Р
Е Ш Е Н И Е № 260083
гр. Пловдив, 24.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски
състав, в открито заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева
въззивно търг. дело № 388 по описа за 2020 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З.А.О., ЕГН **********,***,
действаща чрез
своята майка и законен представител А.Е.Ш. – чрез упълномощения адвокат Б.З. против решение №146/10.03.2020г.,
постановено по т.д. № 204/2019г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, в
частта с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката против Г. ф., Булстат ********, със седалище и адрес на
управление *** иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от З.А.О., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на
17.09.2016 год. около 18,00-18,30 часа в с. Р., на кръстовището на ул. „П.Б.и
ул. „П.С.“, причинено виновно и противоправно от лек автомобил, който е
напуснал местопроизшествието и не е бил установен /неидентифицирано МПС/, които
неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на причиненото
й телесно увреждане:
откъсване на нарастващия край на костта на малкопищялната кост /фибулата/ на
десния крак, както и същото увреждане в областта на основата на пета ходилна
кост на десния крак, ведно
със законната лихва, считано от 31.08.2017 год. до окончателното плащане за разликата над сумата 15 000 лева
до пълния претендиран размер от 50 000 лева. Изложени са съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
съдебния акт в обжалваната му част. Иска се неговата отмяна и уважаване на
претенцията в пълния и заявен по делото размер.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г. ф., Булстат ********, със седалище и адрес на
управление *** – чрез упълномощения адв. С.М., с който се изразява становище за
неоснователност на същата.
Постъпила е въззивна жалба и от Г. ф., Булстат ********, със седалище и адрес на
управление *** против решение №146/10.03.2020г., постановено по т.д. №
204/2019г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, в частта с която осъден Г. ф., Булстат ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на З.А.О., ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от З.А.О., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило
се на 17.09.2016 год. около 18,00-18,30 часа в с. Р., на кръстовището на ул. „П.Б.и
ул. „П.С.“, причинено виновно и противоправно от лек автомобил, който е
напуснал местопроизшествието и не е бил установен /неидентифицирано МПС/, които
неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на причиненото
й телесно увреждане: откъсване на нарастващия край на костта на
малкопищялната кост /фибулата/ на десния крак, както и същото увреждане в
областта на основата на пета ходилна кост на десния крак, ведно със законната лихва,
считано от 31.08.2017 год. до окончателното плащане, както и в частта с която е
осъден Г. ф. да заплати на адвокат Б.В.З., ЕГН **********,***, със служебен
адрес гр. П., ул. „Ч.я.“ № **, офис *, сумата 980 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на
уважената част от исковете, а в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата 600 лева - държавна такса върху уважената част от
исковете, както и сумата 60 лева - разноски от бюджета на съда, пропорционално
на уважената част от иска.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното
решение и по същество да отхвърли предявените искове против Г. ф. изцяло.
Въззиваемата страна З.А.О., ЕГН **********,***, действаща чрез своята майка и законен представител А.Е.Ш. – чрез упълномощения адвокат Б.З. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1, вр. чл. 558,
ал. 5 КЗ, чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.
Ищцата З.А.О., ЕГН **********,***, действаща чрез своята майка и законен представител А.Е.Ш. твърди, че
на
17.09.2016г. около 18-18,30 ч. Малолетното
дете З.О. е
предприела пресичане на кръстовището на ул. „П.Б.“ и ул. „П.С.“ в с. Р., обл. П., като се е движела в посока от север на юг. По същото време неустановен
лек автомобил, идващ от ул. „П.Б.“, навлязъл с несъобразена скорост в описаното
кръстовище, завил рязко надясно по ул. „П.С.“, при което без да спре или намали
скоростта, прегазил десния крак на пешеходката З.О.. От удара детето паднало на
земята, за известно време загубило съзнание, а водачът на автомобила напуснал
произшествието. Бил повикан екип
на спешна помощ, който отвел детето в спешното отделение на „УМБАЛ Св. Г.“ ЕАД – П.. Извършена
била диагностика, включително и рентгенография, от която
се установило
откъсване на нарастващия край на костта на малкопищялната кост /фибулата/ на
десния крак, както и същото увреждане в областта на основата на пета ходилна
кост на десния крак. На
счупения десен глезен бил поставен гипсов ботуш и кракът бил обездвижен. Пострадалата
З.О. била
изписана за домашно лечение с указания по никакъв начин да не стъпва на десния
крак и да не го натоварва в продължение на 40 дни.
Твърди, че в резултат на произшествието претърпяла изключително силни физически болки и страдания в увредения
крайник, които не ѝ позволявали да спи. Била с гипсиран крак в продължение на 40 дни, през
който период била само в дома си. След свалянето
на гипса в продължение на две седмици започнала да раздвижва крака си и да стъпва на него. Твърди, че и към датата на исковата молба – 15.03.2019г. тявсе още не е напълно
възстановена, въздържа се от бърз ход и бягане, не може да стои дълго време права на едно място или да ходи продължително, поради болки в крака. Твърди
също, че вследствие
на ПТП е преживяла тежък
психо-емоционален шок, не може да
спи спокойно и се буди многократно нощем. Във връзка с произшествието било образувано
досъдебно производство № *** / 2016 год. по описа на РПУ – с. Т., но въпреки
проведените оперативно-издирвателни работи извършителят на престъплението не
бил установен. С постановление на наблюдаващия прокурор от 14.02.2018
г. досъдебното производство било спряно.
Поради неустановяване на МПС, причинило произшествието, ищцата е предявила
претенция пред Г. ф. за получаване на обезщетение на основание чл. 519, ал. 1,
т. 1 КЗ. Твърди, че по образуваната по молбата и преписка
по щета № ******/01.06.2017 г., ф. е отказал изплащане
на обезщетение. За горното тя
била уведомена с
писмо от 31.08.2017 г.
Претендира осъждане на Г. ф. да ѝ заплати сумата 50 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на произшествие, осъществило се на 17.09.2016 год. около
18,00-18,30 часа в с. Р., на кръстовището на ул. „П.Б.и ул. „П.С.“, причинено
виновно и противоправно от лек автомобил, който е напуснал местопроизшествието
и не е бил установен /неидентифицирано МПС/, които неимуществени вреди се
изразяват в болки и страдания, вследствие на причиненото й телесно увреждане: откъсване на нарастващия
край на костта на малкопищялната кост /фибулата/ на десния крак, както и същото
увреждане в областта на основата на пета ходилна кост на десния крак, ведно със законната лихва от датата на отказа за
плащане на обезщетение – 31.08.2017 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото като
на адв. З.,
предоставил безплатна правна защита и съдействие на ищеца, на основание чл. 38 ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Ответникът Г. ф.,
Булстат ********, със седалище и адрес на управление *** оспорва
предявените искове. Твърди, че не са налице доказателства за виновно и противоправно поведение на водача на
автомобила, за механизма на произшествието и за поведението на пострадалата. Оспорва се причинната връзка между физическите увреждания на ищцата и ПТП
от 17.09.2016г. Твърди, че констативният протокол за ПТП, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, се явява съставен изцяло по данни на пострадалата. Счита, че поради това той няма качеството на официален свидетелстващ документ и
не се ползва с материална доказателствена сила. Счита, че ищцата не установява нито механизма на произшествието, нито обстоятелствата, при които то е настъпило, какви са причините за него, както и поведението на самата ищца по време на ПТП.
Оспорва се наличието на противоправно поведение на водач на неидентифицирано
МПС и наличието на причинна връзка с описаните телесни увреждания. Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е прекалено завишено по размер. Оспорва се претенцията за законна лихва от датата на
отказа за плащане на обезщетение.
Действително налице е съставен протокол за ПТП с
пострадали лица № 48 / 17.09.2016 год. В него е отразено, че на същата дата
около 18,35 ч. в с. Р., на ул. „П.С.“ неизвестен автомобил е извършил завой
надясно от ул. „П.Б.“ към ул. „П.С.“, при което е пострадала пешеходката З.А. С.,
с първоначални данни за счупен глезен. Доколкото съставилия протокола служител
на РПУ – Т. не е възприел непосредствено описаното ПТП, нито е констатирал на
място участвали в него превозни средства, този акт няма доказателствена
стойност за механизма на произшествието.
Видно от приложеното досъдебно производство № *** / 2016
год. по описа на РУ – с. Т. при ОД на МВР – П., то е образувано срещу
неизвестен извършител за това, че на 17.09.2016 год. в с. Р., водачът на
неизвестно МПС е нарушил правилата за движение и е допуснал причиняване на
средна телесна повреда на З.А.О., тогава на 10 години, след което е напуснал
произшествието. Видно от материалите по същото на 17.09.2016 год. е извършен
оглед на местопроизшествието в присъствието на поемни лица след подаден сигнал
на телефон 112 за блъснато дете. С
постановление на РП – П. от 14.02.2018 год. наказателното производство е спряно.
Така по досъдебното производство водачът на лекия автомобил, за който се твърди
да е причинил ПТП, е останал неустановен, а самият автомобил – неидентифициран.
По досъдебното производство обаче са събрани данни /справка от 28.09.2016г.,
придружена с магнитен носител, съдържащ аудиозаписи и снимки на електронни
картони на приети повиквания на тел. 112/, че на 17.09.2016г. е имало четири
обаждания на спешния телефон в периода от 18.24 ч. до 19.12 часа за пострадало
лице – пешеходец в с. Р.. Двама от обаждащите се са се представили като Г.Й.О.и
Д.Й.О..
За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани
свидетелските показания на М.Й.О., чичо на ищцата и А.Й.О. – неин баща. И двамата
твърдят да са очевидни на произшествието, посочват кога и къде се е осъществило
то. Свидетелят М.О. по време на ПТП бил в близост до дома си в с. Р., на ул. „П.С.“
№**. С него бил и брат му, който е баща на ищцата, както и други съседи. Малолетната
З. също била близо до тях, защото дошла да вземе пари от баща си. В този момент
голям джип взел остър завой с висока скорост, бутнал З. и избягал. Макар че е
разпознал марката на колата, свидетелят не е успял да запомни регистрационния
номер и не е разпознал шофьора. Освен това посочва, че по улицата, по която се
е движил автомобила и е станало ПТП, нямало асфалт и при високата скорост
колата вдигнала пушилка. Събраните се видели, че З. пада, притекли ѝ се
на помощ, веднага извикали бърза помощ. Дошла линейка на бърза помощ, медиците установили
счупване на крака на детето и го откарали в болница. Бащата на ищцата свидетелят
А.Й.О. също твърди да е очевидец на процесното ПТП. Автомобилът, който блъснал
детето, дошъл с висока скорост. Той ударил дъщеря му по десния крак, но не
спрял и не намалил скоростта. Бащата не си спомня марката, цвета, нито регистрационния
номер на колата, тъй като всичко станало много бързо, а и първо са се втурнали
на помощ на падналото дете. Веднага извикали бърза помощ. В болницата гипсирали
крака ѝ, който бил счупен.
По отношение на изложените в жалбата възражения по
безкритичното кредитиране на свидетелските показания, настоящата инстанция не
намира съществени противоречия между показанията, дадени от двамата свидетели
относно механизма на ПТП пред Окръжния съд и тези, които са дали при разпита им
в досъдебното производство, приложено по делото. И двамата описват един и същ
механизъм. Дали автомобилът е бил БМВ или Тойота също е несъществено
противоречие, тъй като свидетелите не за запомнили регистрационен номер, а и
посочват бързината, с която се е развило всичко. Не могат да се правят
негативни изводи за някакви противоречия в показанията им от обстоятелството,
че някой не разпознава или е объркал марката на един автомобил с друг, още
повече, че това се е случило в момент, в който техен близък човек е бутнат от
този автомобил и лежи на пътя. Що се отнася до това дали детето в момента на
удара е пресичало или е било спряло – по делото от страна на Г. ф. не е
направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, за да се
коментира в подобна насока.
От заключението на вещото лице С.М.по допуснатата съдебно
– автотехническа експертиза, се установява настъпването на удара да е станало
на кръстовището на ул. „П.Б.“ и ул. „П.С.“ в с. Р. като експертизата не може да
конкретизира мястото на удара с конкретни размери. При движението на
пешеходката на пътното платно неустановен лек автомобил на кръстовището
предприема маневра – завой на дясно към ул. „П.С.“, при което прегазил десния
крак на З.О.. Според експертизата от техническа гледна точка основната причина за
ПТП е, че водачът на неизвестният автомобил не е реагирал своевременно на
опасността от удар с пешеходката. От изготвената от вещото лице мащабна скица е
видно, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да забележи
пешеходката преди предприемането на маневрата завой надясно. Пак от същата
скица е видно, че дори и в опасната зона, когато автомобилът е бил на
разстояние, равно на пълния му спирачен път, водачът е имал възможност да
забележи пешеходката и да избегне произшествието, като задейства своевременно
спирачната система. При обясненията на вещото лице в съдебно заседание на
17.10.2019г. то посочва, че липсват данни за някакви препятствия, които да са
съществували между пешеходката и автомобила, които да попречат на водача да я
забележи. Няма данни по делото за обозначена пешеходна пътека. Вещото лице
посочва, че тъй като става въпрос за пешеходец – дете, то се възприема като
опасност за движението, независимо дали е на платното или на тротоара. В същото
съдебно заседание експертът посочва, че е вероятно травмата да е причинена от
задна дясна гума.
Заключението на
вещото лице не е оспорено от страните и съдът също го възприема като обективно
и компетентно.
От представените по делото лист за преглед на пациент в
спешно отделение и такъв за преглед на пациент в КДБ/СО се установява, че на З.О.
е извършен преглед в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД на 17.09.2016 г. в 19.37ч. Извършена е
рентгенография и имобилизация на десния крак и пациентката е изписана същата
вечер. Медицинският екип не е установил необходимост от болнично лечение.
Относно твърдяните неимуществени вреди е допусната съдебно-медицинска
експертиза и са събрани свидетелски показания. По делото в качеството на
свидетел е разпитана З.Д., която живее в
едно домакинство с ищцата. Тя посочва, че детето е било с пострадал глезен на
десния крак. Бил поставен гипс за два месеца. Оплаквало се, че много го боли. Свидетелката
твърди, че месец и половина З. е била на инвалидна количка. Ползвали памперси, тъй
като не можела да стъпва, да става на крака си и да отиде до тоалетна. Още
докато е била в гипс започнала да пристъпва леко. След свалянето му продължила
да се оплаква от болки.
От заключението на вещото лице д-р М.К.Б.по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза се установява, че поставената диагноза на ищцата на 17.09.2016г. е остеоепифизиолизис
/откъсване на нарастващия край/ на дясната малкопищялна кост със съмнение за
остеоепифизиолизис на основата на петата стъпална кост на дясното стъпало.
