Решение по дело №1856/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 26.06.2025 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Г с-в  в закрито заседание на 26.06.2025 г. в състав:

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИНЧЕВ

          Мл.с. АННА КОФИНОВА

                                                         

                  

като разгледа докладваното от съдия Александрова  гр.д.№ 1856 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.250 ГПК.

С решение № 260088/04.03.2025 г., постановено по настоящото дело, СГС е отменил решение № 279378 от 19.11.2019 г. на СРС, 78 с-в, по гр.д.№ 17225/2019 г. в частта, с която е признато за установено, че З.П.Т. дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД  /сега Б. „Д.“ ЕАД/ законна лихва върху главницата над 4 146,19 лв. 6 760,69 лв. за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-30.11.2012 г. до 19.04.2019 г.; в частта, с която е признато за установено, че З.П.Т. дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД  /сега Б. „Д.“ ЕАД/ договорна лихва за сумата над 492,74 лв. до 653,12 лв. за периода 06.04.2012 г.-29.11.2012 г. и санкционна лихва над 297,79 лв. до 311,24 лв. за периода 13.06.2012 г.-29.11.2012 г., както и в частта, с която З.П.Т. е осъдена на основание чл.78, ал.1  ГПК да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД /сега Б. „Д.“ ЕАД/   разноски над 635,05 лв. до 654,71 лв. на основание чл.78, ал.1 ,вместо което е постановил решение, с което е отхвърлил исковете с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, предявени от „О.Ф.Б.“ ЕАД /сега Б. „Д.“ ЕАД/ срещу З.П.Т. за признаване за установено, че  З.П.Т. дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД /сега Б. „Д.“ ЕАД/ договорна лихва за сумата над 492,74 лв. до 653,12 лв. за периода 06.04.2012 г.-29.11.2012 г. и наказателна /санкционна/ лихва над 297,79 лв. до 311,24 лв. за периода 13.06.2012 г.-29.11.2012 г., като неоснователни и е потвърдил решението в останалата част.

            С молба от 25.04.2025 г. Банка „ДСК“ АД е поискала допълване на решението от 04.03.25 г. на основание чл.250, ал.1 ГПК в частта, с която е признато за установено, че З.П.Т. дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД  с универсален правоприемник  Б. „Д.“ ЕАД законна лихва върху главницата над 4 146,19 лв.-6 760,69 лв. за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-30.11.2012 г. до 19.04.2019 г.Молителят прави искане за произнасяне на въззивния съд в частта за законната лихва, като твърди, че след отменителния диспозитив липсва произнасяне на съда относно признаването или отхвърлянето на иска за законна лихва върху главницата.

            Ответницата по молбата- З.П.Т. изразява становище за неоснователност на същата, тъй като въззивният съд се е произнесъл с постановения съдебен акт относно законната лихва върху  главницата.

            Молбата е подадена в срока по чл.250, ал.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира молбата за неоснователна.Въззивният съд е приел, че следва да се отмени решението на СРС в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата над 4 164,19 лв. до 6 760,69 лв. за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-19.034.2019 г. до 19.04.2019 г. и е приел, че законната лихва върху главницата от 4 146,19 лв. следва да се присъди за периода от 30.11.2012 г. до 19.04.2019 г.С диспозитива въззивният съд е отменил решението в частта, с която е признато за установено, че З.П.Т. дължи на О.Ф.Б.“ ЕАД /сега Б. „Д.“ ЕАД/ законна лихва върху главницата над 4 146,19 лв. до 6 760,69 лв. за периода от 30.11.2012 г. до 19.04.2019 г.В частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата от 4 146,19 лв. за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнетние-30.11.2012 г. до 19.04.2019 г., решението на СРС е потвърдено.Т.е. с въззивното решение е променен  само размера на главницата, върху която следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до 19.04.2019 г., като е потвърдено обжалваното решение в частта, с която е присъдена законна лихва за посочения период върху променения размер и не се налага повторно произнасяне от въззивния съд по този въпрос.

Поради изложеното съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. „Д.“ ЕАД с вх.№ 266971/25.04.2025 г. за допълване по реда на чл.250 ГПК на постановено по настоящото дело решение № 260088/04.03.2025 г., като неоснователна.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.