П Р О Т О К О Л
Гр. Провадия, 12.02.2020 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при участието на
секретаря Н. С., сложи за разглеждане гр. дело № 1497 по описа на ПРС за 2019
г., докладвано от съдията.
На именното повикване в 10.50 часа се явиха:
МОЛИТЕЛЯТ М.А.Д. лично и като баща и законен представител на детето А. М. Д., редовно
призован, се явява лично и с адв. Г. ***, редовно упълномощена и приета от съда
от преди и адв. Г.Г.,*** редовно упълномощена и приета от съда от днес.
ОТВЕТНИКЪТ Г.С.М., редовно призована, явява се лично и с адв. Г.В.,***, редовно упълномощена
и приета от съда от преди.
ДИРЕКЦИЯ
СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ПРОВАДИЯ, редовно призовани, не изпращат представител.
АДВ.Н. : Да се даде ход на делото, не са налице процесуални пречки.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото не са налице пречки.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по движението на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът, на основание чл. 143 от ГПК, пристъпи към изясняване фактическата
страна на спора, като даде думата на процесуалния представител на ищцовата
страна да поясни и допълни исковата си молба.
АДВ.Н.: Поддържам исковата молба.
Съдът докладва постъпило становище от процесуалния представител на ответницата.
АДВ.Н.: Оспорваме изцяло становището на ответната страна, считаме, че нито едно обстоятелство, което е посочено в
него не отговоря на действителното положение, напротив целта е единствено да се
настрои съда срещу нашия ищец, в никакъв случай не се касае за насилствено
отнемане на детето, напротив майката сама се е обадила да бъде взето детето от
нея и да бъде отглеждано от бащата.
АДВ.В.: Оспорваме това твърдение, още повече,
че майката е тук и може да направи изявление пред съда как е станало
всъщност вземането на детето.
СЪДЪТ, на основание чл. 145 от ГПК, приканва страните към спогодба, но такава не
беше постигната.
АДВ. Н.: Нямам възражения по проекто-доклада.
АДВ.В.: Нямам възражения по отношение на проекто-доклада, само ще помоля, ако
съда не възразява да бъде допълнен че оспорваме иска и доколкото сме в спорна
администрация моля да бъде записано, че желаем родителските права да бъдат
предоставени на майката, а на бащата да бъде определен режим, респективно да се
определи издръжката.
Съдът намира, че следва да се допълни проекто - доклада по делото като се
посочи, че ответницата оспорва предявените искове, моли да й бъдат предоставени
на нея родителските права върху детето А. Д., да се определи местоживеенето на
детето при майката, да се определи режим на личен контакт между бащата и
детето, и да се осъди бащата да заплаща
издръжка на детето в размер на 200 лева месечно, от първо до пето число на
месеца, считано от датата на подаване на становището 06.02.2020 г. Прави се
искане и за постановяване на привременни мерки в съответствие с основните
искания на ответната страна.
Съдът с оглед изразеното становище на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекто-доклада по делото обективиран в определение №
23/07.01.2020 г. ведно с направеното допълнение направено в днешното с.з.
Съдът пристъпва към изслушване на страните.
ИЩЕЦЪТ М.А.Д.: Ходихме на гости, за байряма в Г. и седахме 4-5 дена. Викам на жена ми да
се приберем в къщи, защото аз съм на работа и щото ще ме изгонят от работа. Ходихме
на гости при нейните родители. Тя каза аз не искам да се прибера, прибирай се.
„Защо не се искаш“ и казах: „най-добре аз ще се прибира, ще си сменя дрехите и пак
ще дойда“. И комшиите ми казаха „Къде
отиваш?“, аз викам: „Отивам в Г. да прибера жена ми и детето“ и комшиите
казаха:“ Щом отиваш там закарай ни на сватба“ и ги докарах. През туй врем си
вземах едно кафе и сядах на паркинга и дойде две коли, разпознаха като полицаи
били, и казаха да им отварям багажника и търсеха незнам какво, аз не съм
полицай. И викам: “да взема от жабката документите да ви ги покажа“ и ме
удариха двама човека, и ме набиха и избягаха. Тогаз се обадих на майка ми, викам:
„аз съм на паркинга“, но не казах дето ме набиха да не се притесняват и през
туй време на жена ми не казах нищо и майка ми каза като доди от работа:“Мойто
момче отивам да прибера детето и жена ти.“ Викам: „Добре майко“. И е отишла в Г. и моя баща и чичо ми не ги приемаха вътре, навънка.
И жена ми казала:“Детето спи. Вземай си детето си и си заминавай, ето якето на
детето“ и лекарства даде и майка ми взе детето и се прибраха. Отивах 5 пъти да
я прибера и не иска и чух, че е с някой друг мъж, други момчета ми изпратиха
нейни голи снимки. Имам голи снимки и тя каза не го докарвай лапето, аз всеки
ден го докарвам, за да не са такова от майка си, да не се отдалечава, докарах
детето имам и снимки. Каза, че няма пари и му дадох пари, защото е на курсове,
не искаше. Каза:“Продавай си колата“ и продадох си колата. „Купувай къща“ и и
викам:“От къде да купя къща?“Аз обичам детето и искам си правата и не го
лишавам от нищо, докарах го на парка. Каквото иска това му вземам, отивам си на
работа, не го лишавам от нищо, аз знам кога ще спи, кога ще пикай и си искам
правата. Последно майката видя детето когато ме напусна и защото нямаме граждански
брак, и тя няма право да влиза у нас и да чупи вратата и да рови документите
си, тя няма право. От нашето село полицая го знае това всичко дето се случи. Около
четири, пет месеца не го е виждала. Тя е на работа, обаждам й се, че ще докарам
детето и тя казва:“Докарай го към три часа“, обаче детето спи и как да го
събудя да я принеса, всеки ден я докарвах да го види, това нещо. Тя просто сама
си даде, каза на майка ми: „ не искам детето си, не искам сина ти“ – това каза
на майка ми. Записах го на детската градина в Ц.., правят му изследване, казах на
жена ми :“Ела да направим молба за детски“, а тя:“Що ще подаваме документи, ти
не можеш да изкарваш 30 лева ли?“ Аз изкарвам 30 лева, що да си губя тез пари,
с тези пари ще купя нещо на детето. Викам й: „Идвай с баща си да правим молби“.
В момента е записан и не ходи, защото му заеха мястото, всичко стана заради
майката, защото не дойде да направим документите за детската градина. Имам си
удобствата да си го гледам детето, не го лишавам от нищо. Водя го на доктор,
всичко го правя, обадете се всеки ден го докарвам. Докато живеехме заедно аз
гледах детето, тя не може да се грижи за детето. Като съм на работа майка го
гледа детето. Майка ми напусна работа заради детето.
