№ 426
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509969 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20052671/25.02.2021 г. на СРС, 82 с - в, по гр. д. № 69085/2018 г.,
К. В. С., ЕГН ********** е осъден да заплати на Л. М. К., ЕГН **********, на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на извършена спрямо нея на 29.06.2018 г. физическа саморазправа,
изразяваща се в хващане за гушата, стискане и блъскане, отправяне на обидни реплики,
ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. (подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен над сумата от 500 лв. до пълния
претендиран размер от 2 000 лв. Със същото решение е отхвърлен изцяло насрещния
иск на К. В. С., ЕГН **********, срещу Л. М. К., ЕГН **********, с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в нанесени обиди, унижение и психическо разстройство в
периода 29.06.2018 г. - 19.02.2020 г. Ответникът е осъден за разноски.
Решението се оспорва от ищцата Л. М. К. в частта, в която е отхвърлен главният
иск до пълния размер с доводи, че в тази част решението е постановено в нарушение на
материалния закон и е необосновано. Излага, че при съдът несправедливо е занижил
размера на обезщетението, като не е съобразил характера и вида на претърпените от
ищцата вреди, както и продължителността и интензитета на търпените душевни болки
и страдания. Пред СРС се установяват, че ищцата е получила травма в областта на
шията в резултат от душене, от което е изживян стрес, болки, страх, дискомфорт,
настъпило „следтравматично стресово разстройство“. Установена е пряка връзка на
вредите с деянието на ответника. Съдът е следвало да съобрази посттравматичното
1
стресово разстройство и неговата продължителност. Заявленията на вещото лице в
съдебно заседание касаят само физическата болка от травмата, отшумяла за 2 седмици,
но не и психологическата. Излагат се съображения, че при определяне справедливият
размер на обезщетението за вреди, съдът е допуснал нарушения на материалния закон,
чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил всички предпоставки за определяне на размера, в това
число неблагоприятното въздействие на вредите върху личността на ищцата,
изживяното унижение от нанасяне на обиди в присъствието на други хора. Моли да се
отмени решението в оспорената отхвърлителна част и искът да се уважи изцяло.
Претендира разноски съгласно списък.
В срока по чл. 263 ГПК ответникът К. В. С. е оспорил въззивната жалба на
ищцата, като е поддържал, че решението в отхвърлителната част е законосъобразно и
съобразено с доказателствата по спора. Сочи, че ищцата не е установила всички вреди,
а по делото е установено, че ответникът е бил провокиран по недопустим и
неправомерен начин. След случката ищцата е била здрава и не е установено да са
настъпили депресивни разстройства и състояния. Моли да се потвърди решението в
отхвърлената част по главния иск.
От своя страна ответникът е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в
частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
уважен за сумата от 500 лв. Излага доводи за неправилност, необоснованост и
допуснати нарушения на материалния и процесуален закон при постановяването му.
Според изложеното в жалбата, ищцата не е доказала по несъмнен начин, характера и
интензитета на търпените от нея вреди, както и причинната им връзка с деянието на
ответника. Между съприкосновението с ищцата и първият медицински преглед е
минало време и травмите могат да са предизвикани от действия на други лица. Сочи, че
е обективно невъзможно, от физическа гледна точка, ответникът да извърши спрямо
ищцата твърдените от нея действия. Поддържа се, че в производството се установява,
че действията на ответника са били умишлено провокирани от ищцата. Поддържа, че
след случката ищцата е била здрава, комуникативна, участвала е в конни състезания.
Моли да се отмени решението в частта, в която е уважен иска по чл. 45 ЗЗД за сумата
от 500 лв. и вместо това претенцията да се отхвърли в тази част. Претендира разноски в
производството.
Ищцата Л. М. К., в отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорва въззивната жалба на
ответника по подробно изложени съображения. Счита, че решението в оспорената част
е постановено при правилна преценка на събрания доказателствен материал в
съвкупност и съобразно материалния закон. СРС е съобразил данните от акта за
установяване проява на дребно хулиганство, подписан от ответника. Ответникът е
признал в хода на административно - наказателното производство фактите около
деянието и е изразил съжаление за случилото се. Поддържа, че от приетата СМЕ и
свидетелски показания в процеса са установени както вида и характера на причинените
неимуществени вреди, така и пряката им причинна връзка с поведението на ответника.
