Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 13.07.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и втори юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай ***
при секретаря Ирена
Иванова......... ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 02348 по описа
за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***”ЕООД със седалище и адрес на
управление: град Добрич, бул.”Добруджа” № 19А, ет.1, ап.1, ЕИК *********,
представлявано от управителя Пламен Василев ***, срещу „***”АД със седалище и
адрес на управление: град Добрич, ул.”Отец Паисий” № 15, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор В.В.З., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 24 547,20 лева, представляваща сумата за
поправка на дефектите при изграждане на обект „Зърнобаза в с.***”, находящ се в
ПИ № 040029 – стопански двор в землището на селото, общ.Добричка, по договор за
строителство от 30.11.2012г. за изпълняване на СМР и доставка на силозно
оборудване, при условия на евентуалност за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 24 547,20 лева, представляваща сторени разходи за поправка
на дефекти по обекта „Зърнобаза в с.***”, находящ се в ПИ № 040029 – стопански
двор в землището на селото, общ.Добричка, на основание гаранционна отговорност
по наредба № 2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария и
минималните гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни
обекти, по договор за строителство от 30.11.2012г. за изпълняване на СМР и
доставка на силозно оборудване, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаването на исковата молба – 04.07.2017г., до окончателното
плащане. Претендират се разноските в настоящото производство.
В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните е бил сключен
договор за строителство от 30.11.2012г. за изпълнение от страна на ответното
дружество на СМР и доставка на силозно оборудване на обект „Зърнобаза в с.***”.
Бил е съставен протокол обр.16 от 19.02.2015г., а впоследствие и разрешение за
ползване № СТ – 05-265 от 26.02.2015г. След това са се появили дефекти, които
не са могли да се установят преди това към датата на приемане на обекта.
Ответното дружество е било уведомено и заведено дело за обезпечение на
доказателствата, последвали са и други покани. Не е последвало изпълнение,
поради което ищцовото дружество е извършило ремонтни дейности чрез трети лица.
С молба вх.№ 14506 от
29.08.2017г. се уточнява в какво се състоят дефектите по силозите и
оборудването им, за които са сторени разноски за отстраняването им: корозия по всички метални
части на зърнобазата; протрити тръби от зърно; измитащи шнекове в силози 1, 2,
3 и байпасна клетка „увисват” - няма
сцепление с пода на силоза. Посочени са видовете ремонтни работи и разходите за
тях.
С молба, представена в първото
открито съдебно заседание, проведено на 05.04.2018г., прави уточнение, че
разноските за отстраняване на дефекти включват и във връзка с такива по
покривните шапки на силозите и по силозното оборудване.
По първоначалната искова молба е
представен отговор. Сочи се, че ищецът не е индивидуализирал недостатъците и
дефектите по СМР. Привеждат се като доказателства нотариални покани – в едната
се сочат недостатъци само по СМР, а в другата – само по силозите, както и
заведени, а впоследствие прекратени производства по реда на чл.207 ГПК. По същество
се навеждат възражения по всеки от исковете – главен и евентуален, относно
тяхната неоснователност.
По уточнителната молба също е
представен отговор. Обосновава се невъзможност за корозиране на покривните
шапки, а извършените ремонти – за излишни, ако са извършвани, а стойността -
нереална. Позовава се и на неспазване от ищеца на изискванията за начален
момент на експлоатация на силозите. Оспорва се протриване на тръби от зърно,
броя на силозите по договор, липса на сцепление на измитащия шнек с пода на
силоза. Счита се, че соченото като дефекти е следствие на изхабяване от
обикновена употреба.
Едновременно с първия отговор е
направено искане за привличане на трети лица помагачи на ответника „***”АД със
седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”Ангел Стоянов” № 14, ЕИК
*********, представлявано от изп.директор И.Г.П., както и „Елика-елеватор”ООД
със седалище и адрес на управление: град Силистра, 224 Промишлена зона „Запад”,
ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Н.П.. Сочи се, че двете дружества
са били подизпълнители на процесната зърнобаза, като оттук се формира правен
интерес от привличането им с оглед обвързването им с мотивите на евентуално
осъдителното решение спрямо ответника.
С определение от 21.11.2017г.
съдът е конституирал като трети лица помагачи на ответника „***”АД и
„Елика-елеватор”ООД. В законоустановения срок от двете дружества са постъпили
отговори.
От „***”АД намират иска по чл.265 ЗЗД за допустим и неоснователен, като навеждат твърдения за изпълнение по
договора с ищцовото дружество. В тази насока заявяват, че при подписване на акт
№ 15 и акт № 16 обектът е приет без забележки. Ако са се появили недостатъци,
то те са следствие от неспазване на изискванията от ищеца – започнала е
експлоатацита на обекта две години преди издаване на разрешение за ползване при
наличие на довършителни работи. Сочи се неизпълнение от страна на ищеца по
отношение отводнителни площадки, запрашване при нанасяне на антикорозионния
грунд, липса на лаборатория за измерване влажността на зърното, пълнене на
единия от силозите в пълен обем /при препоръка до 2/3/. Прави се възражение за
погасителна давност вр. нормата на чл.265, ал.3 ЗЗД, както и че твърденията за
недостатъци са свързани с изхабяване от обикновена употреба. Възразява се срещу
допустимостта на евентуалния иск по чл.20 от Наредба № 2/2003г. /гаранционните
срокове са преклузивни/, респективно неоснователен. Навежда се
недобросъвестност при експлоатацията от страна на ищеца, завишаване на
стойността на извършените ремонти, ако са били извършвани, респективно липсвала
е нужда от тях.
