№ 480 / 8.6.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в
открито заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Радослава Цоневска, като разгледа административно дело № 1221 по
описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на С.Т.Б.,*** против Ревизионен акт № Р-16001620006600-091-001
от 17.05.2021 г., издаден от възложилия ревизията началник сектор в ТД на НАП Пловдив, както и от главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 493/15.09.2021
г. на директора на Дирекция “ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП за допълнително установени задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер
на 770,57 лв. (и лихви 393,89 лв.) и за 2016 г. в размер на 558.27 лв. (и лихви
228,91 лв.).
С жалбата се претендира отмяна на
ревизионния акт. Сочат се доводи за неговата незаконосъобразност. Съображенията
от жалбата се поддържат и в проведените открити съдебни заседания от
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбоподателят претендира
присъждане на разноски.
Ответникът - директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив оспорва жалбата чрез
процесуалния си представител в представени писмени молби и писмена защита. Излага
доводи за законосъобразността на обжалвания ревизионен акт. Претендира разноски
и възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Административен съд - Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на ревизионното производство е
поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620006600-020-001/03.11.2020
г., изменена със Заповед № Р-16001620006600-020-002/08.02.2021 г. и Заповед № Р-16001620006600-020-003/09.03.2021
г. с обхват на ревизията от 01.01.2015
г. – 31.12.2016 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
От ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-16001620006600-092-001/23.04.2021
г., срещу който жалбоподателят не е
подал възражение и ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен
акт.
Определените задължения ревизираното
лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 493/15.09.2021 г. директорът
на Дирекция "ОДОП" – Пловдив е потвърдил ревизионния акт досежно
допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 770,57 лв. (и лихви 393.89 лв.) и за
2016 г. в размер на 558.27 лв. (и лихви 228,91 лв.).
В хода на съдебното дирене от ответника
е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на
ревизионния акт.
Съдът като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства,
прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди за
възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в
съответната редакция на закона към момента на издаване на документите)
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но
според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има
значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран
електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от
издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран
електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и
е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28,
ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър,
в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в
дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за
дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното
прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги,
според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен
подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги;
2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3.
списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне
на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите,
когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация
по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на
доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения
за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.
В случая
от направената служебна справка в публичния регистър на електронните
подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи
към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са
подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени.
Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и
обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че
процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите
за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения,
засягащи неговата законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за правилното
приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
Ревизиращите органи са извършили
съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за
ревизираните данъчни периоди, при която на жалбоподателя е установено
несъответствие (превишение на разходите над приходите) за 2015 г. в размер на
10 385,13 лв., а за 2016 г. – 7 515,86 лв. Несъответствията се дължат преди
всичко на погасени задължения по кредитни карти и задължения по други заеми. Предвид
констатираните несъответствия жалбоподателят е уведомен, че са установени
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и основата за облагане с данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е определена по реда на чл.
122 от ДОПК.
Изводите на органите по приходите са правилни
и законосъобразни. Те са базирани на извършените всестранни проверки на всички
имущества, доходи и разходи на ревизираното лице, включително като е направен
внимателен анализ на изисканата и получена от самото него информация и
информацията, изискана и получена от трети лица. Извършените изчисления са
подробно мотивирани и точни. Отчетени са и дължимите осигуровки за
недекларираните доходи. Допусната е единствено техническа грешка в ревизионния
доклад, като началното салдо за 2015 г. (паричните средства в началото на
данъчния период) са отразени в размер на 306,72 лв. вместо правилната сума от
398,46 лв., съгласно Протокол № ПФ-16001319000175-073-001/22.11.2019 г., който
е приобщен към ревизионните документи. При това положение установеното данъчно
задължение за 2015 г. следва да бъде коригирано незначително от 770,57 лв. – на
764,14 лв., а установената лихва – от 393,89 лв. – на 390,60 лв.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя:
Неговите твърдения, че на конкретни дати
през 2015 и 2016 г. е предоставял личните си кредитни карти на свои близки (син
и приятел), които са извършвали покупки с тях за представляваните от тях
търговци, след което са му връщали парите в брой не са установени в хода на
ревизията, нито в настоящото съдебно производство. Действително в съдебното
производство бяха разпитани двете лица, които потвърдиха извършените плащания
но е напълно възможно двамата свидетели да се заблуждават относно момента на
извършените от тях покупки. Освен това показанията са общи и се говори
принципно за 2015 г., като не се изключват и извършени плащания през други
години. Плащането с кредитна карта представлява захранване на банкови сметки и
се установява по несъмнен начин с банковите извлечения. В случая при прегледа
на извлеченията безспорно се установява, че на съответните дати, на които
търговците са извършвали съответните покупки, кредитните карти на жалбоподателя
не са използвани. Този факт е напълно достатъчен, за да бъдат отхвърлени
твърденията на жалбоподателя, свързани с кредитните му карти. Независимо от
това, видно от фактурите и приложените към тях касови бонове е, че във всички
случаи с изключение на един, заплащането от търговците е извършвано в брой или
посредством платежно нареждане. В единствения случай, в който е извършено
плащане с кредитна карта, не е посочен нейният номер. Освен това дори и за
момент да се приемат за достоверни твърденията на жалбоподателя, това не е
достатъчно, за да се отрази на констатираните превишения. Това е така, тъй като
евентуалните върнати на жалбоподателя суми в кратки срокове, след твърдяното
ползване от двамата търговци на кредитните му карти, представляват само номинални средства. Същите тези суми
преди това биха излезли от картовите сметки на жалбоподателя и съответно би
следвало да се отчетат и като разход.