Травмите на ищцата са причинени от действия на ответника и не могат да са
вследствие на действия на трети лица. Ищцата е стискана за гушата, блъскана и
псувана от ответника, което се установява по делото от гласните и писмени
доказателства. Възразява се срещу твърденията, че ищцата е била в „цветущо“ здраве
след инцидента и дори участвала в състезания. Сочи, че тези твърдения не отговарят на
обективната истина. Сочи, че за противоправността на деянието е без значение дали
ответникът е бил провокиран или не. Той има гражданско задължение да не отправя
обиди заплахи и да не извършва саморазправа с друго лице, което е нарушил. Моли да
2
се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното
решение е валидно постановено и допустимо. При постановяване на решението не са
допуснати нарушения на императивни материално-правни норми.
Въззивният състав намира, че СРС е обсъди събраните пред него доказателства,
като е изложил подробно установената по делото фактическа обстановка, която съдът
не намира за необходимо за преповтаря, а препраща към нея, предвид дадената за това
възможност в чл. 272 ГПК.
Предмет на въззивната проверка е решението на СРС по главния иск с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от деликт. Решението се оспорва по жалба на ищцата, в частта, в която искът е
отхвърлен над размер от 500 лв. до претендираните 2 000 лв., както и по жалба на
ответника - в частта, в която е уважен за сумата от 500 лв. Следователно въззивното
производство касае само произнасянето на СРС по главния иск.
Решението е влязло в сила в частта, в която изцяло е отхвърлен насрещният иск
на ответника с правно основание чл. 45 ЗЗД.
В допълнение към изложените от СРС съображения по съществото на спора и
във връзка с доводите на двете страни поддържани във въззивните им жалби,
настоящият въззивен състав намира следното :
Вредата, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е всяка неблагоприятна последица за
защитени от закона права и интереси на увредения. Деликта представлява поведение,
носещо вреда в субективната сфера, правния интерес, правнозначима ценност,
независимо дали това поведение е обхванато от фактическия състав на
наказателноправна норма. При деликта съставомерно е противоправното увреждане на
друго лице от дееца, на което е причинена реална вреда, която подлежи на пълно
обезщетяване.
За да възникне право за обезщетяване на ищцата за неимуществени вреди
причинени от деликт в производството следва да е доказано, пълно и главно,
противоправно деяние (действие или бездействие) по вина на ответника, причинени от
това деяние вреди и причинно - следствена връзка между тях. Поведението на дееца се
приема за противоправно винаги, когато са допуснати нарушения на предписани или
общоприети правила. Вината в този случай, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага
до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите
елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, а доказването
е в тежест на ищеца.
В случая между страните е безспорно и от събраните и обсъдени от СРС
доказателства се установява, че с решение от 30.06.2018 г. по н. а. х. д. № 10915/2018 г.
на СРС, НО, 18 състав (делото е приобщено към доказателствата пред СРС),
ответникът К. В. С. е признат за виновен и му е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв. за това, че на 29.06.2018 г., около 15:30 ч., в гр. София, на
територията на конна база „Хан Аспарух" в ж. к. „Славия“, ул. „Хайдушко *******,
след спречкване с Л. М. К. е пристъпил към саморазправа, като я е хванал за гушата,
стискал я е и я е блъскал и освен това я е псувал и е отправял обидни реплики от рода
3
на „да ти е еба майката проста“. В производството ответникът не е изразил несъгласие
с фактическата обстановка описана по – горе, освен това, в хода на административно –
наказателното производство, той е признал фактите около деянието и е изразил
съжаление за случилото се. Няма твърдения и данни това решение да е оспорено,
поради което съдът намира, че то е влязло в законна сила.
Гражданският съд е обвързан от решението по админитративно – наказателното
производство относно обстоятелствата дали деянието е извършено, дали е
противоправно, както и относно вината на дееца.
При това законосъобразен е извода на СРС, че в случая посочените елементи от
фактическият състав на деликта чл. 45, ал. 1 ЗЗД са доказани за гражданският съд,
разглеждащ неимуществените последици от деянието.
При съвкупна преценка на обсъдените писмени и гласни доказателства събрани
пред първоинстанционният съд, настоящият състав споделя изводите на този съд, че в
производството са доказани предпоставките, посочени по - горе, обосноваващи
основателност на иска за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени
вреди от деянията, извършени виновно от ответника. От посочения по - горе
фактически състав на чл. 45 ЗЗД са установени противоправни действия на ответника,
с които е засегната психиката, физическата цялост и здравето на ищцата, както и
причинна връзка между увреждането и претърпените болки и страдания -
неимуществените вреди, чието обезщетяване се цели.
Въззивният съд намира, че са доказани и търпените от ищцата болки, страдания
и стрес от претърпяното посегателство в резултата на виновното поведение на
ответника. Травмите на ищцата са причинени от действия на ответника, като съдът
намира за недоказано, а от неоснователно възражението, че те могат да са вследствие
на действия на трети за спора лица. Следователно по делото е установено, че от
деянията на ответника са настъпили преки и непосредствени неимуществени вреди за
ищцата, за обезщетяване на които следва да бъде ангажирана отговорността му.
Противоречие между страните в двете жалби съществува основно по въпроса за
справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени
вреди от деянието на ответника. По този въпрос настоящият състав намира следното :
Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по
справедливост от съда. Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Това са
обстоятелства свързани с отрицателните изживявания за ищцата от физическата и
психическа травма - претърпени болки, стрес и безпокойство за здравето, както и
въздействието на деянието върху психиката на ищцата и следващите това деяния
негативни емоции за нея.
При определяне справедливия размер на обезщетението, настоящият състав
съобразява събраните пред СРС писмени доказателства – медицински документи и
заключение на СМЕ, което не е оспорено, и гласни доказателства в тяхната цялост. От
тях се установяват конкретните болки и страдания, търпени от ищцата в резултат от
инцидента.
Според показанията на свидетелката М.И.М., която е била очевидец на
процесния инцидент, ответникът хванал ищцата за гушата, обидил я и я напсувал пред
други хора, въпреки че последната не го била провокирала. Сочи, че ищцата била
4
много стресирана, изплашена, не идвала редовно на работа, било я страх да влиза в
конюшнята след случката. Имала изморен вид и била разсеяна. По време на инцидента
реагирала стресово и се разплакала. След това била разстроена, разсеяна, стресирана,
затворена.
Неоснователно е възражението на ответника, че нападението срещу ищцата е
било провокирано умишлено от нея. В тази насока не са представени доказателства. Не
се установява такова поведение на ищцата и от показанията на свидетелката И.Й.Й.
която единствено сочи, че по време на разправията между ищцата и ответника, тя то
нарекла „абсолютен нещастник“.
Въззивният състав приема, че дори такова изказване да е направено от ищцата под
въздействие на афектирано поведение, то не оправдава проявеното срещу нея
физическо и вербално насилие от страна на ответника.
Вещото лице по СМЕ, която не е оспорена от страните и съдът кредитира, е дало
заключение, че според медицинската документация при съдебномедицинското
освидетелстване на Л. М. е установено: контузия на шията и две ивицовидни, „двойни“
кръвонасядания по лявата повърхност на шията и травматична болка в областта на
шията. Установените увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети с
продълговата форма (каквито са и човешките пръсти) и могат да бъдат получени по
начина описан в исковата молба, а именно при стискане на шията с пръсти. Според
експерта между тези увреждания и описаното в исковата молба съществува причинно-
следствена връзка. В делото е приложено и „Медицинско удостоверение за проведени
психиатрични и психологични изследвания" в което на К. е поставена диагноза
„Следтравматично стресово разстройство с протрахиран ход на протичане
(хронифицирана кризисна реакция на дезадаптация с депресивен облик)" В съдебно
заседание вещото лице е отговорило, че при ищцата е била налице само
продължителна болка. Посочило е, че обичайно кръвонасяданията преминават за срок
от около 2 седмици.
При така обсъдените доказателства въззивният състав се солидаризира с
изводите на СРС, че в производството е доказано, че ищцата по главния иск е
претърпяла твърдените в исковата молба неимуществени вреди - болка, емоционален
дискомфорт, стрес, страх и притеснение в резултат от причиненото й от ответника
непозволено увреждане.
След съобразяване характера и вида на причинените на ищцата физически
увреждания - контузия на шията с две ивицовидни, „двойни“ кръвонасядания по лявата
повърхност на шията и травматична болка в областта на шията, както и психически
травми от поведението на ответника - изживения стрес, безпокойство и страх от
обидите, отправени пред други лица, въззивният съд, за разлика от СРС намира, че
справедливият размер на обезщетението за всички неимуществени вреди претърпени
от ищцата е претендирания - 2 000 лв.
Доколкото изводите на настоящият състав частично не съвпадат с тези на СРС
само относно размера на обезщетението, решението следва да се отмени в частта, в
която искът е отхвърлен над сумата от 500 лв. до претендираните 2 000 лв. и искът да
се уважи за пълния размер.
По разноските пред СРС : Предвид уважаване на иска в полза на ищцата
следва да се присъдят разноски за СРС. Тъй като СРС вече се е произнесъл по
разноските по чл. 248 ГПК, като е присъдил една част от разноските на ищцата по
компенсация и определението му е влязло в сила, като неоспорено, съдът намира, че
5
приетото от СРС разпределение на разноските не може да се пререшава. В полза на
ищцата следва да се присъдят още 177, 50 лв. разноски от общо направените пред СРС.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора – ще бъде уважена само жалбата на ищцата - право на
разноски за тази инстанция също има тази страна. В нейна полза следва да се присъдят
разноски за СГС, съгласно приложения списък, в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение и 39 лв. за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Жалбата на ответника няма да бъде уважена и разноските за производството
следва да останат в негова тежест.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20052671/25.02.2021 г. на СРС, 82 с - в, по гр. д. №
69085/2018 г., в частта, в която е отхвърлен иска, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
предявен от Л. М. К., ЕГН ********** срещу К. В. С., ЕГН **********, за заплащане
на сумата над 500 лв. до претендираните 2 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на извършена спрямо нея на 29.06.2018 г. физическа саморазправа,
изразяваща се в хващане за гушата, стискане и блъскане, отправяне на обидни реплики,
ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. (подаване на исковата молба) до
окончателното плащане и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. В. С., ЕГН **********, с адрес по делото : гр. София, ул.
„******* *******, чрез адв. Ч. да заплати на Л. М. К., ЕГН **********, с адрес : гр.
София, ,л. ******* ******* чрез адв. П., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата над 500
лв. до претендираните 2 000 лв. (още 1 500 лв.) - обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на извършена спрямо нея на 29.06.2018 г. физическа саморазправа,
изразяваща се в хващане за гушата, стискане и блъскане, отправяне на обидни реплики,
ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. (подаване на исковата молба) до
окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20052671/25.02.2021 г. на СРС, 82 с - в, по гр. д.
№ 69085/2018 г., в частта, в която К. В. С., ЕГН ********** е осъден да заплати на Л.
М. К., ЕГН **********, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 500 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на извършена спрямо нея на 29.06.2018 г.
физическа саморазправа, изразяваща се в хващане за гушата, стискане и блъскане,
отправяне на обидни реплики, ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. (подаване на
исковата молба) до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорената част.
ОСЪЖДА К. В. С., ЕГН **********, с адрес по делото : гр. София, ул.
„******* *******, чрез адв. Ч. да заплати на Л. М. К., ЕГН **********, с адрес : гр.
София, ,л. ******* ******* чрез адв. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски,
както следва : още 177, 50 лв. разноски от общо направените пред СРС, а за СГС - 600
лв. за адвокатско възнаграждение и 39 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7