От „Елика-елеватор”ООД считат
иска за допустим, но неоснователен. Подкрепят се изцяло възраженията в
отговорите на ответника по първоначалната и допълнителната молба. Сочените
недостатъци по молбата по чл.207 ГПК от 27.05.2015г., ако са налице, не са по
детайли и съоръжения, изготвени от страната. Същото се отнасяло и до
представените фактури от 2016г. и протокол за СМР от 20.06.2016г., както и НП
от 20.07.2016г. При извършения оглед на 10.04.2017г. специалистите на
дружеството не са открили недостатъци по изготвени от тях детайли и съоръжения,
а протокол не бил съставен. Силозното оборудване е доставено от дружеството, но
не е монтирано от него. Възразява се и относно дефектиралата тръба за зърно,
която е консуматив, не е включена в договора, не са извършвали доставка на
тръби за обекта в с.***, както и на детайлите към нея. Позовават се на
извършената 72-часова проба, както и на съставения акт 16 от 19.02.2015г. за
установяване годността на обекта и издаденото разрешение за ползване от
26.02.2015г. Позовава се на погасителната давност по чл.265, ал.3 ЗЗД, както и
че обектът се ползва от 19.11.2013г., т.е. 15 месеца преди пускане в
експлоатация, както и на становище от 03.08.2017г.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
С
Договор за строителство от 30.11.2012г. „***”ЕООД възлага на „***”АД изпълнение
на СМР и доставка на силозно оборудване за обект „Зърнобаза в с.***” за срок от
250 работни дни от датата на предаване на строителната площадка от възложителя
на изпълнителя. Окончателното завършване се установява с протокол от
приемателна комисия в съответствие с Наредба № 2/2003г., по която са предвидени
и гаранционните срокове. Приложение № 1 към договора е КСС на СМР и доставки.
Със
Заповед № 16 от 14.05.2014г. от управителя на ищцовото дружество е назначена
комисия за провеждане на 72-часова проба при експлоатационни условия. Поради
липса на влажно зърно е направен само един цикъл заизсушаване. След приключване
на пробите констатацията е, че съоръженията отговорят на проектните мощности,
не са посочени недостатъци на машините и съоръженията, същите не показват
отклонения, недопустими по отношение на хигиенниет изисквания и безопасност на
труда, опазване на околната среда и пожарната безопасност, съгласно
стандартизационните документи. Постигнати са техническите параметри, проектната
мощност и качеството на продукцията.
С
протокол от 19.02.2015г. за установяване на годността за ползване на строежа,
включваща и електрозахранването, държавна приемателна комисия, назначена от
ДНСК и окончателния доклад на строителния надзор приема строежа: Зърнобаза – с.***
/3 броя силози с обем по 3 125 куб.м всеки; разтоварище; елеваторна кула;
естакада; автотоварище; буферен силоз; бункер за отпадъци; зърносушилня;
оперативно помещение/ и електрозахранването на базата /МТП 1 х 160 КVА, Кабелна
линия 20 кV, Кабелна линия НН L=238.0 м/ с констатацията, че може да бъде ползван по
предназначението си. Предлага се на ДНСК да издаде разрешение за ползване без
ограничителни условия. Гаранционните срокове се определят съобразно договорите
за строителство и не могат да бъдат по-малки от минималните срокове,посочени в
Наредба № 2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария и
минималните гаранционни срокове за
изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти /ДВ, бр.72 от 2003г. Не са
заявени особени мнения.
Издадено
е разрешение за ползване № СТ-05-265 от 26.02.2015г. на основание чл.222, ал.1,
т.8 и чл.177, ал.2 ЗУТ, чл.17, ал.1, т.1 от Наредба № 2 /обн.ДВ, бр.72 от
2003г./, искане от възложителя и доклад от извършилия строителен надзор. Констатира се, че
строежите са изпълнени в съответствие с одобрените проекти, разрешение за
строеж № 21 от 19.03.2012г. и № 123 от 14.12.2012г. от главния архитект на
община Добричка, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строеж, протокол от 03.01.2014г. за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи на
техническата инфраструктура. За строежите е представена необходимата
документация вр. ЗКИР и ЗУТ. Гаранционните срокове за изпълнените СМР са
съгласно чл.20, ал.4 Наредба № 2/2003г. и започват да текат от деня на издаване
на разрешение за ползване на строежа.
По
делото е приложено гр.дело № 1873/2015г. по описа на ДРС по искане на „***”ЕООД
по реда на чл.207 ГПК за обезпечаване на доказателства предвид наведени оплаквания
за недостатъци по зърнобазата и извършени разходи за отстраняването им. Въпреки
че е допусната СТЕ, в крайна сметка е последвало оттегляне на искането и делото
е прекратено.
С НП
рег.№ 4310, том І, акт 171 от 20.07.2016г. на нотариус № 330 при НК с район на
действие ДРС, без данни за връчване, се отправя покана от „***”ЕООД до „***”АД
и „***”АД в 7-дневен срок да заплатят сумата от 9 000 лева, представляваща
разходите, направени за отстраняване на недостатъци от построеното от тях.
По
делото са представени платежни документи с твърдения, че това са разходи,
сторени от ищеца за отстраняване на дефекти по зърнобазата /л.27 – 43 от
делото/.
С НП
рег.№ 3089, том І, акт 163 от 29.03.2017г. на нотариус № 160 при НК, връчена на
„***”АД на 31.03.2017г., „***”ЕООД заявява, че след издаване на разрешение за
ползване са се появили дефекти: протрити тръби от зарно; измитащи шнекове в
силози 1, 2 и 3 и байпасна клетка „увисват” – няма сцепление с пода на силоза;
всички метални части на зърнобазата са корозирали и е нужно да се обработват
допълнително. Кани се изпълнителя по договора от 2012г. за извършване на
съвместен оглед на 10.04.2017г., а в срок до 10.05.2017г. да се отстранят
дефектите.
