Р
Е Ш Е Н И Е
№
328/22.6.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май,
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1399 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във връзка с чл. 166, ал.
2 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и 5 от ЗПЗП. Образувано е по жалба на
Т.Р.С., с ЕГН **********,***, против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-130-6500/3313 от 14.11.2019г., на заместник изпълнителен директор
на ДФ"Земеделие", с който е изключен от подпомагане и му е издаден
Акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 4393,51 лв. лева,
представляващ 50% от общата изплатена сума по мярка 211 преди прекратяване на
ангажимента, в размер на 8787,02 лева. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден в
противоречие с материалния закон, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила. Счита се, че
материалноправно изискване за издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) е установяване с влязъл в сила индивидуален
административен акт на задължението по основание и размер, като в случая това
не е извършено и според него не може да се пристъпи към удържане на публичното
държавно вземане. Претендира се отмяна на Акт за установяване на публично
държавно вземане № 02-130-6500/3313 от 14.11.2019г., на зам. - изпълнителен
Директор на ДФ"Земеделие", и да се възстанови незаконосъобразно
прихванатата сума, ведно с присъждане на разноски. В насроченото открито
съдебно заседание оспорващият се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат Л., която поддържа жалбата и изразените в
нея доводи и искания по същество.
Ответникът - заместник изпълнителен директор на ДФ"Земеделие",
редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител – юрисконсулт М., която оспорва жалбата като неоснователна,
представя административната преписка в цялост и иска да се отхвърли жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Оспорващият Т.Р.С. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН)
568981 в ДФ"Земеделие" в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 211 "Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. През първата година
от ангажимента, по заявление с УИН 13/120612/64853, за кампания 2012 г. му била
изплатена сумата от 8787,02 лева. Подадени са заявления за 2013г. и 2014г. с
рег. №13/170613/71550 от 08.05.2013г. и рег.№ 13/200514/74017 от. 09.05.2014г.
За 2015г. не е подадено заявление за подпомагане.
По делото е представено Извлечение от партидата на Т.Р.С. – л.195 от
делото, от който е видно, че изплатените суми по мярка 211 „за природни
недостатъци на планинските райони“ са 7 228,44 лв., изплатена на
20.12.2012г. и 1558, 58 лв., изплатена на 27.08.2013г. Общата изплатена сума по
мярка 211, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане през тези
години, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента възлиза на 8787,02
лева.За 2015г. Т.Р.С. не е подал Заявление за подпомагане по мярка 211, като не
е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от
03.04.2008г., да извършва земеделска дейност в съответния необлагодетелстван
район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно
плащане и да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в същия район
през всяка година след първото компенсаторно плащане.
Няма данни, а и не се твърди, да е издаден Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 211. Прекратяване на ангажимента е извършено с процесния
административен акт. Това е и възражение на жалбоподателя, че е нарушен
материалния и процесуалния закон.
С писмо изх. № 01-6500/3736 от 26.06.2019г. Т.С. е уведомен, че се открива
производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото
е посочено, че това се извършва заради неподаването за кампания 2015 г. на
заявление за подпомагане по мярка 211, представляващо неизпълнение на
задълженията по чл. 4, ал. 1, т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008г. Извършено е
позоваване на чл. 14, ал. 1 от същата Наредба, съгласно който текст земеделски
стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия
петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане и се задължава да възстанови
получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони
или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в
мярката. Цитирани са извършените в полза на жалбоподателя три плащания за 2012
г., 2013 г. и 2014 г. по мярка 211, като на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от
Наредба №11 от 03.04.2008г. му е посочено, че следва да възстанови сумата от
4393, 51 лева, представляваща 50% от получената субсидия по мярката поради
прекратяване на участието му след третата година от поетия ангажимент. Описан е
начинът, по който следва да бъде извършено плащането, както и че ако не приема
направените констатации, в 7-дневен срок може да изложи възражение и да
представи относими доказателства.
На 14.11.2019 г. заместник изпълнителен директор на ДФ"Земеделие"
е издал по отношение на Т.С. оспорения в настоящото съдебно производство АУПДВ
№ 02-0701-6500/3313, с който е определил, че го изключва от подпомагане и му
издава Акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 4393, 51
лева, представляващ 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012,
2013 и 2014, на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
Актът е издаден на основание чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8
и 9 от ДОПК и чл. 5, §. 1 и §.2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от
27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедурите за
контрол, както и на кръстосаното спазване по отношение на подкрепата за
развитие на селските райони мерки и чл. 80, §. 1 и §. 2 от Регламент (ЕО) №
1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за
прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване,
модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за
директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент,
както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано
спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро- винарския сектор.
Административният орган е посочил в своите мотиви, че при извършване на
административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е установено, че за
кампания 2015г. кандидатът не е подал Заявление за подпомагане по мярка 211, с
което не е изпълнил задълженията си по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11
от 03.04.2008г. Посочил е, че правните последици от неспазване на тези
задължения, уредени в чл. 14, ал. 1 от същата Наредба, водят до това, че
кандидатът се изключва от подпомагане по мярката и следва да възстанови
получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или
част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си.
Посочено е изпращане и получаване на Писмо изх. № 01-6500/3736 от
26.06.2019г., с което кандидата е уведомен за откриване на административно
производство по издаване на АУПДВ съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. Изложено е
също, че в указания в писмото срок в ДФЗ- РА не е постъпила допълнителна
информация, нито е възстановена доброволно сумата на недължимото плащане.
При тези мотиви и на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008
г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5,
предл. I, вр. ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП бил издаден оспореният в настоящото съдебно
производство акт.
Актът е връчен лично на жалбоподателя на 22.11.2019г. Жалбата срещу него е
подадена до Административен съд Пазарджик на 06.12.2019 г.
От страна на жалбоподателя са представени и приети по делото Уведомително
писмо с изх. № 02-130-6500/7390/21.09.2013г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2012г. Видно от съдържанието му на стр. 5 от същото/л. 16 от делото/
оторизираната сума в лева по схема/мярка НР 1 е 8787,02 лв.; Уведомително писмо
с изх. № 02-130-6500/2527 от 12.08.2014г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащани за кампания 2013г.,
като за мярка/схема НР1 е 0 лв.; Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/6760
от 29.09.2015г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащани за кампания 2014г., като за мярка/схема НР1 е
0 лв.;
Представеното Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/1135 от 01.08.2015г.
е за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба
№ 2/21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за
национални доплащания и за специфично подпомагане за животни.
Представеното Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/842 от 12.08.2016г. е
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба №
3/17.02.2015г. За финансово подпомагане по тази наредба е и Уведомително писмо
с изх. № 02-130-6500/38 от 14.02.2019г.
По уважено доказателствено искане на жалбоподателя е допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице обобщава информацията за мерките, по
които жалбоподателят е кандидат от 2012г. Това са за финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания със заявленията от 2012, 2013 и 2014г., по
Наредба № 2/21.02.2011г., по мярка 213“Плащания по натура 2000 и плащания ,
свързани с Директива 2000/60 ЕО“; по Наредба № 3/17.02.2015г.; подпомагания за
млечните крави, временна извънредна помощ в сектор животновъдство и извънредна
помощ за приспособяване сектор животновъдство. В табличен вид са представени
оторизираните суми по подадените заявления и справка за изплатените
суми/последните в размер на 38804 лв./ Според изчисленията на вещото лице,
прихванатите суми от оторизираните плащания са в размер на 9 861,31 лева.
Общият размер на оторизираните плащания по подадените заявления е 45 687,
36 лв. Всички дължими суми по наложени санкции според заключението на вещото
лице са прихванати.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен
интерес, в предвидения от закона срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 166,
ал. 2 от ДОПК.
Оспореният административен акт съдържа волеизявление, с което пряко се
засягат права и законни интереси на жалбоподателя - адресат на този акт. За
жалбоподателя е налице интерес от оспорване, направено в законовия срок, поради
което жалбата му е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите по
чл. 146 от АПК, оспореният АУПДВ е валиден административен акт, издаден в
писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила и
материалния закон и неговата цел.
Оспореният акт е издаден от заместник изпълнителен
директор на ДФ "Земеделие". Процесният АУПДВ има за предмет
установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващия поради
неизпълнено нормативно задължение. Това вземане по своя характер е публично
държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗППЗП и в съответствие с чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, според който текст публични са вземанията за
недължимо платени и надплатени суми, вкл. по финансирания от европейските
земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране. Разпоредбата
на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП гласи, че Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на ЕС, а съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция (чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП). Нормата на чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП препраща към реда по ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на
процесното. На това основание е приложим чл. 166, ал. 2 от ДОПК, според който,
ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния
закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от
ръководителя на съответната администрация (чл. 166, ал. 2, предл. второ от ДОПК). На изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е предоставена
възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане, административни
договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане. Видно от приложената по делото заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г.,
визираното правомощие е делегирано на заместник изпълнителния директор на
ДФ"Земеделие" П.С., която е издател на процесния акт.
Актът е издаден в писмена форма с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2
от АПК и при спазване на административнопроизводствените правила. Същият
съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е
издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично
субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с
посочените правни норми и разпоредените правни последици.
Спазени са изискванията по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на
жалбоподателя за образуваното административно производство.
Съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в изпълнение
материален закон.
От данните по делото се установява, че Т.С. е подал
заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания
2012г. с УИН 13/120612/64853, с което е заявил финансово
подпомагане по схема за единично плащане на площ (СЕПП), и мярка 211 „Плащания
за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони“ (НР1).
Земеделският производител е подписал декларация, че е запознат с условията по
схемите и мерките, за които кандидатства за подпомагане и това, че ще извършва
земеделска дейност върху площи с природни ограничения в планинските райони поне
5 години след първото плащане.
Приложими към казуса са разпоредбите на Наредба №11 от
03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка
212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от
планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата е
въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и
мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район
за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане,
а с чл. 4, ал. 1, т. 3 (ДВ, бр.17 от 2011г., в сила от 01.03.2011г.) - да
подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. По
смисъла на §1, т.1 от ДР от Наредба №11/03.04.2008г., „първо компенсаторно
плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за
подпомагане по мерките. Последица от неизпълнението на това задължение е
предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба №11/03.04.2008г., съгласно
която земеделски стопанин, който не подаде заявление за
подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от
подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както
следва: 1) след първата година - 100 %; 2) след втората година - 75 %; 3) след третата година - 50 %; 4) след четвъртата година - 25
%. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5
от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания (Наредба №5/2009г.) заявленията се подават през периода от
1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане.
Не е спорно по делото, че земеделският производител не
е подал заявление за 2015г. за подпомагане с декларирани площи по мярка 211.
От представеното извлечение за извършени плащания по
партида на жалбоподателя на л. 195 от делото, се установяват извършените от ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция плащания към Т.С., такива данни има в
приложените писмени доказателства/вкл. и от данните по съдебно-счетоводната
експертиза/. Тоест доказано е, че е извършено първо компенсаторно плащане и
съответно е възникнало задължение за земеделския производител да подаде
заявление за подпомагане по мярка 211. Подадени са за 2013г. и 2014г., като
обаче няма подадено за 2015г., тъй като с този юридически факт се обвързва
правната последица административният орган да прекрати поетия от земеделския
производител многогодишен ангажимент.
За административния орган е налице основанието на чл.
14, ал. 1 от Наредба №11/03.04.2008г., за прекратяване на поетия от С.
многогодишен ангажимент по мярка 211, поради нарушаване на изискването на чл.
4, ал. 1, т. 3 от Наредба №11/2008г. Тъй като прекратяването на ангажимента е
след третата година, то правилно административният орган е приложил хипотезата
на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата и е определил сума за възстановяване в
размер на 50% от изплатеното финансово подпомагане.
По допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установяват извършени прихващания, като обаче видно от
констативно-съобразителната й част, както и от самото заключение, се
установява, че това са прихващания по задължения от установени задължения по
други основания за плащания, по други административни актове, представени от
жалбоподателя или установени от вещото лице в базата данни при ответника. Нито
едно от тях не е по мярка 211"Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. Аргументите и
възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Оспорванията, че не е налице установяване на задължението чрез отделен
административен акт, който да е основание за издаване на процесния, са също
неоснователни. Съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП(Нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.)
Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Гореизложеното обоснована неоснователност на жалбата и
същата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева за настоящата
инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Р.С., с ЕГН **********,***,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-130-6500/3313 от
14.11.2019г., на заместник изпълнителен директор на ДФ"Земеделие", с
който е изключен от подпомагане и му е издаден Акт за установяване на публично
държавно вземане в размер на 4393,51 лв. лева, представляващ 50% от общата
изплатена сума по мярка 211 преди прекратяване на ангажимента.
ОСЪЖДА Т.Р.С., с ЕГН **********,*** да заплати на ДФ
"Земеделие"-Разплащателна агенция сумата от 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 15168 от 08.12.2020 г. по адм. дело № 9233/ 2020 г. на ВАС- Първо отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 328/22.06.2020 г., постановено по
адм. дело № 1399/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Т. Р.С. от с. Нова
Махала да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.