Р  Е  Ш  Е НИЕ

№  135

гр. Перник, 24.06.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на десети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Михаил Малчев

 

при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 216 по описа за 2021 година на Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.Б.Б. срещу решение № КПК-24 от 05.04.2021 г. на директор на ТП на НОИ - Перник, с което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу разпореждане №О-13-999-00-********** от 08.01.2021 г. на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Перник. С това разпореждане на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавно обществено осигуряване е отказано изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО.

От страна на жалбоподателката с жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, иска се неговата отмяна изцяло. Същите се свеждат основно до твърдението, че за процесния период е имала действащ трудов договор, била е осигурена и следователно й се полага процесното обезщетение. Основните аргументи са свързани с неправилно прилагане на материалния закон, тъй като е налице валидно трудово правоотношение, непрекратено по законоустановения ред, поради което дадените задължителни предписания до осигурителя за заличаване на данни са незаконосъобразни. Поддържа, че има качество „осигурено лице“ и незаконосъобразно е отказано поисканото обезщетение. Иска обжалваното решение на директора на ТП - Перник към НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите да бъдат отмени и преписката да се изпрати на административния орган за решаване въпроса по същество с изплащане на дължимото обезщетение.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и иска отмяна на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Перник по изложени съображения. Претендира присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

Ответната по жалбата страна – директорът на ТП на НОИ – Перник, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение на директора да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд- Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2020 г. в информационната система за електронен обмен на документи и данни, в съответствие с изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят **** ЕООД е представил удостоверение с вх. № Р-14-13-000-00-********** от 04.08.2020г., относно правото за изплащане на парично обезщетение на Г.Б.Б. за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО.

В ТП - Перник е постъпил сигнал с вх. №113013-13-183/09.07.2019г., с който е  поискано извършване на проверка на поставен под наблюдение осигурител.

 Издадена е заповед № ЗР-5-13-00595693/09.07.2019г.  за извършване на проверка по разходите за държавно обществено осигуряване на **** ЕООД  с ЕИК:****. В хода на проверката е установено, че този осигурител е регистриран в Агенцията по вписванията на 13.06.2016г. с едноличен собственик и управител Б.Й.Е.. На 05.04.2017г. е вписана покупко-продажба на дружеството и като едноличен собственик и управител е регистриран Ф.А.М.. На 21.04.2017г. е вписана нова покупко-продажба и като едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител е вписан Е.Б.Ц.. **** ЕООД е включено в списъка на длъжниците по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК  към НАП със задължения над 5000 лв., които нямат имущество върху което да се наложи обезпечение, не е представено обезпечение и нямат вземания от банки и трети лица. От периода, в който собственик на дружеството е Е.Ц.е започнало подаване на  уведомления за трудови договори за 63 лица. В периода от 01.03.2018г. до 31.10.2018г. са освободени всички лица наети на длъжност шофьор, както и са освободени -управител на транспорт, техническия секретар, автомеханици, спедитори. Прието е, че след 31.10.2018г. дружеството не извършва декларираната транспортна дейност, а след 31.01.2019г. не извършва никаква търговска дейност. На адреса на управление на дружеството в гр. Перник, ж.к. ****, не са открити лица, които  да получат заповедта да възлагане на проверка. Собственикът на дружествотож -Е.Б.Ц. след оказано съдействие от органите на ОД на МВР е установен и му е връчена заповедта за възлагане на проверка на дружеството  и покана за представяне на документи.

С декларация вх. № 1130-13-183#21/06.01.2020г. Е.Ц.е декларирал, че като управител на **** ЕООД не е извършвал дейност, не е подавал данни за осигуряване и обезщетения в НАП и НОИ, не е назначавал лица по трудови правоотношения и не разполага с документи на дружеството, необходими за проверката, не си спомня дали е упълномощавал някого да представлява дружеството.