По делото са приети и представени
от третото лице помагач на отвеника „***”ООД документи, удостоверяващи каво са
договорили и доставили на „Агрострой”ООД /л.115-129 от делото/.
От страна на „Агрострой”ООД се
представят доказателства, че процесните три зърнохранилища към 19.11.2013г. са
действащи и че за периода 30.07.2013г. до 31.12.2013г. и от 01.01.2014г. до
30.11.2014г. в тях е постъпвало зърно, което е съхранявано и експедирано. Извършвани
са ремонтни дейности по тръбен преход към 12.05.2016г. /л.167-168 от делото/.
Във връзка с допускане на гласни
доказателства съдът е допуснал снимков материал /л.231-234 от делото/. Св.
Георги П. *** е отговорник на силозното стопанство от 2013г. Последният силоз
бил изграден през 2014г. Първата продукция от тях била изнесена в края на
есента на 2015г. – пшеница и царевица. През 2015г. имало разрешение за
ползване, шефът му казал, че може да се нарежда продукцията. Видели тогава и
теч. Викали И.П. от „***”АД като изпълнител няколко пъти – според него повече
не можело да се направи. По-силен теч имало в 1 и 3 – имало 10 см разстояние
между цилиндъра и шапката и оттам при вятър и дъжд започвало да тече от
вътрешна страна. Викали „Високотехнологични покрития” и направили единия силоз
– в другия имало зърно. Подложили нещо като мушама и оттогава нямали проблеми.
След това направили същото и в другите три. На единия прокапала шапката в
средата. Извикали друга фирма и го оправили – подложили платове, силикон,
замазали. После се появили проблеми с тръбопроводите, тръбата за експедиция от
елеватора към експедиционния бункер. Било през лятото на 2016г., пак извикали И.П.,
той дошъл, видял и повече не се обадил. Извършили ремонт с още един човек,
подменили ламарината. Миналата година /2017г., бел. съда/, през юни тръбата се
пробила изцяло и я подменили. Според специалистите от „***”, тя не можела да се
завърта, била заварена на естакадата на кулата. Протрили се и тръбите в
елеваторната шахта – били две, като първия път отишли при И.П., но той не могъл
да ги поправи. След това вече се справяли сами. Това станало през 2017г. –
малката и голямата тръба, както и сегменти и клапи. В зърнобазата има четири
силоза – един малък, където се складира мокрото зърно, а оттам се отправя към
сушилнята и другите силози. Снимковият материал бил изготвен през 2017г.,
когато идвали от „***”. Видели течовете, правили и те снимки, а приложените по
делото са направени от дъщерята на шефа. Обяснява по снимковия материал какви
ремонти са извършвани. Силозите са приети през 2015г., преди това са ползвали
втори силоз за извършване на проби през 2014г. Към 2014г. сушилнята е била
тествана и работела. Преди пускането на силозите използвали за склад на зърното
наземен склад с навес.
Св. * * *** е шофьор-фадромист в
зърнобазата. Преди силозите – 2015г., имало склад за 2 500 т и навес за 1
500 т.
Св. * * *** е бивш служител на „***”АД
до края на 2016г., осъждан, но реабилитиран. Участвал е в строежа на силозите в
с.***. Започнали през 2011г., приключили октомври/ноември 2013г. Било вкарвано
зърно в първия силоз, във втория също, било лятото на 2013г., направили и
малкия, след което започнали третия силоз. Вкарали царевица и пшеница. Не знае,
дали са имали разрешение. Когато докарали царевицата се вдигнал такъв прахоляк,
че се оплакали на шефа си, трябвало да си поставят кърпи. Ел. монтажът не бил
завършен, вертикалната планировка също. По време на запрашването боядисвали,
чистили с бензин. Г-жа Капралова /строителният надзор/ идвала от време на
време, не им е казвала да спират работа, защото се вкарва зърно в силозите.
Св. * * ***, е бивш заварчик в „***”АД
до 2015г. Работили в с.*** от 2013г., когато вече били изградени два от
силозите. Работили по третия до октомври, четвърти още нямало, готов бил и
търговският бункер. През това време вкарвали пшеница в силозите, есента и
царевица. Докато боядисвали, той също участвал, се вдигнала голяма пушилка. Ел.
монтажът още не бил завършен. Освен че внасяли продукция, изкарвали такава от
търговския бункер. Октомври още нямало вертикална планировка изцяло, имало
откъм портала.
Св. * * П., подизпълнител на „***”АД
по електрооборудването. Протоколът от 05.10.2013г. е негов. Докато работели,
била монтирана сушилнята , но не била въведена в експлоатация, защото нямало
достатъчно мощност на електрозахранването и газ. Двата силоза работели при
прибиране на пшеницата и след това на слънчогледа. Имало голямо запрашване.
Св. * * ***, назначаван по
експертизи на страните по други дела, посетил 2-3 пъти зърнобазата като вещо
лице през втората половина на 2015г. заедно с други две вещи лица. Не
установили да има разстояние между покривните конструкции и цилиндричните части
на силозите. Конусовидната част е закрепена и излиза на около 30 см от
цилиндричната част, което се прави при конструкциите от този тип. Не установили
да има течове, но конденз – да. Според него това се получава при тези
конструкции поради взаимодействието на студения въздух след ноември и топлия
въздух вътре. В качеството на експерт към МЗХ е правил посещение за
установяване на това, какво са декларирали като обекти за съхранение.
Установили плосък склад, вътре имало бали, но не и зърно. Писмото от
08.12.2014г. е подписано от него.
Св. * * ***, гл.инженер в „***”ЕООД,
бил в зърнобазата на 10.04.2017г. във връзка с нотариална покана към „***”АД.