Правилно и законосъобразно данъчните
органи не са кредитирали твърденията на жалбоподателя за даден му на 10.01.2016
г. заем в размер на 2990 лв. от Петко Кацарев (родственик по сватовство на
жалбоподателя). Действително по делото е представен писмен договор за заем,
както и разписка от 23.01.2022 г. за връщането му от жалбоподателя на Кацарев.
Но същественото в случая е, че жалбоподателят не е декларирал този заем в
сроковете, дадени му от ревизиращите. Той е посочил и представил 60 броя
разписки за върнати суми (по заеми) но сред тях липсва единственият писмен
договор за заем. Тоест не е логично жалбоподателят да „забрави“ именно този
договор и то при положение, че не се е издължил по него. Жалбоподателят е
посочил заема и е представил договора едва по-късно, когато вече е бил наясно с
установеното превишение. Като се има предвид и безспорно доказаната по-горе
липса на конкретни твърдени плащания с кредитни карти на жалбоподателя се
изгражда несъмненият извод, че въпросния договор за заем в действителност не е
бил сключен, а частните писмени документи за него са съставени единствено, за
да бъде подкрепена защитната теза на жалбоподателя.
Неоснователни в тази връзка са и
възраженията на жалбоподателя, че данъчните органи неправилно са отказали да
кредитират сделките между близки и роднини, които са често срещани и обичайни.
Действително няма пречка такива свързани лица да сключват сделки по между си и
да си правят услуги с парични средства. Независимо от това твърденията за
такива сделки следва да се преценяват внимателно и във връзка с всички останали
събрани доказателства. В случая събраните доказателства безспорно са в насока
за липса на действително сключен договор за заем и това е в унисон с факта, че
този договор е сключен между свързани лица, които са по-склонни да се подкрепят
в защитните си тези.
Не следва да бъде обсъждано заключението
на вещото лице, което преизчислява дължимите данъчни задължения в случай на
признаване за основателни твърденията на жалбоподателя за заплащане с кредитни
карти и за получен заем.
Следователно обжалваният ревизионен акт
е правилен и законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна.
С оглед изхода на делото е основателна в
по-голямата си част претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде в размер на 361,05 лв., каквото в случая е
минималното адвокатско възнаграждение съобразно присъждания материален интерес.
Предвид гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
Изменя Ревизионен акт №
Р-16001620006600-091-001 от 17.05.2021 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № 493/15.09.2021 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ гр.Пловдив при
ЦУ на НАП в частта за допълнително
установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. от 770,57 лв. – на 764,14 лв. /седемстотин шестдесет и четири
лева и четиринадесет стотинки/ и съответните лихви от 393,89 лв. – на 390,60
лв. /триста и деветдесет лева и шестдесет стотинки/.
Отхвърля жалбата на С.Т.Б.,*** против
Ревизионен акт № Р-16001620006600-091-001 от 17.05.2021 г., издаден от
възложилия ревизията началник сектор в
ТД на НАП Пловдив, както и от главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 493/15.09.2021 г. на директора на Дирекция
“ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП в частта
за допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 558.27 лв. и съответните лихви в
размер на 228,91 лв.
Осъжда С.Т.Б.,*** да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП разноски
по делото в размер на 361,05 лв. /триста шестдесет и един лева пет стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/