Решение по дело №15607/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 28.10.2022 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

      

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №15607 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №59А, чрез управителя „Д.Б." ООД, с адрес: ***, представлявано от Дияна Стефанова Парушева срещу „Н.С." ООД ЕИК: *********, представлявано от Петър Валентинов Василев, със седалище и адрес на управление:***, с която е предявен иск с правно основание чл.232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2520,00 (две хиляди петстотин и двадесет) лева, представляващи неизплатени наеми за периода от 01.05.2019 г. до 30.10.2020 г. за ползването на магазин, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“ №34 партер, с площ от 40 кв.м.;

В исковата молба се излага, че на 01.08.2015 год. между домсъветите на бул. „Сливница“ 59А и 59Б, като Наемодател и ответното дружество, като Наемател бил сключен договор за наем, съгласно които Наемодателите отдали за временно и възмездно ползване на Наемателя Магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“ № 34 на партерния етаж на сградата, с площ от 40 кв.м в срещу задължението на наемателя да заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 280,00 лв., от които припадащата се част на Етажна собственост на бул. „Сливница“ 59А е в размер на 140,00 лв. месечно. Договорът бил сключен за срок от 5 години.

С уведомление от 30.06.2020 год., отправено от упълномощено лице на етажната собственост до ответника, последният бил уведомен, че на основание IV, т.1, буква „а" от договора за наем, договорът за наем, сключен на 01.08.2015 год. няма да бъде подновен и наемателят следва да освободи наетото помещение и да предаде владението му на наемодателя. Уведомлението било получено от управителя на ответното дружество на 02.07.2020 год.

Въпреки това ответникът не освободил наетото от него помещение след изтичане на срока на договора.

На 28.08.20 год. било проведено общо събрание на етажната собственост на сградата с адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 59А, на което с мнозинство от 67,01 % от ид.ч. на сградата, представляващи 12 самостоятелни обекта от нея, се взело решение да се заведе дело за осъждане на ответника да заплати неизплатените до момента наемни вноски в размер на 2 520 /две хиляди петстотин и двадесет/ лв. за период от месец май 2019 год. до месец ноември 2020 год., както и законната лихва върху сумата.

Въпреки полученото съобщение за прекратяване на договора ответникът продължава да ползва имота, като съответно дължи наем за това ползване.

Ответникът в депозирания отговор на исковата молба оспорва в цялост исковата претенция. Счита същата за недопустима, като излага, че липсва правен интерес от водене на иска, т. като ищецът не е посочил, че предявява иска от името на Етажната собственост и в качеството на нейн представляващ.

Твърди, че е извършена замяна на ищец по делото, за което се изисква изричното съгласие на ответника, съгласно разпоредбата на чл. 228 от ГПК, каквото не е било давано. Излага, че липсва и предпоставката за замяна на ищеца без съгласието на ответника, предвидена в ал.2 на чл.228 ГПК, - първоначалният ищец да се откаже от иска си спрямо него.

Твърди, че липсва компетентност на ОС на ЕС на бул. „Сливница“ 59А да взема решения на 28.08.2020 г. за „завеждане на съдебен иск относно неизплатени задължения към ЕС, относно сключен договор за наем с „Н.С." ООД и да завежда такъв иск. Сочи, че Етажната собственост бул. „Сливница“ 59А не е страна по процесния договор, доколкото в него като наемодател е посечен „домсъветите на домсъветите на бул. „Сливница“ 59А и бул. „Сливница“ 59Б“. Твърди, че магазинът, находящ се на ул. „Марко Балабанов" 34 на партерния етаж на сградата, с площ от 40 кв.м. не е обща част на сграда с административен адрес бул. „Сливница“ 59А и бул. „Сливница“ 59Б.

Излага още, че ЕС на бул. „Сливница“ 59А не е собственик на Магазин, находящ се на ул. „Марко Балабанов" 34 на партерния етаж, тъй като този обект съставлява част от самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор № 10135.1507.135.5.45, който целият е публична държавна собственост.

Обектът е предоставен в оперативно управление на Министерството на отбраната, като държавата е етажен собственик в сграда №5 с тези обекти и като такъв държавата не е канена по надлежния законов ред и не е присъствала на ОС на ЕС - нито на вход А, нито на вход Б, а обектите в третия вход са само собственост на държавата и за този вход не се образува етажна собственост.