Твърдяло се в нея, че оставало много зърно под измитащия шнек, а тръбопроводите
са пробити. Не са правени снимки от комисията. Към тази дата не са доставяли
тръба. Не видял вложен успокоител, който се използва, за да се намали триенето
и износването на определено място. Трябвало да се завърта няколко пъти през
година-две. Разстоянието под шнековете било абсолютно нормално. Не бил съставен
протокол, защото никой не е искал.
Съдът кредитира показания на св. *
П. ***, * * * ***, * * ***, * * ***, * * *** по реда на чл.172 ГПК с оглед
евентуалната тяхна заинтересованост, а на * * П. и * * *** изцяло, с оглед
липсата на евентуална тяхна заинтересуваност от изхода на спора.
По делото е
допусната комплексна СТЕ, заключението по която е оспорено частично от „”***”АД,
а съдът кредитира изцяло като професионално изготвено и обективно. Според вещите
лица, описаните дейности по хидроизолацията на силозите, при правилно
изпълнение на проекта и при спазване на правилата за строителство на такъв тип
съоръжения, не са необходими. Визуално и при изследване на документацията се
установява, че материалът на покривните шапки не отговаря на заложения по
проект като вид и дебелина. Антикорозионното покритие е компрометирано в
конусната част, което е довело до протичане. Не са налични течове от малките
шапки. Просвета между цилиндъра и конуса е минимален и полагане на допълнителна
хидроизолационна лента не е било необходимо. Не е бил решен технологично
завъртането на тръбите, в резултата на което натоварените части са се протрили.
Описаните в протоколи и фактури изработени части и елементи се установяват на
място и съответстват на естеството на работата. Описаните в исковата молба
материали, от които са изработени части и лементи на оборудването, както и
услугата по отстраняване на течовете по покривните шапки са извършени. Процепи
и пукнатини по малката шапка не са установени, но такива има по положената
допълнителна хидроизолационна лента по външната страна. Не се установяват
течове от малките шапки, включително и при водната проба. Износването на
тръбата към авторазтоварището не може да се установи към момента, но е
подменена с нова, заедно с хамути, успокоител, фланец. Подменени и ремонтирани
са елементи от транспортното трасе – преходи, сегменти, скоби, двупътна клапа. Причината
за по-бързото износване на тръбата е неизвършване на завъртане. Причината за
течове по конусната част на силозите е корозия на материала, слбедствие на
неспазване на технологията по изготвяне на покрива. Липсата на хидроизолационна
паста в местата на застъпване на листовете е предизвикало навлизане на дъждовна
вода в зоната на снаждане към носещото ребро. Течовете са радиални и тази влага
не може да се отведе. Дори и при добре изпълнено антикорозионно покритие,
материалът ще кородира след кратък период от време, още повече, че от вътрешна
страна металът няма защита. Към момента на водната проба – 07.06.2019г.,
малките шарки не текат, но хидроизолационната лента е напукана. Изводът е, че
част от полиуретановия грунд е навлязъл странично под ламарината и е изпълнил
функцията на хидроизолационна паста, като е прекратил достъпа на вода и
отстранил дефекта. Посочените в представените фактури ремонтни дейности за
транспортното трасе не надвишават необходимите разходи и са в средния диапазон.
По отношение ремонта на покривните шапки, според вещите лица общата стойност на
ремонта за трите малки шапки е в размер на 2 975,63 лева без ДДС като
средна пазарна цена. Не се взема предвид полагането на хидроизолационната
лента, тъй като полагането й не е било необходимо. Не са налице твърдените
разстояния от 10 см между мантела и и конусния покрив. Налични са просвети,
които са естествен резултат от технологията на свързване.
Твърдените
от ищеца дефекти не са могли да се установят при външен оглед към 10.09.2014г и
към февруари 2015г. при приемане на обекта и разрешаване на ползването му и са
се проявили след издаване на обекта. Естеството на обекта и конструкцията на
силозите предполагат бързо износване на материала и по-кратък експлоатационен
срок от друг вид силози /тип сгради или бетонови/. Настъпилата корозия по
цилиндричната част на мантела е поради некачественото му полагане като дебелина
и слоеве. Корозията по покривните шапки е следствие на неправилното изпълнение
на хидроизолацията от изпълнителя. Транспортното трасе е изработено вероятно от
3 мм ламарина, но не може да се установи колко е била по проектна документация.
Дефектите са възникнали в резултата н ускорено износване, което би следвало да
възникне след петата година, определеноо нормативно в Наредба № 2/2003г. Във
върха на конусния покрив се оформя отвор за излизане на въздуха при вентилиране
на зърното. Над него се изработва малка шапка за предпазване от външно
въздействие, поради което това не е дефект. Прокапванията не са могли да бъдат
установени, тъй като корозията е настъпила в по-късен етап поради задържане на
дъждовна вода. Те могат да се открият сега, след продължително и обилно
намокряне на покривната конструкция. Използванетона наземния склад не би довело
до компрометиране на полаганото защитно покритие. Пропускът е по отношение на
технологията на изпълнението му.
