Решение по дело №411/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 308

 

гр. ВРАЦА,  16.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   гражданско                  отделение в

публичното заседание на   09.10.2019 г.   в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора            секретар    Миглена Костадинова

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова             

        в. гр.    дело N` 411  по описа за 2019   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл.   258   и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на ЕООД "Профи кредит България" с ЕИК ***, със седалище гр. София, чрез юрисконсулт К.А. срещу решение на районен съд гр. Враца № 301/08.04.19 г. постановено по гр. дело № 4368/18 г. по описа на същия съд, с което е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения от дружеството жалбоподател установителен иск с пр. основание чл. 422 от ГПК срещу ответника В.Й.С. *** за установяване дължимост в полза на дружеството-ищец на сумата от 2 627.20 лв. - главница дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 19.09.14 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.18 г. до окончателното й изплащане и сумата от 495.62 лв. неустойка.

В жалбата се мотивират подробно оплаквания, че правният извод на районен съд за недействителност на процесния договор за потребителки кредит сключен при общи условия поради неравноправност на постигнатите между страните уговорки, е неоснователен и недоказан.

Въззивникът моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт по същество от настоящата инстанция, с който предявения установителен иск за сумите 2 627 лв. главница по договора за кредит и 495.62 лв. неустойка  бъде уважен изцяло, алтернативно, при несподеляне на заявените в жалбата оплаквания, дружеството моли искът да бъде уважен за чистата стойност на главницата по договора съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК - 1 752.10 лв., заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Има искане за присъждане на съд. разноски, включително и юрисконкултско възнаграждение от 300 лв.

Ответникът по жалба, В.С., чрез особения си представител адв. Ц.М. назначена при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, представя отговор, в който заявява становище за неоснователност на жалбата.

Страните нямат доказателствени искания към настоящата инстанция.

Настоящият въззивен съдебен състав, като прецени валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, а по същество-неговата правилност с оглед оплакванията в жалбата и всички събрани по делото доказателства, прие следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство, по реда и в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията по 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от с. з., поради което е редовна и допустима. Обжалваното с нея въззивно решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба се явява частично основателна с оглед следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на"Профи Кредит България"ЕООД, с горните данни, против ответницата  В.Й.С. с ЕГН ********** ***,с предявени против последния положителни установителни искове, с основание чл. 422 ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, с цена на главния иск /главницата/ 2 627.20 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********, сключен между страните на 19.09.2014 година.

Ищецът излага в исковата си молба, че сключил с ответника посочения по-горе Договор за потребителски кредит /по-нататък за кратко-Договора или ДПК/, по който ищецът се явявал кредитор, а ответника-длъжник. Параметрите на договора, описани в исковата молба, посочени и в Р. VІ на приложения като писмено доказателство Договор, били следните: Сума на кредита: 1 500 лв; срок на кредита: 24 месеца; размер на месечната вноска: 92.73 лв.; годишен процент на разходите/ГПР/: 49,90 лв; годишен лихвен процент: 41,17%; лихвен процент на ден: 0,11%. Общият размер на отпуснатия кредит по договора възлизал на 2 225 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги се дължали като възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги сумата от 1 125.12 лева, а размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги възлизал на 46.88 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на 3 350.64 лв., общия размер на всяка една вноска на 139.61 лв.; датата на погасяване е 15 ден от месеца.

Ищецът-кредитор изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 19.09.14 г. превел на по посочена от длъжника банкова сметка ***.

Съгласно т. А към договора, неразделна част от него били Общите условия, с които длъжникът бил запознат преди подписване на договора и се съгласил с тях, приел ги без забележки и се задължил да ги спазва. В т. 12.3 от ОУ към ДПК било договорено, че при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изплаща на клиента уведомление, покана, предизвестие и др. Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и не погасил нито една от дължимите вноски, договорът бил прекратен автоматично съгласно договореното между страните. С оглед на изложеното, ищецът инициирал заповедно производство пред районен съд гр. Враца с правно осн. чл. 410 от ГПК, образувано било ч. гр. д. № 1959/18 г. и издадена заповед за изпълнение № 1240/11.05.18 г. Заповедта била връчена на длъжника при предпоставките на чл. 47, ал. 5 от ГПК, при което дружеството заявител  предявило настоящия положителен установителен иск, с правно основание 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземането си срещу длъжника по процесния Договор за потребителски кредит.

При така изложените обстоятелства, ищецът твърди, че дължимата от ответника С. сума като неизплатено задължение по договора възлиза на 3 122.82 лева.

Излага се в исковата молба, че на ответника като клиент била предоставена на хартиен носител в лесна и разбираема форма на български език информация във формата на стандартен формуляр, в който били упоменати и всички параметри на бъдещия договор, както и общата сума, която следва да се заплати на кредита. Още на този предварителен етап, с попълването на формуляра, длъжникът бил запознат с параметрите на предлагания от страна на дружеството договор и с цената на кредита и се съгласил с тях при подписването на договора.

Ответника е подал писмен отговор по исковата молба, чрез особения си представител назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Ц.М., в който оспорва исковата молба с възражения, че договорните клаузи за размера на договорната лихва и ГПР са нищожни поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

За да реши спора, районният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, представени по делото и въз основа на тях, отделяйки спорното от безспорното, е изяснил и установил изцяло и правилно фактическата обстановка по делото.

Гореизложените факти и обстоятелства в исковата молба, касаещи сключения ДПК, неговите параметри и размера на заплатената от ответницата на ищеца сума в изпълнение на процесния договор, се установяват от събраните по делото писмени доказателства, като по тях страните и не спорят. Всички фактически изводи на районния съд са обосновани и се споделят изцяло от настоящия въззивен съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази връзка.

Въззивният съд намира, че при така изяснената правилно и изцяло фактическа обстановка по делото, районният съд правилно е приложил и материалния закон във вр. с принципната недължимост на исковата сума от 3 122.82 лв. Настоящият въззивен състав напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд и изложените в подкрепа на тях правни съображения за нищожност на договорните клаузи в т. VІ на процесния ДПК, касаещи годишния лихвен процент и дължимото възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, като заобикалящи закона, в чл. 21 ал. 1 от ЗПК.

Въззивният съд споделя напълно като обосновани и законосъобразни и изводите и съображенията на районен съд, за неяснота относно това включва ли се уговорения ГПР в пакета за допълнителни услуги, в който случай, ако се добави, ще надхвърли посочения в чл. 19 от ЗПК максимално допустим размер, както и анализа на районния съд, свързан с договореното задължение за заплащане на допълнителни услуги по ДПК. Действително, в чл. 10а от ЗПК са уредени възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит, като посочената разпоредба изключва тези, свързани с усвояване и управление на кредита.

Една от договорените в процесния ДПК допълнителни услуги се явява тази за "приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит", което по никакъв начин не може да се приеме за допълнителна услуга, а се явява основно задължение на кредитора по кредита да предостави договорената по кредита парична сума, т. е. това е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която се дължи допълнително възнаграждение. Отделно от това пакета включва още четири "услуги", като нито в договора, нито в общите условия има яснота какво е дължимото възнаграждение за всяка "услуга", нито те са ясно и точно определени, каквото е законовото изискване – ал. 4 на чл. 10а ЗПК.

Само това е достатъчно за този състав да приеме, че тези клаузи имат за цел и резултат заобикаляне изискванията на Закона за потребителския кредит, поради което и са нищожни.

По изложените вече съображения, не може да бъде споделено виждането на ищеца, че възнаграждението за пакет допълнителни услуги се дължи заради възможността, те да се ползват, като опция. Не случайно търговията с опции и други деривати се осъществява на регулирани пазари, при други принципи и правила, а ЗПК, ЗЗД и добрите нрави, изискват плащанията по договори за потребителски кредит, включително и по допълнителните услуги, свързани с него, да бъдат съответни на ползвания ресурс и/или услуга, което изключва възможността на кредитора по такъв договор да изисква заплащане на опции.

С оглед на изложеното, тъй като ответника С. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, процесният договор от 19.09.14 г. е сключен в нарушение императивни норми на ЗПК /чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 3 и ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10, т. 11/, което от своя страна води до извод за неговата недействителност, по аргумент от текста на чл. 22 от ЗПК, а също и до извод за приложение на  чл. 23 от ЗПК. Според този текст, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност и не дължи лихва и други разходи по кредита. В настоящия казус чистата стойност на кредита е в размер на 1 500 лв. и тъй като по делото има признание от ищеца, че ответникът е заплатил по кредита сумата 734.73 лв., то изводът който се налага е че искът за главница е основателен и доказан в размер на сумата 765.27  лв. Исковата претенция следва да се уважи за тази сума. Върху уважената част от претенцията ответницата дължи и законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

За горницата до претендирания размер от 3 122.82 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

В заключение, при несъвпадение правните изводи на първостепенния районен съд и настоящата инстанция обжалваното решение следва да се ОТМЕНИ в частта, в която исковата претенция е отхвърлена за главницата в размер на 765.27 лв., като за тази сума предявеният иск се УВАЖИ по изложените по-горе правни съображения, заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело на ВрРС 09.05.18 г. до окончателното изплащане на сумата.  

В останалата отхвърлителна част, атакуваното решение следва да бъда ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

По разноските окръжен съд намира следното:

При горните изводи, ответникът длъжник В.С. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца кредитор съдебни разноски по съразмерност, както следва: - направени в заповедното производство в размер на 27 лв.; - съдебни разноски по съразмерност направени в първинстанционното производство в размер на 157 лв. /разноските включват 100 лв. възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт, 448 лв. заплатено възнаграждение за особен представител и 92 лв. държавна такса/ и - съдебни разноски по съразмерност направени в настоящото въззивно производство в размер също на 153 лв. /разноските включват 100 лв. възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт, 448 лв. заплатено възнаграждение за особен представител и 78 лв. държавна такса/.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца № 301/08.04.19 г. постановено по гр. дело № 4368/2018 г. в ЧАСТТА, с която е районен съд е ОТХВЪРЛИЛ предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК и във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за признаване за установено, че ответника В.Й.С. дължи на дружеството ищец ЕООД "Профи Кредит България" гр.София сумата 765.27 лв. представляваща неизплатено парично задължение за главницата по договор за потребителски кредит № ********** от 19.09.14 г. заедно със законната лихва, считано от 09.05.18 г. до окончателното й изплащане, като вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:   

 

ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО, че ответника В.Й.С. с ЕГН ********** *** дължи на осн. чл. 422 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 ЗПК  на  ищеца ЕООД "Профи Кредит България" със седалище и адрес на управление гр. София и ЕИК ***  сумата 765.27 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********/19.09.14 г. сключен между страните по делото, заедно със законната лихва върху тази сума считано от 09.05.18 г. до окончателното й изплащане, която сума е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 1240/11.05.18 г. по ч. гр. д. № 1959/18 г. по описа на районен съд гр. Враца.

ПОТВЪРЖДАВА в останалата отхвърлителна част цитираното решение на районен съд гр. Враца.  

ОСЪЖДА В.Й.С. с ЕГН ********** *** да заплати на  ищеца ЕООД "Профи Кредит България" със седалище и адрес на управление гр. София и ЕИК ***  сумата 27 лв., представляваща съдебни разноски по съразмерност направени в заповедното производство.

ОСЪЖДА В.Й.С. с ЕГН ********** *** да заплати на  ищеца ЕООД "Профи Кредит България" със седалище и адрес на управление гр. София и ЕИК ***  сумата 157 лв., представляваща съдебни разноски по съразмерност направени в първоинстанционното исково производство.

ОСЪЖДА В.Й.С. с ЕГН ********** *** да заплати на  ищеца ЕООД "Профи Кредит България" със седалище и адрес на управление гр. София и ЕИК ***  сумата 153 лв., представляваща съдебни разноски по съразмерност направени в настоящото въззивно производство.

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

 

Председател ....    Членове: 1.......     2.........