Решение по дело №4501/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1792
Дата: 25 март 2025 г. (в сила от 25 март 2025 г.)
Съдия: Наталия Петрова Лаловска
Дело: 20241100504501
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1792
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100504501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, срещу решение № 2637/15.02.2024г., постановено по гр.д. № 24401/2023г. по описа
на СРС, 77-и състав, в частта, в която е уважен предявеният от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 71.04 лева,
представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за щети на л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № *******,
настъпили при ПТП на 20.06.2022г. в гр. София, на бул. „Васил Левски“,
непосредствено след кръстовището с ул. „Г.С. Раковски“, ведно със законната лихва от
09.05.2023г. до изплащане на вземането.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на
постановеното съдебно решение в обжалваната част, тъй като не били обсъдени пълно
и всестранно доказателствата по делото, най вече тези, свързани с вината на
застрахования при ответника водач. Съдът неправилно определил съпричиняването на
водача на л.а. „Тойота“ в размер на 40% – този водач грубо погазил правилата за
движение, нарушил чл. 25 ЗДвП, съпричиняването му било 50%, предвид на което с
извършеното от ответника плащане по регресната покана, претенцията на ищеца била
изцяло удовлетворена. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а искът
да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Механизмът на настъпилото ПТП бил несъмнено изяснен от доказателствата по делото
– застрахованият при ответникът водач на л.а. „Хонда“ с рег. № ******* нарушил
правилата на движение, а именно чл. 25, ал. 2 ЗДвП, не пропуснал движещият се пред
него в лява пътна лента на платното за движение л.а. „Тойота Ярис“, предвид на което
СРС правилно определил за последния по-нисък размер съпричиняване от 40%.
Позовава се и на съдържанието на ДКП за ПТП. Моли първоинстанционното съдебно
решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски пред въззивния
съд.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение
за правилно на въведените във въззивната жалба основания по следните мотиви:
От съдържанието на представените по делото писмени - двустранен констативен
протокол и опис-заключение по щета № 44010712217500/28.06.2022г., неоспорени от
страните, гласни доказателства, събрани посредством разпит на свидетелите Н. и М. и
неоспореното заключение на САТЕ съдът приема за установено, че процесното ПТП
настъпило на 20.06.2022г., в гр. София, в района на кръстовището на бул. „Васил
Левски“ с ул. „Г.С.Раковски“, посока на движение от ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ към
ул. „Хан Крум“, докато и двата участващи в него автомобили се движили направо.
Непосредствено след преминаването на кръстовището активните ленти за движение в
посока направо от четири ставали две, тъй като от двете страни на пътя имало по една
лента, предназначена за платено паркиране. Поради това и управляваният от св. М. лек
автомобил „Хонда“ с рег. № *******, чиято „ГО“ била застрахована при ответника,
следвало да отклони движението си. Съприкосновението между двата автомобила
настъпило в зоната на осевата линия, разделяща двете ленти за движение, като лек
автомобил „Хонда“ с рег. № ******* с предната си лява част ударил л.а. „Тойота“ с
рег. № *******, в средна дясна част. За да възприеме този механизъм, настоящият
съдебен състав напълно кредитира възприетия от вещото лице Й. механизъм на ПТП в
неоспореното заключение на САТЕ. След удара л.а. „Хонда“ с рег. № *******, имал
увреди в предна броня, ляв фар и ляв калник, а застрахованият при ищеца по
имуществената застраховка автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******* получил
увреди в предна и задна дясна врата, средна колона. Получените от л.а. „Тойота Ярис“
увреди се установяват и от преписката по образуваната от ищеца щета №
2
44010712217500 по имуществената застраховка.
Св. Н. – водач на застрахования л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № *******, добре си
спомня настъпилото ПТП. Излага, че ПТП настъпило в района на кръстовището, след
като преминала тунела на НДК и се движела направо. Намира, че не била напускала
лентата си на движение. Не видяла другия автомобил. Той дошъл отзад и я ударил
вдясно, навлизайки в нейната пътна лента. Управляваният от св. Н. автомобил се
завъртял, макар и времето да било ясно и сухо. На място съставили ДКП за ПТП,
другият участник признал вината си.
При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на св.
Н.. Същите са непосредствени, логични и безпротиворечиви и кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства и с неоспореното заключение на САТЕ.
Разпитана св. М. не си спомня как се случило ПТП. Помни, че чакала на
светофара да светне зелено, а в следващия момент, в който имала спомен, служител от
ЦГМ й отворил вратата и й предложил вода. Твърди, че не се движила в момента на
настъпването на удара. Излага, че на улицата имало паркирани автомобили.
Служители на КАТ посетили ПТП и казали, че тя била виновна. Съставили ДКП за
ПТП.
Съдът намира, че показанията на св. М. от една страна не допринасят за
изясняване на механизма на настъпване на ПТП, доколкото свидетелят твърди, че не
си спомня. От друга страна показанията й противоречат на всички други събрани по
делото доказателства, от които категорично се установява, че ПТП настъпило при
движение и на двата автомобила в посока направо, като съобразно заключението на
САТЕ всеки от водачите не се съобразил с хоризонталната маркировка и с
местоположението на другия автомобил. Ето защо при преценката си по чл. 172 ГПК
съдът, за установяването на механизма на ПТП, не намира основания да кредитира
показанията на този свидетел.
Както вече бе отбелязано, съгласно неоспореното заключение на САТЕ ПТП
настъпило при движение и на двата автомобила в посока направо, като след
кръстовището активните ленти за движение за посока направо ставали по-малко,
поради разрешеното платено паркиране на автомобили от двете страни на улицата.
Съгласно заключението всеки от водачите не се съобразил с хоризонталната
маркировка и с местоположението на другия автомобил. В случая обаче управляваният
от св. М. л.а. „Хонда“ с рег. № *******, се движил след застрахования при ищеца л.а.
„Тойота Ярис“, а нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП задължава водача на пътно превозно
средство, който извършва маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по
нея. Поради това преценявайки обстоятелствата, при които настъпило произшествието,
поведението на водачите на двете превозни средства с оглед доказателствата по
3
делото, настоящият състав намира, че съпричиняването на водача на МПС л.а. марка
„Хонда“, рег. № ******* за настъпване на ПТП правилно е определено от първата
инстанция на 60%.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде изцяло потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната
норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от
първоинстанционния съд.
По разноските:
При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемият-ищец. Същият претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 400 лева, което на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдено.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2637/15.02.2024г., постановено по гр.д. №
24401/2023г. по описа на СРС, 77-и състав, в частта, в която по предявения иск с
правно основание чл. 411 КЗ, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, е
осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 71.04
лева, представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за щети на л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № *******,
настъпили при ПТП на 20.06.2022г. в гр. София, на бул. „Васил Левски“,
непосредствено след кръстовището с ул. „Г.С. Раковски“, ведно със законната лихва от
09.05.2023г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата 400 лева – разноски по делото, сторени във въззивното производство пред
СГС.
В частта, в която СРС е отхвърлил предявения иск по чл. 411 КЗ, като
необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5