В съдебно заседание, на
поставените въпроси вещите лица отговарят така: След няколко минути от обливането
на покрива обилно от най-горната точка на силоза над малката шапка покривът
протекъл от доста места. Водната проба е само на единия силоз, на най-вътрешния
към имота силоз, в другите два имало зърно. Така било решено, за да не се
повреди зърното, а ако има зърно, трябва да се ходи върху него и няма да се
видят особено много неща. Вътре протече покрива, направено е видео. На него са
приложени оригиналните видеа и снимки и отделно стоп кадри на видеото, където
се вижда откапването на капката и нейното движение надолу, за да се види откъде
точно протича покривът. Съединяването на конусната конструкция с цилиндричната
не води към момента до проникване на влага, ако някога е водило, е било
минимално. Не е спазена дебелината на ламарината, от която са изготвени
покривните шапки. Това е едната причина за бързото корозиране. Втората причина
обаче е по-съществена - антикорозионното покритие не е положено с еднаква
дебелина, което е предпоставка, за различно състояние на материала, който е
защитен. Т.е., на някои места е значително под нормата, която е по проект - 60
микрона при 120 проектни, т.е. половина дебелина на антикорозионно покритие
означава и доста по-бързо кородиране на ламарината. На други места е доста
повече. Това е твърдението на «Булгарконтрола» според наличната документация. На
покрива имаме болтови съединения, няма как да има друга причина на дефект освен
този – водата преминава между съединените листове. Проблемът, свързан с
износването на тръбите, най-вероятно е от дебелината на ламарината, не е стандартната, която е заложена в проекта. Няма как да се
установим, защото няма дата на изработка
на цялото трасе, има отделни негови части с протоколи и общите протоколи
по приемането. Видимо са подменени тези части, за които се твърди. Виждат се на
място, правени са снимки, влизано е навсякъде, с изключение на бункера за отпадъци.
Действително са правени ремонти с подръчни материали, виждат се, както и
свидетелите твърдяха. Сменяни са части, лесно са установени на място, защото
изглеждаха по-добре и на външен вид. По принцип в такива условия тръбата трябва
да издържа минимум пет години по наредба, в случая доста по-рано се е износила,
което предполага, че ламарината не е с правилната дебелина. По въпроса дали е
възможно поради неправилно изпълнение на вертикална планировка и от
натоварването на силоза той да потъне, да се отлепи покрива и да се огъват
всички тези сечения. Това не е възможно. Ако потъне цилиндърът надолу, поради
проблем с оводняване на основата, той ще потъне едновременно или ще се килне на
една страна. Това автоматично ще доведе до деформация на свързаните с него
надлъжници, които ще огънат ламарината. Такова нещо не се установява, а и
колоните просто ще скъсат ламарината, те ще потънат заедно с основата. Кондензна
влага е причина за течовете по цилиндъра. Специално за тези, които са
вертикални ръжди, които са равномерно видими в средата между две колони.
Теорията и практиката казват категорично, че при съхранението на зърно при
различни сезони и температури се получава така, когато силозът е от метал. Омокрянето
на зърното през зимата на 2015г. се е случило точно поради проблемите с
дишането през този сезон.
От малките шапки, ако е имало
теч, в момента няма. Няма, защото шапката е от същата ламарина, няма как
долната ламарина да е кородирала, а тази да не е, правена е по едно и също
време. Малките шапки не текат, а
големите - да, защото при тях
няма грунд, който представлява смола, но мека, тя влиза във всякакви шупли.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С оглед данните по делото и
становищата на страните съдът намира за безспорно сключване на договор за
строителство от 30.11.2012г. за изпълнение от страна на ответното дружество на
СМР и доставка на силозно оборудване на обект „Зърнобаза в с.***”. Бил е
съставен протокол обр.16 от 19.02.2015г., а впоследствие и разрешение за
ползване № СТ – 05265 от 26.02.2015г. Спорно между страните е наличие на
твърдените от ищеца недостатъци и тяхната стойност, вкл. причините за
проявление на някои недостатъци.
Следва да се прави разграничение
между общата отговорност на изпълнителя при извършване на строително-монтажни
работи по чл.265, ал.1 и ал.2 ЗЗД и гаранционната отговорност на строителя за
недостатъци в резултат на некачествени строителни работи, в който смисъл е
постоянната практика на ВКС /решение № 13/10.09.2010г. по т. д. № 242/2009г.,
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/16.09.2013г. по т. д. № 1075/2011г., ВКС, ТК,
ІІ т. о., решение № 131/03.12.2010г. по т. д. № 890/2009г., ВКС, ТК, І т. о. и
други/. Отговорността за недостатъци по чл.265 ЗЗД в строителството възниква от
датата на приемане на работата, респективно от приемането на изпълнен подобект
или етап. Гаранционната отговорност е уредена в чл. 163 ЗУТ и Наредба № 2 от
31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти. Съгласно чл.20, ал.3 и чл.21 от посочената
наредба гаранционната отговорност за недостатъци възниква за появили се скрити
дефекти на строителния обект след издаване на разрешението за ползване или
удостоверението за въвеждане в експлоатация. В настоящия случай по отношение на
процесните силози е налице разрешение за ползване след издаден акт обр.16.
От съдържанието на исковата молба се установява, че
предявената претенция е за заплащане на сторени разходи за поправка на различни дефекти, за които ответникът бил
своевременно уведомен. Като най -съществени се изтъкват: : корозия по всички метални
части на зърнобазата; протрити тръби от зърно; измитащи шнекове в силози 1, 2,
3 и байпасна клетка „увисват” - няма
сцепление с пода на силоза, като са посочени видовете ремонтни работи и
разходите за тях; ремонти по покривните шапки и силозното оборудване.
Изложените обстоятелства се свеждат до
неизпълнение на задълженията на ответника - изпълнител да отстранява възникнали
дефекти на СМР в рамките на уговорения гаранционен срок по чл.5 от процесния договор от
30.11.2012г., а именно в рамките на сроковете, посочени в Наредба № 2 от
31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти – Наредбата, Наредба № 2/2003г. /ДВ, бр.72 от
15.08.2003г./. Разграничението на
гаранционната отговорността и отговорността за недостатъци, уредена в ЗЗД,
относно фактическия състав, при който възникват, обема на отговорността и
сроковете, при които се погасяват, е направено
в ТР № 88 от 28.02.1984г. на ОСГК на ВС. В същото ясно е прието, че
гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност, че те
възникват при различен фактически състав и при застъпване на гаранционната
отговорност на продавача, купувачът може да избира възможността на единия или
другия режим, но той не може да търси правата си едновременно въз основа на двете отговорности. Гаранционната отговорност не се
покрива с отговорността за недостатъци, тъй като те възникват при различен
фактически състав, като гаранционната отговорност включва задължението за
определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества
и свойства на вещта, през който период продавачът носи материална отговорност
за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за
правилно съхраняване и надлежната й употреба.
