Решение по дело №2350/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Жалбоподателят С. П. П., [ЕГН], с адрес: с. Граф Игнатиево, [улица], чрез адв. С. П., оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-6207-000125/17.10.2024 г., по реда на ЗДвП, издадена от ВПД началник група РУ Труд към ОД на МВР – Пловдив, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети документи СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с номер: [рег. номер]. Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, а именно шофиране на автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Поради което иска отмяна на заповедта. Навежда възражения относно процесуални нарушения, изразяващи се в неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая от страна на органа налагащ ЗППАМ. Претендира разноски.

Ответникът – ВПД началник група РУ Труд към ОД на МВР – Пловдив, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Приобщен по делото е Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 1245270 от 17.10.2024 г.

Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: на 17.10.2024 г. около 15:30 часа на път II-64, км. 48+200 в посока гр. Карлово, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „ТОЙОТА РАВ 4“ с peг. номер [рег. номер], лична собственост, като при извършена проверка от контролни органи е установено, че е налице употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е установено с “Drug test 5000” с номер ARMD-0126, който е отчел наличие на бензодиазепини и амфетамин. Като нарушена разпоредба е посочен чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а б.“б“ от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Правното основание за налагане на конкретната принудителната административна мярка е чл.171 т. 2а б."б" от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предприемат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, издадена от съответните длъжностни лица, съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Необходимата предпоставка за налагане на процесната ПАМ е към момента на издаване на процесната заповед действително незаконосъобразно действие да е било налице, като това следва да е установено по надлежния ред от контролните органи. В разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП законът препраща към Наредба №1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 предвижда: когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.

В процесния случай жалбоподателят е предоставил проби, за да бъде извършено химико-токсикологично лабораторно изследване, което е установило присъствието на лекарствени вещества периндропил, присъщо за лечение на артериална хипертония от група АСЕ-инхибитори, и амлодипин, принадлежащо към групата на калциевите антагонисти, също използвано за лечение на артериална хипертония. Извършената експертиза не установява наличието на наркотични вещества и психоактивни лекарствени вещества.

С оглед приложената съдебна химикотоксикологична експертиза, съдът намира, че не са били налице материално правните предпоставки за прилагане на оспорваната ПАМ, като издаването на заповедта е в противоречие с нормата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., както и с чл.171,т.1,б."б" от ЗДвП.

Ето защо жалбата е основателна, а оспорената заповед незаконосъобразна и като такава, същата следва да бъда отменена.

При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение, съгласно приложеният договор за правна защита и съдействие в размер на 1000 лв.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-6207-000125/17.10.2024 г., по реда на ЗДвП, издадена от ВПД началник група РУ Труд към ОД на МВР – Пловдив, с която е отнето СРМПС № *********.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на С. П. П., [ЕГН], с адрес: с. Граф Игнатиево, [улица], сумата от 1010,00 (хиляда и десет) лева разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.