РЕШЕНИЕ
№ 648
гр. Варна, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110105802 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл.
415ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от М. Е. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, действащ чрез своя родител и законен представител Е. П. К.,
ЕГН ********** с пълномощник адв. Д. М. Т. - ВАК, със съдебен адрес: гр. ***, с
която се претендира да бъде прието за установено по отношение на „***.” – дружество,
регистрирано в ***, действащо на територията на *** чрез „***” КЧТ, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. ***, че съществува вземането, за което по
ч.гр.д.№ ***г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение за сума в размер на 400 евро
(четиристотин евро), представляваща неизплатено парично обезщетение по чл. 7, т. 1,
б „б” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г., произтичащо от сключен договор за въздушен превоз между „***.” –
дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на *** чрез „***” и
заявителя, по силата на който длъжникът се е задължил да превози кредитора с полет
***, излитащ по разписание на 16.12.2022г. в 05:05ч. от летище ***и пристигащ по
разписание на 16.12.2022г. в 07:20ч. на летище **** а полетът е отменен на
14.12.2022г. - два дни преди времето за излитане по разписание, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2023г. до окончателното
заплащане на задълженията.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Съобразно договор за въздушен превоз сключен между
непълнолетния М. Е. К. действащ чрез своя родител Е. К. като пътник и „***.” –
дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на *** чрез „***” като
превозвач, последният се задължил да превози пътника с полет *** излитащ по
разписание на 16.12.2022г. в 05:05ч. от *** и пристигащ по разписание на 16.12.2022г.
в 07:20ч. на *** На пътника била издадена бордна карта, но полетът бил отменен на
14.12.2022г. - два дни преди времето за излитане по разписание при липса на дадено от
превозвача обяснение или предложение за премаршутиране или алтернативен полет.
1
Твърди се, че съобразно чл. 7, т. 1, б „б” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г., при отказан полет авиокомпанията
дължи обезщетение на пътника се дължи в размер на 400 евро (четиристотин евро). За
заплащането му ответникът е бил поканен с писмо изпратено му от ищеца чрез ЧСИ,
но изпълнение не е последвало. За събиране на вземането от ищеца било подадено
заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено като по ч.гр.д. № ***г. на ВРС била
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът-ответник възразил и
съобразно дадените от съда указания, се предявява настоящия иск. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от редовно уведомения ответник, с която оспорва иска. Не оспорва, че между страните
е бил налице валиден договор за превоз с полет ***, излитащ по разписание на
16.12.2022г. в 05:05ч. от летище *** и пристигащ по разписание на 16.12.2022г. в
07:20ч. на *** издаването на бордна карта и отмяната на полета на 14.12.2022г. Сочи,
че причина за неизпълнението на полета е национална стачка в Кралство *** което
представлява извънредно обстоятелство освобождаваащо въздушния превозвач от
отговорност съобразно чл. 7, т. 1, б „а” изр. 5 вр. чл. 5 ал. 3 от Регламент (ЕО) №
261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г., респ. отменящо
задължението на въздушния превозвач по см. на Конвенцията от Монреал.
Претендират се разноски.
Ответникът с писмена молба от 07.02.2024г. подадена във връзка с насроченото
по делото за 08.02.2024г. открито съдебно заседание заявява, че признава дължимостта
на претендираните суми, които е заплатил изцяло, като представя преводно нареждане.
Ищецът в същото открито съдебно заседание е изразил молба да бъде
постановено решение при признание на иска. Не оспорва плащането.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на
иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да
постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че
правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното
правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника
може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по
съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този
случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да
обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява
решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. С писмена молба в срока за отговор и в проведеното
открито съдебно заседание, ответникът е направил изрично изявление за признание на
претенцията на ищеца. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск по
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 7, т. 1, б „б” от Регламент (ЕО)
№ 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. е основателен и
доказан, но предвид извършеното плащане в хода на процеса следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
На основание чл. 78 ал.1 вр. ал. 2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
репарира на ищеца направените разноски по настоящото дело, доколкото с
неоснователно подаденото от него възражение е станал повод за предявяване на иска и
2
е заплатил задължението след получаване на отговора от исковата молба, вкл.
разноските в заповедното и за държавна такса в исковото производство. Не е платено
само адвокатското възнаграждение за исковото производство, което съдът въз основа
на представения договор за правна помощ определя съобразно чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2
ЗА в минималния размер от 400 лв. по чл. 7 ал. 2 Наредба № 1/2004г. на ВАдвС,
предвид фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на извършените в
производството процесуални действия.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Е. К., ЕГН **********, с адрес: *** действащ
чрез своя родител и законен представител Е. П. К., ЕГН ********** с пълномощник
адв. Д. М. Т. - ВАК, със съдебен адрес: гр. *** иск с правно основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК да бъде прието за установено по отношение на „*** – дружество,
регистрирано в ***, действащо на територията на България чрез „*** КЧТ, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. ***, че съществува вземането, за което по
ч.гр.д.№ ***г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение за сума в размер на 400 евро
(четиристотин евро), представляваща неизплатено парично обезщетение по чл. 7, т. 1,
б „б” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г., произтичащо от сключен договор за въздушен превоз между „*** –
дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на България чрез „***
и заявителя, по силата на който длъжникът се е задължил да превози кредитора с полет
*** излитащ по разписание на 16.12.2022г. в 05:05ч. от летище ***, България и
пристигащ по разписание на 16.12.2022г. в 07:20ч. на летище *** а полетът е отменен
на 14.12.2022г. - два дни преди времето за излитане по разписание, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2023г. до окончателното
заплащане на задълженията, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 вр. ал. 2 ГПК вр. чл. 38 ал. 2 вр. ал.1 т. 2
ЗА „*** – дружество, регистрирано в *** действащо на територията на България чрез
„***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на адвокат Д. М.
Т. - ВАК сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3