Предвид изложеното, съдът намира,
че искът по чл.265, ал.1, предл.второ ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен и се разгледа евентуалният иск по реда на чл.21 вр. чл.20 от
Наредба № 2/2003г. по отношение на оплаквания за дефекти относно: корозия по
всички метални части на зърнобазата; протрити тръби от зърно; измитащи шнекове
в силози 1, 2, 3 и байпасна клетка „увисват”
- няма сцепление с пода на силоза, като са посочени видовете ремонтни
работи и разходите за тях; ремонти по покривните шапки и силозното оборудване.
Минималните гаранционни срокове на изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти са посочени в чл.20,
ал.4, а в т.1-7 от Наредбата /които са относими към настоящия спор/ същите са
за периода от 5 години до 10 години, а във вр. ал.3 същите започват да текат от
деня на въвеждането на строителния обект в експлоатация (издаване на разрешение
за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация) – в случая от
26.02.2015г., когато е издадено разрешение за ползване № СТ-05-265 за процесната
зърнобаза. В тази връзка възражението на третото лице помагач на ответника „***”АД
за погасителна давност е неоснователно и следва да се отхвърли.
Неоснователно е и другото
възражение на това трето лице помагач във връзка с това, че в договора от
30.12.2012г. и приложенията към него не бил уточнен броя на силозите, които са
предмет на договореното. В приложение № 1 от договора за СМР, където е
представена количествено-стойностната сметка, в част Технологична е посочена
стойността на 1 силоз, а в част Термоконтрол и ниво сигнализация е уточнено, че
същият се изгражда за три силоза и буферна клетка, посочено и в протокола от
19.02.2015г. и разрешението за ползване от 26.02.2015г., поради което всички
наведени възражения в тази насока следва да се отхвърлят като неоснователни.
Гаранционната отговорност има за
основно предназначение поемането от строителя на задължение за осигуряване на
нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти. На второ
място, гаранционната отговорност поражда задължение за отстраняване на скритите
дефекти за негова сметка. Когато нормалното функциониране на строителния обект
е нарушено и не е осигурено, или когато се открие "скрит" дефект,
отговорността на строителя следва да се ангажира. Възлагането на гаранционна
отговорност поражда задължение за възстановяване на нормалното функциониране и ползване
на строителния обект, което в определени хипотези изисква поправяне на дефекта.
Върху изпълнителя на строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти
тежи задължението да възстанови еквивалентността на престациите чрез поправяне
на недостатъка или възстановяване на нормалното функциониране и ползване, освен
ако докаже, че са налице основания за освобождане от гаранционна отговорност.
При така установените в Наредба №
2 гаранционни срокове освобождаване на строителя при осъществяване на
фактическия състав на чл. 20 от Наредбата, във връзка с чл.160, ал. 3 ЗУТ, е изключено.
Доказване на вината на строителя не е необходима предпоставка за реализиране на
гаранционната отговорност и не е основание за освобождаване от отговорност.
Дали е виновен, или не, остава без значение за възлагане на отговорност. Той
трябва да поема риска от осъществяване на строителната дейност. Изпълнените
строителни работи изискват вещина и възложителят не е длъжен да е запознат с
нея. Проявлението на недостатъка може да настъпи вследствие на експлоатацията
на строителния обект. В други случаи факторът време и атмосферните условия ще
допринесат за неговото "откриване". Освен това, според
професионалните способности и опита дефектите могат да се разглеждат като
"явни" за едни и "скрити" за други. Очевидно е, че с
установените гаранционни срокове по Наредба № 2 гаранцията е по-скоро за
изпълнителя, съответно строителя, отколкото за поръчващия, възложител. Изводът
е, че гаранционната отговорност на строителя за изпълнени строителни и монтажни
работи, съоръжения и строителни обекти трябва да бъде в защита на страната,
която ги е възложила. Тази отговорност е обективна. Тя е в полза на възложителя
или поръчващия, защото наличието или липсата на вина не са обвързани със
задължението на строителя да отстрани недостатъка.
Възложителят има правото да
пристъпи към търсене на компенсаторно обезщетение по чл.79, ал.1 ЗЗД или
разваляне на договора по чл.87 ЗЗД. Ако недостатъкът е отстраним, но строителят
откаже да го премахне, възложителят по силата на гаранционната отговорност може
да го острани за своя сметка, ако не желае да развали договора. Така отново ще
разполага с иск за компенсаторно обезщетение по чл.79, ал.1 ЗЗД, както е в
случая. Другата възможност е да поиска реално изпълнение, т.е. отстраняване на
недостатъка от строителя и обезщетение за забавата. Смисълът на гаранционната
отговорност е в отстраняване на недостатъка, неговото премахване, за сметка на
строителя.