ОТВЕТНИКЪТ Г.С.М.: Научих че има връзка с някакво момиче от тяхното село, седнахме да
поговорим и стана да ме бий пред детето и аз му казвам:“спирай се не ми харесва
това нещо дето правиш.“ Из цяло село се разчу, че той ходи, реших, че ще те
оставя, защото ми омръзна. Аз не мога всеки ден да ме бие, да ме тормози и да
ходи отгоре ми, не ми дойде добре. Викам си, айде нали имаме дете, ще му мине,
ще се разберем по този въпрос. Той продължаваше да говори фейсбуце, телефони,
скайпове с други момичета. Един ден за байряма ще ходим на село и ми
вика:“Ставай, приготвяй се, ще те водя на село“. Станахме приготвихме, тръгнахме
заедно, почти една седмица бяхме там. През тази седмица една вечер не заспа у
нас, постоянно с колата все мърдаше навсякъде, баща ми вика:“байрям има и даже
не е дошъл ръката да ми целуне“. Обаждам му се:“Къде си, що си?“, „имам работа,
взех майка ми, ще я докарам в Гроздьово“. Викам му:“Ей човек, ела да ме
прибереш, кога ще се приберем на село?“ Майка му ми звъни:“Кога ще се
приберете?“, викам: „Ще се прибера, сина ти въобще не дойде, как ме остави с
детето“. Разбрах, че има други връзки и не иска с мене да живее. Скарахме се по
телефона с него и майка му се обади и каза:“ Гледайте да се разбирате“, „Нека
да ми мине туй нещо, защото много съм ядосана, нека да си прибера акъла, да го
размисля туй нещо“. Дойде свекърва ми и вика: „Добре докато се разберете аз
искам да видя детето“ и викам:“Добре аз не те спирам да го видиш и ти си баба и ти си ми погнала
да го отгледам детето“. На 16 се омъжих и на 17 родих, незнам как се гледаше
дете, ама научава се човек. Свекърва ми и свекъра дойдоха и викат:“Ний ще
докараме на плаж.“ Пък преди туй искахме да ходим на плаж той не искаше да ни
докара, даже стана да ме набий там, и ме наби заради това нещо, че искам детето
да има някакво разнообразие, той не искаше. И викам:“ нека да стане малкия от
колко време иска да ходи на плаж, нека да го закарат“ и казва: „ще го докараме
след два, три дена“. Тя вика:“Незнам с него кога ще се разберете“ и аз:“С него
ще се разбера, но в момента не искам да му видя даже и лицето, много съм му
ядосана.“ Седнахме, да помисля дали мога да живея с него и реших, че не мога да
живея с него. Един път направи, втори път пак, като е свикнал един човек, не
може да се откаже от туй нещо. Свекърва ми взе детето и край. Обаждам се и никой
не ми отговаря на телефона. Викам: „Докарай ми детето да го видя“. Работя в
един цех от кафе като помощник готвач съм. Докара ми го един, два пъти и постоянно
се караме с него, вика ми: „Няма да покажа детето докато не се върнеш.“ Седем
години съм живяла с тебе, не съм видяла нищо от тебе“. Баща ми и майка ми
постоянно ми казват:“Имаш си дете, прибирай се.“ „Татко аз с този човек, не мога
да живя.“ пРосто ми омръзна и не искам да съм с него в една къща. И се
разделихме, това ни беше проблема, че почна да ходи, без туй не ходеше на
работа, два дена отиваше на работа и даже с месец не е бил на работа, цял ден с
колата, миеше, боядисваше и туй му беше работата. Последно докара детето преди
два, три месеца, дойде с новата приятелка тогава дойдоха, аз взех детето ходих
до парка, малко се разкарахме, до магазина играчки му купих. И аз му викам:“В
неделя мога да дойда да си видя сина, не искам в дома ти при новата жена“ Той
се обърна и каза: „Питай новата му майка дали ще разреши“. И му казвам:“Аз не
мога от нея да искам разрешение, аз съм го родила, а не тя“. Детската градина
стана от една година, от три години му се моля и му казвам:“Дай да го даваме
туй дете на детската градина, да не се научава на глупости“, защото в тяхната
къща постоянно е с обиди и грозни думи. В момента детето знае думи, които не са
за него. Не знае да брои, не се занимава нито веднъж като баща не го е хванал
за ръчичката и да го докара на магазина. Детето е болно той няма пет пари, аз
по телефона искам:“ майко и татко, ако имате пари дайте ми да докарам детето на
лекар“. Отидох, взех от село пари, докарах в аптеката, взех му лекарства и
накрая се сбихме в аптеката защото не съм му оставила 2 лева да си слага бензин
на колата. „Аз ще те оставя тука ти пеш да вървиш“ вика, „Как бе, детето е
болно“, а детето все се разболяваше, постоянно на чешмата с води си играеше. През
всяка седмица се разболяваше. В Ц.. има един магазин отидохме е взехме пари,
даже още още не са плащани тез пари на тези хора, имат около 300 лева да
връщат. Като си живеехме заедно аз се грижех за детето, той постоянно хойкаше,
майка му на работа. Сутринта рано ставам, гледам да е чисто той докато спи,
нахранваме се, отиваме на магазина и цял ден с мене даже и на тоалетната да
ходя с него съм ходила. Не съм завела дело защото все мислех, че ще се разберем
по един начин и от време на време “Дай ми да си видя детето“ , не искам да е при
друг баща „ти си имаш друго семейство“, покрай нас детето ще страда. „Дай да се
разбереме по най-добрия начин, да не
идваме на това място, през седмицата ли да ми докараш детето“ и тъй бях
съгласна, само и само да си видя детето, а той започна да ми се кара, да ми
вика, да ме обижда. В село дойдоха да записват децата, аз избягах до вкъщи за
документите и го записах в градината, дадоха ми бележка за изследванията, какво
трябва да се купува и викам ще ги купим тези неща, остана изследванията да се
пускат, детето беше записано и имаше място за него. Ние се разделихме тогава, и
той вика:“Ти докато не додиш, аз няма да го пускам на детската градина“ и му
викам:“Защо“ и викам: „И ти си родител и можеш да ги пускаш тези изследвания,
научи го туй дете, трябва да се научи“,
той не иска да го пуска няма кой да го води, да го взема, няма кой да се
занимава с детето. Викам:“ Нали майка ти щеше да напусне работа и да се
занимава с него“, и аз викам:“Щом не може дай ми детето. В Г. има детска градина.
Ще го запиша в Г.“, двете ми сестри са на село, майка ми е там, има кой да го
гледа докато аз съм на работа, има кой да го гледа, за шест часа ще се прибера.
Не искаше да го пуска. Накрая дойдоха да си дам правата, да дам подпис.
Свекърва ми каза:“Ти ще ми дадеш подпис, аз ще го взема от тебе“. В Г. където
живеят родителите ми детето има самостоятелна стая. При бащата на детето в
къщата живеят шест души свекъра, свекърва ми, етърва ми с мъжа си, аз с него и
детето, две кухни и три стаи имат. Етърва ми в момента е бременна и чака дете,
туй дете не може да спи при тях да ги гледа и няма удобства. Един, два пъти го
докара при мене и детето ми казва:“Мамо аз искам до ходя на детската градина, а
теб те няма и не мога да ходя на детската градина“ и му викам:“Защо ,бе мома?“,
„Защото баща ми не ме пуска. Аз с никой не играя, никой не се занимава с мене“.
В нашия дом живеем майка ми, брат ми по-голям, баща ми и две сестри имам, баба
и дядо те са си отделно. Къщата има седем стаи и е на два етажа. Детето ще
стане на 5 години. Брат ми е с детска парализа на мозъка, но няма големи
увреждания и като сме отивали там на гости постоянно играеше си с малкия. Брат
ми е на 28 години и майка ми полага за него грижи, постоянно е с него. Пускаме му
музика, като е гладен, казва си, подвижен е. Не се е случвало да бъде
агресивен. Работа започнах някъде през септември месец. След като се разделихме с М. *** съм
ходила два пъти. Аз му се обадих:“ дойдох да видя детето“ но него нямаше го в
къщи, „Както си влязла в дома ми, така излез от двора ми.“ „Дошла съм да видя
детето, не съм дошла заради теб, докарай ми детето.“ Причината да отида в
неговия дом беше, за да си видя детето и да си взема документите, защото от
работа ми поискаха дипломата. Пуснах жалбата до полицията, затова, че не ми
дава детето и казах, че документите ми
са там. Като живеехме заедно с М. детето спеше по средата ни и от време на
време свекърва ми го вземаше при тях в тяхната стая. Три пъти води М. детето
при мене. Най - много за половин час го оставяше при мен детето. Докарва го и тъй,
аз му се обаждах да го питам кога ще докара детето аз се обадих по телефона, минаваше
два, три дена и го докарваше детето за половин час и не знаех, че детето ми ще дойде
до този момент. На работното място малко трудно става да се видиш с детето,
защото трябва да работиш и да обслужваш и клиентите и викам на шефката:“Поне
половин час само да го видя детето“. Работното време ми е 8 часа, сутринта от 7 след обяд до 17. Сега
съм тука на квартира, но като си взема детето ще се преместя на село. Ще се
преместя на четири часа, за да имам време за малкия. Откакто сме се разделили постоянно
съм търсила детето през два дена, през три дена, те ме блокираха. Отивах до
село В., по телефона съм се обаждала. Като отивах до В. тръгвах от Г. през Дългопол
и баща ми ме водеше.
МОЛИТЕЛЯТ М.А.Д.: Това което разказва всичко е лъжа.
Защото има батко болен, крещи, вика, псува, изкара си го да пикае, пред мене
бутна хлапето от стълбата да си счупи ръката. Аз всеки ден съм докарвал детето
да го види.
АДВ.В.: Водим двама свидетели както по отношение на привременните мерки, така и
по отношение на самите родителски капацитет, годността на майката, условията и
изложеното в становището. Моля Ви да задължите детската градина „Пролет“ в с. Ц..,
общ Дългопол да предостави досието на детето А. М. Д. с ЕГН: **********, като
се приложи договора, който е сключен с детското заведение, както и справка дали
детето е посещавало учебното заведение, след сключване на договора. Моля Ви да
ги задължите служебно, защото това са чувствителни лични данни и не съм сигурна
дали със съдебно удостоверение ще
предоставят информацията. Ще представим копия от трудов договор на майката, поискали
сме съдебно удостоверение за ТД на НАП, за да установиме дали ищецът работи и ако
работи какъв е размера на трудовото възнаграждение което е получавал последната
година. Поддържаме искането.
АДВ.Н.: По отношение на доказателствените искания не се противопоставям, Аз се
противопоставям да бъде изискана информация от НАП Варна, ние не твърдим, че е той
е на трудов договор, но твърдим, че работи и получава добро възнаграждение, което
ще докажем със свидетелски показания и смятам, че е излишно да се изисква от
НАП. Ние не оспорваме факта, че той не работи по трудово възнаграждение.
АДВ.В.: Ако той получава други доходи той също трябва да декларира тези доходи по
чл. 50 ЗОДФЛ, в този смисъл тогава нека да бъде да бъде само по отношение на
тези доходи, декларирани в рамките на 2018 г. до този момент. Със свидетелски
показания не можем да докажем някакви доходи.
ИЩЕЦЪТ М.А.Д.: Работя, но не плащам осигуровки.
АДВ.Н.: По другите доказателствени искания не се противопоставяме.
Съдът намира, че следва да се допуснат двама свидетели в режим на водене на
ответната страна. Следва да се изиска досието на детето
А. М. Д. с ЕГН: ********** от детска
градина „Пролет“ в с. Ц.., общ Дългопол, като се приложи договора, който е сключен
с детското заведение, както и справка дали детето е посещавало учебното
заведение, след сключване на договора. Следва да
се изиска справка ТД на НАП Варна относно подаване на декларации от молителя М.А.Д.
за получавани от него възнаграждения. Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на ответната страна в режим на
довеждане двама свидетели.
ДА СЕ ИЗИСКА досието на детето А. М. Д. с ЕГН: ********** от детска
градина „Пролет“ в с. Ц.., общ Дългопол, като се приложи договора, който е
сключен с детското заведение, както и справка дали детето е посещавало учебното
заведение, след сключване на договора.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТД на НАП Варна относно подаване на декларации от молителя М.А.Д.,
ЕГН: ********** за получавани от него възнаграждения.
АДВ. В.: Във връзка с подадената жалба, че доверителката ми не може да си взема
детето в РУ Провадия аз ще помоля да изискаме от управлението дали при тях има
депозирана жалба или сигнал от лицето Г.С.М. с ЕГН: ********** и да представят
копие от жалбата и сигнала от месец 09.2019 г.
до 12.2019 г.
АДВ.Н.: Противопоставям се.
АДВ.Н.: Да се приемат писмените доказателства.
АДВ.В.: Да се приемат писмените доказателства.
Съдът намира, че приложените към исковата молба писмени доказателства са
допустими и относими към предмета на делото и като такива следва да бъдат
приобщени към доказателствения материал, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото, приложените към учредилата
производството молба документи: Копие на
удостоверение за раждане на А. М. Д., изд.въз основа на акт за раждане №
0786/05.05.2015 г., изд. от Община Варна; както и представените в днешното с.з.
от ответницата допълнително споразумение № 3/02.01.2020 г. и уведомление от „БЕЕ
КУЕЕН ФАСТ ФУУД КАФЕ“ ЕООД от 02.01.2020
г.
Съдът докладва постъпил социален доклад на 05.02.2020 г. на ДСП Провадия.
АДВ.Н.: Да се приеме.
АДВ. В.: Да се приеме.
Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по делото
социален доклад на ДСП Провадия, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото социален доклад на ДСП Провадия.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите на ищцовата страна допуснати с
определение № 23/07.01.2020 г., с оглед на което сне самоличността им, както
следва:
В залата влезе свидетелят Т. М.А К..
СВИДЕТЕЛЯТ Т. М.А К. ЕГН: **********,
българка, българска гражданка, неомъжена, с начално образование, неосъждана,
без дела и родство със страните по делото. Майка на ищеца М.А.Д.. Предупредена
за отговорността по чл. 290 от НК, обеща да говори истината и разпитана по реда
на чл. 171 от ГПК, заяви: В добри условия се гледа детето, хубаво се грижи за
него. Във В. живее детето в нашия дом. Имаме пет стаи, баня, в къщата живеем аз,
сина ми, малкия син и детето. Синът ми М. не съжителства с друга жена, малкия
ми син си има жена. Тя е от шест години при нас, хубаво се разбираха, отидоха
на байряма на гости и не можа да разбера защо тя не искаше да се прибира. Обадих
й се, цяла седмица бяха там с детето „Прибирайте се с детето, няма да се прибирам“. Сина ми се
обади:“Майко помолих я да се прибира, не иска да се прибира“. Последно й се
обадих:“ Габриело ще дойда да те прибирам, майко прибирай се вкъщи“. „Не ти
искам сина, не ти искам детето“ каза. Посред нощ десет часа съм отишла за
детето, аз не искам да остане детето сираче без майка си, коя баба иска, нека
да каже как сме се държали с нея. Взехме юли месец детето вечерта с работните
си дрехи, сина ми го нямаше, той беше в Провадия да кара едни хора от село на сватба. Аз, мъжа ми, малкия
ми син и един от Ц.. дето работи сина ми, щото с неговата кола дойдохме, малкия
син няма кола. Те останаха вънка, майка му пред къщи „Влез“ каза „и вземай
детето като спи“, взех детето и тя изкара якето му. Пак я помолих:“Прибирай се
мойто момиче“, „Няма да се прибирам“ – взех детето четири месеца без уговорка, ний
детето добровлно го закарваме да гледа детето. Мина една седмица с мъжа на
сестра ми и сина ми взеха се двамата и детето слязоха долу на центъра,
останахме с майка й баща.“Защо не иска да се прибира, аз не можах да разбирам
причината?“ . Майка й ми каза: „Тя си намери хубава работа в Девня, 1000 лева
пари ще взема, няма да си остави работата да отива при него“. Добре, нека да не
си оставя работата, имат си кола да пътуват заедно двамата, туй дете викам:“ ко
ще стане, и аз съм на работа и всички са на работа.“ И аз съм на работа, моята
малка снаха длъжна ли е да гледа детето, като всичките отиваме на работа, не
знам каза тя. Оставям го, тя да го гледа,
като няма тя да си оставя работата, ти ще можеш ли да гледаш туй дете, с
болното си дете. Тя има болен брат. Жената каза аз не мога да гледам детето.
След като си замина Г., колко пъти отива да я прибира сина ми с детето, тя не
иска, все отиваше, сигурно десет пъти, цялото Г. виждаше. След това като почна
тя тука на работа, от Девня напуснала почнала тука. Додахме тука да пускаме
молба тя вече шанс не ни остави, аз й казах доброволно:“Габриело, ела и оправи
документите на детето да го пускаме на детска, да пускаме молбите“, „Не нямам
време от работа.“ Нито един път тя не е дошла да си гледа детето от осем месеца,
ние сме на работа. Имаме си полицаи, имаме си кметство, тя като и ска да си
гледа детето ще отива в кметството, ще отива кметицата ще го вземе ще го
заведе. Сина ми работи, частно работи, в строителството работи, цяла седмица е
на работа, до петъка, понякога събота отива, . Във Варна в Провадия и взема на
довършена работа 500-600 на седмица ги взема. М. всеки път като остава в събота
и неделя се обажда и аз съм го завеждала детето при нея. Той решава да води
детето, защото тя не си даде номера. М. не е посягал на Г.. М. не е агресивен с
детето, не се кара не вика. Детето спеше и при нас и при тях. В момента тя
живее в Г.. Не знам дали има квартира в Провадия.
Сина имаше кола и заедно си го караха детето на лекар. Мише не играе, какво е туй хазарт. Нейния брат е
болен и е агресивен. Страхуваме се за детето като са в Г., той не може спокойно,
като гледа някаква играчка в ръката му, не може спокойно да играе там. Брат й
на Г. проявява агресия спрямо детето, идват на гости, детето като играе той грабва
изведнъж и ще му скъса ръцете. Той е болен брата на Г.. М. има отделна стая и
кухня и баня имам. Всичко си имат и пералня и фризер си имат. И той се грижи за
детето и ние му помагаме. На детето никой не му говори лоши неща за майка му.
Отидохме за детето посред нощ защото тя се обади да вземем детето. Като
отидохме да вземе детето посред нощ на плаж ли ще го водим. Това е лъжа, че Г.
няма да си види детето, ако не се върне, когато искаш ела да си гледаш детето, и
като закарах детето исках да го оставя за една вечер при нея да си гледа детето
и казвам на детето:“Остани бабо, при майка си, майка ти ще те закара“, там не
иска детето. Г. звъняла на мен и на сина ми. Един път дойде в къщи да си търси
дипломата, нас ни нямаше, нито телефон дигна да пита къдей дипломата й, с
бързината си изтърва часовника и гривната. Детето не посещава детска градина.
От магазина не съм взимала, не са гладували никога. Детето няма самостоятелна
стая, на М. и Г. е стаята. Сина ми не е
посягал на баща си.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
В залата влезе свидетелят А. Р. Х..
СВИДЕТЕЛЯТ А. Р. Х., с ЕГН:**********, българин, български гражданин, неженен, без образование,
осъждан, без дела и родство със страните по делото. Предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, обеща да говори истината и разпитан по реда на
чл. 171 от ГПК, заяви: Момчето винаги носеше лапето да го види с мене при майката. Детето е при
бащата защото са разделени от байряма – не мога да кажа точно. Разделиха се на
байряма, ходиха на гости в Г. и изведнъж тя се отказа да се върне. Не знам защо
отказа да се върне и после като се върнахме от работа звъни: „Елате си вземете
детето, не ви искам сина“, и ходихме да вземем лапето от там. Като взехме
лапето четири месеца без да звънне, без да търси лапето. После се научихме, че
е почнала тука в Провадия работа. Момчето сам взе лапето и го кара при нея. М.
работи в строителството, всеки ден е на работа, някой път и събота и неделя
работи. Какви пари вземаме, средно на седмицата 300-400 по някой път. В момента
не мога да кажа дали има приятелка М., след като се раздели с Г. нямаше
приятелка. В жилището където живее М. има три стаи – майка му ,баща му и брат
му, те чакат дете - брат му. М. го познавам откак се помня. Всеки ден сме
заедно и като добър го познавам, не е агресивен, не злоупотребява с алкохол.
Винаги събота и неделя взема си детето и отива на парка, носи го, присъствал съм
на такива срещи. Със сина си М. много добре се разбират. В Провадия на работното
й място водихме лапето. М. не иска детето да се разделя от майката. „Не искам
да е далеч от майка си“ казваше М., да има топлина към майка си. Имаше през ден
лично с мен го носеше детето на майката. Има случаи с час, половин час, час и половина
е оставало детето с майка си. Като тръгвахме от работа и с влака пътувахме и звъннаха
на М. на майка му звъннаха да вземат детето. Детето щяло да посещава градина, баща
му го записа. Майката трябваше да оправи документи, но тя не дойде. М. не е
говорил лоши неща за майката никога. Не
съм присъствал на разговор в който М. да
я е заплашвал, че няма да види детето, ако не се прибере. Наблюдавал съм
разговорите на М. и Г., той се държи най културно, отивахме и сядахме и дори
момчето се молеше да се прибират, прощавам ти всичко дай да се приберем, тя не
го иска. Не съм чувал да иска детето да спи при нея. Бащата се грижи за детето
и го води на лекар. Когато бащата го няма бабата се грижи зза детето. Бащата знае
какво се случва с детето по всяко едно време. Майката не е питала как е детето,
такива разговори не са разговаряли. Единствено е питала „Как е лапето?“, „добре
е“. Не зная от времето когато са разделени майката да е изпращала дрехи, пари.
Тя не е идвала да търси детето, ами е дошла като няма никой да си търси
дипломата. Тя няма ключ за къщата. Счупила бравата и влязла вътре, дори има
вещи дето са паднали, с баща си е дошла там. Известно ми е да е пускала жалби. Не
мога да кажа защо е пускала жалби срещу хората, нищо лошо не са й направили
хората на нея. Не са ги викали в Провадия,
не си спомням за туй нещо. М. не е играл хазарт, никога. Заедно с М.
работим. Видял съм М. да купува от сладкото му до дрешката му, за вкъщи ядене,
всяка вечер го прави това М.. В дома на Г. живеят седем човека-майка му, сестра
му,брат му, баба му, имат четири стаи. Здравословен проблем има брат й на Г.,
като се разболее не знае какво прави и се случва често. Бутнал го по стълбите,
лапето го разправя туй нещо. Майката на М. не работи в момента, заради детето
напусна работата си. Спряха ме без книжка. М. го познавам откак се помня, от В.
и Ц.. постоянно отивам. Доста пъти съм ходил при майката на детето над 20 пъти
съм ги карал, през седмицата, през ден има, понеже работих на ВиК строителство,
20-25 дена свърши работата, ние като идвахме на работа и оставяме лапето там.
Пускам молби, заминавай М., аз оставах на работа. Аз оставах на работа и имах
присъствие съм бил постоянно с него като кара хлапето, с жена ми ходих там, без
жена си ходих там, и с детето додах там. При Г. ходих без детето да обядвам,
никога не съм говорил с нея. Освен моята жена друга жена нямаше там. Някъде към
9-10 часа вечерта, от влака слязохме с на М. брат му ходихме. Вещите му са долу
в чантата, не съм присъствал на разбиването на вратата от Г.. М. пазарува от Гроздьово,
от Варна, от магазина в Гроздьово, от там минаваме и спираме да пазарим. Видях
брата на Г. когато ходихме, доста време става, с него ходих три пъти в Г., точно
улучих като прави тези работи, беше преди да се разделят. След като са се
разделели не съм виждал брата на Г..
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите на ответната страна, с оглед на
което сне самоличността им, както следва:
В залата влезе свидетелят С. М. Х..
СВИДЕТЕЛЯТ С. М. Х. ЕГН: **********, българин, български гражданин, женен, със средно образование,
неосъждан, баща на Г., без дела със
страните по делото. Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, обеща да
говори истината и разпитан по реда на чл. 171 от ГПК, заяви: В началото съжителстваха
много добре и се разбираха много добре и ние са радвахме като родители, като
смятахме че ще бъде всичко нормално. В един момент останахме много изненадани
като чухме, че зета имал си друга приятелка и ходил да изневерява. Тогава започнаха
едни обаждания посреднощ дето съм се прибрал от работа уморен: „Ела да си
прибереш зет си, дъщеря си, ще ги убия, ще ги такова…“. Ходих във В. на
следващия ден, защото вечерта бях употребил алкохол и не ми се ходеше с колата,
ходих и ги прибрах. Но тъй като не знаех самата истина и втори път като ми се
обадиха, това беше като вече той е буйствал и може би баща му не е можал
да го озапти и в един момент получавам
още едно звънене „ела си прибери дъщеря си“. Ходих, прибрах дъщеря си. Дойдоха,
молят ми се след 3-4 дена „Дете имат, туй било, онуй било“,повярвахме в невинността
на детето. Той че е виновен виновен, но посъветвах дъщеря ми да опита още
веднъж. Дойдоха си за байряма и от там насетне нещата не потръгнаха както
трябва, той ли я информирал, тя ли него, че вече не могат заедно. И тя сподели
тогава с нас „Татко той ме тормози, той не отива на работа“. Почти няма месец в
който да не съм им помогнал като родител. Но явно той омаловажи моето уважение и
злоупотреби с моето уважение и това са нещата които подразбрах и от насетне
детето ми казва: „не мога да живея с нея“. Внука той беше при нас, дойдоха
родителите на зета и казаха, че ще го водят на море и повече не ни го дадоха.
След туй ний ходихме веднъж зета като беше там, но видях, че агресията е
пораснала в него. Беше готов да напада съпругата ми, дъщеря ми, и за да
пребегна тази агресивност да не стигне дотам, си прибрах семейството, като видях, че не иска детето. Мисля, че
няколко пъти да види детето си, чрез обаждане по телефона, чрез фейсбука, чрез
скайпа. И го ползваха детето като параван, само, само да се прибере в това
семейство и някак си укриваха зад детето и действаха по този нагъл начин.
Дъщеря ми вижда детето няколко пъти водиха го на работното й място по половин
час, по един час да го види. М. доколкото имам информация знам, че има
приятелка, не съм я видял лично. В дома ми има всекидневна, кухня, детска стая,
долу имам двама родители две стаи и един коридор, баня. Сина е с ДПМ, детето ми
е още с вродено и дълги години ходихме като родители, никой родител не иска детето
му да бъде с такова заболяване, външно няма никакви. Беше 4 годишен и трудно
проходи, и всяка една дума по малко, акъл на 4 годишно дете, движи се,
постоянно, тя майката е придружител, излиза до пред къщи на улицата, не, не е
агресивен. Преди да се разделят М. и Г. за А. се грижеше повечето дъщеря ми,
много пъти съм ги намерил с детето като отивам в събота и неделя, отколкото
зетя, той постоянно с една кола кръжи по улиците. Понякога се хващаше на работа
зетя но най-много по един месец, два месеца и се отказваше. Г. трепереше над
детето си, последно знам, че е записала в детска градина детската градина, но
какво е причината да не посещава, не зная, по - голяма част от живота си тя прекара
при тях. Като родители не отивахме много
често, но събота, неделя отивахме да занесем подарък на детето. Г. предполагам,
че иска детето си, тъй като наистина е част от живота и не се е хванала
сериозно с някой, да ходи, не са ми идвали до ушите. |Повечето внимание отделя на детето си, да го вижда, да го
чува, да е покрай майка си. М. по принцип е затворил телефона си последно като
я е търсил, понякога бабата е носила детето да го види. Според думите на майка
ми и баща ми на по-възрастните, те като са ходили по време като не е живяла с
него, върлувал с една брадва по двора и искал да посича всеки един и такива
празноти, не съм ги видял с очите си, баща ми каза „Зет ти е много агресивен“.
Още една агресия при него като ги вземах при мен и двамата, дойдоха майка му и
баща му по някакъв претекст, вземаха детето и такава агресия използва в момента
и комшиите бяха зяпнали нас блъскаше си телефона по пътя, нервираше се
„Връщайте ми детето, ще ви убия, ще ви коля“ не можах да разбера, тъй като са
му родители, не се чужди хора и не са му вземали детето. Свата А. се обажда да
приберем детето. Една вечер излязохме до комшиите със съпругата и ми звъни
телефона „Господине елате си приберете дъщеря си“. Викам:“Какво стана?“,
„Незнам, но елате си преберете дъщеря си“. „В тоя момент аз не мога да дойда
сега, утре сутринта ще дойда“ и вземах моя комшия и ходихме с колата. Свата ми
показва един кол, „Ще убия зет ти, ще го претрепя, ето ти дъщерята прибирай си
я“. Прибрах дъщеря си с детето. Те са баща и син, тази агресия при него е много
често и с тази агресия може да посегне и на детето. Детето тя стаята е добре, не
е луксозно, има си условия за него масичка, легълце в общи линии е оборудвана. Г.
иска детето да посещава детска градина, стремежа и е да даде някакъв тласък в
живота. В нашето семейство винаги съм изисквал, тъй като аз не съм достигнал може
би да стана на нещо, но все пак моите родители са ми дали тласък и са ме
образовали, искам и моите деца да са образовани и да уважават един всеки възрастен
и да има интелигентни хора. Откакто детето живее във В., за Г. точна дата не
мога да кажа, но приблизително повече от три месеца не го беше виждала. Те са
разделени от 6 месеца и приблизително от три не е виждала детето. Мисля, че
последно е купила едни дрешки и по един човек, който е пътувал за В. и е
пратила на детето, за Нова година беше. Когато взеха детето мисля, че беше юни
ли, юли да е било, те като се разделиха там, скоро след като се разделиха. Те
използваха момента зетя го нямаше в къщи и дъщеря ми беше сама и посред нощта
9,30 ч. ли 8 ч. ли беше. Г. каза сватовете искат детето да го водят утре на
плаж. Само Г. беше у нас, след като се разделиха беше, да са минали 2-3 дена от
раздялата. Веднъж ходих във В. с дъщерята те не искаха да й дават личната карта
и останалите документи, ходихме да получим документи и да вземем детето да
постои при нас. Тогава зетя беше на центъра и като отидохме в тях и дойде с
детето и там се видяха с детето, прегръщаха се и след туй нарасна агресията,
той искаше да се наложи „Прибирай се в къщи, влизай там, ти си ми подчинена, ти
си зависима от мене. И в един момент нещата тръгнаха в агресия и си тръгнахме.
Докато живееха заедно не допускаха Г. да работи. Повечето дъщеря ми идваше
„Татко купила съм телевизор на изплащане, не мога да го изплатя трябват ми 100лв.
или 150 лева, М. лично не ми е казвал. Беше си купил едни дънки и решихме по
наше желание. В момента дъщеря ми не съжителства с някого, в момента е на
квартира, тъй като работата й е тука и повечето се прибират на село, Г. и другата
ми щерка и завършва ПТУ-то. 130 лв. наем плаща Г.. Налагало се е да ми искат
пари за детето, за лекарства в такива моменти съм помагал.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
АДВ.В.: Представям ТЕЛК решение на брата на Г., моля да се приеме.
АДВ.Н.: Не се противопоставяме.
Съдът намира, че следва да приеме към доказателствения материал по делото
представеното ТЕЛК решение като относимо и допустимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото.
В залата влезе свидетелят Г. В. Д..
СВИДЕТЕЛЯТ Г. В. Д. , с ЕГН: **********, българка, българска гражданка, вдовица, със средно
образование, неосъждана, без дела и родство със страните по делото. Предупредена
за отговорността по чл. 290 от НК, обеща да говори истината и разпитана по реда
на чл. 171 от ГПК, заяви: Познавам ги от 30 години, те живеят срещу нас. При
нас се родиха децата, Г. и цялото семейство, дядото, бабата 30 години сме заедно.
Винаги съм сред тях, когато имат неприятности, когато нещо е ставало съм им помагала.
За Г. мога да кажа, че тя е една добра майка, гледа си хубаво детето. Лично съм
ходила във В., когато бяха по-млади се разбираха, майката и бащата на момчето
добре се отнасях с всичките, но в последствие момчето почнаха разни
неприятности и се наложи, че баща й преди една, две години, тя ще се обади:“
татко ела ме вземи“, отива, довежда я с детето мине не мине отиват връщат ги и
просто патагонска работа. Обаче това
лято последно когато отиде и я взема баща й доколкото разбрах от баща й, че
посяга да я бий не се прибира в къщи. За мен са едно средно статистическо стабилно
семейство, имат едно болно дете, гледат и него 26 годишен, помага на децата си,
без работа не е останал. Когато беше безработен баща им овце гледаше да
продава, за да ги издържа да ходят на училище.Всичките му хора са завършили
средно образование, сестра му има висше образование, стабилно семейство са за
мене, аз винаги разчитам на тях. Детето А. го познавам, гледала съм го били сме
на една маса, последно в годината се влошиха отношенията. Детето живее при
майка му и баща му на момчето, защото не го дават. Преди да стигнем дотука,
когато идваха последния път започнаха неприятностите, той идва, заплашва, крещи,
вика, фучи и като съседка ме извикаха, той ги обижда. Аз се обадих да спре и
той посегна към мене, аз му казах:“ Ти не можеш да ме удариш, защото веднага ще
звъня на 112 и ще опиша какво е положението, че ми посягаш, но малко по -
тактично. Майка й заключи, той бий по вратата, веднъж дойде с двете си лели да
я кандардисва да се върне, крие детето, не го носят нарочно, за да може тя се
върне и се стигна до това дередже. Г. знам, че работи от лятото до гарата. Живее
от баща й знам заедно със сестра си на квартира, през вечер през вечер отива
дърва им носи в Провадия живеят. Г. е грижовна майка. М. много по-рядко е идвал
на село, но и да си доди е свързан с телефон. Г. като му пристана се разболя, с
майка му и Г. отидохме на лекар и той веднъж не се поинтересува за нея дали е
болна. За всичко майка му се интересуваше и от тогава той не е грижовен към Г.
и детето, оставят майка и син в къщи и отива на надолу, това е което съм
наблюдавала аз. Детето е привързано към майка си, майката е на първа линия.
Имах две деца, три внука и два правнука кой не е привързан към майка си. Много
пъти съм говорила с майката на Г., че детето е вече на пет години и той не ходи
никъде, ни на детска градина ни никъде, а моите от две години ги даваме на
ясли, ходи и а то цял ден ходи из улицата, от други хора от В. и цял ден ходи и
псува много и то няма какво да научи. Бабата на работа, дядото на работа и той
е оставен на негови роднини, вземала съм сведения от други места. Къщата на Г. е
на два етажа, отгледа четири деца, може детето да е спокойно на детска градина
и да тръгне на предучилищна. Брата не е агресивен, ако случайно, кротко спи,
яде въобще няма. Не съм виждал да е агресивен към А., той се радва на малки
деца като отиват в тях. Вика някой път, не бие, не удря, на него му дайте
вестници и книги да разлиства, винаги му нося списание. М. живее в една къща на
земята, една малка кухничка и стая, има брат който се е оженил имайката и
бащата, една къща от три стаи, как да разполагат три семейства. М. дали има
нова жена не мога да кажа. Разбира се Г. добре ще се грижи за детето, а на М.
семейството не зная дали имат образование. Аз живея три месеца на Варна и през
другото време съм на село. Не зная кога ходи Г. във В.. Г. постоянно го иска
детето, но не го дават детето. Те не му разрешават детето да говори с майката.
Виждала съм когато говори с тях, но не й дават детето.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
АДВ.Н.: Уважаема госпожо председател, ние имаме информация, че жалбите пуснати до
РУ Провадия са повече от една затова бихме искали да бъде изискана справка от РУ
Провадия относно подаваните от ответницата жалби срещу М. и неговите родители в
периода от юни 2019 г. до октомври 2019 г. и с какво искане са отправени тези
жалби. Другото ни искане е във връзка с изготвения социален доклад, който е
изготвен от отдел „Закрила на детето“ Дългопол и бихме искали да бъде изготвен
допълнително такъв относно жилищните условия на ответницата Г., доколкото има
претенции тя също да полага грижи за детето, мисля, че е необходимо да бъде
изготвен такъв доклад от ДСП Провадия.
АДВ.Г.: Бих искала също да бъде допуснат до разпит
в следващо с.з. един свидетел, чието име беше споменато от свидетелите на
ответната страна, става дума за А. баща на нашия доверител и за който се
твърди,у че се е обаждал на бащата на ответницата, за да си я прибере, както и
че е свидетел на изключително агресивно поведение, гонен с брадва, считам, че
тези факти относно агресивността следва да бъдат установени по безспорен начин, тъй като няма
данни в тази насока освен показанията на разпитания свидетел.
АДВ.В.: Противопоставям се за искането за свидетел, тъй като същите бяха разпитани
съвместно, освен това тези факти и обстоятелства нямат никакво отношение към
родителският капацитет и родителската годност на лицата, доколкото дотолкова,
че сме в производство по определяне на режим на лични отношения чл. 127 от СК,
а не сме в производство по чл. 49. Тук няма отношение кой, защо и каква
виновност има, а единствено и само се преценява родителската годност и родителския
капацитет. В конкретната ситуация аз считам, че е излишно да се разпитваме още
един свидетел. По останалите искания не се противопоставям, всичките са
свързани с това, че не й е давано детето и са в наш интерес и ще са ползвани от
нас.
Съдът намира, че следва да се задължи
ДСП Провадия да изготви допълнителен доклад по отношение на жилищните
условия и среда за дете в жилището собственост на родителите на Г.,***, тъй
като в изготвения доклад е огледано жилището което е под наем в гр. Провадия.
Съдът намира, че следва да
допусне при режим на водене поискания свидетел от молителя, тъй
като с него ще се докаже или опровергае агресивното поведение на молителя,
което е от значение за неговия родителски капацитет.
Следва да се ИЗИСКА от РУ Провадия жалбите подадени от Г.С.М. за периода от юни 2019 г. до октомври
2019 г. Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА ДСП Провадия да изготви допълнителен доклад по отношение на жилищните условия и среда
за дете в жилището собственост на родителите на Г.,***, тъй като в изготвения
доклад е огледано жилището което е под наем в гр. Провадия.
ДОПУСКА при режим на водене един свидетел на молителя, тъй като с него ще се докаже
или опровергае агресивното поведение на молителя, което е от значение за
неговия родителски капацитет.
ДА СЕ ИЗИСКА от РУ Провадия жалбите подадени от Г.С.М. за периода от юни 2019 г. до
октомври 2019 г.
АДВ.В.: Уважаема госпожо Председател, аз ще Ви моля да уважите така направеното
искане като предоставите като привременна мярка, упражняването на родителски
права на доверителката ми. В хода на съдебното дирене на този етап по безспорен
начин се установи, че детето е отнето от майката, същата желае да поддържа
отношения с него и беше установено, че достъпа до детето е силно ограничен, да
не кажа лимитиран и е само свързан с това, че същата е била убеждавана да се
прибере отново при партньора си като само по този начин ще си осигури възможност
да вижда детето. Същественото обаче е социалния доклад, който ясно посочва, че
майка е с годен родителски капацитет, детето е привързано към нея и същата има
условия в които да отглежда и възпитава детето. Нещо повече доверителката ми
държи детето да посещава градината, записала го е и този факт се установява от
свидетелските показания. Считам, че бащата не е годен да полага грижа, доколкото
дотолкова същия заяви лично, че през седмицата работи и това се случва по някой
път събота и неделя, това потвърди дори и свидетеля и на този етап детето се
отглежда и възпитава, ако това можем да наречем отглеждане и възпитаване само и
единствено от други лица от неговия кръг. Доверителката ми може, има капацитет да
отглежда детето и същата ще премине от 8 на 4 часов работен ден само и
единствено с цел да може да прекара и да компенсира загубеното време за което детето
не може да бъде отглеждано и възпитавано от майка си. Най – същественото обаче
е, че детето е в много ранна възраст и от опита на съда и психолозите ние
знаем, че едно дете не следва бъде отделяно от майка си, откъсването му на
практика представлява отчуждаване и считам, че на този етап трябва да се
положат всички усилия за да може детето да заздрави връзката с майка си и да не
бъде отделено и отчуждено от нея.
АДВ.Г.: Уважаема госпожо Председател, аз Ви моля да не уважите искането за
определяне на привременните мерки като се запази фактическото положение. В
рамките на проведеното днес с.з. по безспорен и категоричен начин всички
доказателства, включително всички събрани гласни доказателства и от свидетелите,
които доведохме ние, както и тези които разпитахме по инициатива на ответната
страна се установи безспорно факта, че за детето се полагат добри и адекватни
на възрастта и потребностите му грижи. Доводите в тази насока е и поведението на
ответната страна, за която се събраха доказателства, че в продължение на повече
от четири месеца не е потърсила детето нито веднъж, като единствения повод да
посети дома е бил снабдяване с лични документи и съответно среща с детето,
което е крайно недостатъчно. Категорично се установи също обстоятелството, че
майката не е само не е възпрепятствана в контакта с детето, а напротив детето
лично й се води на мястото където тя работи, за да може тя да се среща с нея и
в този смисъл връзката между детето и неговата майка не е прекъсната. Също
така, не считам, че трудовата ангажираност на който и да е от двамата родители
би следвало да бъде тълкувана в тяхна вреда, напротив доверителя ни работи като
за разлика от ответницата е осигурил
адекватна ежедневна грижа за детето в лицето на своята майка, която му помага
за времето когато е трудово ангажиран. В същата трудова ангажираност в момента ес
намира и ответницата и по отношение на нея този факт за осигурена грижа, не
може да бъде констатиран, доколкото майка
й която живее в друго село се грижи за своето дете, което се нуждае от такива
грижи, предвид медицинските документи, които бяха представени. Категорично няма
доказателства за наличие на агресивност и какво и да е поведение на бащата,
което да води до негативен извод относно неговия родителски капацитет и подобни
доказателства не бяха събрани, на личните такива твърдения биха били тълкувани
в сферата на обострени отношения между страните. Напротив доказателствата са
точно обратните, а именно, че детето е било винаги обгрижвано от своя баща и по
време на съвместното съжителство с майката и в периода след това и в тази
насока бяха показанията на разпитания като свидетел баща на ответницата, който
каза, че при посещението си в село В. детето е било на разходка с баща си и той
го е довел, за да се види с майката. Бащата разполага с необходимия родителски
капацитет, има добри отношения с детето и в тази насока бяха събрани
доказателства. Към момента след тези вече девет месеца не са налице основания
да считаме, че детето ще бъде изложено на риск, ако остане в дома на баща си,
който е рожденият на детето, за него това е една позната обстановка, в която
детето живее и се отглежда от раждането си и не са налице причини това да бъде
променено.
АДВ.В./реплика/: Моля на първо място по отношение на разпитания свидетел, а именно майката
на ищеца показанията да се тълкуват в светлината на чл. 179 от ГПК, че същата е
пряко заинтересована от изхода на делото, в конкретния случай говорим за нейния
син. Отделно от това събраха се доказателства, че детето се скита безпризорно, тогава когато бащата е на работа, а баба му би
трябвало да го гледа. На следващо място моля да имате предвид, че 30 минути в
рамките на три, четири пъти в за 9 месеца това не е възможност за виждане на
детето и именно това е отдалечаване и
отчуждаване на детето от майката и именно късане на връзката като основно в
този период се коментира не отношенията на майката, а това майката да се върне
при бащата.
АДВ.Н.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ.В.: Нямам други доказателствени искания.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
В молба до съда с вх. № 816/10.02.2020 г. е направено
искане до съда, по реда на чл. 323 ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 3 СК, за
определяне на привременни мерки, като се иска от съда да постанови майката Г.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** да упражнява
родителските права спрямо детето А. М. Д.,
ЕГН **********, като се определи местоживеенето при нея, да се определи личен
контакт на бащата с детето и да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка
на детето, които мерки да бъдат в сила до произнасяне по настоящото
производство с влязло в сила решение.
СЪДЪТ по
молбата:
От събраните по
делото доказателства се установи, че бащата полага грижи за детето, които безспорно
са адекватни, но съдът намира че майката би полагала по-добри грижи за него,
предвид по-добрите условия в дейния дом за живот на детето, предвид постоянната
й трудова ангажираност, отношенията в нейното рождено семейство желанието й детето
да посещава детска градина, образованието й, както нейното така и на родителите
й, както и възпитанието на страните по делото станало достояние на съда в днешно
с.з. Съдът намира, че за детето следва да се полагат такива грижи, че то да не
се скита безпризорно по улиците, каквито бяха показанията на втория свидетел на
ответната страна и да използва нецензулни думи, които показияна съда кредитира.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да даде родителските права да се
упражняват от майката, местоживеенето да се определи на адреса на майката в Провадия
или Г.. Съдът намира, че следва да се определи разширен режим на личен контакт между
бащата и детето, а именно от петък в 10.00 ч. до неделя 18.00 ч. всяка първа и
трета седмица от месеца, като в случай, че детето посещава детска градина
режима на личен контакт ще бъде определен от 16.00 в петък до 18.00 часа в
неделя. По отношение на издръжката, тъй като не се събраха данни на този етап за
доходите на бащата, че същият следва да заплаща издръжка в размер на 180 лева
от първо до пето число на текущия месец.
Предвид гореизложеното и на основание чл.323 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.
323 от ГПК следните привременни мерки по отношение на
детето А. М. Д., ЕГН **********:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на детето А. М. Д., ЕГН ********** на майката Г.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А. М. Д., ЕГН ********** да бъде при
нейната майка Г.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, област Варна.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата М.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** с детето А. М. Д., ЕГН **********
от петък в 10.00 ч. до неделя 18.00 ч. всяка първа и трета седмица от
месеца, като в случай, че детето посещава детска градина режима на личен
контакт ще бъде определен от 16.00 в петък до 18.00 часа в неделя, като
определя бащата да взема и връща детето от местоживеенето му в село Г..
ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплаща в полза на детето А. М. Д., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Г.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** месечна издръжка в
размер на 180 лева месечно, платима от първо до пето число на текущия месец.
Определението не подлежи на
обжалване, като същото може да бъде изменено от съда при изменение на
обстоятелствата.
Определението има сила до
влизане в сила на решението по делото.
За
събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТЛАГА
И НАСРОЧВА производството по делото за 11.03.2020 г. от 11.00 часа, за която
дата и час страните да се считат редовно уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.47 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: