Решение по НАХД №7832/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 292 от 07.02.2022 г. по АНД № 7832/2021 г. по описа
на ПРС, НО, XI с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият А. Д. П. да бъде освободен от наказателна отговорност, като
му се наложи административно наказание глоба по чл. 78а НК за това, че на 26.09.2017
г. в гр. Пловдив, в качеството си на *** търговско дружество „***, със седалище и
адрес на управление ***, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от
26.08.2017 г. до 25.09.2017 г. включително, по публични парични задължения към
Национална Агенция за приходите /НАП/, произтичащи от Декларации обр. 6 за УПФ,
ДОО, ДДТПП и ЗО, за които е образувано изпълнително дело № *********/2017 г., не
е поискал от Окръжен съд - Пловдив да открие производство по несъстоятелност -
престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII от НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив
поддържа повдигнатото обвинение като пледира доказано авторството, обективната и
субективна страна на деянието и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно
наказание глоба в минимален размер от 1000 лева, при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, които са многобройни, и предвид липсата на отегчаващи
такива.
Защитникът на обв. П. – адв. П., се солидаризира към становището на
държавното обвинение. Моли съдът за стореното да определи минимално предвидения
размер на глобата в закона, с оглед чистото съдебно минало и икономическата
ситуация в страната.
Обвиняемият, редовно призован за съдебно заседание, явява се лично, съгласява
се с посоченото от защитника си, като в последната си дума моли да му бъде наложено
наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият А. Д. П. е роден на ***, живущ в с***, със средно образование, б.,
б. г., женен, неосъждан, с ЕГН:**********.
Търговско дружество „*** с ЕИК *** било вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието на 03.06.2008 г.
Дружеството било с вписано със седалище и адрес на управление в ***. Предметът па
дейност на дружеството бил разнообразен, видно от удостоверението за вписване, но
основно дружеството се занимавало с инвестиции и търговия с недвижими имоти.
Първоначално като управител бил вписан В. П. В., a от 31.08.2015 г. обвиняемият А.П..
Съдружници и собственици па капитала на дружеството били чуждестранни граждани.
Обвиняемият А.П. бил вписан и като управител на още няколко дружества, видно от
справки от Търговски регистър.
Обвиняемият А.П. в периода след август 2015 г. чрез управляваното от него
дружество извършвал търговска дейност.
Търговско дружество „*** в периода 2017 г. - 2018 г. било обслужвано
счетоводно от счетоводна кантора „ТАП“ ЕООД от св. А. М. - Т. на база устна
1

договорка. Обслужващите дружеството счетоводители уведомявали редовно обв. П. за
задълженията на дружеството. Счетоводителката подавала цялата счетоводна и
осигурителна информация/ ведомости, справки декларации по ЗДДС. Декларации по
3KПО и Декларации обр. 6/ към ТД на НАП и НОИ, във връзка с дейността па
дружеството, представлявано от обв. П..
Първоначално управляваното от обвиняемия дружество развивало търговска
дейност, имало реализирани продажби, оборотни средства и нямало проблеми с
покриване на задълженията към бизнес-партньорите си и към държавата. След тези
моменти на стабилност обаче, дружеството започнало да изпитва сериозни затруднения
в дейността си, а оттам и до невъзможност последното, от своя страна, да заплаща
задълженията си към фиска. С оглед задлъжнялостта от страна на „***, срещу него
било образувано изпълнително дело № *********/2017 г. по описа на ТД па HAП
Пловдив.
Плащанията към ТД на НАП Пловдив били преустановени към дата 26.08.2017
г., тъй като на 25.08.2017 г. изтекъл срокът за доброволно плащане по Декларации обр.
6 за: Здравно осигуряване /за периода 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г./, за Универсален
пенсионен фонд /за периода 01.07.2017 г. 31.07.2017 г./. за ДОО /за периода 01.07.2017
г./ Дългът на дружеството към този момент бил образуван изцяло на декларативен
принцип от подадени пред ТД на НАП - Декларации обр. 6 за УПФ. ДОО, ДДТПП и
ЗО. Управителят на дружеството - обвиняемият А.П., не изпълнил задължението си да
подаде молба пред Окръжен съд Пловдив за откриване на производство по
несъстоятелност в тридесет дневен срок, считано от 26.08.2017 г. Този предвиден от
закона срок изтекъл на 24.09.2017 г. /неделя/, а 25.09.2017 г. бил последният ден от
тридесетдневния срок за изпълнение на законово установеното задължение на
управителя да подаде молба. Тоест датата, на която деянието е довършено е 26.09.2017
г.
Видно от данъчно-осигурителната сметка на дружеството, „***, не погасило
възникналите данъчни задълженията и е спряло плащанията по публичните
задължения през август 2017 г.
Предприети били редица действия от страна на служители при ТД на НАП -
Пловдив по събиране на задълженията на дружеството. Били изпратени запорни
съобщения до установените банки, в които дружеството имало открити банкови
сметки с цел превеждане на суми за погасяване па възникналите публични парични
задължения. Като съобщението за доброволно изпълнение с изх. № С170016-048-
0181918/07.11.2017г. било получено на 08.01.2018 г.
В хода на предприетите действия по събиране на вземанията, било установено,
че дружеството не притежава имущество, коeто да послужи за обезпечение на
публичните му задължения, т.е. нямало към какво да насочи изпълнението. На база
събраните данни било констатирано, че задълженото лице не притежава имущество,
вкл. авоари по банкови сметки, които да послужат за обезпечение на публичните му
задължения и дългът на дружеството бил категоризиран като „несъбираем”. На
основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК ИД № **********/2017 г. било прекратено с
разпореждане изх. № С200016-035- 030192/02.11.2020 г. /л. 117, ДП/.
Общият размер на задълженията на дружеството към 02.03.2021 г. бил
достигнал 61 751.81 лв. - в това число главница 47 621,26 лв. и лихви 14 130,55 лв.
Видно от приложено писмо - справка от Окръжен съд гр. Пловдив към дата
25.02.2021 г. няма подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност на
„*** с ЕИК ***.
В хода на досъдебното производство била изготвена и назначена
2

съдебносчетоводна експертиза за определяне на финансовото състояние на
дружеството на база публикуваните счетоводни баланси и отчети за приходите и
разходите. Съгласно заключението на същата, към 31.12.2017 г. дружеството било в
състояние на банкрут и нямало финансова възможност да покрие задълженията си,
което го причислявало към несъстоятелните предприятия.

По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
самопризнанията на обвиняемия, направени в досъдебното производство, показанията,
дадени в досъдебното производство от свидетелите А-М. Д., А. М.-Т., Н. В. А. С. - Т.,
както и писмените доказателства – справка в Търговския регистър, справка за
образувани изпълнителни дела от Камара на ЧСИ, кореспонденция с ТД на НАП-
Пловдив, справка за общите задължения към 08.03.2021., справка за погасени по
давност/отписани задължения към 08.03.2021 г., известие за доставяне, заключение по
съдебносчетоводна експертиза, счетоводен баланс, удостоверения за извършено
връчване по електронен път, съобщение за доброволно изпълнение, постановления за
налагани на обезпечителни мерки, запорни съобщения, кореспонденция с Агенция по
вписванията, БДС справки, годишен финансов отчет на търговското дружество, отчет
за приходи и разходи за 2017г., разпореждане за прекратяване на производството по
принудителни изпълнение, съгласно чл. 225 от ДОПК, амбулаторни листове, копие на
резултати от амбулаторни изследвания, справка за съдимост, характеристична справка
и останалите доказателства събрани по досъдебното производство и прочетените от
съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия. Същите
еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление.
Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични и
последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата
обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава тяхната
достоверност и съответстват на обясненията на обвиняемия, които макар и с
двойствена природа като защитно средство, допринасят и за изясняване на
обстоятелствата по делото. Всички те отговарят на събраните писмени доказателства и
извършената експертиза, установяващи наличието на парични задължения към
кредитор на дружеството, чийто управител е бил обвиняемият, обективната липса на
активи, чрез които да се погасят задълженията към кредитора, както и неинициирането
на производство по несъстоятелност от страна на обвиняемия спрямо управляваното от
него дружество пред компетентния държавен орган – съда.

От правна страна:
Обвиняемият А. Д. П. е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна на 26.09.2017 г. в гр. Пловдив в качеството си на ***
търговско дружество *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в 30
дневен срок от спиране на плащанията, считано от 26.08.2017 г. до 25.09.2017 г.
включително, по публични парични задължения към Национална Агенция за
приходите /НАП/, произтичащи от Декларации обр. 6 за УПФ, ДОО, ДДТПП и ЗО, за
които е образувано изпълнително дело № *********/2017 г., не е поискал от Окръжен
съд - Пловдив да открие производство по несъстоятелност.
3

Обвиняемият е годен субект на престъплението, тъй като той е лицето, което
управлява и представлява неплатежоспособното търговско дружество „*** към
инкриминирания период. От приетото като писмено доказателство удостоверение от
Агенцията по вписванията за вписани обстоятелства по партидата на търговеца, както
и от справката за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ се установява, че към
инкриминирания период обвиняемият е бил управител. Следователно и съобразно
правилата за управление и представителство на дружествата с ограничена отговорност
именно той е бил лицето, върху което тежи задължението да подаде заявление за
откриването на производство по несъстоятелност при настъпването на предпоставките
за това. От правна страна обвиняемият се явява лице, което управлява и представлява
търговското дружество по смисъла на чл. 227б, ал. 2 от НК.
На следващо място доказаха се по делото и датата, и мястото на извършване на
престъплението – на 26.09.2017 г. в гр. Пловдив. От обективна страна престъплението
е довършено след изтичането на 30-дневен срок, считано от датата на спиране на
плащанията. От събраните по делото писмени доказателства, анализирани съвместно
със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява по категоричен
начин, че датата на спиране на плащанията по изискуемите задължения на „*** е
26.08.2017г., тъй като на 25.08.2017 г. изтекъл срокът за доброволно плащане по
Декларации обр. 6 за: Здравно осигуряване /за периода 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г./, за
Универсален пенсионен фонд /за периода 01.07.2017 г. 31.07.2017 г./. за ДОО /за
периода 01.07.2017 г./ Следователно към инкриминираната дата – 26.09.2017 г.,
законоустановеният 30-дневен срок е бил изтекъл, доколкото срокът се брои в дни и
изтича на 25.09.2017 г. /24.09.2017 г. е неделя/, а престъплението е довършено, поради
което правилно е определена датата на извършването му. В тази връзка следва да се
отбележи, че за съставомерността на деянието е без значение причината за спиране на
плащанията, щом е доказан фактът на съзнателно неизпълнение на изискуеми
имуществени задължения на търговеца, включително и поради обективна
невъзможност на дружеството да изпълни задълженията си поради липсата на активи.
Последното именно е и основанието за иницииране на производство по реда на
Търговския закон по установяване на настъпилата неплатежоспособност на търговеца
и обявяването му в несъстоятелност.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез бездействие и се
е изразило в неподаването на заявление за откриването на производство по
несъстоятелност в рамките на посочения 30-дневен срок, считано от 26.08.2017 г.,
когато са спрели плащанията от търговеца „***. В случая за обвиняемия е възникнало
задължение да поиска от съда откриване на производство поради изпадането на
дружеството в неплатежоспособност. Съгласно чл. 607а, ал. 1 от ТЗ производство по
несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособен търговец е този, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В процесния случай размерът
на изискуемите парични задължения на търговеца „*** е формиран от Декларации обр.
6 за УПФ, ДОО, ДДТПП и ЗО. За събиране на публичните задължения на търговеца в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив било образувано изпълнително дело
№ *********/2017 г., като плащанията на тези задължения е спряло на дата
26.08.11.2017 г. Неплатежоспособността настъпва при спиране на плащанията от
длъжника. Данъчните задължения са определени по основание, субект и размер от
съответните данъчни закони, те са винаги определяеми /ликвидни/ и с настъпването на
датата на падежа им стават и изискуеми.
4

Престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е формално и е било
довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние – непоискване от
съда на откриване на производство по несъстоятелност в предвидения за това 30-
дневен срок, считано от 26.08.2017г., от когато са спрени плащанията по процесните
публични задължения от търговеца „*** до 25.09.2017 г., вкл. Задължението за
извършване на това поведение е било за обвиняемия в качеството му на управител и
представител на търговското дружество. Със своето съставомерно бездействие обаче
той е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
От субективна страна престъплението е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Това е така, тъй като към момента на извършване на деянието
обвиняемият е формирал в съзнанието си представа, относно проявлението в
обективната действителност на всички елементи от състава на престъплението, но
въпреки това го е осъществил. Съзнавал е фактът на настъпилата
неплатежоспособност на търговското дружество, т.е. да не може да изпълни изискуемо
задължение към кредиторите му, както и началната й дата, предвиждал е и че като
бездейства в продължение на 30 дни, то така няма да бъде открито производство по
несъстоятелност на търговеца. Знанието на обвиняемия за инкриминираните публични
задължения на „***, както и за спирането на плащанията е доказано по делото.
По тези съображения съдът приема, че по делото е доказано по категоричен
начин, че обвиняемият А. Д. П. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което го призна за виновен с
решението си.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за приложение
на чл. 78а от НК и следва обвиняемият да се освободи от наказателна отговорност и да
му се наложи административно наказание. За извършеното от него престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди
лева. Той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда,
прилаган в настоящото производство. От самото деяние няма причинени съставомерни
имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи
приложението на тези правила. По тези съображения съдът приема, че обвиняемият
трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетното лице се освобождава от
наказателна отговорност и съдът му налага административното наказание глоба, което
се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.

По размера на административното наказание:
При индивидуализацията на размера на административното наказание, съдът
приема за смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни на
обвиняемия – неосъждан, семеен с две деца, изминалият период от време от
извършването на деянието до съдебното разглеждане на делото и налагането на
наказанието, преклонната възраст на обвиняемия, тежко здравословно и финансово
състояние, в което се намира. Съдът счита, че личността му не разкрива завишена
степен на лична обществена опасност. Същевременно не се установяват отегчаващи
отговорността обстоятелства. По тези съображения настоящият състав приема, че
следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, което да бъде индивидуализирано в минималния
предвиден от закона размер, а именно административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева. Същото съответства на степента на обществена опасност на деянието и на
дееца и според настоящия състав ще е достатъчно за постигането на
предупредителните и превъзпитателни цели по чл. 12 от ЗАНН. Не се констатираха и
5

обстоятелства по делото, налагащи определяне на наказанието в по-висок от
минималния размер.

По разноските и веществените доказателства:
Използването на експертна помощ обосновава ангажиране и на отговорността на
обвиняемия за заплащане на сторените на досъдебното производство разноски. Затова
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР - Пловдив сумата от 604,50 лв. за разноски по делото.
По делото не са приобщени веществени доказателства, поради което и съдът не
следва да се произнася в този смисъл.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	292
Дата:	7 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Бекяров

Дело:	20215330207832
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 декември 2021 г.

Решение по НАХД №7832/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите