Решение по дело №34/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260062
Дата: 1 април 2021 г.
Съдия: Георги Димов Пепеляшев
Дело: 20212100600034
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 41                                              01.04.2021 г.                                      гр. Бургас

 

 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаски окръжен съд                                                     наказателен състав

На пети март                                             две хиляди двадесет и първа година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ                                               

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ

                                                                 мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

 

Секретар: Жанета Кръстева

     Прокурор: Христина Дамянова

като разгледа докладваното от съдията Г. Пепеляшев

ВАНД дело № 34 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С Решение № 137/23.12.2020 г. по  АНД № 314/2020 г., Царевският районен съд е признал обвиняемия Н.С.С., ЕГН ********** за виновен в това, че на 08.08.2020 г., в с. В., общ. Царево, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал в себе си високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, Приложение № 1, Списък 1 растения и вещества с висока степен на риска за обществено здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина от същата наредба, а именно – амфетамин, с нетно тегло 0,322 гр. със съдържание на основно вещество 20,40 % на стойност 9.66 лева и коноп с нето тегло 2,193 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 12,10 % на стойност 13.16 лева, като случая е маловажен – престъпление по чл. 354, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Направените по делото разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК са възложени в тежест на обвиняемия С..

Със същото решение, ЦРС се е произнесъл и по веществените доказателства, като на основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2 от НК е отнел в полза на държавата обект № 1 – бяло прахообразно вещество с маса 0,322 грама, със съдържание на действащото вещество амфетамин 20,40 % и обект № 2 – суха зелена листна маса 2,193 грама, със съдържание на активно действащо вещество – тетрахидроканабинол – 12,10 %, с изключение на количеството, използвано за анализ, изпратени за съхранение в ЦМУ гр. София съгласно писмо рег. № 302000-1216/14.08.2020 г. по описа на РУ гр. Царево да бъдат унищожени, а за останалите веществени доказателства на основание чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК е отнел в полза на държавата и унищожаването им след влизане на присъдата в сила.

С въззивната жалба на обвиняемия се моли постановеното от ЦРС решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и бъде постановено ново, с което Н.С. бъде признат за невиновен, като бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като същото се приеме за маловажно. Излагат се подробни съображения, че извършеното от подсъдимия деяние, макар формално да осъществява престъпния състав по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, същото не е престъпно, поради незначителната по степен обществена опасност, която разкрива, с оглед ниската стойност на откритото у обвиняемия наркотично вещество. Нови доказателства не се сочат и не се представят.

В съдебно заседание пред въззивния съд, обвиняемият С. – нередовно призован, не се явява. Не се явява и неговият защитник – адв. Босаков от АК – София, но с оглед постъпила от последния молба, че поддържа подадената жалба и моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие и отсъствие на неговия подзащитен, е даден ход на съдебно следствие.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, като не споделя съображенията, изложени от защитата. Намира, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е отчел всички признаци на престъпното деяние, като е взел предвид незначителността на вредните последици, поради което правилно е приел, че са налице визираните в чл. 93, т. 9 от НК критерии за квалифициране на деянието като маловажен случай на престъпление по чл. 354а от НК. Според държавното обвинение също така правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая деянието не може да се квалифицира като такова по чл. 9, ал. 2 от НК, както и е приложил нормата на чл. 78а от НК като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, съобразявайки предвидения в чл. 354а, ал. 5 от НК размер на глобата.

След преценка на събраните по делото доказателства и в предмета и в пределите на въззивното производство по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, настоящият въззивен състав намира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за събиране на пълния обем от доказателства, позволяващи цялостното и всестранно изясняване на делото. Въз основа на тях е направил и изводите си относно фактите, които се споделят и от настоящия съдебен състав, а именно:

Обвиняемият Н.С.С. е *** гражданин, ***, с ЕГН **********,***.

На 08.08.2020 г. полицейските служители при РУ на МВР – Царево - свидетелите Н. Т. Ш. и К. И. Б., били на работа и изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред на територията, обслужвана от управлението. Около 19:40 часа на същата дата те се намирали в с. В., общ. Царево. На ул. „Д.“ в селото те забелязали лице, чието поведение им се сторило подозрително. Свидетелите Ш. и Б. решили да извършат полицейска проверка на лицето, като се легитимирали. Те установили неговата самоличност, а именно, че това е лицето Н.С.С., с ЕГН **********. В хода на проверката полицейските служители попитали С. дали държи в себе си забранени от закона вещества, като последният отговорил, че държи наркотични вещества – коноп и амфетамин, които бил закупил за лична употреба. Обвиняемият извадил от дрехите си и показал на органите на МВР полиетиленов плик, съдържащ суха зелена тревна маса и полиетиленов плик, съдържащ бяло прахообразно вещество. С протокол за доброволно предаване С. предал вещите на полицейските служители. Впоследствие бил извършен полеви наркотест, в хода на който било установено, че сухата тревиста маса със зелен цвят реагира на тетрахидроканабинол /коноп, марихуана/, а бялото вещество реагира на амфетамин. Обвиняемият бил отведен в сградата на РУ на МВР – Царево, където били съставени документите, удостоверяващи предаването на наркотичните вещества, след което същият бил задържан по реда на ЗМВР и било образувано наказателно производство.

На досъдебното производство е била назначена и изготвена физико-химическа експертиза, обективирана в Протокол № 620/12.08.2020 г. на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас, от която се установява, че зелената растителна маса, доброволно предадена от обвиняемия, е с нетно тегло 2,193 грама и се определя като коноп, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 12,10 %, а бялото прахообразно вещество – също доброволно предадено от С., е с нетно тегло 0,322 грама и в него се доказва наличие на кофеин и амфетамин, със съдържание на амфетамин 20,40 %. В експертното заключение е посочено, че конопът (канабис, марихуана) и амфетамин са високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр. чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), Приложение № 1, Списък 1 – Растения и вещества с висока степен на риска за обществено здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина от същата наредба и нямат легална употреба, пазар и производство, и подлежат на контрол(забрана) съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП и Списък 1 – Растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

При изготвяне на експертизата, част от обекта на изследване е бил унищожен, като останалото след изследването количество от конопа, е било предадено на съхранение в Централно митническо управление гр. София с приемо-предавателен протокол.

В мотивите към обжалваното решение, възприети и от настоящия съдебен състав, Районен съд – Царево е приел за установени обстоятелствата, изложени в Постановлението по чл. 375 от НПК на Районна прокуратура – Бургас, ТО Царево, като се е позовал на обясненията на обвиняемия, и на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществено доказателство и фотоалбум към него, физико-химическата експертиза, справка за съдимост и от останалите приобщени писмени и веществени доказателства. Съдържащите се в доказателствената съвкупност фактически данни убедително потвърждават самопризнанията на подсъдимия по обстоятелствата, описани в постановлението и водят до категоричния извод, че той е извършил престъплението, за което е предаден на съд и признат за виновен.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи досежно авторството и вината на подсъдимия.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, едно деяние представлява маловажен случай, когато обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед установения размер на вредните последици, както и с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай  деянието, осъществено от обвиняемия, е маловажно, като е преценил комплексно всички обстоятелства, свързани с начина на извършване на деянието, вида, количеството и стойността на наркотичното вещество, незначителните вредни последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства, имащи значение за степента на обществена опасност на деянието.

Относно направените пред въззивната инстанция възражения досежно приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. Престъпленията, регламентирани в чл. 354а от НК имат за предмет рискови и високорискови наркотични вещества, като са считани за такава със завишена степен на обществена опасност с оглед обекта на защита – обществени отношения, които са свързани с общественото здраве. В настоящия случай, предмет на престъплението е коноп и амфетамин, които съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и  прекурсорите са включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2: „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.“ Държаното от обвиняемия наркотично вещество е с установено общо нетно тегло 2,515 грама с различно процентно отношение – 12,10 % за конопа и 20,40% за амфетамина, на стойност 22,80 лева. На практика са иззети два броя дози, които и като бройка и като грамаж не могат да бъдат преценени като завишено количество. Тяхната парична равностойност е далеч под минималната работна заплата, установена за страната към датата на инкриминираното деяние.

С оглед на горното и оценявайки данните, характеризиращи личността на обвиняемия, правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното от него деяние е маловажен случай по чл. 93, т. 9 от НК, а не е налице чл. 9, ал. 2 от НК.

Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства дава основание да се приеме, че коментираното деяние съществено се различава от другите престъпления по чл. 354а, ал. 3 от НК и разкрива по-ниска степен на обществена опасност от тях, поради което правилно е било квалифицирано като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК.

Относно субективната страна на престъплението, въззивният съд прие, че обвиняемият Н.С. е извършил посоченото деяние при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, като е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че държи в себе си високорискови наркотични вещества, за които по закон се изисква разрешение, каквото той нямал.

По тези съображения настоящият съдебен състав, като констатира, че с поведението обвиняемият С. е осъществил от обективна и субективна страна описаните във фактическата обстановка действия, с които е осъществил инкриминираното деяние намери, че същият правилно е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Налице са и предпоставките по чл. 78а от НК – деянието е извършено от пълнолетно лице, неосъждано и неосвобождавано от наказателна отговорност, за престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК е предвидена наказание глоба.

При индивидуализирането на така наложеното наказание, правилно районният съд е преценил, че същото следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, предвид следното: извършеното деяние представлява маловажен случай, деецът не е осъждан, трудово ангажиран и с добри характеристични данни, съдействие на органите на досъдебното производство, както и критичност към извършеното деяние.

Предвид гореизложеното, настоящият състав прецени, че наказание, определено в минималния от закона размер, а именно 1 000 лева, се явява справедливо и адекватно на извършеното и чрез него в най-пълна степен ще се реализират целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН, най-вече да се въздейства предупредително върху дееца и същият де се превъзпита към спазване на установения в страната правов ред. По тези съображения, правилно първоинстанционният съд на основание чл. 78а от НГ е освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

С оглед осъдителната присъда, правилно ЦРС на основание чл .189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на обвиняемия разноските по делото.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд се е произнесъл и досежно веществените доказателства, като е отнел същите в полза на държавата и е постановил същите след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд, след като провери изцяло атакуваното решение и не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, които да налагат нейното изменение или отмяна, намери, че решението следва да се потвърди.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 137/23.12.2020 г., постановено по АНД № 314/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Царево.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                          2.