В заключението на комплексната СТЕ
е прието, че визуално и при изследване на документацията се установява, че
материалът на покривните шапки не отговаря на заложения по проект като вид и
дебелина. Антикорозионното покритие е компрометирано в конусната част, което е
довело до протичане. Просвета между цилиндъра и конуса е минимален и полагане
на допълнителна хидроизолационна лента не е било необходимо. услугата по
отстраняване на течовете по покривните шапки са извършени. Процепи и пукнатини
по малката шапка не са установени, но такива има по положената допълнителна
хидроизолационна лента по външната страна. Изводът е, че част от полиуретановия
грунд е навлязъл странично под ламарината и е изпълнил функцията на
хидроизолационна паста, като е прекратил достъпа на вода и отстранил дефекта,
т.е. не са налични течове от малките шапки към момента на изготвяне на
заключението, но това е така следствие именно на положения грунд. Установената
от вещите лица корозия по всички метални части на зърнобазата откъм вътрешната
част е следствие на течовете от покривните шапки. Изводът на вещите лица се
подкрепя и от свидетелските показания /св.***/. По въпроса дали е възможно поради
неправилно изпълнение на вертикална планировка и от натоварването на силоза той
да потъне, да се отлепи покрива и да се огъват всички тези сечения, вещите лица
са категорични, че това не е възможно. Ако потъне цилиндърът надолу, поради
проблем с оводняване на основата, той ще потъне едновременно или ще се килне на
една страна. Това автоматично ще доведе до деформация на свързаните с него
надлъжници, които ще огънат ламарината. Такова нещо не се установява, а и
колоните просто ще скъсат ламарината, те ще потънат заедно с основата.
Кондензна влага е причина за течовете по цилиндъра. Специално за тези, които са
вертикални ръжди, които са равномерно видими в средата между две колони.
Теорията и практиката казват категорично, че при съхранението на зърно при
различни сезони и температури се получава така, когато силозът е от метал. Омокрянето
на зърното през зимата на 2015г. се е случило точно поради проблемите с
дишането през този сезон.
Според заключението общата стойност на тези ремонтни дейности по
отстраняване на посочените дефекти от трето лице – „Високотехнологични покрития”ЕООД,
е в размер на 2 975,63 лева без ДДС /с ДДС е в размер на 3 570,76
лева/,
По отношение на твърдения за
дефекти по измитащи шнекове в силози 1, 2, 3 и че байпасна клетка „увисва” - няма сцепление с пода на силоза, както и
протрити тръби от зърно, съдът констатира следното:
Според вещите лица проблемът,
свързан с износването на тръбите, най-вероятно е от дебелината на ламарината, не е стандартната, която е заложена в проекта. Няма как да се
установи обаче, защото няма дата на изработка
на цялото трасе, има отделни негови части с протоколи и общите протоколи
по приемането. Видимо са подменени тези части, за които се твърди. Виждат се на
място, правени са снимки, влизано е навсякъде, с изключение на бункера за
отпадъци. Действително са правени ремонти с подръчни материали, виждат се,
както и свидетелите твърдят. Сменяни са части, лесно са установени на място,
защото изглеждат по-добре и на външен вид. По принцип в такива условия тръбата
трябва да издържа минимум пет години по наредба, в случая доста по-рано се е
износила, което предполага, че ламарината не е с правилната дебелина. Не е бил решен технологично
въпросът за завъртането на тръбите, в резултат на което натоварените части са
се протрили. Износването на тръбата към авторазтоварището не може да се
установи към момента, но е подменена с нова, заедно с хамути, успокоител,
фланец. Подменени и ремонтирани са елементи от транспортното трасе – преходи,
сегменти, скоби, двупътна клапа. Не са били открити инструкции за начин на
съхранение на зърното и ръководства за експлоатация на съоръженията. От
изследването на „Булгарконтрола”АД става ясно, че дебелината на тръбата е била
3 мм, но не е установена проектната дебелина от одобрената документация.
От приложените по делото
доказателства се установява, че е издадено разрешение за ползване № СТ-05-265
от 26.02.2015г. за процесната зърнобаза съобразно констатацията на комисията,
издала протокол от 19.02.2015г., че строежът може да се ползва по
предназначение. Към 27.05.2015г. такива оплаквания липсват /вж. молба за
образуване на производство по реда на чл.207 ГПК, впоследствие прекратено/. Те
се появяват в НП от 29.03.2017г., с която се кани изпълнителят и настоящ
ответник на 10.04.2017г. да се извърши съвместен оглед и в срок до 10.05.2017г.
се отстранят констатираните дефекти. В тази връзка съдът кредитира показанията
на св.***, гл.инженер в „Елика- елеватор”ЕООД. Той е присъствал на тази среща и
е констатирал непосредствено състоянието на тръбопровода и измитащите шнекове.
Според него, оплакването за голямо разстояние между шнековете и пода е
несъстоятелно. Трябва да има подходящо такова и в случая не е имало проблеми,
водещи до подмяна или ремонт. Колкото до тръбата, на нея нямало монтирани
успокоители. Те се използват за абразивни материали, за да се намали скоростта
и триенето, а оттам и износването на определени места. Не знаел дали тръбата е
била тяхна доставка, но дори и да е била, при липса на успокоители, ще се
протрие. Освен това другото технологично изискване е тя да се завърта – до три
пъти на година или две, за да се износва по цялата обиколка, в зависимост от
работата. Сегментът е част от тръба, в която се прави завой на самия
тръбопровод, захващат се външно. Хамутите са свързващи елементи между тръбите.
Имало е износване в единия вход на елеватора.
Според възраженията на третото
лице помагач на ответника „***”АД, възложителят е виновен за това, че е
започнал експлоатацията на съоръжението преди издаване на разрешението за
ползване. Съдът намира, че тези възражения са неоснователни. Това е така, тъй
като констатираното в протокола от 19.02.2015г. – че строежът може да се ползва
по предназначение, не е оборено. По своята правна същност това е официален
свидетелстващ документ с обвързваща съда доказателствена сила че фактите,
предмет на удостоверителното изявление на издалия документа, са се осъществили
именно така, както се твърди в него. Тази материална доказателствена сила не е
опровергана като невярна. От друга страна, дори и да се приеме, че е налице
такава предварителна експлоатация, тя не отменя гаранционната отговорност на
изпълнителя, тъй като е започнала в рамките на 5-годишния срок по реда на
чл.20, ал.4 от Наредба № 2/2003г. Съдът кредитира в тази връзка показанията на
св.***, гл.инженер на „***”ЕООД, който е категоричен, че по тръбопровода към
10.04.2016г. липсват успокоители, налице е било износване в единия вход на
елеватора, а в тази връзка и заключението на вещите лица, че посочените в
разходните документи части са били вложени в съоръжението: тръбата е подменена
с нова, заедно с хамути, успокоител, фланец; подменени и ремонтирани са
елементи от транспортното трасе – преходи, сегменти, скоби, двупътна
клапа; че дебелината на тръбата е била 3
мм, но не е установена проектната дебелина от одобрената документация. По
отношение на технологичното изискване за завъртане на тръбопровода съдът
намира, че то първоначално не е било възможно, тъй като и преди смяната и след
нея, той е бил неподвижно закрепен, не са били открити инструкции за начин на
съхранение на зърното и ръководства за експлоатация на съоръженията, от което
следва, че липсват данни за даване на указания по отношение спазване
изискванията за надлежната му употреба.
С оглед констатираното по-горе,
съдът намира, че следва да се признае на ищеца извършването на подмяна на
тръбопровода и свързаните с това части, съобразно посоченото във: ф-ра № 28 от
12.06.2017г. за тръба за зърно на стойност 3 696 лева; ф-ра № 30 от
14.06.2017г. за демонтаж, ремонт и монтаж на силозно стопанство в с.*** на
стойност 2 160 лева; ф-ра № 31 от 14.06.2017г. за вложени: тръба за зърно,
успокоител, укрепващ фланец, сегменти, скоби, ремонт на преходи, двупътна
клапа, хамути, клапа двупътна квадратна, входовее за елеватор, изработка на
преход на обща стойност 5 258,40 лева, както и ф-ра № 4643 от 19.06.2017г.
за услуга – автокран, на стойност 772,80 лева от трето лице – „Агромонтаж”ЕООД.
Установено е по делото, че гаранционното задължение не е изпълнено от
ответника, а от трети лица, на които ищецът-възложител е заплатил възнаграждения
в размер на общо 24 547,20 лева. Несъмнено е, че платеното съставлява
имуществена вреда за ищеца, която е в причинна връзка с неизпълнение на
гаранционното задължение на ответника, основание за ангажиране на отговорността
му по чл.79, ал.1 ЗЗД. Исковата претенция следва да се уважи до размера от общо
15 457,96 лева, а за горницата до претендираните 24 547,20 лева се
отхвърли като неоснователен. С оглед уважаване на главния иск,
основателен е и акцесорният за законната лихва върху присъдената сума от датата
на подаване на исковата молба – 04.07.2017г., до окончателното изплащане.
Съобразно изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноските, съобразно списъка по
чл.80 ГПК съразмерно на уважената част от евентуалния иск в размер на 1 448,45
лева /981,89 лева държавна такса, 1 913 лева депозит за вещи лица и
2 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение/. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими разноските съразмерно отхвърления главен иск и
отхвърлената част от евентуалния иск в размер на общо 1 781,36 лева /заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2 600 лева/. На основание чл.78,
ал.10 ГПК разноски на третите лица помагачи на ответника ”***”АД и „***”ЕООД не
се дължат.
Водим
от горното, съдът :
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „***”ЕООД със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.”Добруджа” №
19А, ет.1, ап.1, ЕИК *********, представлявано от управителя Пламен Василев ***,
срещу „***”АД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”Отец Паисий”
№ 15, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор В.В.З., иск с правно основание чл.265, ал.1, предл.второ ЗЗД,
ответникът да заплати на ищеца сумата от 24 547,20 лева, представляваща
сторени разходи за поправка на проявили се дефекти на обект „Зърнобаза в с.***”,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на
исковата молба – 04.07.2017г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „***”АД
със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”Отец Паисий” № 15, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор В.В.З., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД на „***”ЕООД
със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.”Добруджа” № 19А, ет.1,
ап.1, ЕИК *********, представлявано от управителя Пламен Василев ***, сумата от 15 457,96
лева /петнадесет хиляди четиристотин петдесет и седем лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за вреди по договор от 30.11.2012 г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на
исковата молба – 04.07.2017г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата от присъдените 15 457,96 лева до претендираните
24 547,20 лева.
ОСЪЖДА „***”АД
със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”Отец Паисий” № 15, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор В.В.З., ДА ЗАПЛАТИ на „***”ЕООД със седалище и
адрес на управление: град Добрич, бул.”Добруджа” № 19А, ет.1, ап.1, ЕИК
*********, представлявано от управителя Пламен Василев ***, сумата от 1 448,45
лева /хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща разноските по делото съразмерно на уважената част от евентуалния
иск.
ОСЪЖДА „***”ЕООД
със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.”Добруджа” № 19А, ет.1,
ап.1, ЕИК *********, представлявано от управителя Пламен Василев ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***”АД със седалище и адрес
на управление: град Добрич, ул.”Отец Паисий” № 15, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор В.В.З., сумата от 1 781,36 лева /хиляда
седемстотин осемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
разноските по делото съразмерно отхвърления главен иск и отхвърлената част от
евентуалния иск.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трети лица помагачи на ответника „***”АД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”Ангел Стоянов” №
14, ЕИК *********, представлявано от изп.директор И.Г.П., и „Елика-елеватор”ООД
със седалище и адрес на управление: град Силистра, 224 Промишлена зона „Запад”,
ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Н.П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: