О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. Ловеч.....13.10.2020
г.
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско
отделение в закрито заседание на
дванадесети октомври две хиляди и двадесета
година.....................................в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2.ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
при
секретаря............................................................. и в
присъствието на
прокурора.......................................................................като
разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА гр.д. N...520..... по описа
за 2020 година, съдът за да се
произнесе, взе предвид:
Подадена е частна жалба №260753/10.09.2020 г. от Н.Щ.
против определение № 26066/31.08.2020г.
постановено по гр.д.№ 547/2020г. по описа на РС-Ловеч. Жалбоподателят посочва, че е представил всички
необходими документи, касаещи неговото условно предсрочно освобождаване и „госпожица
Велчева“/к.ц./ не е прочела параграф 13 от Европейското законодателство.
Заявява, че не е вярно, че имал четири коли през 2019 г.- 2020 година и тя не е
обърнала внимание че ги е продал. Твърди, че той не взема заплата като нея и от
тези коли е спечелил 1200 лв и ако тя смята че с тези пари може да живее една
година той ще и ги даде. Изтъква, че не е счел за необходимо да обжалва нейното
определение от 04.08.2020 година. Заявява, че не е преповтарял твърденията си самоцелно, а за да установи, че
на делото за условно предсрочно освобождаване в Окръжен съд - Ловеч наблюдаващ
прокурор бил Кирил Петров. Заявява, че „господин Петров“/к.ц./ е подал частен протест
и е действал по предубеденост спрямо него. Посочва че той му е бил наблюдаващ
прокурор по гражданско дело № 534/ 2012 година на Районен съд - Ловеч. Твърди,
че преди него се явил лишеният от свобода Трифон -дърводелец от Затвора- Ловеч
с 20-годишна присъда за убийство на жена си, която бил нарязал на парчета и
била намерена в гората. Твърди, че му е написал молбата за условно предсрочно
освобождаване след като бил изтърпял 12 години и въпреки че Трифон бил освободен, не е подаден протест от
прокурора. Жалбоподателят заявява, че е бил в една килия с В.В., който имал
присъда за оръжие, наркотици и написал и неговата молба. Твърди,че последният
бил освободен също без протест от прокуратурата. Посочва, че е управлявал МПС без
свидетелство за правоуправление, отнето заради глоби и при присъда от една
година по чл. 343, алинея първа, б“б“ от Наказателния кодекс.Посочва, че е имал
остатък 2 месеца и 28 дена и въпреки, че бил освободен от съда Кирил Петров
подал частен протест. Заявява, че това
аргументите на „госпожица Велчева“/к.ц./ в определението нямат нищо общо с
подадената молба. Заявява че, исковата молба е свързана с нарушаване на „Закона
за УПО“ и няма как в случая да се прилага член 129, алинея 3 от ГПК.Моли
обжалваното определение да бъде отменено и счита, че съдът е бил предубеден.
Съдът счита,че частната жалба е
допустима, тъй като е спазен законоустановения в чл. 275 от ГПК едноседмичен
срок. Съдебният акт е съобщен на жалбоподателят
на 05.08.2020 г., а частната жалба е подадена на 10.09.2020 г.
От приложените
доказателствата по гр.д. 547/20 г. на ЛРС, процесуалните действия на страните и
съда, аргументите на жалбоподателя съдът приема,че атакуваното определение от 31.08.2020
г. на Ловешки районен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Подадена е искова молба
№4424/05.08.2019 г. от Н.Д.Щ.
против Министерство на правосъдието, с посочено правно основание чл.1,, ал.1, от ЗОДОВ и цена на иска 5000
лева. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че с определение
№521/23.08.2018 г. на ЛОС е бил предсрочно освободен по чл. 437,ал.1 от НПК във
вр. с чл. 70 и чл. 71 от НК, но в
резултат на протест от Окръжна прокуратура – Ловеч, съдебният акт е бил отменен
и молбата му е била отхвърлена. С разпореждане №1169/29.05.2020 г. по гр.д.
№547/20 г. Ловешки районен съд е дал указания
на основание чл. 129 от ГПК на ищеца за отстраняване на нередовности по
исковата молба. С писмена уточняваща молба №4987/08.06.20 г. ищецът е заявил,че
отстранява нередовности по исковата молба, като е преповторил процесуалните
действия на съдилищата, проц.представител в производството за условно
предсрочно освобождаване. С определение 26066/31.08.2020г.
постановено по гр.д.№ 547/2020г. по описа на РС-Ловеч производството по делото
е прекратено като недопустимо.
Ловешки окръжен съд
счита,че частна жалба №260753/10.09.2020 г. от Н.Щ. е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. Н.Щ.
изготвил исковата си молба от 08.05. 2020 година като в нея е описал развитието
на производството по чл. 437, алинея първа от НПК и коментирал поведението на
представителят на Окръжна прокуратура -Ловеч и съдията-докладчик по КНД№176/2018 година на
Апелативен съд Велико Търново. В
исковата молба липсва надлежно формулиран петитум, който да съдържа
конкретизация на претендираното обезщетение по размер. С допълнителната искова
молба от 08.06. 2020 година ищецът е формулирал петитум на иск за присъждане на
сумата 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди, „психични изживявания,
изразяващи се в стрес, депресия, физически и психически тормоз в резултат от
неправомерния отказ за условно предсрочно освобождаване“/к.ц./. Указанията на районния
съд за отстраняване нередовностите на исковата молба са ясно, точно, конкретно
и подробно формулирани по разпореждане №11 69 от 29 май 2020-та година на Ловешки
Районен съд. Съдът е посочил, че следва да бъдат наведени твърдения за това
постановено ли е условно предсрочно освобождаване, изпратен ли е акта, с който
това е сторено на затворническата администрация и кога, предприела ли е тя
действия по привеждането на акта в изпълнение или не,ако е предприела такива
действия кога е сторено това- непосредствено след получаване на акта или не, в
частност в кой момент е сторено това при наведените твърдения за бездействие от
страна на затворническата администрация при привеждане в изпълнение акта на
съда по условно предсрочно освобождаване, да посочи ищеца какви вреди твърди,
че е претърпял в пряка причинна връзка с бездействието на ответника имуществени
или неимуществени и имуществените, които претендира за възстановяването им, да
изведе искането си до съда, да уточни адресната част на исковата молба като
посочи индивидуализиращите белези на ответника име и административен адрес,
съобразявайки че затворите в република България са под надзора на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“- юридическо лице създадено със закон.Същевременно
първоинстанционният съд е указал на ищеца, че следва да заяви, ако поддържа, че
в негова полза е постановен акт от съда, с който той е освободен от предсрочно
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, за което знание е
имала прокуратурата, но не е изпратила акта за изпълнение на местата за
лишаване от свобода, в което е изпълнявано наказанието на ищеца, да насочи
претенциите си към лицето, което отговаря за изпълнението наказанията на
осъдените лица прокуратурата на Република България, да посочи вредите, които е
претърпял в пряка причинна връзка с поведението на ответника имуществени или
неимуществени и обезщетението, което претендира за възстановяването им, да
изведе основанието си до съда и уточни адресната част на исковата молба,
ответникът срещу когото заявява претенциите си, неговите индивидуализиращи
белези име и административен адрес. Съдът е указал внасянето на държавна такса
както и предоставянето на правна помощ при необходимост и право на това за ищеца.
Настоящата инстанция намира,че в допълнителната
искова молба не се съдържа отстраняване на конкретизираните от решаващия съд
нередовности по разпореждането от 29 май 2020 година . Дори и да се счете, че е
заявен първоначален петитум и се касае за техническо конкретизация на
претендираната сума/ тъй като не би могла да се отстранява нередовност на
исковата молба едновременно в основание и петитум/изложените коментари и
съждения на Н.Щ. по допълнителната искова молба от 08.06. 2020 година не
отстраняват нередовностите. Не се посочват от ищеца, както действия на затворната администрация, така и липсва
конкретизация на надлежните ответници в спора,съобразно неговите твърдения. В
този смисъл районният съд законосъобразно е преценил, че нередовностите по исковата
молба не са отстранени и са налице условията на член 129, алинея 3 от ГПК.
Цитираната процесуална норма е относима към настоящото производство, тъй като
касае процесуалните действия на първоинстанционния съд при нередовност на
исковата молба в гражданското производство. Предвид на това доводите за неприложимост
на разпоредбата на член 129, алинея 3 от ГПК към исковата молба от 8 май 2020
година на Н.Щ. са несъстоятелни.
Ловешки окръжен съд намира че частната жалба от 10-ти септември 2020
година на Н.Щ. против разпореждане № 26 00 66 от 31 август 2020 година на
Районен съд-Ловеч е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваният съдебен акт като законосъобразен и правилен да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА, като
законосъобразно, определение № 26066/31.08.2020г. , постановено по гр.д.№ 547/2020г.
по описа на РС-Ловеч.
Определението е необжалваемо на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК по цена
на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.