№ 20931
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.К.Г
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20221110150274 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗД „Б.И“ АД срещу М. М. Т., с която
са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на дружеството
928,51 лева – регресно обезщетение за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Г.О“ на автомобилистите за причинените вреди
от ответника при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на
13.12.2019 г. пред № 11 на ул. „А“ в Б., кв. „Д.Е“, когато ответникът при
управление на лек автомобил „А А3“ с рег. № СВ ***** КХ ударил лек
автомобил „П. 206“, паркиран на улицата, като ответникът е напуснал
мястото на ПТП, както и 25 лева – ликвидационни разноски, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените по-горе
две суми за периода от 15.09.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че към 13.12.2019 г. ответникът
застраховал гражданската си отговорност за вреди, причинени при
управление на автомобил с полица от 03.07.2019 г. На същата дата сутринта
ответникът управлявал автомобила си с рег. № СВ ***** КХ по ул. „А“ в Б.,
кв. „Д.Е“, като пред № 11 се ударил в паркиралия автомобил „П. 206“. На
13.12.2019 г. собственикът на колата подал пред ищеца застрахователна
претенция, като бил направен оглед и се установило, че вредите са за 928,51
лева. На 28.04.2020 г. ищецът направил общо плащане за автомобила в размер
на 928,51 лева. Тъй като при ПТП ответникът бил напуснал
местопроизшествието, се иска възстановяване на тази сума от него.
Претендира и разноски в съдебното производство.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – М. М. Т.,
чрез особения му представител, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Поддържа се, че при ПТП не е имало очевидци, не се знае кой
е управлявал автомобила, причинил щетите, и това може да не е ищецът. Не
се оспорва механизма на ПТП и стойността на ощетените части, както и това,
че ищецът е заплатил.
Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т.
1
3 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест
по иска в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че причинените на 13.12.2019 г. на лек автомобил „П.“
вреди са с възстановителна стойност 928,51 лева; че ищецът е платил тази
сума на собственика на автомобила; че вредите са причинени от друг
автомобил, който е ударил лекия автомобил „П.“, докато последният е бил
паркирал.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; изискване на
административнонаказателна преписка.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищеца експертизи, тъй като
обстоятелствата, за които се искат, не са спорни; разпит на свидетеля, тъй
като не е очевидец, а за възприетите от него факти спор няма.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 50274 по описа за 2022 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 12
юни 2024 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявен е иск за заплащане на регресна претенция срещу водач, чиято
Г.О ищецът е застраховал, но той е напуснал мястото на ПТП, както и лихва
за забава, с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ във връзка с чл. 45, ал.
1 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е застраховал
гражданската отговорност на ответника, ищецът е заплатил обезщетение за
поправянето му; ако увреждането (вредите върху пострадали автомобил) е
настъпило в рамките на застрахователното покритие по застраховката в
причинна връзка с неправомерно поведение на ответника, който и е отказал
да бъде тестван за алкохол от органите за контрол на автотранспорта.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че причинените на 13.12.2019 г. на лек автомобил
„П.“ вреди са с възстановителна стойност 928,51 лева; че ищецът е платил
2
тази сума на собственика на автомобила; че вредите са причинени от друг
автомобил, който е ударил лекия автомобил „П.“, докато последният е бил
паркирал.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
– по претенцията по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – противоправно поведение на
ответника;
– по претенцията спрямо ответника по чл. 500 КЗ – че ответникът е
напуснал мястото на произшествието.
НЕ СЕ НУЖДАЕ от доказване поради установена презумпция (чл. 45,
ал. 2 ЗЗД) вината на застрахования при ответника водач.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК държавно учреждение –
сектор „П.П“ при ОД на МВР – Б., да представи в едноседмичен срок от
получаване на съобщението следните намиращи се у него документи:
административнонаказателна преписка, образувана срещу М. М. Т. въз основа
на АУАН серия СА, № ********** г.
УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при
неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи
глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91
ГПК в размер до 300 лева (триста лева).
ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците
при неизпълнение!
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ищеца за експертиза и разпит на свидетел.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – ЗД „Б.И“ АД, че
ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без
да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
3
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4