За изясняване на факти и обстоятелства са изискани писмени сведения от лица, относно упражнявана трудова дейност при този осигурител. Г.Б.Б. е попълнила анкета с вх. №1130-13-183-8/29.08.2019г. в която е посочила, че работи във фирмата от 29.08.2016г. на трудов договор като счетоводител. Проверяващите са установили, че Б. е с оформено основно трудово правоотношение с ****ЕООД, въз основа на трудов договор от 27.06.2016г., прекратено на 01.01.2019г. От 01.07.2018г. е започнало подаване на данни за лицето с максимален осигурителен доход. С **** ЕООД е оформен допълнителен трудов договор при друг работодател от 28.08.2017г. При прекратяване на основното трудово правоотношение на Г.Б., осигурителят **** ЕООД не е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключено споразумение към допълнителния трудов договор или за сключване на нов основен трудов договор. Осигурителят е започнал да подава данни за осигуряване на лицето при условията на 8-часов работен ден. За установяване наличие на търговска дейност е изпратен сигнал до ТД на НАП-София във връзка с който е посочено, че дружеството има един регистриран касов апарат, по седалището на фирмата, като последен отчет е на  07.01.2019г. Всички данни и документи за дружеството се подават по електронен път с КЕП, титуляр, на който е **** ЕООД и автор Е.Ц.. Тези факти са отразени в констативен протокол № КВ-5-13-00749679 от 29.04.2020г., от инспектор по осигуряването при ТП–Перник на НОИ.

Въз основа на тях са издадени задължителни предписания №ЗД-1-13-00749827 от 29.04.2020г. По силата на тях осигурителя **** ЕООД в 17-дневен срок от връчването им е задължен да подаде декларация за заличаване на подадени от него данни за осигуряване по трудови правоотношения за общо шест лица, сред които и Г.Б.Б. за периода от 01.02.2019г. до 31.03.2020г. Задължителните предписания са връчени лично на управителя на дружеството на 20.05.2020г. Не са обжалвани и са влезли в сила на 04.06.2020г.  В определения срок, изтекъл на 08.06.2020г. осигурителят не е предприел действия за изпълнението им по реда на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Въз основа на влезлите в сила задължителни предписания ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите е издал разпореждане № О-13-999-00-********** от 17.08.2020г., с което на Г.Б.Б. е отказал изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО. Приел, че към датата на 04.08.2020г., лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство, няма качеството осигурено лице, поради което не се следва изплащане на парично обезщетение по чл. 53 от КСО.

 Разпореждането е оспорено по административен ред, като с решение № КПК-67 от 02.10.2020г. директор на ТП-Перник на НОИ е отхвърлил жалбата като неоснователна. Срещу така постановеното решение е подадена жалба по чл. 118 от КСО, образувано е адм. дело №673/2020 г. по описа на Административен съд - Перник.

С решение №575 от 05.01.2021 г. по адм. дело №673/2020 г. са отменени решение КПК-67 от 02.10.2020 г. и потвърденото с него разпореждане № О-13-999-00-********** от 17.08.2020 г. В мотивите на решението е посочено, че задължителни предписания № ЗД-1-13-00749827/29.04.2020 г. касаят периода до месец март 2020 г. и позоваването па тях не може да се приеме като основание за отказ за изплащане на обезщетението, тъй като не е изяснено жалбоподателката дали е осигурено лице към датата на подаване на заявлението за отпускане на паричното обезщетение.

Издадени са задължителни предписания №ЗД-1-13-00841364 от 16.11.2020 г. за заличаване на подадените данни за осигуряване на жалбоподателката за периода от 01.04.2020г. до 31.10.2020г. Данните са заличени по реда на чл. 4, ал.10 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г.

Срещу задължителните предписания №ЗД-1-13-00841364 от 16.11.2020г. е подадена жалба от Г.Б. - жалбоподател и в настоящото производство (вх.№1012-13-2 от 04.01.2021         г.). Постановена е резолюция на директора на ТП на НОИ - Перник №КПК-7 от 04.02.2021 г. за прекратяване на производството, която е влязла в сила. С определение №101/25.02.2021г. по адм. дело №125/2021 г. по описа на Административен съд - Перник, посочената по-горе резолюция на Директора на ТП на НОИ гр. Перник №КПК-7 от 04.02.2021 г. е потвърдена. Определението не подлежи на обжалване и съответно задължителни предписания №ЗД-1-13-00841364 от 16.11.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Перник, с които е разпоредено да се заличат данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 01.04.2020г. до 31.10.2020г. са влезли в сила.

На 08.01.2021 г. е издадено разпореждане №0-13-999-00-********** на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите за отказ за изплащане на парично обезщетение по чл.53 от КСО, което е оспорено по административен ред. В мотивите на разпореждането е записано, че към 04.08.2020 г. лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство.

Недоволен от това разпореждане за отказ Г.Б. го  обжалва пред директора на ТП на НОИ - Перник. Последният от своя страна се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение № КПК-24 от 05.04.2021 г. и същото е обжалвано в посочения в решението срок пред настоящата съдебна инстанция.

В хода на съдебното производство от стана на жалбоподателката не са ангажирани относими доказателства към предмета на доказване. Представената справка за статус на социално осигуряване относно Г.Б. не става ясно кога е извършена, като при всички положения за релевантния период данните за осигуряване на жалбоподателката са заличени по реда на чл. 4, ал.10 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. Това е видно от влезли в сила задължителни предписания №ЗД-1-13-00749827 от 29.04.2020г. и задължителни предписания №ЗД-1-13-00841364 от 16.11.2020 г.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Видно е, че процесното решение е постановено на  05.04.2021 г., връчено е лично на жалбоподателя на 07.04.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 19.04.2021 г. и следователно е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването му, поради което е допустима за разглеждане.

 

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на директора на ТП-Перник към НОИ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Процесното разпореждане №О-13-999-00-********** от 08.01.2021 г. е издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП–Перник на НОИ, който е компетентния орган разполагащ с правомощието да издаде акт с такова съдържание.

Обжалвано е по административен ред и в резултат на проведено производство по  чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО е  постановено и оспореното решение. В него са посочени последователно извършените действия, изложени са  фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част е видно, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките за отказ за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, тъй като отсъства една от предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО за изплащане на обезщетението, а именно - качеството осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО по отношение на жалбоподателката. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното решение на основание чл. 168 вр. с чл. 146 от АПК, съдът не намира, че при издаването на оспореното решение са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решението е произнесено след надлежно сезиране, като са обсъдени доводите на оспорващия и доказателствата в преписката.

При издаването му не е допуснато нарушение и на материалния закон.

Разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП-Перник на НОИ, предмет на съдебен контрол е издадено на основание чл. 40, ал. 3 от КСО. Законовата норма урежда правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, да издаде разпореждане за отказ ако лицето няма право на обезщетение и помощ.

В настоящия случаи, за да откаже да отпусне исканото парично обезщетение органът се позовава на извършена проверка на осигурителя ****ЕООД, която към дата на издаване на разпореждането е приключила, както и на влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-13-00749827 от 29.04.2020г., за заличаване на неоснователно подадени данни за периода от 01.02.2019г. до 31.03.2020г. и задължителни предписания №ЗД-1-13-00841364 от 16.11.2020 г. за заличаване на подадените данни за осигуряване на жалбоподателката за периода от 01.04.2020г. до 31.10.2020г. Заличените данни съвкупно касаят периода от 01.02.2019г. до 31.10.2020г., осигурителния стаж и осигурителния доход, които са от значение за определяне правото и размера на обезщетението за отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст. От изложеното следва, че жалбоподателката не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря на изискванията на чл. 52а от КСО за получаване на обезщетението по  чл. 53, ал. 1 КСО, за отглеждане на малко дете.

Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на детето до навършване на 2-годишната му възраст. Съгласно чл. 52а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В  чл. 53, ал. 1 от КСО е предвидено, че месечното парично обезщетението при отглеждане на малко дете се изплаща след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете на майката, в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "д" от КСО осигурените за общо заболяване и майчинство имат право на парични обезщетения за отглеждане на малко дете. От анализа на цитираните разпоредби се налага изводът, че едно от кумулативните изисквания, за да е налице право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, е майката, към момента на настъпване на осигурителния риск да е осигурено лице за общо заболяване и майчинството. Правото е признато само на осигурените лица. В случая липсва законовата материална предпоставка по чл. 52а от КСО, във вр. с чл. 53 от КСО жалбоподателката да е "осигурено" лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО към момента на подаване на заявлението - 04.08.2020 г.

Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. В хода на извършената проверка от контролни органи на ТП на НОИ Перник са събрани доказателства, че през процесния период Г.Б.Б. не е работила реално  по трудово правоотношение в **** ЕООД и съответно не е престирала работна сила. Ето защо същата не е била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. За нея осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО не е възникнало предвид факта, че не е доказано упражняването на трудова дейност. Лице, което не е доказало, че е извършвало трудова дейност, не може да има и качеството на осигурено лице. Доказателствената тежест за установяване на положения труд е на самото лице (решение № 2 524 от 18.02.2020 г., постановено по адм. дело № 12 220/2019 г. по описа на Върховния административен съд). Жалбоподателката не е оборила констатациите на контролните органи, че не е осъществявала трудова дейност при въпросния осигурител, респективно, че за нея не е възникнало задължение за осигуряване, т. е. че не е осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО.

При тези факти, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение по  чл. 53, ал. 1 от КСО, тъй като жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност, като с влезли в сила задължителни предписания са заличени подадените данни за осигуряване на жалбоподателката за процесния период. Освен това внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност, не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение, предвид изискването на чл. 10, ал. 1, вр. с § 1, т. 3 от ДР  на КСО. За правна пълнота на съдебния акт следва да се посочи също, че наличието на трудов договор не е  достатъчно условие за възникване правото на парично обезщетение по  чл. 53, ал. 1 от КСО. Необходимо е освен това лицето и реално да е осъществявало трудова дейност (в този смисъл е решение № 8 872 от 12.06.2019 г., постановено по адм. дело № 15543/2018 г. по описа на Върховния административен съд). В хода на административното производство пред ТП на НОИ - Перник, както и по настоящото дело, не доказва дали и какви трудови функции Г.Б.Б. е осъществявала в **** ЕООД. Предмет на защита са само реално възникнали трудови, респ. осигурителни права, като подадените данни за нейното осигуряване по чл. 5, ал. 4 от КСО са заличени по реда на чл. 4, ал.10 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. Затова е законосъобразен изводът на административния орган, че към 04.08.2020 г. Г.Б.Б. не е имала качеството „осигурено лице“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и съответно за нея не е възникнало право на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО. Поради това настоящият съдебен състав намира, че административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. При осъществения съдебен контрол не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Перник е съобразено с целта на закона, поради което не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Обстоятелството, че същият е добросъвестен не изключва пречката за получаване на процесното обезщетение. Целта на закона в случая е да се препятства неоснователното обогатяване за сметка на държавното обществено осигуряване.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният в настоящото производство административен акт е законосъобразен и че подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК Г.Б.Б. следва да заплати на ТП на НОИ – Перник разноски в минимален размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Перник,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Б.Б. с ЕГН:********** срещу решение № КПК-24 от 05.04.2021 г. на директор на ТП на НОИ - Перник, с което е потвърдено разпореждане №О-13-999-00-********** от 08.01.2021 г. на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –Перник.

ОСЪЖДА Г.Б.Б. с ЕГН:********** да заплати на ТП на НОИ – Перник сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия:/п/