество
към датата на проверката и издаване на обжалваното НП е именно
управителят Т К , като в тази насока е и извлечение от ТР.
При разпита на двамата свидетели по акта Г. и Г. потвърждават
наведените фактически твърдения в АУАН, че при извършената от тях
комплексна проверка, жалбоподателят не представил до датата на проверката
3
посочените и поискани му документи и информация от дигитален тахограф
за товарно МПС с рег.№ и във връзка с негови превози по 3 бр. ЧМР, въпреки
че били уведомени за необходимостта от представянето им с нарочно
известие, получено от процесното дружество своевременно и преди
проверката. Акта бил съставен в офиса на санкциониращия орган в
Благоевград и връчено на законния представител на жалбоподателя.
Санкционният орган представи по делото неколкократно диск със запис на
предоставената му според него информация за процесната проверка от
жалбоподателя, където не се установи наличието на данни от дигитален
тахограф на процесното МПС, макар че тезата на защитата беше, че такава
информация е представена на контролните органи и на датата на проверката,
но на флаш –памет. В тази насока бяха и показанията на св.Т. и св. Т.в, които
са пълномощници на процесното дружество. Те твърдят, че са представили на
контролните органи поисканата информация и документи за процесната
проверка на флаш-памет и имченно до и на датата на проверката. От своя
страна санкционният орган твърди, че предоставената му информация не
съдържа посочената в НП такава.
Като доказателство в процеса е приета и Заповед №РД-08-30/24.02.2020г.
на министъра на транспорта и информационните технологии, с която е
възложил на процесният издател на НП, изготвянето на такива документи,
като същият е назначен на посочената в НП длъжност въз основа на Заповед
№7/16.01.2023г. на Изпълнителния директор на ИА“АА“.
Изложената фактическа обстановка се извежда с цитираните гласни и
писмени доказателства, неоспорени от страните в процеса.
При така направените фактически констатации съдът счита, че с
атакуваното НП, незаконосъобразно е ангажирана имуществената
отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл.91в, т. 1,
предл.1 от Закона за автомобилните превози.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази
насока се представиха 2 бр. заповеди за делегирани правомощия на
процесният издател. Спазени са и сроковете на чл.34 от ЗАНН за издаване на
АУАН и за съставяне на НП и те са надлежно връчени на упълномощено от
процесното дружество лице. При изготвянето на тези два акта обаче е
допуснато съществено процесуално нарушение, което е засегнало в
4
значима степен правото на защита на жалбоподателя. За такова нарушение
съдът приема констатацията, че както в НП, така и в АУАН, липсва
достатъчно ясно и пълно фактическо описание на начина на извършване
на твърдяното нарушение. Според съдържанието на АУАН и НП,
жалбоподателят не е представил до датата на проверката /12.07.2023г./,
поискани документи и информация от дигитален тахограф, монтиран на
ползвано за извършване на международен превоз на товари МПС в рамките на
проверяваният период /25.10.2022г.-11.07.2023г./, а именно МПС с категория
N3, влекач, с марка“М “ и с рег.№ . Според НП и АУАН , с това МПС е
извършван международен превоз на товари в проверения период и именно за
това е поискана информацията от дигиталният му тахограф, като данните за
ползването на превозното средство за такъв превоз били извлечени от 3 броя
ЧМР.Това фактическо твърдение, свързано с начина на извършване на
процесното нарушение, на практика е непроверимо от съда, а за
жалбоподателя е налице пълна невъзможност да се защити срещу него,
защото няма яснота за какъв превоз става въпрос, за кой период и дали
действително е извършен с цитираното МПС, без посочване на дата на
въпросните „3 броя ЧМР“. Липсата на ясна рамка на вменяваното
нарушение и особено относно основен реквизит на акта и НП, свързан с
посочване на фактическите обстоятелства, свързани с извършването на
нарушението, е съществено процесуално нарушение, защото е
несъответствие на тези документи с чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН /за акта/ и респ.
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН /за НП/. Липсата на яснота относно такъв основен
реквизит на АУАН и НП винаги е съществено процесуално нарушение, тъй
като засяга и нарушава в значима степен правото на защитна и е
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП.
За пълнота следва да се посочи, че в преписката са приложени 3бр.
ЧМР, които действително касаят извършен международен превоз в
проверения период от свидетелите Г. и Г., но за 1 от тези ЧМР въобще не е
посочено процесното дружество като превозвач /това с дата 31.01.2023г./
При това положение непредставянето на информация от дигиталния
тнахограф на процесното МПС в проверения период за приложеното към
преписката ЧМР от 31.01.2023г., от страна на жалбоподателя, обективно не
може да бъде нарушение и неизпълнение на задължението на процесния
превозвач по чл. 91в, т.2, предл.1 от ЗАвтП, след като се доказа, че той
5
въобще не е бил такъв за въпросния превоз, дата и ЧМР. Ангажирането на
неговата имуществена отговорност с обжалваното НП в тази му част и за
такъв превоз, е в противоречие на материалния закон и също обуславя
неговата и частична материална незаконосъобразност .
Като не е отчел тези обстоятелства и е издал атакуваното НП срещу
процесното дружество, санкционният орган е постановил
незаконосъобразен акт, който като такъв следва да се отмени.
При съобразяване на крайният резултат и постановеното решение по
делото /отмяна на НП и уважаване на процесната жалба/ и обстоятелството,
че в настоящото производство, жалбоподателя е представляван и защитаван от
адв.С., комуто е издадено и изрично пълномощно и договор за правна защита
и съдействие към 08.12.2023г., съгласно нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
сила към датата на упълномощаването, съдът счита, че искането на тази
страна за присъждане на сторените съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в процеса, се явява доказано по основание.
В казуса е представен Договор за правна помощ и процесуално
представителство на жалбоподателя, инкорпориращ и негово пълномощно по
настоящото дело и във връзка с обжалване на процесното НП, съгласно който,
на този адвокат е заплатено възнаграждение в размер на 850.00лв. за участие и
правна защита по делото, като сумата е и заплатена на адвоката от страна на
жалбоподателя. Наред с това като процесуален представител на
жалбоподателя, адв. С. се е явявал по настоящото дело лично в рамките на 5
съдебни заседания.
Съгласно нормата на чл. 18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила
при сключване на посоченият договор за правна защита и съдействие, за
хипотеза като процесната, при отмерена санкция с обжалваното НП и респ.
при интерес от 1000лв до 10000лв., /2000.00лв. в настоящият случай/,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00лв. плюс 10% от
горницата над 1000.00лв. или в казуса минималното адвокатско
възнаграждение за представителство и адвокатка помощ по делото е в размер
на 500.00лв.
Отделно от това, съгласно нормата на чл. 7, ал.9 от Наредбата, при защита
по административно-наказателно дело с повече от две съдебни заседания /в
6
казуса са пет такива/, за всяко следващо съдебно заседание след първите две се
заплаща допълнително възнаграждение по 250.00лв. на адвоката или в случая
на адв.С. по тази Наредба се дължи възнаграждение за явяване в съдебни
заседания по делото в размер на още 750.00лв.
Изложеното, обосновава извода, че направеното възражение на ответната
страна за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение за
защитника на жалбоподателя в казуса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, се явява
неоснователно и то не следва да се уважи и на жалбоподателя следва да се
присъди заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение на адв.С.
именно в поисканият от него пълен размер от 850.00лв., което не е и над
минимума по визираната Наредба и цитираните нейни разпоредби.
Заплащането на тази сума следва да се възложи на РД «АА»-гр.С, тъй като
санкционният орган е ФЛ, което не е самостоятелен разпоредител с бюджетни
средства и не разполага със собствен служебен бюджет, с който да посреща
подобни служебни разходи.
По отношение на другите направени разноски от жалбоподателя, поискани
за присъждане с настоящият съдебен акт, а именно сумата от 300.00лв.,
внесена по депозитна сметка на съда, във връзка с допуснатата, но не
изпълнена по обективна причина техническа експретиза, тази сума следва да
се върне на жалбоподателя при поискване от негова страна от Служба
«Счетоводство» на БлРС , тъй като не е заплатена на вещото лице и
продължава да се съхранява по същата сметка, за което не е необходимо
произнасяне с настоящото решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №42-0007509/04.08.2023г., издадено от Директора на
РД“Автомобилна администрация“-гр.С , с което на „Д “ЕООД, с Булстат , със
седалище и адрес на управление: гр.П , ул.“Ц “№ ,представлявано от
управителя Т К , е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., във
връзка с нарушение по чл. 91в, т.2, предл.1 от Закона за автомобилните
7
превози.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“-гр.С да заплати на
„Д“ЕООД, с Булстат , със седалище и адрес на управление: гр.П , ул.“Ц “№
,сумата от 850.00лв./осемстотин и петдесет лева/, представляваща сторени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение на адв. С..
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград
в 14- дневен срок, считано от съобщението за изготвянето му на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8