№ 11663
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20231110153978 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпилa e молба с вх. № 385490 от 29.11.2024 г. от И. Б. Б., чрез адв. Т.
З., с искане определение № 35509 от 03.09.2024 г. постановено по ч. гр. д. №
53978/2023 г. по описа на СРС, 39 състав да бъде допълнено в частта за
разноските.
Постъпилa e молба с вх. № 385492 от 29.11.2024 г. от М. Г. Г., чрез адв. Т.
З., с искане определение № 35509 от 03.09.2024 г. постановено по ч. гр. д. №
53978/2023 г. по описа на СРС, 39 състав да бъде допълнено в частта за
разноските.
В молбите се посочва, че на страната следвало да се присъдят разноски,
доколкото с посоченото определение се приключвало делото, като такива
следвало да се присъдят на всеки адвоката.
Насрещната страна по молбите срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК взема
становище, като счита молбата за неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Исканията по чл. 248 от ГПК от са направени в рамките на
законоустановения срок от легитимирани страни, поради което се явяват
процесуално допустими. Разгледани по същество исканията са частично
основателни.
Производството по делото е образувано по подадено от ЮЛ заявление за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу И. Б. Б.
и М. Г. Г., като в полза на заявителя е издадена поисканата заповед. След
връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на длъжниците, същите
са подали възражения по чл. 414 от ГПК, че не дължат заплащането на
посочените в заповедта за изпълнение парични суми, като са представени и
два договора за правна защита и съдействие, с уговорено безплатно
процесуално представителство по чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА, като се претендира
сумата в размер на 445.07 лв. за всеки един от двамата длъжници.
1
Предвид постъпилите възражения съдът е указал на основание чл. 415 от
ГПК на заявителя, че може да предяви иск за процесното вземане срещу
длъжниците в едномесечен срок от съобщението, като заявителят е
предупреден за последиците от непредявяването на иск. Въпреки това,
заявителят не е представил доказателства, че иск е бил предявен, поради което
издадената срещу И. Б. Б. и М. Г. Г. заповед за изпълнение е обезсилена с
определение № 35509 от 03.09.2024 г. постановено по ч. гр. д. № 53978/2023 г.
по описа на СРС, 39 състав.
Настоящият състав намира, че заповедното производство е уредено като
едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ
иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда
с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение
се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение
в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса редакция/ е основание за
отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК.
То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправната защита на длъжника. В този смисъл не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното
производство по смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски
районен съд отчитайки обстоятелството, че подаването на възражение по чл.
414 от ГПК по своя характер все пак представлява действие по подаване на
молба, намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждение /в приложимата й редакция/ в размер на по 200 лева за
длъжник. В същото време обаче се касае се за осъществено безплатно
процесуално представителство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда. Съгласно даденото
тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая интересът по
делото е в малък размер, вида и количеството на извършената работа се
изразява в подаването на възражение, като делото не се отличава с
фактическата и правна сложност. При така изяснените параметри на
релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата от по 100
лв. за всеки един длъжник е адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за
представителството на ищеца пред настоящата инстанция.
Предвид изложеното съдът намира, че исканията по чл. 248 от ГПК за
2
допълване на определение в частта за разноските се явява основателно само до
сума в размер на 200 лева, а в останалата част следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 35509 от 03.09.2024 г. постановено по ч. гр. д.
№ 53978/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на адв. Т. В. З., ЕГН **********, САК, със служебен адрес ***, сумата
в размер на 200 лева – представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на длъжниците И. Б. Б. и М. Г. Г. пред СРС.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3