Р Е Ш Е Н И Е
№ V-260490 13.07.2021г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа
година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ
: 1. Галя Белева
2. мл.с. Александър Муртев
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 100 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.463 и следващите от ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с две жалби против разпределението по изп.д.№912/2016г. по описа на ЧСИ Делян Николов, извършено с протокол от 4.11.2020г. по реда на чл.495 ГПК.
Първата жалба- вх.№19957/09.11.2020г. по описа на ЧСИ Н., е подадена от длъжника по изпълнителното дело- „Спортс пропърти мениджмънт“ АД, чрез адв.Богоева. Този жалбоподател счита, че разпределението е незаконосъобразно, поради което иска същото да бъде отменено, а делото да се върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение.
На първо място се твърди, че ЧСИ неправилно е разпределил разноските на взискателите Б. и Г. като привилегировани вземания по реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Според длъжника, вземанията за разноските на тези взискатели не се ползват с привилегията в реда, в който са приети, а следва да бъдат разпределени по реда на чл.137 ЗЗД. Приетите вземания за лихви на тези взискатели също били разпределени в противоречие с разпоредбата на чл.136, ал.4 от ЗЗД.
На второ място са изложени оплаквания по приетите разноски, разпределени за „ВиК“ ЕАД в т.11.2 от протокола и по-конкретно, че не става ясно дали тези разноски се ползват с привилегията по чл.135, ал.1, т.1 ЗЗД.
На трето място са изложени оплаквания, че остатъкът от сумата неправилно е разпределена между НАП и Община Бургас. Сочи се, че задълженията на НАП са предмет на изп.д.№**********/2014г. на публичен изпълнител при НАП, по което изпълнително дело дружеството погасява задълженията си. Липсвало и възлагане от публичен изпълнител за събирането на вземанията по цитираното изпълнително дело на публичния изпълнител, поради което неправилно в разпределението била включена сумата от 35629,11 лв. и разноските по изпълнителното дело, дължими на основание т.26 ТТТР ЗЧСИ- 1104,94 лв.
Неправилно вземанията на Община Бургас за местни данъци и такса битови отпадъци били посочени като ползващи се с привилегията по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД, вместо да бъдат разпределени по чл.136, т.2 ЗЗД. Останалите вземания на общината следвало да бъдат разпределени по реда на чл.137 ЗЗД.
Втората жалба- вх.№264727 от 9.11.2020г. /идентична със жалба вх.№265845/26.11.2020г./ е подадена от присъединения взискател С.С.К. ***, представлявана от своята майка Д. С.. Същата е обжалвала разпределението като незаконосъобразно, като възразява за това, че не е включена в разпределението, въпреки многобройните сторени от нея разноски във връзка със събиране на вземането. Възразява и против продължителността на производството. Моли да се извърши ново разпределение, в което да бъдат включени и нейните вземания.
Останалите страните по делото- взискателите „ВиК“ ЕАД гр.Бургас, Община Бургас, ТД на НАП, Б.Д.П., Г.В.Б. и И.Г. не са представили възражения, макар да са били уведомени за тази възможност.
ЧСИ Делян Николов е представил мотиви във връзка с жалбите и е приложил препис от изпълнителното дело. Най общо сочи, че разпределението е извършено в съответствие с изискванията на закона, при спазване на указанията на съда, дадени при отмяната на предходните две разпределения.
По допустимостта на производството:
Жалбите са подадени в законоустановения срок от надлежно легитимирани процесуални представители на лица, които имат правен интерес да обжалват разпределението. Внесени са дължимите такси за обжалване. Ето защо съдът намира, че жалбите са редовни и допустими, поради което делото следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и ги прецени с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №912/16г. по описа на ЧСИ Делян Николов е образувано по повод молба на взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Победа“, ул. „Ген.Владимир Вазов“ № 3 и приложен към нея изпълнителен лист от 29.08.2016г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 76/12.01.2015г. по ч.гр.дело №84/2015г. по описа на Бургаския районен съд срещу длъжника „Спортс пропърти мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Лазур“, Спортен комплекс „Лазур“.
Като взискатели по делото понастоящем са присъединени Община Бургас, ТД на НАП, И.Н.Г., Г.В.Б., Б.Д.П. и С.С.К..
Насочено е принудително изпълнение върху сгради с идентификатор 07079.607.85.16 и 07079.607.85.17 по КККР на гр.Бургас, находящи се в гр. Бургас, ж.к.“Лазур“, Спортен комплекс „Лазур“ собственост на длъжника „Спортс пропърти мениджмънт“ АД. За купувач на процесните недвижими имоти е обявен взискателят Б.П..