Отделно от това, ОС на ЕС няма правомощия да взема решения по отношение на самостоятелни обекти в сградата, в т.ч. и тези, собственост на държавата - нито във вход „А", нито във вход „Б", тъй като тези обекти не са и никога не са били обща част на сградата, респ. на тези два входа.

Ответникът излага още, че дори да се приеме, че ЕС на бул. „Сливница“ 59 - за двата входа на сградата, са имали правомощия да вземат решения за „отдаване под наем'' на част от самостоятелен обект, който не е обща част на сградата, а се намира в двуетажна пристройка - със самостоятелен вход, различен от вход „А" и „Б", то видно от представения от ищеца договор за наем, определеният месечен наем е в размер на 280 лв. Никъде в договора не е посочено, че договорът се сключва от ЕС на сградата на бул. „Сливница“ 59А, която следва да получи 140 лв. Магазинът не е част от вход „А" на сградата, поради това и липсва договорена наемна цена в претендирания размер от 140 лв. месечно за ЕС на бул.Сливница 59А.

Излага, че с Решение № 757/2011 г. на Административен съд-Варна по адм.д. № 1305/2010 г., образувано по жалба на Министерство на отбраната против Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на ИД на АГКК-София в частта относно КР на ПИ с идентификатор №10135.1507.135, съдът изрично е посочил признанието на всички етажни собственици в сградата /извън МО/, че по отношение на поземления имот етажните собственици притежават единствено ограничено вещно право на строеж за своите СОС. В мотивите на това решение съдът изрично бил посочил, че с Решение №16 на Изпълкома на Сталински ГНС по протокол № 37/10.12.1958 г. е изменена регулацията на кв. 155-а като няколко парцела са обединени в парцел I в кв.153, който е отчужден за ведомствени жилища на МНО. Същото решение, но под № 55 е взето и с Протокол № 1 от 22.04.1959г., както и с протокол № 30 от 26.09.1956 г. Въз основа на това е съставен и АДС № 1779/01.08.1960 г. и АДС 1779/1.08.1969 г., като е отразено, че имотът е отстъпен за ползване от поделение КЕЧ.

Оспорва  представения от ищеца като доказателство Протокол от 28.08.2020 г. за проведено ОС на ЕС на бул.Сливница 59, вход А, като твърди, че същият не може да прояви правно действие и няма доказателствена сила по отношение на ответника.

Твърди, че процесният договор е бил прекратен преди процесния период от самата ЕС на бул. „Сливница“ 59 А, поради което и след прекратяване на действието на този договор няма никакво основание да се претендира наем. За последващ прекратяването на договора период.

Сочи, че на 01.03.2019 г. била изпратена до ответника покана от адв.Теодора Саркизова - пълномощник на управителя на ЕС, с което е отправена покана на основание IV, т.1, буква „d" от договора - за прекратяване на договора и за заплащане на „дължимата сума" за периода от м. май (вкл.) 2018 г. до м. февруари (вкл.) 2019 г. На 13.03.2019 г. било изпратено до ответника писмено предизвестие от адв.Теодора Саркизова - пълномощник на ЕС на бул.Сливница 59 вход „А", с което било отправено едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора на основание IV, т.1, буква „с" от договора.

На 09.04.2019 г. ответникът е платил на ЕС на бул.Сливница 59 вход „А" чрез „Д.Б."ООД сумата от 1512 лв. наем за периода май 2018 до април 2019 г. вкл. Предвид възникналите проблеми и заявени претенции за собственост от страна на държавата чрез Министерството на отбраната, и легитимирането на държавата като собственик на помещението, находящо се в пристройката публична държавна собственост, предоставена в управление на МО, ответникът още през април 2019 г. напуснал помещението и изцяло спрял да се занимава с търговска дейност.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 01.08.2015 год. между домсъветите на бул. „Сливница“ 59А и 59Б, като Наемодател и ответното дружество, като Наемател е сключен договор за наем за срок от 5 години, съгласно който Наемодателят отдал за временно и възмездно ползване на Наемателя Магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“ № 34 на партерния етаж на сградата, с площ от 40 кв.м в срещу задължението на наемателя да заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 280,00 лв.

На л.5 от делото е представен и договора за наем от 01.08.2015 г., сключен между домсъветите на бул. „Сливница“ 59А и 59Б, като Наемодател и „Н.с.“ ООД, ЕИК *********, по силата на който наемодателите отдали на наемателя Магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“ № 34 на партерния етаж на сградата, с площ от 40 кв.м в срещу задължението на наемателя да заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 280,00 лв. за срок от 5 години. Съгласно чл.9 от договора Наемателят са задължава да върне на наемодателя наетия имот (като освободи същия) при прекратяване на договора, във вида, в който го е получил за ползване, при сключването на настоящия договор. При връщането на имота се съставя протокол, в който се описва състоянието

Представено е уведомление от 30.06.2020 г. от управителя на ЕС с адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №59, вход А, Б чрез адв. Теодора Саркизова, с което е уведомен ответникът в качеството му на наемател по договора за наем на магазин на ул. „Марко Балабанов“ №34, че след изтичане на срока на договора, считано от 01.08.2020 г. договорът няма да бъде подновен и наемателят следва да върне ключа. Съобщението е получено на 02.07.2020 г. (л.8-10).

На л. 48 е представена покана от адв. Теодора Саркизова – ВАК, упълномощена от управителя на ЕС, с която кани ответника „Н.с.“ ООД чрез управителя Петър Василев да заплати дължимата сума за наеми за периода: месец май 2018 г. – месец февруари 2019 г. в размер на 1260,00 лв. към ЕС с адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №59, вход А.

На л.49 е представено писмено предизвестие от 13.03.2019 г. до „Н.с.“ ООД чрез управителя Петър Василев от ЕС на адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №59, вход А, с което отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на договорните отношения, считано от 13.04.2019 г.

Представен е приходен касов ордер от 09.04.2019 г., с който Петър Василев е заплатил сумата от 1512 лв. на ЕС „Свилвница“ 59А с основание (магазин) наем Пушком – от 05/2018 до 04/2019  по 126 лв.

По делото е представено Свидетелство за регистрация на фискално устройство №*********/01.04.2019 г., собственост на „ГРЕТА 56“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, представлявано от Ивайло Венелинов Илиев за търговски обект на адрес: гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“ №34 (л.61), както и договор за абонаментно и сервизно обслужване на електронни касови апарати №********* от 01.04.2019 г. на въпросния касов апарат, сключен между „ГРЕТА 56“ ЕООД, ЕИК ********* и „ЕВРОЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, ЕИК *********, за търговски обект, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“ №34 (л.62). Представена е и фактура за закупуване на касовия апарат и гаранционна карта на името на „ГРЕТА 96“ ЕООД (л.63).

Видно от разписка, находяща се на л. 67 от делото, на 01.05.2019 г. Петър Василев, в качеството му на управител на „Н.с.“ ООД  е предал на М. В. Д., ЕГН **********, в качеството му на управител ЕС с адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №59, вход Б, а последният  е получил магазин в гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“ №34 с площ от 40 кв.м. (67).

Изискано и приобщено към доказателствения материал е гр.д.№1305/2010 г. на Административен съд-Варна.

По делото е изслушана и приобщена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Л.Д., от която се установява следното: Процесното помещение се намира в строителните граници на гр. Варна, Район „Одесос", в централната градска част - втора зона. Достъпът до него се осъществява единствено откъм ул. „Марко Балабанов“, през двора на ПИ с ид. 10135.1507.135, като същото се ситуира върху част от СОС с ид. 10135.1507.135.5.45 ( ниво 1) и в избената част на сграда 10135.1507.135.5 под СОС с ид. 10135.1507.135.5.44. Процесното помещение няма самостоятелен идентификатор и не е отразено като самостоятелен обект, и е част от самостоятелен обект с ид. 10135.1507.135.5.45 върху площ от 25.10 кв.м. и част от избеното помещение в сграда с ид. 10135.1507.135.5 под СОС с ид. 10135.1507.135.5.44 - върху площ от 15,80 кв.м. Процесното помещение не е част от общите части на вх.А и вх.Б, а е част от самостоятелен обект с ид. 10135.1507.135.5.45 – собственост на държавата и част от избеното помещение в сграда с ид. 10135.1507.135.5 под СОС с ид. 10135.1507.135.5.44.

Постъпили са схеми на самостоятелни обекти с идентификатори 10135.1507.135.5.44, 10135.1507.135.5.45 и 10135.1507.135. От скиците е видно, че имот с идентификатор 10135.1507.135 представлява УПИ, с площ от 1409 кв.м, находящо се на адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №59, имоти с идентификатори 10135.1507.135.5.44 и 10135.1507.135.5.45, представляват самостоятелни обекти, собственост на Държавата чрез Министерство на отбраната, с предназначение за обществено хранене.

По делото е разпитана свидетелката Н. Х. С., от показанията на която се установява, че тя живее на адрес: гр. В., като другите два входа на блока се водят на бул. „Сливница“. От към двора има помещение, в което навремето било парното. Към него имало пространство, което дядо ѝ и други съседи преди демокрацията направили на клуб. Имало тоалетна и стая, събирали се децата, млади пенсионери и други от трите входа. След 1990 година започнали да отдават под наем помещението. Първо било китайски магазин, после имало за кратко фризьорски салон, после един съсед от блока го взел и направил солариум, преди това направил ремонт. От към мазата има изход, но той е затворен към момента. До преди седем – осем години помещението се отдавало под наем от трите входа, а от тогава насетне другите два входа (гр. Варна, бул. „Сливница“ №59, вход А и Б) вземат наемите от магазина, а бул. „Мария Луиза“ 48 взима наемите от реклама. Мазите на бул. „Мария Луиза“ и другите входове са отделно. Гарнизонният стол е под другите два входа, а под нейния вход има канцелария на гарнизонния стол, която отново е на Министерство на отбраната. Магазинът е в другата сграда, котелното и парното са и в двете сгради. От тяхната маза има врата, от която се влиза в едно помещение и от там се влиза в котелното, което има обща връзка с двата входа и от това котелно едната стена продължава към това помещение.

Фирма „Ню Сълюшънс“ са наематели на помещението, което се намира в двора. Етажната собственост на ул. „Мария Луиза“ 48 получава наеми от реклама от тях в размер на 10 лева месечно. Когато отишла да събира наема от май миналата година, й  казали да изписва на квитанцията друга фирма – „Грета 56“. Има нови хора в магазина, дейността е същата - за електронни цигари. 2019-2020 г. тя събирала парите за рекламите. Има и бележки. В магазина имало едно момче и от него събирала наемите и при двете фирми.

Изслушани са и показанията на свидетелката Р. К. К., от които се установява следното: Свидетелката работи в Гарнизонния стол и добре познава магазина, разположен на задната улица  - ул. „Марко Балабанов“ 34. В магазина се влиза от улица „Марко Балабанов“, т.е. отзад през двора. Преди 10 години за първи път се появила фирмата „Пушком“. П. бил собственик на фирмата, но повече от три години не го е виждала в района. Той е собственик и на апартамент в блока. Познава момчето, което сега продава цигари, а момчето което идва сега е най-вероятно новият собственик на фирмата. Познава новото момче И., тъй като общият водомер е в магазина. Доколкото знае това помещение, е преустроено. Навремето е имало някакъв вход, откъм мазите. Преди да стане „Пушком“, били два магазина, сега е един. Никой не е плащал наем на Гарнизонния стол за това помещение.

Разпитан е и свидетелят И. В. И., от показанията на който се установява, че е собственик на фирма „Грета 56“. От 01 април 2019 г., е наел и стопанисва магазин „ПУШКОМ“.  От общи познати разбрал, че предходният наемател смята да се отказва от бизнеса и той просто искал да го поеме. Плаща наем на вход Б, чрез М.. П. и „Ню Сълюшънс“ не извършват дейност в магазина, няма договори за съвместна дейност с „Ню Сълюшънс“. В магазина се влиза през двора, от улица „Марко Балабанов“. От друго място не може да се влезе в магазина. Магазинът е самостоятелен, не може да се влезе от него в други помещения. Плаща за реклама, но не знае точно на кой вход, защото работникът му В. плаща наемите. Наемът му за магазина е 146,00 лева на месец. По време на пандемията магазинът не е спирал да работи, плащал наем без прекъсвания. Пандемията била 2020 г., а той е в магазина от април 2019 г.

По делото е изслушана и приета и тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица арх.инж. Р.И.С., арх. Ж.Р.Ж. и инж. Р.Ж.З.. Съгласно заключението на вещите лица процесният обект е разположен частично в пристройката - самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.135.5.45 и частично в общите помещения за централно отопление - преддверие, WC и огняр в сутеренния етаж. Помещението няма самостоятелен идентификатор и не представлява самостоятелен обект, а е част от самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.135.5.45 и част от общите части на сграда с идентификатор 10135.1507.135.5. Достъпът до процесното помещение се осъществява от свободната дворна площ на ПИ с идентификатор 10135.1507.135 от ул. „Марко Балабанов".

От извършената служебно справка в НАП за вписани трудови договори на „ГРЕТА 56“ ЕООД се установява, че А. Г. С. е работил на трудов договор в дружеството в периода от 29.03.2019 г. до 28.09.2020 г., а от справка за трудовите договори на „Н.с.“ ООД, че е работил по трудов договор в това дружество в периода от 28.11.2018 г. до 01.04.2019 г.

Представена е разписка за наем получен от Н. Х. С., с адрес: гр. В. от „ГРЕТА 56“ ЕООД за адрес: гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“ за сумата от 50,00 лв. за реклама за месеците април-август 2020 г.  на 09.09.2020 г. (л.170). На л. 171 са представени са аналогични разписки за м. януари – от 16.01.2020 г.  и за месец февруари и март – от 11.03.2020 г., но издадени на „Н.с.“ ООД. Подписът за броил парите е един и същ.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал.2, предл. първо от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемна цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

Ищецът претендира незаплатени наеми за ползването на магазин, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“ №34, на партерния етаж на сградата с площ от 40 кв.м за периода от месец май 2019 г. до месец ноември 2020 г., като твърди, че и след датата на прекратяване 01.08.2020 г. наемателят е продължил да ползва наетото помещение като отказва да го напусне и към 30.11.2020 г.

От представените от ответника документи обаче се установи, че наемното правоотношение е било прекратено повече от година по-рано с получаването на предходна покана от ответника-наемател, отправена на 13.03.2019 г. от адв. Теодора Саркизова, упълномощена ЕС на адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №59, вход А, или считано от 13.04.2019 г., като със същата покана наемателят е поканен в едномесечен срок да заплати дължимите от него наеми и да освободи наетото помещение. Във връзка с тази покана ответното дружество е извършило плащане на 19.04.2019 г. на сумата от 1512,00 лв., представляваща наеми за периода от 05/2018 до 04/2019 г., по 126 лв. в полза на ЕС на адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №59, вход А с Приходен касов ордер чрез домоуправителя, а именно „Д.Б.“ ООД. Подписът под този документ за  „Д.Б.“ ООД е първоначално оспорен от ищеца, но не са ангажирани никакви доказателства във връзка с указаната му доказателствена тежест в открито производство по чл. 194 от ГПК. Поради това съдът приема, че оспорването не е доказано.

Пак във връзка с получената покана, на 01.05.2019 г., владението на наетия обект е предадено от ответника на ЕС на адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №59, вход Б, чрез домоуправителя М. В. Д..  В титулната част на договора е посочено: „домсъветите на бул. „Сливница“ 59А и 59Б, с представители съответно П. Б. И., ЕГН… и М. В. Д., ЕГН…, наричани за кратко Наемодател“. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от договора Наемателят се задължава да върне на наемодателя наетия имот (като освободи същия) при прекратяване на договора, във вида в който го е получил за ползване, при сключването на настоящия договор. При връщането на имота се съставя протокол, в присъствието на двете страни и се подписва от тях. От тълкуването на цитираните разпоредби следва изводът, че действията по предаваното, извършени спрямо наемодателя са редовни, доколкото е съставен протокол, подписан и от двете страни (наемател и наемодател), съгласно условието на чл.9 от договора. Така след тази дата (01.05.2019 г.), ответникът не е държал повече имота.

Това, че след тази дата имотът е ползван от трето за спора лице – „Грета 56“ ЕООД, а не от ответника, се установява и от останалите събрани в хода на производството доказателства. На първо място това са свидетелските показания на свидетелката Н. С., която съобщава, че в един момент и било казано да издава разписките за наема за реклама на друга фирма „Грета 56“ ООД. В показанията си свидетелката заявява, че винаги е давала парите на служителя на наемателя: „В магазина имаше едно момченце, не знам как се казва. Май месец 2020 година беше друг човек, на бележките пише. 2019 г. бяха старите наематели…“. Свидетелката Р. К. К. също заявява: „П. беше собственик на фирмата, но истината е, че повече от три години се съм го виждала в района. Момчето, което сега продава цигари, го познавам и момчето, което идва е предполагам новият собственик на фирмата“, като после заявява, че новото момче се казва И.. В показанията си свидетелят И. В. И. заявява, че стопанисва магазина от първи април 2019 г.  Има договор с ЕС на вход Б, чрез М., като наемът му е 146 лв. на месец.

Видно от Търговския регистър управител и едноличен собственик на капитала в „ГРЕТА 56“ ЕООД, ЕИК ********* е именно И. В. И.. Същият е регистрирал касов апарат на дружеството на адреса на процесния наемен имот- гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“ №34 на 01.04.2019 г., което напълно кореспондира с показанията му, поради което съдът ги кредитира като надлежни.

С показанията на свидетелите и обсъдените писмени доказателства кореспондират и направените справки за трудови договори, от които се установява, че прекратяването на трудовия договор на работника на ответника „НЮ СЪЛЮШЪНС“ ЕООД -  А. Г. С., ЕГН ********** е вписано на 01.04.2019 г., като на 29.03.2022 г. е направено вписване, че същият работник е започнал работа в „ГРЕТА 56“ ЕООД. Фактът, че същият работник  е останал да работи в магазина и след смяната на наемателя  обяснява защо свидетелката Н. С. не е разбрала близо година, че задълженото лице е всъщност друга фирма. Свидетелят И. И. заявява, че е сключен договор наем на магазина с ЕС на вход Б, но не и с ЕС на ул. „Мария Луиза“ №48 за реклама, въпреки, че реално е продължил да заплаща тази услуга, като предходния наемател.

Така от целокупния доказателствен материал по делото съдът намира, че безспорно се установи, че договорът за наем от 01.08.2015 г. е бил прекратен на 13.04.2019 г. с изтичане на срока в предизвестието, като ответното дружеството е предало държанието на наетия имот, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“ №34 и представляващ магазин на трето лице „ГРЕТА 56“ ЕООД окончателно с протокол между наемателя и наемодателя на 01.05.2019 г., като наемът за месец април 2019 г. е платен от ответника. ЕС с адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ 59Б е сключила наемен договор с „ГРЕТА 56“ ЕООД, като същото е ползвало имота на основание така сключения с вх.Б договор за наем, а не като пренаемател на ответника.

Така от 13.04.2019 г. ответникът не е имал качеството на наемател на  процесния наемен обект, поради и което същият не дължи заплащане на уговорената в договора наемна цена за ползването на същия. Същият не е и ползвал имота след прекратяване на договора и предаване на държането на наемодателя на 01.05.2019 г.

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода от правния спор и направеното искане от ответника, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски в размер на 800,00 лева за платен адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №59А, чрез управителя „Д.Б." ООД, с адрес: ***, представлявано от Дияна Стефанова Парушева срещу ответника „Н.С." ООД ЕИК: *********, представлявано от Петър Валентинов Василев, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2520,00 (две хиляди петстотин и двадесет) лева, представляващи неизплатени наеми за периода от 01.05.2019 г. до 30.10.2020 г. за ползването на магазин, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“ №34 партер, с площ от 40 кв.м.

осъжда Етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №59А, чрез управителя „Д.Б." ООД, с адрес: ***, представлявано от Дияна Стефанова Парушева да заплати на Н.С." ООД ЕИК: *********, представлявано от Петър Валентинов Василев, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 800 (осемстотин) лв., представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: