№ 90
гр. Момчилград, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20235150100025 по описа за 2023 година
Производството е по чл.26 ал.1 и по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М. М. С. с ЕГН- **********, чрез адв.М.
М. от АК- Пловдив против: „*********“ АД, ЕИК- *********, със седалище
и адрес на управление гр.*****, ул. „Г. С. Р Раковски“ № 147, ап.14,
представлявано от В. С. - изпълнителен директор. Молбата е обективно и
субективно съединени иска, а именно установителен иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД
с цена на иска 279 лева и осъдителния иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД с цена на
иска 279 лева. Заявява се, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит №*****/20.07.2020г., че по силата на който ищ;ата е
следвало да върне сума по кредита в размер на 1 069,10 лева, при сума за
получаване- 1 000 лева. Освен това по чл.10 от Договора ищцата е трябвало
да заплати неустойка в размер на 279 лева. Ищцата твърди, че е заплатила
по Договора следните суми; на 20.08.2020г.- сумата от 450 лева, на
25.09.2020г.- сумата от 462 лева, и на 28.10.2020г.- 450 лева или общо 1 362
лева, с което потребителския кредит е бил погасен. Намира се, че така
уговорената неустойка в чл.10 от Договора, съгласно който ищцата трябвало
да заплати неустойка в размер на 279 лева, е била нищожна на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на
1
чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 и
чл.146 от ЗЗП. Развиват се доводи за нищожност на сключеният договор в
частта за неустойката, поради противоречието и накърняването на принципа
на „добри нрави", като същата е била неравноправна по посочените условия.
Ето защо следвало да се приеме, че клаузите са били нищожни на посочените
основания. Съобразно и това моли съда да приеме, че клаузата на чл.10 от
Договор за потребителски кредит №*****/20.07.2020г., сключен между
ищцата и ответната страна, предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 279 лева, е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД и поради
това, че е била сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 от
ЗЗП, както и по чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК. На основание чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД моли съда да осъди „*********“ АД да заплати на ищцата
сумата в размер на 279 лева, недължимо платена по недействителната клауза
за неустойка по чл.10 от Договор за потребителски кредит
№*****/20.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ищцовата страна е представила доказателства, които съдът е допуснал
и приел с определение №66 от 23.02.2023г.,а именно: Пълномощно; Договор
за потребителски кредит №*****/20.07.2020г. и Погасителен план; Квитанция
за заплатена държавна такса; Платежни нареждания от Изипей- разписка
№0300011661270516; разписка №0300011848095596; разписка
№0700011291285393; разписка №0300011463951651. Направено е
доказателствено искане по чл.190 от ГПК /за задължаване на ответника да
представените справка за направени плащания по процесният договор/, по
което съдът се е произнесъл с определението си в з.з. и е уважил същото, като
е задължил на осн.чл.190 от ГПК да се представи исканото писмено
доказателство.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор,
чрез ст. юрк. Н. И.. В отговора се прави признание на иска, като се заявява, че
същият е основателен. Искат постановяване на съдебно решение при
признаване на иска при условията на чл.237 от ГПК. Същевременно при
условията на чл.78,ал.2 от ГПК се сочи, че не следва ответното дружество да
бъде осъдено да заплаща разноски по делото, тъй като със своето
процесуално и извън процесуално поведение не са дали повод за завеждане на
настоящото дело. Освен изложеното се посочва, че в случай на неприемане на
2
тяхното искане на неосъждане правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Ответната страна е представила доказателства, които съдът е
приложил по делото с определение №66 от 23.02.2023г.,а именно:договор за
потребителски кредит №*****; Погасителен плана към договор за
потребителски кредит №*****; Общи условия за предоставяне на
потребителски кредит на физически лица от ********* АД; пълномощно.
За съдебно заседание, ищцата не се явява и не се представлява, като от
адв.М. М. е постъпило писмено становище за поддържане на исковата молба
и приложените към нея доказателства. Заявява се, че при непредставяне на
справка за извършени плащания да се приложи разпоредбата на чл.161 от
ГПК. Алтернативно предлага да се назначи експертиза. По хода по същество
се развиват доводи за основателност на исковете, и за приложимостта и
неприложимостта на разпоредбите на чл.78 ал.2 и ал.5 от ГПК. Заявява се, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати всички направени по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение. Счита се за неоснователно направеното възражение за
адвокатски хонорар.
Ответното дружеството не се представлява в съдебно заседание, като в
постъпилото становище постъпило становище с вх. №743/17.03.2023г. се
поддържа отговора, няма възражение към проекто-доклада. Развиват се
доводи, че не са дали повод за завеждане на делото, предвид на което искат да
не бъдат осъждани да заплащат разноски в това число и адвокатски хонорар
на ищцовата страна. Правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и претендират юрисконсултско възнаграждение в размер на
360лв. Представят справка за извършени плащания по кредит
№SF01NAPP***** и погасени задължения с тях.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е направено признание на иска от страна на ответника и
искане от същият да бъде да бъде постановено решение при признание на иск
досежно искането за прогласяване клаузата за нищожност на договора за
кредит, като ответната страна заявява, че въпреки признанието на иска, се
дължат разноски, равзива подробни доводи и се позова на съдебна практика в
3
тази насока.
Видно от изложеното по горе, страните не спорят, а и е налице
признание на иска от страна на ответното дружество, че между тях е бил
сключен Договор за потребителски кредит №*****/20.07.2020г., по силата
на който на ищцата е била отпусната сумата в размер на 1 000 лева.
Съгласно сключения договор ищцата е следвало да върне сумата по кредита,
която се явявала сума от 1 348,10 лева, при сума на получаване 1 000, лева,
при лихва от 69,10 лева и неустойка от 279 лева . В тази насока е
посагителен план към договора- Приложение. В погасителният план и в
договора са ГЛП и ГПР- подробно описани.
По делото са приложени разписки за извършени плащания, както и е
представена справка за плащания, изискана от ответника по реда на чл.190 от
ГПК, а и е налице признание на иска, поради и което съдът приема за
установено, че ищцата е заплатила посочените в исковата молба парични
суми, или съдът приема, че ищцата е заплатила че е заплатила по Договора
следните суми; на 20.08.2020г.- сумата от 450 лева, на 25.09.2020г.- сумата от
462 лева, и на 28.10.2020г.- 450 лева или общо 1 362 лева, с което
потребителския кредит е бил погасен. Или съдъ приема, че ищцата е
заплатила сумата от 1 348,10 лева, от която главница- сумата от 1 000 лева,
лихва от 69,10 лева и неустойка от 279 лева ..
Съдът, като прецени прецени събраните по делото доказателства и на
осн.чл.235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
както и направеното признание на иска и процесуалното поведение на
страните във връзка с дадени указания за изпълнение на задължения, в т.ч. и
по чл.190 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното: Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за
кредит по чл.26 ал.1 пр.3 и пр.2 от ЗЗД– поради противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на закона, както и по чл.55 ал.1 от ЗЗД- за връщане на
недължимо платено.
Съдът предвид гореизложеното приема, че описаните в исковата молба
обстоятелства са установени, като същата следва да бъде уважена изцяло.
Съдът, като взе предвид, че ответното дружество е небанкова
финансова институция по чл. 3 ЗКИ, и като такава може да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. В същото време ищцата е физическо лице,
4
което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална дейност, т.е., страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и кредитор съгл. чл.9 ал.4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната за периода
редакция.
За да бъде уважен така предявения иск по по чл.26 ал.1 пр.3 и пр.2 от
ЗЗД, ищецът следва да установи, че клаузата за неустойка противоречи на
добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да
докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Съдът приема за безспорно между страните обстоятелството, че са
сключили договор за паричен заем от посочената и посоченото от ищеца
съдържание /като договорът е приложен по делото/, в който е уговорена
клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба, както
и че тази клауза е недействителна. Безспорно между страните е
обстоятелството, че ответното дружество представлява финансова
институции по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9 ал. 4
ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител
по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по
своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1
ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. По иска за недействителност на клаузата за неустойка по чл.26 ал.1
предл.3-то от ЗЗД и иска по чл.55 ЗЗД е валидно следното; Критериите, дали
е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
5
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този
смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №
107/25.06.2010г. на ВКС по т.д. № 818/2009г., II т.о./. В случая страните са
уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия
/чл.10 от Договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във
фиксиран размер от 279 лева, като същата се начислява автоматично и
се заплаща разсрочено съгласно погасителният план. Така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита.
Съдът счита, че неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя,която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието между
6
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26 ал.1 във вр. с ал.4
ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по посочената разпоредба от договора, а платените по тази клауза
суми подлежат на връщане.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата молба е основателна и
следва да бъде уважена изцяло, като бъде прогласена за недействителна
клаузата за неустойка в размер на 279 лева по чл.10 от Договора , т.к. са
налице основанията за прогласяване на тази клауза за нищожна на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.с чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради
нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК.
Предвид уважаването на иска по чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, следва да
бъде уважени искът по чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД ответното дружество следва да
бъде осъдена да заплати сумата 279 лева, недължимо платена по
недействителна клауза за неустойка по чл.10 от Договора.
По отговорността за разноските: Искане за присъждане на разноски е
направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се
пораждат за ищцата. Същата доказа разноски в размер на 100 лева, платена
държавна такса, които ще й се присъдят изцяло. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.1 ЗАдв.
Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв., на адвоката се определя възнаграждение в
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В чл. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата е предвидено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са в съответните размени, като при интерес до
1000 лева /какъвто е настоящият случай/ този размер е 400 лева. Съдът
намира, че не са налице предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПК, за невъзлагане
на ответника на сторените от ищцовата страна разноски, т.к. въпреки
направеното признание, именно включването в процесният договор на
клаузата за неустойка, призната за нищожна, и заплащането на същата от
заемополучателя, води до извода, че е даден повод за завеждане на
настоящият иск. Предвид и на изложеното съдът възлага на ответното
7
дружество направените по делото разноски, посочени по-горе, като определя
и адвокатско възнаграждение за адв.М. В. М. от АК- Пловдив в размер на 400
лева /с оглед на интереса, заявен с исковата молба и предмет на
настоящото производство/, което следва да се заплати от ответника.
Предвид изложеното съдът,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в
чл.10 в Договор за потребителски кредит № *****/ 20.07.2020г. , сключен
между М. М. С. с ЕГН- **********, и „*********“ АД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление гр.*****, ул. „Г. С. Р
Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от Виктор С.- изпълнителен
директор, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „*********“ АД- *****, ЕИК- *********, ДА
ЗАПЛАТИ на М. М. С. с ЕГН- **********, сумата от 279 лева,
недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по чл.10 от
Договор за потребителски кредит № *****/ 20.07.2020г.
ОСЪЖДА „*********“ АД- *****, ЕИК- *********, ДА
ЗАПЛАТИ на М. М. С. с ЕГН- **********, сумата в размер на 100 лева–
разноски в производството.
ОСЪЖДА „*********“ АД- *****, ЕИК- *********,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. В.
М. от АК- Пловдив, сумата в размер на 400 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8