Съдебният изпълнител е изготвил разпределение по чл.495 от ГПК – трето по ред, обективирано в Протокол №4 от 4.11.2020г., предявено на страните на същата дата.
В него като сума, подлежаща на разпределение са посочени 77491 лв., дължими от взискателя Б.П., от които са приспаднати разноски по изпълнението, представляващи такси на ЧСИ по т.13 и т.4 от ТТР ЗЧСИ с ДДС, както и разноски за Гео Кад и вещо лице за определяне на дължимите задължения за ТБО и МДТ на община Бургас.
На основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД в полза на взискателя ВиК ЕАД са предвидени за разпределение 4068 лв., включващи такси към ЧСИ- 1368 лв., адвокатски хонорар- 2400 лв. и разноски- такса за вещо лице- 300 лв.
В полза на Община Бургас са предвидени за разпределение 5140,06 лв. съобразно привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, за дължими данъци и такса битови отпадъци за двата имота, чиято продажна цена подлежи на разпределение.
На основание чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД на взискателя И.Г. са разпределени 2373,82 лв., включващи адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело, адвокатски хонорар по изпълнителния лист, главница по трудово правоотношение, мораторна лихва.
На основание чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД на взискателя Г.Б. са разпределени 7605,16 лв., включващи такса за присъединяване, лихви за забава, деловодни разноски, трудово възнаграждение.
На основание чл.136, ал.1, т.6 на взискателите Община Бургас и НАП са разпределени по съразмерност част от вземанията им спрямо длъжника /321174,77 лв. за Общината и 570463,61 лв. за НАП/, при коефициент за изплащане 0,*********, следните суми: на НАП- 34524,17 лв., а на Община Бургас- 19331,07 лв.
Видно е, че за взискателя С.К. не са разпределени суми.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи.
Неоснователно е оплакването на дружеството- длъжник, че разноските на взискателите Г.Б. и И.Г., неправилно са разпределени с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Видно от съдържанието на разпределението, ЧСИ е приел, че разноските на тези двама взискатели се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.5 ЗЗД, докато единствено на първоначалния взискател „ВиК“ ЕАД са разпределени разноски по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Неоснователно е и оплакването му, че разноските на двамата за присъединяване към изпълнителното дело и за адвокатски хонорар /по изпълнителното дело, както и този, представляващ съдебни разноски и е включен в изпълнителния титул/ следва да бъдат разпределени по реда на чл.137 ГПК. Доколкото същите са направени във връзка със събирането на вземания, които се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.5 ЗЗД и по аргумент от чл.76, ал.2 ЗЗД и чл.136, ал.2 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че тези разноски се ползват със същата привилегия, каквато имат и вземанията, за чието събиране са направени.
Неоснователно е и оплакването на длъжника, че лихвите, дължими към тези взискатели са разпределени в противоречие с чл.136, ал.4 ЗЗД. Съгласно тази норма, правото на предпочтително удовлетворение обхваща както присъдените лихви /т.е. тези по изпълнителния титул/, така и лихвите, изтекли след започването на принудителното изпълнение, а така също и лихвите, за годината, която го предхожда. От изложеното следва, че посочените в нея вземания за лихви се ползват със същата привилегия, каквато има и главното вземане. Ето защо, в съответствие с разпоредбата на чл.136, ал.4 ГПК, вземанията за лихви на присъединените взискатели Г.Б. и И.Г., правилно са отнесени от ЧСИ в реда на вземанията, ползващи се с привилегията по чл.136, ал.1, т.5 ЗЗД.
Неоснователно е оплакването на длъжника, че липсва яснота дали разноските на „ВиК“ ЕАД се ползват с привилегия. ЧСИ е описал подробно в т.11.2 за кои разноски на първоначалния взискател е приел, че се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ГПК, поради което за страните не е неясно дали неговия извод е правилен. Разноските за адвокатското възнаграждение на първоначалния взискател- 2400 лв. за образуване и процесуално представителство по делото според настоящия съдебен състав се ползват с тази привилегия, тъй като представляват разноски по образуването и воденето на изпълнителното дело, по което е извършена проданта на имотите, чиято цена подлежи на разпределение. Доколкото таксите са свързани с конкретния изпълнителен способ- възбрана, опис и проданта на двата процесни имота, то следва да се приеме, че всички посочени в т.11.2 от разпределението такса, включително тези за опис- л.164, л. 240, за оценка /възнаграждение на вещо лице/, са правилно отнесени към привилегията от първи ред.
Неоснователно е и оплакването на длъжника, че е зачетено като привилегировано вземането на НАП по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД. Наличието на това вземане се установява от приложената справка от НАП, която е присъединен по право взискател съгласно чл.458 ГПК, поради което ЧСИ е длъжен да го включи в разпределението. Затова е ирелевантно оплакването, че вземането не е възложено за събиране на ЧСИ от публичен изпълнител. Неоснователно е и второто оплакване. В случай, че това вземане на длъжника към НАП не съществува, поради извършени плащания в хода на изпълнителното дело пред публичния изпълнител /в каквато насока са твърденията в жалбата/, това следва да се удостовери с влязло в сила решение по иск с правно основание чл.439 ГПК, но такова липсва.
Неоснователно е и общото, без конкретни аргументи оплакване на длъжника, че вземанията на Община Бургас /извън тези по т. 11.3/, а именно- тези по т.11.5.Б за местни данъци и такси за други имоти, извън двата процесни, не се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД. По въпроса дали общинските вземания по принцип се ползват с привилегия /по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, както и по чл.136, ал.1, т.6/ е налице спор в съдебната практика, предвид обстоятелството, че в цитираните норми са посочени само вземанията на държавата, но не и общината, а нормите, уреждащи привилегиите са императивни, поради което по принцип не подлежат на разширително тълкуване. Понастоящем за неговото разрешаване във ВКС е образувано тълкувателно дело, което не е приключило. Въпреки това, настоящият съдебен състав споделя преобладаващата съдебна практика, според която публичните вземанията на общината, каквито са тези за местни данъци и такси /така чл.162, ал.2, т.1 и т.3 ДОПК/ се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 и т.6 от ЗЗД, по съображенията, изложени в решение №74 от 23.06.2021г. по гр.д.№4150/2020г. на ВКС, IV г.о. За пълнота следва да уточни единствено, че с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД се ползват общинските данъци и такси за имота, от чиято продажна цена се извършва разпределението, а с тази по т.6- за всички останали общински данъци и такси.
Ето защо жалбата на длъжника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Неоснователна е и втората жалба, подадена от присъединения взискател С.К..
Безспорно е, че подлежащата на разпределение сума- 77491 лв. не е достатъчна за погасяване на вземанията на всички взискатели, които са: 86260,49 лв. за ВиК ЕАД; 3048,73 лв. за С.К.; 146049,31 лв. за Б.П.; 2373,82 лв. за И.Г.; 7605,16 лв. за Г.Б.;***,61 лв. за НАП. Ето защо същата е разпределена от ЧСИ по реда на чл.460 ГПК, като най-напред са отделени суми за изплащания на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Това са вземанията, изброени в чл.136 от ЗЗД, както и чл.137, ал.2 ЗЗД. Всички останали вземания се изплащат след вземанията по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, така изрично е посочено в чл.137, ал.1 ЗЗД.
По делото липсват доказателства някое от вземанията на С.К. да се ползва с някоя от привилегиите, посочени в закона. В жалбата също не се съдържат твърдения в тази насока.
Вземанията на К. се установяват от удостоверение изх.№6703/20.06.2017г. на ЧСИ Г. Михалев по изп.д.№3/11г. и постановление за присъединяване на взискател изх.№27357/25.07.2017г. на ЧСИ Делян Н. по изп.д.№912/2016г., от които е видно, че същите представляват главница и лихва. По делото липсват доказателства какъв е произхода на тези суми- например вземания от трудовото правоотношение, издръжка или др. подобно. Това може да се установи само с копие от изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.д.№3/11г. по описа на ЧСИ Г. Михалев.
Ето защо, доколкото все още не са удовлетворени изцяло дори вземанията на привилегированите кредитори, правилно на хирографарния кредитор С.К. не са разпределени суми от продажната цена на сгради с идентификатор 07079.607.85.16 и 07079.607.85.17 по КККР на гр.Бургас, находящи се в гр. Бургас, ж.к.“Лазур“, Спортен комплекс „Лазур“ собственост на длъжника „Спортс пропърти мениджмънт“ АД.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№19957 от 09.11.2020г. по описа на ЧСИ Делян Николов, подадена от длъжника по изпълнителното дело- „Спортс пропърти мениджмънт“ АД против Протокол от 4.11.2020г. за извършено разпределение по чл.495 ГПК по изп.д.№912/2016г. по описа на ЧСИ Делян Николов.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№264727 от 9.11.2020г. /идентична със жалба вх.№265845/26.11.2020г./, подадена от присъединения взискател С.С.К. *** против Протокол от 4.11.2020г. за извършено разпределение по чл.495 ГПК по изп.д.№912/2016г. по описа на ЧСИ Делян Н..
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.