Непосредствено след инцидента тя е изпитвала от значителни до умерени по сила и
интензитет болки и страдания. Те следва постепенно да са затихвали в хода на
оздравителния процес до пълното им изчезване след неговото приключване. Оздравителният
процес е протекъл за около два – три месеца, без да са налице писмени данни за
настъпили усложнения. Телесните увреждания на О. са довели до трайно затрудняване
на движенията на десния долен крайник. Вещото лице посочва, че причинените
увреждания на ищцата е възможно да настъпят по директен и по индиректен
механизъм. В конкретния случай експерта счита, че по-вероятната причина е
директен механизъм с оглед на съмнението за остеоепифизиолизис на основата на
петата стъпална кост на дясното стъпало. Вещото лице е То е категорично, че за
да настъпят и двете описани увреждания трябва да има съприкосновение между
десния глезен на О. и неидентифицираното МПС. Посочва, че няма клинични данни
за премачкване на дясното стъпало от гума на автомобил. Същата е минала покрай
външната част на дясното стъпало и леко го е натиснала във външната му част в
областта на петата стъпална кост и е притиснала глезена външно в областта на
долния край на дясната малкопищялна кост. В съдебно заседание на 17.10.2019г.
експертът посочва, че причина за травмата е малко вероятно да бъде падане на
твърд предмет върху стъпалото на пострадалата. Посочва, че такава травма може
да се получи от всяка движеща се гума. Относно възстановяване на ищцата след
извършен преглед на същата се посочва, че движенията на дясната глезенна става
са в пълен обем. Към датата на прегледа тя се движи нормално, без помощни
средства и без накуцване.
С оглед на събраните доказателства по делото следва да се
приеме, че на З.О. са причинени описаните в исковата молба увреждания. Те са в
резултат на ПТП, при което задната дясна гума на движещ се по пътното платно неустановен
лек автомобил е предприел маневра – завой на дясно, без да се увери, че не
застрашава останалите участници в движението. В това се изразява и
противоправното поведение на водача на този автомобил, който не е спрял и е
напуснал произшествието. Съгласно чл.
20, ал. 2 ЗДвП воздачите следва да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. В случая ищцата в качеството и на пешеходец на пътя
представлява такова препятствие, а той е можел да избегне ПТП като задейства
своевременно спирачната система. Налице е причинна връзка на това ПТП с описаните телесни увреждания. В този смисъл са както заключенията на двете
експертизи, така и свидетелските показания. Налице е и връзка между травмата в
резултат на ПТП и болките и страданията, за които се претендира обезвреда.
Непосредствено след инцидента тя е изпитвала силни до умерени болки. От друга
страна - оздравителният процес е протекъл успешно и без усложнения. Към датата
на прегледа – октомври 2019г. движенията са възстановени напълно.
Налице е хипотеза, визирана в разпоредбата на чл. 557,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. Гаранционният ф. изплаща на
увредените лица обезщетение за незастраховани МПС, когато неимуществените вреди
вследствие на телесни увреждания, са причинени на територията на РБ от МПС,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено. С оглед на
горното на ищцата следва да се присъди обезщетение. Такова не е платено от Г. ф.,
въпреки че е било отправено искане в горния смисъл. С писмо с изх. № от
31.08.2017 г. по образувана пред Г. ф. щета ******/01.06.2017г., от страна на ф.а
законният представител на ищцата – нейната майка А.Ш. е уведомена за отказа на Г.
ф. да заплати обезщетение, тъй като не са представени доказателства за хода и
резултата от воденото досъдебно производство. Такова не е платено в срока по чл. 496 от КЗ.
При определяне на размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се отчетат характера и степента на
уврежданията, интензитета и
продължителността
на търпените физически болки и страдания, как е протекъл оздравителния процес и колко е продължил той, налице ли е възможност
за пълно възстановяване от травмата, респ. има ли възможност за бъдещо влошаване
на състоянието, причинените
морални и психически страдания, както и социално-икономическите
условия в страната.
Като прецени степента на търпените от ищцата болки и
страдания, както и сравнително краткия период за възстановяване, както и
обстоятелството, че към настоящия момент възстановяването е пълно, настоящата
инстанция намира определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на
15 000 лева за справедливо. Претенцията
до пълния и предявен размер от 50000 лева е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
В случая първоинстанционният съд правилно е приложил
критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението като е
съобразил степента и интензитета на търпените болки и страдания, сравнително
краткия възстановителен период, който обаче е бил съчетан с обездвижване и
затруднения в движенията.
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноските са определени правилно от първоинстанционния
съд. Пред въззивната инстанция на всяка от страните се явяват дължими разноски
съобразно осъществената защита по жалбата на другата страна.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и
разноски в производството и и предоставена правна защита при условията на чл.
38, ал. 2 от ЗА, следва на адв. Б.В.З. да бъде определено адвокатско възнаграждение
за осъществената защита във въззивното производство в размер, съобразен с чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 МРАВ, но и съразмерен на уважената и отхвърлена
част от жалбите. Определено така то е в размер на 294 лева лева.
На ответника Г. ф. също са дължими разноски съразмерно на
уважената и отхвърлена част от жалбата за осъществената защита по жалбата на
другата страна. В полза на ответника следва да се присъдят 210 лева лева –
разноски за въззивното производство.
С оглед на гореизложеното
и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№146/10.03.2020г., постановено по т.д. № 204/2019г. по описа на Окръжен съд –
гр. Пловдив, КАКТО В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката З.А.О.,
ЕГН **********,***, действаща
чрез своята майка и законен представител А.Е.Ш. против Г. ф., Булстат ********, със седалище и адрес на
управление *** иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от З.А.О., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило
се на 17.09.2016 год. около 18,00-18,30 часа в с. Р., на кръстовището на ул. „П.Б.и
ул. „П.С.“, причинено виновно и противоправно от лек автомобил, който е
напуснал местопроизшествието и не е бил установен /неидентифицирано МПС/, които
неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на причиненото
й телесно увреждане:
откъсване на нарастващия край на костта на малкопищялната кост /фибулата/ на
десния крак, както и същото увреждане в областта на основата на пета ходилна
кост на десния крак, ведно със
законната лихва, считано от 31.08.2017 год. до окончателното плащане за
разликата над сумата 15 000 лева до пълния претендиран размер от
50 000 лева, ТАКА И В ЧАСТТА, с която е осъден Г. ф., Булстат ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на З.А.О., ЕГН **********,***, сумата 15 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от З.А.О., вследствие на пътно-транспортно
произшествие, осъществило се на 17.09.2016 год. около 18,00-18,30 часа в с. Р.,
на кръстовището на ул. „П.Б.и ул. „П.С.“, причинено виновно и противоправно от
лек автомобил, който е напуснал местопроизшествието и не е бил установен
/неидентифицирано МПС/, които неимуществени вреди се изразяват в болки и
страдания, вследствие на причиненото й телесно увреждане: откъсване на нарастващия
край на костта на малкопищялната кост /фибулата/ на десния крак, както и същото
увреждане в областта на основата на пета ходилна кост на десния крак, ведно със законната лихва,
считано от 31.08.2017 год. до окончателното плащане, както и в частта с която е
осъден Г. ф. да заплати на адвокат Б.В.З., ЕГН **********,***, със служебен
адрес гр. П., ул. „Ч.я.“ № **, офис *, сумата 980 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на
уважената част от исковете, а в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата 600 лева - държавна такса върху уважената част от
исковете, както и сумата 60 лева - разноски от бюджета на съда, пропорционално
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. ф.,
Булстат ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Б.В.З., ЕГН **********,***, със
служебен адрес гр. П., ул. „Ч.я.“ № **, офис *, сумата 294 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, определено съобразно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, пропорционално на уважената част от жалбите на двете страни.
ОСЪЖДА З.А.О., ЕГН **********,*** да заплати на Г. ф.,
Булстат ********, със седалище и адрес на управление *** сумата 210 лева -
разноски по делото пред въззивната инстанция съразмерно на уважената и
отхвърлена част от жалбите.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: