№ 65
гр. Благоевград, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Търговско дело №
20221200900251 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД.
Искова молба с вх.№14021/07.12.2022 г. е подадена от „НОРД ГРУП“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. „**, чрез адв. В. В., против
„Микрис Дизайн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул. „**.
Твърди се от ищеца, че съгласно сключеният от 14.07.2022г. договор за
изработка, ищецът произвежда с материали на възложителя облекла /поли,
панталони, рокли, блузи/ . Сочи се, че съгласно чл.1, ал.2 от Договора,
конкретните количества, качество и видове облекла, които се изработват,
както и сроковете за изработката им, начина на опаковане и маркирането им,
както и конкретната цена, страните договарят в отделния анекси,
представляващ неразделна част от договора.
Ищецът твърди, че във връзка със сключения договор ответникът е
заплатил авансово сумата от 75 866.65 лева с ДДС по фактура №
**********/18.07.2022г. Сочи, че въз основа на представените материали са
ушити 1327 броя пухени якета и са предадени на ответника, за което
представя разписки и товарителници. Поддържа, че изработените якета са
предадени съгласно договорките между страните и се дължи заплащане на
1
задължение в пълен размер след приспадане на полученото авансово
плащане. Съгласно подписаният между страните Анекс 1/31 от 14.07.2022г.
единичната цена за всяко изработено изделие -яке е 35 евро без ДДС за брой.
След приспадане на авансово платената сума ответникът следвало да заплати
33 133,13 лева, за която сума е издадена фактура № **********/22.09.2022г.
Твърди се, че сумата не е платена, поради което и е изпратена покана за
доброволно плащане, връчена лично на управителя на ответното дружество
на 06.10.2022г., но задължението за заплащане на дължимото възнаграждение
не било изпълнено.
Иска се от съда да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 33
133, 13 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за
изработка на облекла на ишлиме от 14.07.2022г. по фактура №
**********/22.09.2022г. за изработването и предаването на 1327 бр. якета,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
07.12.2022г. до окончателното плащане на сумата. Има искане за присъждане
на разноски. Прилагат се писмени документи копия и се прави искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор. На първо
място счита, че искът е недопустим, тъй като е предявен извън срока,
определен с Определение от 08.11.2022г. по ч.р.дело № 11752/2022г. по описа
на СГС, който срок е изтекъл на 08.12.2022г.
Ответникът не оспорва, че между страните има сключен договор, но
твърди, че същият е от дата 30.06.2022г. Моли да бъде открито производство
по чл.193 ГПК по оспорване на истинността на отразената в договора дата
14.07.2022г..
Оспорва се, че между страните по делото е наличен и сключен анекс с
дата 14.07.2022г. иска от съда на основание чл.183 ГПК да задължи ищецът да
представи оригинала на приложения към исковата молба анекс № 1 от
14.07.2022г. Моли да бъде открито производство по чл.193 ГПК по оспорване
на истинността на отразената в анекса дата 14.07.2022г., както в частта
касателно авторството на подписа на законния представител на дружеството
върху договора. Уточнено в съдебно заседание оспорване само относно
датата.
Подържа, че има сключен договор и анекс към него от 30.06.2022г.
2
Ответникът не оспорва, че на дружеството ищец е изплатена авансова сумата
от 75866.65 лева. Не оспорва, че на дружеството ищец са предадени
необходимите материали за ушиване на възложените му с анекс 1/31 от
30.06.2022г. 1350 бр. якета с единична цена 35 евро, като сочи, че матиралите
са били доставени преди подписване на договора и анекса към него, на
22.06.2022г., с краен срок за изпълнение на възложената поръчка 10.08.2022г.
Ответникът оспорва да са ушити и да са му предадени 1530 якета, така и
посочените в исковата молба 1327 бр. якета. Във връзка с оспорването на
предаването на 1 327 бр. якета се иска от съда от съда да задължи ищецът да
представи в оригинал всички приложени към исковата молба стокови
разписки и касови бележки / разписки със знак на пощенски оператор с
търговско наименование Еконт и моли да бъде открито производство по
чл.193 ГПК по оспорване на истинността на отразеното в приложените
разписки предадени и ушити якета на ответника и/или върнати материали за
не ушити такива, същото основание се заявява по отношение на всички
приложени разписки/квитанции с означение Еконт.
Оспорва се, че има точно и своевременно изпълнение по договор и в
конкретика на договореното с АНЕКС 1/31 ОТ 30.06.2022г.
Оспорва се, че фактура **********/22.09.2022г. е връчвана на
ответника и че такава фактура е осчетоводявана и включвана в дневниците за
продажба на дружеството ответник. Оспорва се твърдението, че на ответника
е връчена покана за доброволно изпълнение, доколкото от приложената към
исковата молба разписка от 06.10.2022г. не става ясно - кой е връчил същата,
в какво качество и при кой съдебен изпълнител и какво е връчено с
разписката. Същото се твърди и по отношение на писмо с изх.№
010886/06.10.2022г. на ЧСИ и Покана за доброволно изпълнение. Оспорва се
и представителната власт на лицето съставило и подписало поканата.
Твърди се, че ответникът е сезирал РП Бургас и ОД МВР Бургас за
незаконно задържане на стоки и материали на дружеството.
В случай, че се установи и докаже от ищеца, че е предал 1327 бр. якета
се прави възражение за неточно, некачествено и несъответно на изпълненото
с договореното и марката, което е наложило допълнителна работа за
отстраняване на всички недостатъци, за което са вложени 30 000 лева - за
нови материали и за заплащане на допълнителен труд на наетите работници и
3
служители. В условията на евентуалност се прави възражение задържане на
сумата от 30 000 лева. Оспорва се твърдението, че ответникът не е възразил за
качеството и срочността на изпълнението. Поддържа се, че съгласно чл. 11 /1/
от Договора възложителят дължи плащане на цената на изработените облекла
в срок от 30 дни след подписване на Приемо - предавателен протокол за
съответна част от изработката. Твърди се, че към момента няма такъв
протокол, поради което се прави възражение за осъждане на дружеството
ищец да възстанови на ответника сумата от 75 866.65 лева, ведно със
законната лихва от 18.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата. На
основание чл.9 от Договора прави възражение и за заплащане на неустойка в
размер на 96 390 евро - неустойка за забава да предаде облеклата в
договорения срок 10.08.2022г. , който размер е определен съгласно
договореното, а именно 1% на ден от размера на договорената цена за
изработка. Поддържа се, че не е възникнало задължение за плащане, тъй като
работата не е приета.
В срока е постъпила допълнителна искова молба. Сочи се, че исковата
претенция е допустима, тъй като е спазен срокът за предявяване на иск,
определен по реда на чл.390 ГПК, както и поддържа, че спазването на този
срок касае само допуснатото обезпечение. Поддържа се, че не следва да се
открива производството по чл.193 ГПК, тъй като искането не е ясно. Твърди
се, че възложената работа е изпълнена точно и че предадените 1327 бр. якета
са изнесени извън страната. Възразява категорично срещу исканията за
заплащане на сумата от 75 866,65 лева и 96 390 евро неустойка, тъй като не е
спазен редът за предявяване на искове по ГПК. Оспорва тези суми по
основание и размер. Оспорва се представеният договор за изработка на
ишлеме и Анекс от 30.06.2022г.
В отговора на допълнителната искова молба се оспорва
обстоятелството, че между двете дружества има сключен Договор за
изработка на ишлеме на 14.07.2022г, тъй като договорът е сключен на
30.06.2022г, и се иска от съда на основание чл. 373, ал.2 ГПК да се произнесе
с решението си относно съществуването на оспорено от ответното
правоотношение, от което зависи изхода на делото, както следва- ДА БЪДЕ
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ДВЕТЕ
ДРУЖЕСТВА, че на 30.06.2022г е сключен Договор за изработка на облекла
на ишлеме / договор за поръчка/ между „ Микрис Дизайн“ ЕООД, ЕИК
4
*********-в качеството му на ВЪЗЛОЖИТЕЛ и „ Норд Груп 22“ ЕООД,
ЕИК- *********, в качеството му на ИЗПЪЛНИТЕЛ, и с предмет -
„Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да произвежда с материали на
Възложителя облекла/ поли, панталони, рокли, блузи, ризи, сака, костюми и
др../, а съгл. ал.2- конкретните количества, качество и видове облекла,
КОИТО Изпълнителя ще изработва, както и сроковете за изработка им,
начина на опаковане и маркиране, както и конкретната цена, страните ще
договорят в отделни анекси, представляващи неразделна част от този
договор...“;
Поддържа се, че на 30.06.2022г е сключен Анекс №1/31 към Договор за
изработка на облекла на ишлеме / договор за поръчка/ между „ Микрис
Дизайн“ ЕООД, ЕИК *********- в качеството му на ВЪЗЛОЖИТЕЛ и „Норд
Груп 22“ ЕООД, ЕИК- *********, в качеството му на ИЗПЪЛНИТЕЛ,
съгласно който Възложителят е възложил, а Изпълнителят е приел да ушие
1530 броя якета, модел Skott Jacket с единична цена за ушиване на брой яке-
35 евро, с дата на зареждане 20.0б.2022г и срок за експедиция - 10.08.2022г.
На 20.06.2022г в цеха на дружеството -изпълнител в гр.Айтос, от управителя
на дружеството- възложител е изпълнено задължението за „зареждане“ на
Изпълнителя с всички необходими материали за изпълнение на поръчката, и
всички необходими материали за изпълнение на поръчката са били доставени
и предадени на изпълнителя, чрез негови представители в производствения
цех, тъй като това е било предварително договорено и съгласувано с
управителя на дружеството -изпълнител.
Поддържа се, че необходимите за изпълнение материали са предадени
на изпълнителя базата в гр.Айтос на 20.06.2022г, като поради отсъствието на
управителя на дружеството от базата и наложените правила за работа в
същото дружество- „ никой освен управителя да не подписва документи“
приемо-предавателния протокол за предадените преди подписване на
договора и анекса материали за ушиване на предварително договореното
количество-брой якета- 1350, не е подписан в деня на предаване на
материалите, но на 22.06.2022г. в 15.52 часа на имейла на дружеството-
изпълнител, управителя на дружеството- възложител е изпратил приемо-
предавателния протокол, ведно с разпределение и опис на предоставените
материали, като вид и количество, както и якетата, които е следвало да бъдат
5
ушити.
Иска се на основание чл. 373, ал.2 ГПК да бъде прието с решението, че
необходимите за ушиване на възложените с договор и анекс от 30.06.2022г -
1530 бр-. якета са били предадени на дружеството -изпълнител на 20.06.2022г.
Сочи, че на 30.06.2022г е сключен и втори анекс №1/31 за ушиване на
300 бр. якета Skot Vest с единична цена на бр./яке- 37 евро, като и в този
анекс е отразено, че материалите за ушиването им са предадени на
20.06.2022г зареждане -20.06.2022г“, но след като изпълнителят не е изпълнил
в срок поръчката за възложените му за ушиване 1530 бр. якета и още в
периода на ушиване на тези якета, управителят на дружество ответника е
„изтеглил“ от дружеството -ищец всички материали за ушиване на тези 300
бр. якета.
Оспорва се, че на 14.07.2022г са сключвани каквито и да било договори.
С оглед на изложеното и на основание чл. 373, ал.2 ГПК, иска съдът да
се произнесе с решението си относно съществуването на оспорено от
ответното правоотношение, от което зависи изхода на делото, както следва-
ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
ДВЕТЕ ДРУЖЕСТВА, че „ Норд Груп 22“ ЕООД, ЕИК-*********, в
качеството му на ИЗПЪЛНИТЕЛ, ДЪЛЖИ ДА ВЪРНЕ НА „ Микрис Дизайн“
ЕООД, ЕИК *********, предадените му с приемо-предавателен протокол на
20.06.2022г материали за ушиване на 203 бр. броя якета, модел Skott Jacket с
единична цена за ушиване на брой яке- 35 евро, които материали са му
предадени от възложителя на 20.06.2022г, съгласно отразеното в Анекс
№1/31 към Договор за изработка на облекла на ишлеме / договор за поръчка/
от 30.06.2022г. При условията на евентуалност и в случай, че към настоящия
етап материалите не съществуват, ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО
В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ДВЕТЕ ДРУЖЕСТВА, че „ Норд Груп 22“
ЕООД, ЕИК- *********, в качеството му на ИЗПЪЛНИТЕЛ, ДЪЛЖИ ДА
ЗАПЛАТИ НА „ Микрис Дизайн“ ЕООД, ЕИК *********, предадените му с
приемо-предавателен протокол на 20.06.2022г материали за ушиване на 203
бр. броя якета, модел Skott Jacket с единична цена за ушиване на брой яке- 35
евро, които материали са му предадени от възложителя на 20.06.2022г,
съгласно отразеното в Анекс №1/31 към Договор за изработка на облекла на
ишлеме / договор за поръчка/ от 30.0б.2022г, НА стойност 7 105 евро / седем
6
хиляди сто и пет евро/, представляваща стойността на предадените на
дружеството изпълнител материали за ушиване на неушити и непредадени
203 бр. якета от общо поръчаните за изпълнение 1530 бр.якета.
Прави се възражение за осъждане на дружеството-ищец за заплащане на
ответника сума в размер на 7 105 евро / седем хиляди сто и пет евро/,
представляваща стойността на предадените на дружеството изпълнител
материали за ушиване на неушити и непредадени 203 бр. якета от общо
поръчаните за изпълнение 1530 бр.якета.
Поддържа се, че ответникът е получил 1327 бр. якета, но не ги е приел
съгласно нормата на чл.264, ал. 1 ЗЗД, като при получаването на процесните
1327 бр.- якета е направил всички възражения за неправилното изпълнение на
възложената работа- с възражения за неточно, некачествено и извън срока
изпълнение, но тъй като е имало срокове, които е следвало да изпълнява със
свой дългогодишен чуждестранен контрагент е преработил същите с
новозакупени материали и след като същите са били въведени във вид, в
който е следвало да бъдат предадени на неговия възложител същите са
предадени.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим и спазването на срока в обезпечителното
производство не се отразява на допустимостта на настоящото, но за пълнота
следва да се отбележи, че срокът е спазен.
Съдът приема, че отношенията между страните са възникнали по повод
на Договор от 14.07.2022г., за който по делото не се установи да е
антидатиран. На 14.07.2022г между „Микрис Дизайн” ЕООД - възложител и
„Норд Груп 22” ЕООД - изпълнител е сключен Договор за изработка на
облекла на ишлеме /Договора/, по силата на който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да произвежда с материали на възложителя облекла за
срок от една година. Страните се съгласяват, че конкретните количества;
видове облекла и цени ще се уговарят допълнително с отделни анекси,
неразделна част към Договора.
На 14.07.2022г към Договора за изработка е сключен Анекс №
1/33/14.07.2022г, с който са уточнени следните параметри: 1530 бр.якета
Skort Jacket, с единична цена 35 евро, зареждане на 20.06.2022 и експедиция
на 10.08.2022г.
7
Не е спорно по делото, че по повод на договора за изработка е издадена
фактура № 10000003/18.07.2022г на стойност 75866,65 лева с ДДС - за
авансово плащане.
По делото са представени и стокови разписки – 24 бр., като първата е от
11.08.2022г., а последната от 22.09.2022г. По делото не се доказа от страна на
ответника, направеното оспорване относно съдържанието на стоковите
разписки. Поради което и съдът намира, че от същите се установява, че
изпълнителят е предал на възложителя 1327 бр. якета, част от които са
получени лично от представителя на дружеството-възложител, а друга част
са изпратени от изпълнителя с куриерска фирма. След предаването на общо
1327 бр. якета изпълнителят е издал фактура № 10000009/22.09.2022г. - за
окончателно плащане на стойност 33 133.13 лева с ДДС на изработените и
получени от ответника 1327 бр. якета, която фактура не е осчетоводена от
дружеството ответник, последното се установява и от изготвената по делото
счетоводна експертиза.
По делото се установява също така от изпълнената счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена,
че стойността на ушитите 1327 броя якета съгласно единичната цена от 35
евро/брой, посочена в сключен между страните Договор за изработка от
14.07.2022г е за 108 999,78 лева с ДДС. На 18.07.2022г ответникът е заплатил
авансово на ищеца по банков път сумата от 75 866,65 лева. Незаплатената
стойност на ушитите 1 327 броя якета е за 33 133.13 лева с ДДС (108 999,78
лева - 75 866,65 лева). От експертизата е видно, че ответникът е реализирал
въпросните 1327 бр. якета, предмет на делото.
Относно възражението на ответника на основание чл.9 от Договора за
заплащане на неустойка в размер на 96 390 евро - неустойка за забава да
предаде облеклата в договорения срок 10.08.2022г. , който размер е определен
съгласно договореното, а именно 1% на ден от размера на договорената цена
за изработка; възражение за осъждане на дружеството ищец да възстанови на
ответника сумата от 75 866.65 лева, ведно със законната лихва от 18.07.2022г.
до окончателното изплащане на сумата, както и относно възражение за
осъждане на дружеството-ищец за заплащане на ответника сума в размер на 7
105 евро / седем хиляди сто и пет евро/, представляваща стойността на
предадените на дружеството изпълнител материали за ушиване на неушити и
8
непредадени 203 бр. якета от общо поръчаните за изпълнение 1530 бр.якета,
то същите не следва да се разглеждат, тъй като не са предявени в
предвидената в ГПК процесуално форма, нито като насрещен иск, нито като
възражение за прихващане.
Не се установи, че ответникът е предал всички материали необходими
за ушиване на якетата, предмет на настоящото дело, на 20.06.2022г. Липсват
документи за предаването на материалите в съответствие с чл.4, ал.1 от
Договора.
От показанията на св. К. и И. се установява, че 1327 бр.якета са ушити и
предадени на възложителя. От показанията на разпитаната по делото св. И. е
видно, че материалите са доставени м.юли 2022г. от управителя на
дружеството ответник, както и че част от материалите са липсвали – фазелин,
шайбички. За липсите уведомила управителят на дружеството ищец, който им
разрешил да използват фазелин, който те осигурили, тъй като друг не им бил
доставен. Сочи, че управителят на ответника е присъствал в базата им почти
през цялото време и в процеса на работа е казвал забележките си по
изработката и в процеса на работа и на място в базата са коригирали якетата.
От показанията на св.К. се установява, че лично е присъствала на предаването
на част от якетата, но никога не е имало забележки от страна на управителя на
ответното дружество. Св.О. също сочи, че не е имало забележки при
предаването лично на якета на управителя на ответника.
Съдът кредитира показанията на свидетелките като обективни, логични
и непротиворечиви.
Относно показанията на св.Райна Златкова, съдът приема, че същите са
субективни относно недостатъците на изработеното и не са подкрепени с
писмени доказателства. Също така от заключението на съдебно счетоводната
експертиза и от изслушаното в съдебно заседание вещо лице се установява, че
липсват данни в счетоводството на ответника за твърдените корекции от
ответника по предадените им от ищеца 1327 бр. якета. Всички разходи за
конци, ципове и материали са отразени в 303 продукция и увеличават
стойността на якетата, а е трябвало да бъдат отразени като извънредни
разходи.
Макар и да не е формулирал ясно възражението си, ответникът
недвусмислено се е позовал на правото си като възложител, получил
9
изработеното с недостатъци да изравни насрещните престации като поиска
намаляване на възнаграждението. Възражението за отбив от цената има
защитен характер, поради което и не следва да бъде предявявано в специална
процесуална форма- като възражение за прихващане или насрещен иск, тъй
като не се отнася до отделна насрещна престация на ответника по иска, с
която би могло да се извърши компенсация или за която да се търси нарочно
осъждане. По своята правна същност, възражението за отбив от цената
представлява специфично преобразуващо право да се намали цената, което
може да се упражни и чрез материалноправно възражение в хода на
образуван процес по предявен иск за заплащане на цената(Решение № 157 от
8.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о., ТК).
Именно такова възражение прави ответника, макар и предявено под
формата на задържане на сумата от 30 000 хиляди лева. Следва за пълнота да
се отбележи, че съгласно чл. 315, ал. 1 от ТЗ търговецът има право на
задържане за изискуемото си вземане срещу друг търговец от сключена
между тях сделка върху движимите вещи и ценните книжа на длъжника,
получени от него правомерно. От съдържанието на разпоредбата става ясно,
че правото на задържане е потестативно право, което се упражнява във
формата на отлагателно възражение срещу един недобросъвестен кредитор.
Принципно положение е, че търговското право на задържане може да се
упражни само от ответника под формата на възражение за задържане на
движимите вещи, които се намират в негово държание. В случая сумата от 30
000 лева не е получена от длъжника, а се претендира като дължим остатък от
възнаграждение по договор за изработка.
Възложителят е длъжен при приемането на работата да направи
всичките си възражения за неправилно изпълнение на договорената работа, в
противен случай, тя се счита за приета. Ако при извършване на работата
изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа е с
недостатъци, поръчващият може да иска поправянето на работата без
заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката или
намаляване на възнаграждението. Правата се погасяват в шест месеца.
Правата на възложителя се отнасят, както за явните, така и за скритите
недостатъци.
Недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не
10
погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени
по реда на чл. 265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до
намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта
на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение. Едно от основните задължения на
поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора
работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по - късно. Отказът да се изплати дължимото
възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в
изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право.
Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този
смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци
не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора,
възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези
недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, той може да иска
поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за
отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или
съответно намаляване на възнаграждението. Задължението на възложителя за
заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след
приемането й, поради това ако недостатъците се открият при приемането, той
може да откаже да приеме работата до нейното поправяне или да я приеме,
като заплати възнаграждението в намален размер. Ако недостатъците не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по –
късно, възложителят може да упражни всяко от правата по чл. 265, ал. 1 от
ЗЗД в срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД – до шест месеца от приемането,
съответно пет години, когато се касае до строителни работи. Относно реда за
упражняване на правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД формирана задължителна
практика на ВКС по реда на чл. 290 от ЗЗД. С решение № 9/05.06.2017 г. по т.
д. № 2690/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., е прието, че по отношение на формата,
в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД
не съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за
11
прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен
иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение,
предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. С решение №
84/30.07.2015 г. по т. д. № 1428/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о., е прието, че в
зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или
непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по
предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи
хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за
отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на изработеното с
оглед неподлежащия на отстраняване недостатък. Хипотезата на чл. 265, ал. 1
от ЗЗД за присъждане на самите разноски за поправката е приложима само в
случай на вече заплатено възнаграждение за изработеното.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия
да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата
обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и
получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното,
изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е
извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без
недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не
прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме
изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът
преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на
изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/.
Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако тя не
отговаря на поръчката, например ако е изработена вещ, която е различна от
поръчаната, или ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или
изработеното има такива недостатъци, че е негодно за договореното или
обичайното му предназначение. В този случай поръчващият не дължи
заплащане на възнаграждение, има право да развали договора и има право на
обезщетение за претърпените от него вреди.
При предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва
да прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци или
отклонения /такива, които са видими при обикновен преглед на работата/ е
длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при
12
предаване на работата или в уговорения в договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1
ЗЗД.
В конкретния случай действително между страните не са оформени
необходимите документи. Съгласно чл.7, ал.1 от договора приемането на
облеклата се удостоверява с Приемо-предавателен протокол, подписан от
упълномощени представители от двете страни. Предвид горецитираната
практика и установената фактическа власт от ответника върху 1327 бр. якета,
то съдът не приема възражението на ответника, че не е приета работата и не
дължи възнаграждение. След като въпросните якета са реализирани, то не би
могло да става въпрос и за напълно негодни якета. По делото не се доказа от
ответника да е възразил относно качеството на изпълнение и това възражение
да е стигнало до изпълнителя и то след установяване на фактическата власт
върху якетата. Ответникът не твърди скрити недостатъци, а такива видими
при обичайния преглед на якетата. По делото липсват писмени доказателства
по повод твърденията за изпращане на снимки на некачествени якета, липсват
доказателства и за извършени разходи по повод поправката на твърдените
недостатъци.
Предвид горното ответникът не доказа твърдението за наличието на
недостатъци по отношение на предадените му якета, съответно не доказа и
стойността, с която евентуално следва да бъзе намалена цената на дължимото
възнаграждение.
С оглед изложеното искът на ищеца е основателен и следва да бъде
уважен в претендирания размер.
По разноските:
На ищеца следва да се заплатят от ответника следните суми - 1 600
лева – адв. възнаграждение, 1325.32 лева – държавна такса и 400 лева –
депозит за съдебно счетоводна експертиза.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Микрис Дизайн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „** да заплати на „НОРД ГРУП“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел“, ул. „Букет“ №
13
46, вх. Б, ет. 1, ап. 2, сумата от 33 133.13 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за изработка на облекла на ишлиме от
14.07.2022г. по фактура № **********/22.09.2022г. за изработването и
предаването на 1327 бр. якета, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба -07.12.2022г. до окончателното плащане на
сумата
ОСЪЖДА „Микрис Дизайн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „** да заплати на „НОРД ГРУП“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел“, ул. „Букет“ №
46, вх. Б, ет. 1, ап. 2, сумата от 1600 лева – адв. възнаграждение, 1325.32 лева
– държавна такса и 400 лева – депозит за съдебно счетоводна експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14