Р Е Ш
Е Н И Е
№ 296
гр.Плевен, 24.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в
публично съдебно заседание на втори
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура–Плевен Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело
№756 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е въз основа на искова молба от Х.Т.Т. с ЕГН **********,***.
В исковата молба се претендира да „ се започне
административно дело от мое име срещу ГДО (Главна дирекция „Охрана“)“ за
причинени на ищеца вреди - психически и физически, вследствие на опасно
транспортиране като лишен от свобода. Твърди, че като го качат в конвойната
кола, не е на седалка и с обезопасителен
колан, а на метална скара без място за хващане (дръжка) и като натиснат рязко
спирачки, винаги си удря главата в металната решетка. Като направи забележка на конвоиращите го
служители защо така рязко спират,
отговорът е: „Какво искате, да се блъсна ли?“ или „Не стига, че ви возим
безплатно, ами и претенции имате“ .
Моли съда да постанови „финансов еквивалент“ на
вредите от пътуването по дела, както следва: 10
пътувания по 2 дела до гр.София, като на едно отиване пътува с две коли на
отиване и две в обратна посока, като от гр.Плевен го превозват до гр.Враца, тъй като преспива там и на другата
сутрин с друга кола за София. Сочи, че
на едно отиване до София и връщане са четири конвоя. За всяко ходене и
връщане претендира 4000 лв. (четири хиляди лева), тоест за десетте пътувания –
40000 лв. (четиридесет хиляди лева), както и
едно ходене до гр.Бургас с прехвърляне на Горна Оряховица – 4000 лева.
Т.е. цената на предявения иск е за 44000 лв. (четиридесет и четири хиляди
лева).
Съдът е счел
исковата молба за нередовна и с Определение №1271/30.09.2021 год.е
оставил същата без движение, за отстраняване на следните нередовности: Да внесе
държавна такса за подадената искова молба по сметка на Административен
съд-Плевен в размер на 10 /десет/ лева и да представи платежния документ по
делото; Да опише конкретно и изчерпателно фактите, на които основава
твърденията си за причиняване на вреди- на кои дати, респ. в кои периоди са
осъществени десетте пътувания по маршрута Плевен-Враца-София и обратно и
пътуването по маршрута Плевен-Горна
Оряховица-Бургас и обратно и по какви поводи; Да конкретизира в какво се
изразяват съобщените от него „психически и физически“ вреди от
транспортирането; .Да представи уточнителната искова молба в два екземпляра.
На 13.10.2021 год. е постъпил Отговор от ищеца с
вх.№4944, към който е приложил квитанция за платена държавна такса за
подадената искова молба. Уточнил е, че твърденията му в исковата молба се
отнасят до конвоиране по дела в гр.София-по нохд №5725/2019 год. и 1377/2018
год., и двете в Районен съд-София. Посочил е, че точни дати на пътуванията не
може да посочи, и твърди, че е подал молба в деловодството да му посочат
точните дати на пътуванията, но такава информация не можела да му бъде
предоставена, единствено може да се предостави на съда. Затова е поискал от
съда да изиска информация-справка от деловодството на Затвора или от Регистъра
на транспортиране на лишени от свобода от ГДО, за транспортирането на ищеца по
дати. Твърди още, че са му нанесени психически и физически вреди вследствие на
опасно транспортиране, без обезопасителен колан и на метална скара без място за
хващане /дръжка/, като при рязко натискане на спирачките, си удря главата в
металната решетка, вследствие на което се получава виене на свят, гадене и
повръщане. Искал найлонова торба, за да не повърне на земята, но отговорът бил,
че не е магазин и да търпи до пристигането в затвора. Така дрехите му се
изцапвали и се носела лоша миризма. Като направи забележка да не спира колата
така рязко, не му било обръщано внимание и получавал обиди. Твърди още, че от
тези пътувания и силно тряскане на врати с цел уплаха, не можел да се храни
нормално, всеки, който го пита нещо, започва да вика, без да се съобразява с
кого говори.
Въз основа на съдебно Разпореждане №4611/13.10.2021
год. , препис от първоначалната и уточнителната искови молби са изпратени на
ГДО, като е изискано от ГДО справка на кои дати/в кои периоди ищецът е бил
конвоиран по маршрутите Плевен-Враца-София-10 пъти и Плевен-Г.Оряховица-Бургас,
и обратно и по какви поводи; становище по ИМ; доказателства за осъществените
пътувания по дати, маршрути, екипи и т.н.
Постъпил е писмен отговор от ГДО с вх.№5292/1.11.2021
год., в който е изразено становище за недопустимост на ИМ като нередовна и
неясна. Посочено е, че в базата данни на Единната система за информационна
сигурност на информацията-модул „Конвоиране“, от 2019 год. до момента ищецът е
конвоиран 79 пъти по различни дела, поради което ГДО е посочила, че за да
представи необходимите документи, следва ищецът да конкретизира периода, като
посочи конкретни дати. Алтернативно посоченият ответник е заявил
неоснователност на исковата претенция.
Препис от становище с вх.№5292/1.11.2021 год. е
изпратено на ищеца, въз основа на Разпореждане №4284/1.11.2021 год., на когото
е указано в седемдневен срок от съобщението да уточни поне период от
време/от-до/, през който е бил конвоиран по посочените дела – нохд №5725/2019
год. и 1377/2018 год. От ответника е изискана справка за осъществените пътувания по дати, маршрути,
екипи и т.н. относно описаните в уточнителната молба вх.№4944/13.10.2021 год.
пътувания, при които ищецът е бил конвоиран по посочените от него дела - нохд
№5725/2019 год. и 1377/2018 год. на СРС.
Постъпила е справка с вх.№5417/5.11.2021 год. от ГДО, в която са представени
доказателства за конвоирането на Т. за съдебни заседания по нохд №5725/2019
год. на СРС. Посочено е, че не е установено лицето да е конвоирано за съдебни
заседания по нохд №1377/2018 год. на СРС.
Постъпил е и следващ Отговор с вх.№5495/10.11.2021
год. от ищеца, в който отново е поискал да се изиска справка от ГДО по дати за
конвоирането му, тъй като той не си спомня конкретни дати и време. Уточнява
още, че претендира сума не за посочените в първоначалната искова молба 12 броя
пътувания, а за всички посочени от ответника 79 броя конвои, като претенцията
за всеки от тях е по 1000 лева или общо 79 хиляди лева. Твърди още, че искането
му се основава на нечовешко отношение от страна на охраната и транспорт по
време на конвоиране, а именно: резкият
тон на отношение като неприлично към човешки същества ругаене, блъскане,
нарочно на прав път рязко натискане на спирачки и като чуят как се лашкат отзад
започват да се смеят, като им направи забележка: „Какво искаш, да се блъсна
ли?“ А кола отпред няма, сочи, че своего рода се забавляват на нещастието на конвоираните.
Това довело ищеца до стрес и некомфортност, както и до отвращение към Охрана и
Полиция, до неспокоен сън, уплах, стрес при високо говорене и т.н. При резките
спирачки се удря, прилошава му и пътува
с изцапаните дрехи от повърнатото и стомашна миризма. Казва, че не пуши, палят
нарочно цигари да задимяват и да му се повръща, после всички, които са в буса,
биват поставяни в една килия без прозорци и им се позволява да пушат вътре.
Сочи още, че липсват обезопасителни колани и седалки. Твърди, че не оспорва
добрата работа на двигател и ходова част, а съдържанието вътре в автомобилите.
Въз основа на това уточнение, което като искания
относно периода се различава от първоначално заявеното от ищеца, съдът е
постановил Разпореждане №4497/12.11.2021 год., с което е изискал от ищеца да
уточни отново дали претендира сочените вреди, причинени при всичките 79
пътувания/конвои, считано от 2019 год. и насетне по различни дела, или претендираните
вреди твърди, че са причинени само при конвоирането му за участия в съдебните заседания по нохд
№5725/2019 год. или по друго/други
дело/дела и кои. Указано е още на ищеца, че именно той посредством твърденията
си в ИМ очертава предмета на доказване по делото, затова следва той да уточни
претенцията си, за да може ответникът да представи доказателства за твърдените от ищеца обстоятелства, а не
ответникът да представя доказателства, спрямо които ищецът да уточнява какво
претендира.
Представен е Отговор от ищеца с вх.№5825/24.11.2021
год., в който е уточнил, че искът му касае пътувания-79 на брой. За всички тези
пътувания е бил без обезопасителен колан и винаги си удрял главата в решетката,
тъй като е с белезници на ръцете и е
вързан и при рязко спиране си удря главата в решетката. Твърди, че особено
тежко е изкарал по двете дела -№5725/2019 год. и 1377/2018 год., тъй като е
арестуван на първи срещу втори юли и при
ареста от побоя му е била сцепена главата и шита с 12 шева отгоре на главата,
вследствие на което три месеца не е могъл да пази равновесие и всеки ден е бил
наблюдаван от лекар. Затова при ударите при конвоирането на сцепената и шита
глава е изключително болезнено и тежко. За останалите неща твърди, че вече е
писал, а именно-тряскане на врати, вулгарно държане, обиди и наранявания.
Поддържа размер на претенцията си от 79 хиляди лева-по 1000 лева на пътуване,
за причинените психически вреди и неразположения, получени вследствие на
нечовешкото отношение и третиране от страна на конвоиращите.
С оглед неколкократните уточнения от страна на ищеца
относно периода на исковата претенция и предметния й обхват във връзка с броя
конвоирания на ищеца, съдът приема следното:
В последното уточнение с вх.№ 5825/24.11.2021 год.,
ищецът е заявил, че искът му касае пътувания-79 на брой. В справка от ответника
е посочено, че тези 79 пътувания са извършени през периода от 2019 год. до
датата на предявяване на исковата молба. За всички тези пътувания е бил без
обезопасителен колан и винаги си удрял главата в решетката, тъй като е с белезници на ръцете и е вързан и при
рязко спиране си удря главата в решетката. Твърди, че особено тежко е изкарал
по двете дела -№5725/2019 год. и 1377/2018 год., тъй като е арестуван на първи
срещу втори юли и при ареста от побоя му
е била сцепена главата и шита с 12 шева отгоре на главата, вследствие на което
три месеца не е могъл да пази равновесие и всеки ден е бил наблюдаван от лекар.
Затова при ударите при конвоирането на сцепената и шита глава е изключително
болезнено и тежко. За останалите неща твърди, че вече е писал, а
именно-тряскане на врати, вулгарно държане, обиди и наранявания. Поддържа
размер на претенцията си от 79 хиляди лева-по 1000 лева на пътуване, за
причинените психически вреди и неразположения, получени вследствие на
нечовешкото отношение и третиране от страна на конвоиращите.
С оглед на това последно уточнение и твърдяните в
предходните молби факти и обстоятелства, на които се основава исковата
претенция на Т., съдът е приел, че е сезиран с иск, предявен от Х.Т.Т. срещу Главна дирекция „Охрана“ София, за
причинени на ищеца вреди вследствие на опасно транспортиране като лишен от
свобода, изразяващи се в следното: конвоиране чрез транспортиране общо 79
/седемдесет и девет/ пъти в периода от 2019 год. до датата на предявяване на
исковата молба- не на седалка, без обезопасителен колан, а на метална скара без
място за хващане (дръжка), вследствие на което при рязко натискане на
спирачките и спиране си удря главата в
металната решетка, виене на свят, гадене и повръщане, вследствие на което
дрехите му се изцапвали и се носела лоша миризма; при забележки бил обиждан,
руган, блъскан, държан прав . Вследствие на това му били причинени физически и
психически вреди- уплаха, не можел да се храни нормално, всеки, който го пита
нещо, започва да вика, без да се съобразява с кого говори, неспокоен сън, стрес
. Претенцията му е за обезвреда общо за 79 хиляди лева-по 1000 лева за всяко
конвоиране от тези посочени 79.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа
исковата си молба. Представя писмени бележки, в които сочи, че твърденията му
се доказват от разпитаните по негово искане свидетели. Сочи, че е поискал
извършването на следствен експеримент, какъвто му е бил отказан от съда.
Изразява несъгласие със заключението на ВЛ, в което счита, че има „нередности“
и неясни „отклонения“ от задачите, поставени от съда. Сочи, че информацията,
съдържаща се в изготвената експертиза относно състоянието на конвойните коли, е
актуална към 2022 год., а не е относима към изследвания период , поради което е
некоректна. Твърди, че от експертизата става ясно, че експертът е огледал 3 бр.
конвойни автомобили, които към настоящия момент отговарят на изискванията, като
ВЛ не е имало достъп до всички конвойни автомобили-14 на брой. Сочи, че в
отговорите на въпросите за безопасността на осъдените и задържаните лица е
взета предвид само охраната на конвоираните лица, не и безопасността за
здравето им. Сочи, че конвойните коли не са снабдени с обезопасителни колани и
това се установява от заключението на ВЛ. Взети са предвид законовите актове,
регламентиращи конвойната дейност, не и тези, регламентиращи движението по
пътищата-ЗДП, Наредбата за изискванията за техническата спецификация на МПС,
движещи се по пътищата на страната. Цитирани са монтирани метални
тръби/ръкохватки, които към момента на осъществяване на конвоя на ищеца, не са
били налични. Моли съда да не взема предвид заключението на ВЛ, а да съобрази
останалите събрани по делото доказателства и да осъди ответника да му заплати
претендираното обезщетение в пълния претендиран от ищеца размер, ведно със
законната лихва, считано от 28.09.2021 год. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът- Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието , в съдебно
заседание не се представлява. Представя писмени бележки с вх.№3324/8.06.2022
год., в които моли съда да остави исковата молба без уважение поради липса на
всички елементи на фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Твърди, че не е доказана първата предпоставка на отговорността, тъй като не е
налице незаконосъобразно конвоиране. Специализираните автомобили, с които е
конвоиран ищецът, са регистрирани в КАТ съобразно Наредба №I-45/24.03.2000 год., като съгласно чл.91, ал.3 от ЗДП,
автомобилите на ГДО са МПС със специален режим на движение. Сочи, че липсва
нормативно основание конвойните автомобили да бъдат оборудвани с обезопасителни
колани, поради факта, че Наредба №Н-3/18.02.2013 год. за изменение в
конструкцията на регистрираните ППС, не се прилага за автомобили, проектирани и
произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими и лица с взета МНЗС, по
аргумент от чл.2, ал.1, т.5. Според ответника разпоредбата на чл.137а, ал.1 от
ЗДП задължава пътниците и водачите в автомобилите да ползват обезопасителни
колани, когато са в движение, но не регламентира задължение за оборудване на
автомобилите с такива колани. Твърди, че обезопасителни колани в обособените
места за конвоиране в специализираните автомобили не се поставят поради мерки
за сигурност и ограничаване до минимум риска от самонараняване и нараняване на
други лица в обособените за конвой места.. Твърди, че специализираните
автомобили, с които е превозван ищецът, са съобразени със специалната цел, за
която са предназначени-превозване на задържани и осъдени лица. С оглед риска от
бягство, нараняване и самонараняване, местата за сядане са изработени от
незапалим материал, неподвижно закрепени са, непозволяващо да се демонтират
детайли, с което се изключва възможността от оборудване с колан. За неоснователни
счита и твърденията, че на ищеца е причиняван физически и психически тормоз.
Сочи, че ищецът не е доказал наличието на причинени вреди, нито причинна връзка
между твърдените действия и настъпилите вреди. Моли исковата молба да бъде
отхвърлена.
Прокурорът дава заключение, че искът е недоказан и
неоснователен, алтернативно, ако съдът счете същия за основателен, да редуцира
размера на претендираното обезщетение.
Съдът, като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Искът е местно подсъден на Административен съд –
Плевен. Касае се за претенция за обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и
бездействия на ответника при конвоирането на ищеца с автомобили на ГДО според
утвърдените от Министъра на правосъдието вътрешни правила за конвойната дейност,
в противоречие със законовите изисквания за превоз на пътници и в
несъответствие с правилата за движение по пътищата. Предявеният иск е с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в
АПК, като местната подсъдност се определя по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ. Според чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по
мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения,
срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Така уредената местна подсъдност се явява специална
по отношение на правилата на АПК, поради което следва да намери приложение при
искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Местната подсъдност е изборна като изборът се прави
от подателя на иска. В случая е налице право на избор между мястото на
увреждането и настоящия адрес на увредения. Тъй като в случая е налице повече от едно населено място, в които се
твърди, че е настъпило увреждане относно ищеца, този критерий за определяне на
подсъдността е неприложим. Вторият критерий е настоящият адрес на ищеца. В
случая това е Плевен, тъй като понастоящем ищецът е постъпил в затвора Плевен,
считано от 20.11.2020 год. въз основа на взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. Настоящият адрес е този, на който в момента пребивава ищецът. В
случая това не е настоящият адрес по лична карта, а настоящият адрес, където се
изпълнява взетата МН –Плевен.
Съгласно чл. 204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на
акта, действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение.
Според чл. 205 от АПК искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Искът е
предявен срещу Главна дирекция „Охрана“ София , която е юридическо лице, по аргумент от чл.2, ал.1 от Правилник за устройството и дейността на
Главна дирекция "Охрана" и чл.
391, ал.2 от ЗСВ и следователно- надлежен ответник по иска за обезщетение от незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на нейни служители.
Ищецът Х.Т.Т. *** на 20.11.2020 год. с взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по д 110/2020 год. на ОП Плевен. Към датата
на справката -25.01.2022 год., Т. е подсъдим по нохд №885/2020 год. на Окръжен
съд-Плевен. Към 24.01.2022 год. фактически е изтърпял 1г 2м 04дни.
Исковата претенция на ищеца е за присъждане на
обезщетение за общо 79 /седемдесет и девет/ пъти в периода от 1.01.2019 год. до
датата на предявяване на исковата молба-28.09.2021 год., при които твърди, че
са му причинени вреди, като претенцията е общо за 79 хиляди лева-по 1000 лева за всяко
конвоиране от тези посочени 79. Видно обаче от приложената на л.213 и сл. от
делото справка с вх.№1074/18.02.2022 год., само 71 от всички 79 пътувания с
конвойна кола са осъществени в исковия период-първото по време пътуване е от
дата 22.11.2019 год., а последното е от дата 27.09.2021 год. Тъй като
претенцията е за обезвреда в размер по 1000 лева за всяко пътуване, то същата
се явява допустима до претендирания размер от 71 000 /71 пътувания х 1000
лева за всяко/ за осъществените 71 броя пътувания в рамките на исковия период
до предявяване на ИМ. Останалите 8 бр. пътувания над 71 до 79 по справката, са
осъществени : 2 пътувания на 11.10.2021 год., 1 пътуване на 12.10.2021 год. и 5
пътувания на 13.10.2021год., т.е. те са осъществени след датата на предявяване
на исковата молба. Т.е. за тези 8 бр.пътувания , за които се претендира
обезщетение в размер общо на 8000 лева /по 1000 лева за всяко/, осъществени след датата на
предявяване на ИМ в съда, се касае за
искова претенция за бъдещи периоди и като такава е в противоречие с целта на
ЗОДОВ, доколкото основната функция на този нормативен акт е обезщетителна.
Неговата цел е да обезщети вече претърпените и настъпили вреди, а не евентуални
бъдещи такива. На обезщетяване по ЗОДОВ подлежат само реално претърпени вреди.
Ето защо, към момента на предявяване на исковата молба не е налице правен
интерес от търсената искова защита за вредите, настъпили в периода след
предявяване на ИМ, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като претендираните
вреди не са настъпили. Наличието на правен интерес е положителна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск и за надлежното му
упражняване. При липсата на такава предпоставка, искът се явява недопустим в
тази част. В случая търсената защита не отговаря на обезщетителната функция на
отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. За ищеца липсва правен интерес
от искова защита за обезвреда на имуществени вреди, които според твърденията му
в исковата молба не е претърпял към момента на предявяване на иска, като
резултат от посочените действия и бездействия на ответника. Липсата на
предвидената от закона положителна процесуална предпоставка за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск обосновава недопустимост на така
предявения осъдителен иск в тази му част –относно претенцията общо в размер на
8000 лева-по 1000 лева за всяко от конвоиранията на ищеца за периода 11.10.2021
год. до 13.10.2021 год. При недопустимост на главния иск, недопустим се явява и
акцесорния иск за присъждане на лихви върху претендираната сума за обезщетение
в тази част.
В този смисъл Определение
№455/15.01.2015 год. по адм. дело №15034/2014 год. на ВАС.
В останалата част исковата молба, с която се претендира обезщетение
за причинени на ищеца вреди общо в размер на 71 000 – по 1000 лева за 71
броя пътувания , съобразно справката на л.213 и сл. от делото , исковата молба
е допустима, но неоснователна.
Според приложената на л.213 и сл. от делото справка рег.№1212/16.02.2022
год. /вх.№1074/18.02.2022 год./, в рамките на исковия период ищецът е бил
конвоиран общо 71 пъти със
специализирани конвойни коли на ГДО с регистрационни номера съобразно
посоченото в последната колона на
справката и марки и модели съобразно приложените на л.218 и сл. от делото
свидетелства за регистрация, част първа. На л.237 и сл. са приложени заповеди
за назначаване на конвойни наряди, в които са описани датите на пътуване на
ищеца, маршрута, специализирания автомобил, с който е извършен конвоя, данни за
конвойния наряд и имената на лицата, които са конвоирани на съответната дата.
По делото е изслушана съдебно автотехническа експертиза,
ВЛ по която е дало следното заключение :
От страна на Главна дирекция „Охрана" е
предоставена на ВЛ техническа спецификация за доставка на нови транспортни
средства, за нуждите на ГД „Охрана" за 2022г. по обществена поръчка с
предмет: Доставка на специализирани автомобили за нуждите на ГД „Охрана".
В техническата спецификация в графа цел е посочено "....съчетаване
спецификата на дейността на конвоирани лица, лишени от свобода и задържани с
мярка за неотклонение „задържане под стража" със законовите изисквания за
безопасност на пътниците при превоз в градски и извънградски условия. В графа
„Общи изисквания" т.1 е записано: "Средна натовареност - водач,
конвоен наряд /2- ма служители/, лишени от свобода - 6 /шест/ човека. В графа
„Изисквания за оборудване отвътре на превозното средство" е записано:
„Превозното средство, да бъде с висок стандарт на изработка, като всички възли,
ръбове, винтове, гайки и свързващи елементи да бъдат със заоблени краища и да
не позволяват нараняване и демонтиране. Да са обезопасени от умишлено
подправяне или унищожаване. Материалите, от които е изработено допълнителното
оборудване, не трябва да отделя токсични пари или заслепяване, когато са
изложени на нагряване /при пряк контакт с огън- от кибрит или запалки/.
Монтираните прозорци на плъзгащата врата и на всички странични панели да бъдат
осигурени от вътрешната страна с метална решетка. В т. 2.2 от приложения
документ в графа „Специфични" специализираните автомобили да бъдат
преоборудвани в две отделни обособени помещения.
В т.2.2.1. Обособено помещение №1 същото трябва да
отговаря на следните изисквания: - помещението да бъде обособено на две части,
предна и задна част/: в предната част на
помещението е необходимо да има обособена седалка с подлакътници за водача и
единична седалка с подлакътници за конвойния наряд; влизането в предната част
на СА да се извършва през две врати; седалката на водача да бъда регулируема с
предпазен колан; въздушна възглавница за водача; единична седалка отдясно на
водача, да е обезопасена с предпазни колани; да има осветление и осигурена
климатична инсталация с възможност на циркулация на въздуха, отопление,
охлаждане/; в задната част на обособеното помещение №1 е необходимо да има
врата от дясната страна на СА, която да бъде плъзгаща, да позволява свободно
качване и да се отваря отвън; на гърба на обособеното помещение трябва да бъде
изградена решетка от тел с дебелина от Змм до 4 мм и монтиране на същата два
броя врати за двете клетки помещения №2- плъзгащи, изградени от здрав -
устойчив от механични въздействия и интервенции материал /метална мрежа/; вратите
на изградената решетка от здрава мрежа на гърба на помещението трябва да се
заключва отвън тристранно и да не позволяват отваряне отвътре, като системата
за заключване бъде одобрена от представители на ГДО; изградената решетка
/врата/ и всички свързващи детайли да са обезопасени против нараняване; в
лявата част на помещението срещу плъзгащата врата да бъде здраво монтирана една
удобна мека седалка, за пътуване на конвойния наряд на височина от 0.48-0.50
м.; пода на помещението да бъде изградено от устойчива на триене материя; помещението
да има осигурена климатична инсталация с възможност за циркулация на въздуха; да има осветление, достъпно за сервизно
обслужване;
В т.2.2 Обособено помещение №2. Помещението е
необходимо да има: помещението да бъде разделено на две клетки, по дължина на
СА, в които да бъдат монтирани здраво захванати по 3 /три/ броя странично
разположени места за сядане, удобни за пътуване, на височина 0.48 м. - 0.50 м.
и изработени от здрав материал, който не позволява разкъсване, отчупване и
отделяне на токсични изпарения при нагряване; отпред пред седалките да бъдат
монтирани метални тръби /ръкохватки/, здраво захванати без възможност за чупене
за осигуряване на по-голяма сигурност на конвоираните по-време на движението; двете
клетки да бъдат отделени една от друга с плътна преграда и мрежа от тел в
горната част с дебелина от Змм до 4 мм.; предната част на помещението трябва да
бъде отделена от помещение №1 с решетка от здрава мрежа от тел с дебелина от 3
мм. до 4 мм. и монтирани на същата два броя врати - плъзгащи са изградени от
здрава - устойчива от механични въздействия метална мрежа.; вратите на двете
клетки трябва да се отварят лесно, като заключването да бъде отвън, като не
позволява отваряне отвътре, като на същата да бъде вграден заключващ тристранен
механизъм /механичен/; на вратите на двете клетки по средата да има отвори с
размери 20 смх30 см., всеки от които да се отваря със заключващ се отвън
механизъм, който да позволява лесно отваряне отвън и не позволява отваряне отвътре;
помещението да има възможност на циркулация на въздух, отопление /охлаждане/,
които да се управлява от конвойния наряд; в обособеното помещение да има
осветление достъпно за сервизно обслужване, осигурено срещу злоумишлена
интервенция, демонтаж и достъп до напрежение; на пода на така обособеното
помещение да бъде изграден от устойчива на триене материя, да може бързо да се
почиства, да не позволява запалване при нагряване, да не позволява надигане и
скриване на предмети; между помещението и задната врата на СА да има изградена
здраво захванат плътна преграда; всички детайли и възли да бъдат обезопасени
против наранявания. /съгласно Приложение
№3/.
Освен предоставената техническа спецификация, ВЛ е
направило оглед и снимки на три специализирани автомобила в гр. Плевен, с регистрационни номера *** След обстойно разглеждане
на снимковия материал на специализираните автомобили, както и въз основа
на непосредствения оглед, ВЛ е направило
извод, че същите отговарят на изискванията на Правилата за условията и реда за
осъществяване на конвойна дейност от служители на ГДО, утвърдени със заповед
№ЛС-04- 1228 от 14.07.2017г., както и на
Наредба №Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията на
регистрираните ПТП. От друга страна ВЛ, въз основа на предоставени от ответника
договори за застраховка „Каско“, „Гражданска отговорност“ и „Злополука на
местата в МПС“ е констатирало, че автомобилите са регистрирани съгласно нормативните изисквания, те са със сключена
застраховка „Гражданска отговорност" и отговарят на нормативните
изисквания и имат необходимите документи за движение по пътищата на Република
България.
При разпитан си в съдебно заседание ВЛ е пояснило, в
отговор на въпрос на ищеца, че в специализираните конвойни автомобили има
монтирани дръжки за „евентуално държане с двете ръце“, които в отделните
автомобили са поставени на различни места, но те осигуряват хващане на
ръцете-например дръжки от двете страни на мястото за сядане-л.714, или лост,
който излиза от долната част на седалката.
Според заключението на ВЛ по т.4, специализираните
конвойни автомобили не са снабдени с
обезопасителни колани. Последните са преоборудвани в две части, като във всяко
помещение са монтирани три броя странично разположени места за сядане. Местата
за сядане са изработени от здрав материал, който не позволява разкъсване,
очупване и отделяне на токсични изпарения при нагряване. Същите осигуряват
безопасно превозване на осъдените и задържани лица. В помещението, което е
разделено на две клетки по дължина на специализираните автомобили, са
разположени места за сядане. Във всяка клетка има три седящи места, т.е. броят
на превозваните лица общо е шест. Оборудването отвътре на превозното средство в
обособеното помещение №1 и обособеното помещение №2, са описани от ВЛ в т.2.1 и
т.2.2 от заключението. Конвоираните лица се настаняват в помещение №2 с
белезници на ръце, сядат на обособените места, като отпред пред седалките са
монтирани метални тръби /ръкохватки/.Същите са здраво захванати без възможност
за чупене за осигуряване на по- голяма сигурност на конвоираните лица по време
на движение. Специализираните автомобили транспортират до шест конвоирани лица
т.е. не се допуска конвоиране на правостоящи лица. За всички лица участващи в
конвоя са сключени застраховки „Гражданска отговорност" и „Каско" и
„Злополука на местата в МПС".
Съдът кредитира с доверие изслушаната експертиза като
обективна, съответна на приложените към същата официални документи и на събраните
по делото доказателства, и компетентна, поради факта, че е изготвена от ВЛ-
инженер по експлоатация и ремонт на автомобили, т.е. специалист в съответната
област. От неговото заключение се установяват снабдеността на автомобилите със
съответни документи за движение по пътищата; наличието на застрахователни
договори както по отношение на автомобилите, така и по отношение на
превозваните лица; техническите характеристики на автомобилите; пригодеността
им за превозване на специална категория лица-лишени от свобода, задържани, с
взета МН „задържане под стража“, поради което и наличието на специфична
конструкция и оборудване на същите, съответстващи на утвърдени по съответния
ред Правила. Ищецът е оспорил експертизата поради факта, че при изследване
на автомобилите с оглед отговор на поставените към СТЕ въпроси, ВЛ е съобразило
техническите спецификации към 2022 год, а не тези за съответния период на
ИМ-2019-2021 год, като ВЛ е отговорило: Документите, които е съобразило,
отговарят към момента на оглед на автомобилите.
Всички автомобили, с които ищецът е превозван, не са регистрирани в един и същи
ден, но с оглед изискванията за вътрешно, външно оборудване и клетките за
превоз на лицата, отговарят еднозначно на изискванията на Наредба №3 Всички автомобили
са преоборудвани в съответствие с
изискванията на Наредба №3-относно дебелина, височина на седалки, дръжки, под,
вентилация. На въпрос дали по автомобилите,
с които е бил конвоиран Т., считано от 2019 год., когато са били осъществени
първите конвои, са настъпили конструктивни промени, ВЛ е отговорило, че не са настъпили
конструктивни промени, нищо не е преоборудвано в помещенията, в които са
превозвани обвиняемите, и автомобилите понастоящем са в състоянието , в което
са били, считано от 2019 год.; от момента на въвеждането им в техническа експлоатация,
по автомобилите няма изменения в конструкцията. Ето защо и предвид
констатацията на ВЛ в съдебно заседание, че през целия исков период е било едно
и също техническото и конструктивното състояние на конвойните автомобили и че
по тях не са извършвани промени, както и че те съответстват напълно на
техническите спецификации съобразно точка 2 от заключението, съдът не намира
обективно основание да не даде вяра на заключението на експертизата, оспорена
от ищеца.
При така
установените факти по отношение конструкцията и техническите изисквания, на
които следва да отговарят специализираните конвойни автомобили, съдът прави
следните изводи:
Съгласно чл. 391 ал.1 и ал.2 от Закона за съдебната власт „Главна
дирекция охрана“ е структурно звено към Министъра на правосъдието със статут на
юридическо лице, която осъществява дейността по охраната на органите на
съдебната власт, на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени
за централната администрация, както и на сградата на Агенцията по вписванията –
Централно управление. В основните функции на ГДО съгласно ал.3, т.6 ЗСВ, е конвоирането на обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е
постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи
наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт и на
територията на страната, когато това е предвидено в закон. Като на основание чл.391, ал.7 и ал.8 от ЗСВ, устройството
и дейността на ГДО се уреждат в правилник, издаден от министъра на правосъдието,
а организацията и редът за осъществяване на конвойната дейност се определят с
инструкция на министъра на правосъдието. Съгласно чл.5, т.6 от Устройствения
правилник на Министерство на правосъдието, въз основа на Конституцията и в изпълнение на
законите министърът осъществява ръководство и контрол на дейността по охрана на
органите на съдебната власт. Съгласно чл. 2 от Правилника за устройството и
дейността на ГДО дирекцията е специализирана държавна структура, самостоятелно
юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МП, като организацията
и управлението на нейните звена се създава и осъществява на принципа на
централизма. Съгласно чл.7 органи за управление на ГДО са на първо място
министърът на правосъдието и главният директор, при отношения на субординация. Съгласно
чл. 8 Министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху
дейността на ГДО, като в ал.2, т.11 и т.15
е регламентирано, че определя със заповед по предложение на главния
директор на ГДО Правилата за осъществяване на призоваването, принудителното
довеждане и конвоирането на лица, както и изискванията за оборудването на
специалните конвойни автомобили. В чл. 5 от правилника е регламентирано, че
специализираните автомобили, използвани от ГДО при осъществяване на дейността
й, са снабдени със светлинна и звукова сигнализация и могат да имат надпис.
В изпълнение на горецитираните правомощия Министърът
на правосъдието със своя Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017 год. е утвърдил Правила
за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на
ГДО. „Специализираните автомобили“ според дадената дефиниция в §1, т.3 от ДР на
Правилата са транспортни средства, използвани за превоз на лишени от свобода и
принудително водени лица, оборудвани със специални технически, помощни,
свързочни и комуникационни средства, светлинни и звукови сигнализации, със или
без обозначителни знаци и надписи Автомобилите се ползват и със специален режим
на движение съгласно чл. 91от ЗДвП.
Оборудването на специализираните автобуси и автомобили
за конвоиране е уредено съгласно Приложение № 4 от тези правила. Помещенията за
конвоираните лица следва да са осигурени с едностранно заключващо устройство на
вратите и неподвижно закрепени места за сядане. Помещенията следва да
осигуряват възможност за наблюдение на
конвоираните лица. Седалките за конвоираните лица следва да са от незапалим
материал, да са изработени така, че да не може от тях да се демонтират детайли.
Следва да има обособени места за сядане на конвоиращи служители, с възможност
за външно наблюдение; обособено място за личен багаж на конвоираните лица,
отделно от помещението/ята, в които те се настаняват. Да има мобилна
многоканална радиостанция; система за проследяване и оперативен контрол на
служебни автомобили;електрически фенер; белезници с верига комплект, конвоен
колан; ролбар; авариен изход; Прозорците на купето да са облепени с противоударно затъмнено фолио и т.н. Същите
изисквания важат за специалните автобуси. В чл. 18, ал.3 е регламентирано, че
при конвоирането на лица поставянето на белезници е задължително. Поставяне на
специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на
краката или специален комплект белезници за ръце и крака и индивидуално
конвоиране в специализиран автомобил или в индивидуални клетки за СА, които са
оборудвани с такива се предвижда само за особено опасни за бягство лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ за
срок над 10 години, обвиняеми и подсъдими за тежки умишлени престъпления, участници
в организирани престъпни групи, които подлежат на наказание „лишаване от
свобода“ за срок над 10 години, осъдени на доживотен затвор, доживотен затвор без
замяна, лица, планирали, правили опит за/или осъществили бягства от конвои,
затвори, следствени арести и др. Т.е. това се прилага не във всички случаи, а
само в зависимост от преценката за сериозен риск от бягство за особено опасни
лица, отговарящи на изброените критерии.
Ето защо, с оглед представените от ответника договори
за застраховка „Гражданска отговорност“, „Каско“ и „Злополука на местата в
МПС“, свидетелствата за регистрация на автомобилите, техническата спецификация
относно изискванията, на които следва да отговарят специализираните автомобили;
заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, която се е
основала не само на писмени документи, но и
след оглед на място на част от автомобилите, съдът прави извод, че
ищецът е бил конвоиран във всичките 71 случая в исковия период със
специализирани автомобили, съответстващи на техническите и конструктивни изисквания, установени в Правилата. Специалните
автомобили на ГДО, с които е бил конвоиран ищецът за исковия период са били
снабдени с неподвижно закрепени места за сядане от незапалим материал, по
начин, непозволяващ демонтирането на детайли. Вярно е, че тези автомобили не са снабдени с обезопасителни колани, но във
всички такива има монтиране дръжки за захващане-или от двете страни на мястото
за сядане, или от долната част на седалката по начин, че се обкрачват от
седящия. В този смисъл специализираните конвойни автомобили, с които е бил
превозван ищецът през исковия период, са отговаряли на изискванията за
безопасност на извършвания превоз.
Специализираните автомобили на ГДО са автомобили със
специално предназначение и затова правилата на Закона за автомобилните превози,
относими към превозвачите при превоз на пътници, са неотносими.
Липсата на обезопасителни колани в същите, обаче, макар
да е установена безспорно, не съставлява нарушение на Правилата. Съгласно чл.
137а ал.1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. В случая обаче, автомобилите на ГДО са регистрирани
съгласно Наредба № I-45/24.03.2000г. за
регистрирането на МПС. В чл. 2, ал.1, т.5 на Наредба № Н-3/18.02.2013г. за
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства се посочва,
че тя не се прилага за автомобили, проектирани и произведени за конвоиране на
обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение „задържане
под стража“ или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.
Специализираните автомобили на ГДО, с които е бил конвоиран ищеца, са
оборудвани от производителя и са регистрирани
съгласно нормативните изисквания.
Те не са снабдени с обезопасителни колани, тъй като са съобразени със
специалната цел, за която са предназначени – за превозване на лишени от свобода
или задържани лица, или такива с взети МН, при което да се избегне риск от
възможно бягство, нараняване и самонараняване, поради което местата за сядане
са изработени от незапалими материали и са неподвижно закрепени по начин,
непозволяващ от тях да се демонтират детайли, което означава, че се изключва
възможността за оборудването с обезопасителни колани, защото те съдържат такива
елементи. Задължението за ползване на обезопасителни колани по време на
движение, произтичащо от чл. 137а ал.1 ЗДвП се отнася само за автомобили, които
са оборудвани с такива.
Вторият правнозначим въпрос от гл.т. на претенцията на
ищеца е, дали при превоза на ищеца в исковия период през всичките заявени от
него 71 превоза, последните са се осъществили по начин, който не е осигурил
безопасното му придвижване по съответните местоназначения. Ищецът твърди, че е превозван през тези 71 пътувания не
на седалка, без обезопасителен колан, а
на метална скара без място за хващане (дръжка), вследствие на което при рязко
натискане на спирачките и спиране си
удря главата в металната решетка, причинява му се виене на свят, гадене и
повръщане, вследствие на което дрехите му се изцапвали и се носела лоша
миризма; при забележки бил обиждан, руган, блъскан, държан прав . Вследствие на
това му били причинени физически и психически вреди- уплаха, не можел да се
храни нормално, всеки, който го пита нещо, започва да вика, без да се
съобразява с кого говори, неспокоен сън, стрес .
Във връзка с твърденията на ищеца по делото са
изслушани свидетелски показания на свидетелите Р.Б.А.- служител в ОЗ „Охрана“ –
Плевен, Б.Б.С. и М.М.Л., които в различни периоди са били конвоирани с ищеца
при някои от превозите му.
Свидетелката А. твърди, че е най-младият служител в ОЗ
„Охрана“ – Плевен, с най-малко опит в конвоите и най-малко стаж. Само
един-единствен път е участвала като конвоиращ полицай от Съдебната палатата в
гр. Плевен до затвора Плевен, когато е бил конвоиран Х.Т.. Спомня си , че е
било през 2022 год., период не си спомня. Сочи още, че не може да отговори на
поставените въпроси какво се случва с конвоираните лица при рязко спиране на
автомобила, тъй като не е присъствала на такива резки спирания.
Свидетелят С. твърди, че е задържано лице от около
една година и осем месеца, с ищеца са настанени на един етаж , на различни места. Имало е
случаи, в които свидетелят е бил конвоиран заедно с ищеца. Като период или дата
не си спомня кога са били конвоирани заедно, нито си спомня колко пъти са били
конвоирани заедно с ищеца. Със сигурност си спомня, че са били конвоирани
заедно един път. Сочи, че конвойните
автомобили са оборудвани с един брой клетка, която се заключва и в която стоят задържаните лица. Вътре задържаните лица седят
на желязна пейка. Няма обезопасителен колан. Няма къде да се държат. На някои от
автомобилите има „нещо“ между краката, но няма как да се държат с вързани ръце,
тъй като се конвоират с белезници. На самите метални решетки на клетката, макар
и да могат да ги достигнат, няма как да се захванат, защото са седнали, особено
в екстремална ситуация, защото дупките на решетката са много малки и при
внезапно спиране няма как да се бръкне в тях толкова бързо. Спомня си за един
случай, когато е бил превозван заедно с ищеца, миналата година, топло време е
било, но не си спомня точно кога. Сочи, че Т. е бил със сцепена глава, но
сцепването не е следствие от превоза, а преди това е бил бит в полицията, преди
конвоя. Имал е сътресение, било му е лошо, повръщал, гадило му се, като счита,
че в този случай Т. не е следвало да бъде конвоиран. Виждал е как ищецът
залита. Предполага , че тези усещания ищецът е имал вследствие от конвоя,
защото при рязко спиране, вътре се удряли. Сочи, че по принцип при превозите няма къде да
се хванат. На резки завои се удрят по
решетките .Твърди, че шофьорите на конвойните автомобили по принцип не карат
спокойно, а бързо в повечето случаи при междуградските конвои. Превозваните се удрят
по решетките и последните не могат да имат бърза реакция, за да се захванат.
Твърди, че при пътуване постоянно се натискат рязко спирачки , което води до
бутане на превозваните в решетките, бутане един в друг. Сочи, че в конвойните коли има по две клетки с
по една пейка, всяка с три седящи места. Ако са седнали три лица на пейката, те
са плътно един до друг и отстрани до стената, между която и пейката няма
странично разстояние. Когато са седнали три лица на пейката, се бутат един в
друг и напред в решетката. Ако е пълно,
няма къде да се удрят и направо се прехвърлят, някой пада, друг върху него. Вътре
е тясно, един като падне, ако е
по-здрав, се заклещва. Свидетелят твърди, че е присъствал на такива
падания и има белег на челото си от такова падане. И е виждал ищеца как си удря
главата. Сочи, че Т. е търсил медицинска помощ да го прегледа, че му се повръща , залита, лошо му е. Нищо не му се
отговаря, няма доктор и той си ходи, залита си, сяда си. Сочи, че преди конвой,
конвоираните лица биват преглеждани или питани имат ли оплаквания, но това не е
всеки път.
Свидетелят Л. съобщава, че е „следствен“ в затвора
Плевен от около една година и осем месеца, изолиран от другите и заключен в
килия, пътувал е заедно в ищеца при конвоиране един път -от Съдебната палата в Плевен до затвора
Плевен. Не може да каже със сигурност в кой период, преди 7-8 месеца назад във
времето, може и повече , може би времето да е било топло. Някъде пролетта,
лятото, но не е сигурен. Спомня си, че шофьорът на конвойната кола, не помни
дали на светофар или на легнал полицай, намалил по-рязко и тогава Т. се ударил в металните решетки. Съобщава, че по това
време Т. не бил добре, имал някакъв проблем с кръста или
бъбреците. Сочи, че тогава само е възприел,
че Т. се е ударил, но не съобщава
конкретно да е възприел някакви наранявания от този удар. Не си спомня и дали е имало звук от удара. Сочи,
че в конвойните коли няма обезопасителни колани, по принцип конвоираните се
държат за решетките. Сочи, че ако се вози сам в клетка и автомобилът развива
по-висока скорост, не може да се предпази, за да не падне. Самият свидетел е
бил превозван многократно, като е имало и нормално шофиране, и бързо. Когато
колата се е движила бързо, е друсало, но не си спомня да е падал. Ако се кара
бързо, за да не падне, трябва превозваните да имат бързи реакции, за да се
захванат някъде. Сочи, че по принцип
конвоираните стоят в автомобила седнали, на седалка, от която няма как да се
падне, защото пространството е тясно, превозваните могат да се ударят отстрани, отпред, но няма как да паднат.
Пейката е цяла, метална. Под пейката има нещо като тръба, но е неудобно за
хващане, особено ако превозваният е с белезници. Но има и пейки с крака, като
на самата пейка има дръжки, но и на тях захващането е неудобно, поради
поставените на ръцете белезници.
Съдът намира, че така депозираните свидетелски
показания на свидетелката А.-служител на ответника, не могат да бъдат обсъждани
като относими към предмета на спора, защото за исковия период А. няма преки
впечатления относно превоза на ищеца.
Тъй като, както съобщава самата свидетелка, този конвой на Т., в който е
участвала свидетелката, е извън исковия период-през 2022 год.
Свидетелските показания на свидетелите С. и Л. също не
допринасят за изясняване на фактите и
обстоятелства във връзка със заявените в исковата и в уточнителните искови
молби твърдения. Ищецът е заявил 71 броя пътувания в исковия период, като за
всяко от тези 71 пътувания е посочил, че не е бил превозван на седалка, бил е без обезопасителен колан, а на метална скара без
място за хващане (дръжка), вследствие на което при рязко натискане на
спирачките и спиране си удря главата в
металната решетка, причинява му се виене на свят, гадене и повръщане,
вследствие на което дрехите му се изцапвали и се носела лоша миризма; при
забележки бил обиждан, руган, блъскан, държан прав . Показанията на свидетелите
Б.Л. са общи, а не конкретни-те не съобщават не само конкретни дати, месеци, а
приблизително дори периоди от годината, в които при общ превоз с ищеца те да са
наблюдавали някои от съобщените от ищеца състояния на удряне, повръщане,
гадене, виене на свят. Заявените от тях твърдения са общи и неконкретни и не са
в състояние да послужат като основание за съпоставка с приложените по делото
писмени доказателства-заповеди за конвоиране, от които да се установи например
кои са били конвойните наряди, превозвали ищеца, маршрутите, по които е бил
превозван, периода от време. Липсата на конкретика относно тези факти препятства съда да извърши проверка
и дали състоянията, за които твърди ищецът-че е бил с видими наранявания, че му
се е гадило, повръщало, имал е виене на свят, дали са съобщени на медицинско
лице от затвора преди конвоя и дали са отразени в медицинския му картон, който
е приложен по делото. Депозираните свидетелски показания са неконкретни относно
време, място, местоназначение на превоза /от къде до къде е превозван/,
настъпили конкретни увреждания и/или състояния у ищеца, съобщаване на конкретни
лица, които са били конвоирани едновременно с ищеца, конвойни наряди, поради
което не допринасят за изясняване и доказване твърденията на ищеца, за
причинените му вследствие на превозите при тези 71 броя конвоирания физически и
емоционални травми. Ето защо твърденията на ищеца се явяват недоказани от
събраните по делото доказателства.
Следственият експеримент, който ищецът е искал и
извършването на който не е допуснат от
съда, се свежда до искане да бъде осъществен примерен превоз, при който да се
установи дали при управление с
несъобразена скорост, при рязко спиране, биха настъпили съобщените от ищеца
вреди. Събирането на доказателства посредством извършването на следствен
експеримент не е допустим способ за събиране на доказателства съобразно АПК и
ГПК от една страна. От друга, дори при извършване на експеримент при конкретен
превоз с несъобразена скорост, рязко спиране, този способ не би могъл да даде
достоверна информация за случили се по време на исковия период сходни събития,
тъй като от значение за изводите биха
били конкретната пътна обстановка, маршрутът, препятствията на пътя,
атмосферните условия, състоянието на водача, броя на конвоираните лица,
натовареността и интензивността на движението в конкретния пътен участък,
поведението на другите участници в движението и т.н. –все фактори, за които
няма доказателства дали и кои от тях самостоятелно или в съвкупност са
настъпили по време на исковия период, за да могат да се направят конкретни
изводи относно това могат ли да настъпят конкретни вреди за превозваните лица,
от какво естество , вид и характер и до какви състояния могат да доведат
последните.
Ето защо исковата претенция, така, както е заявена
първоначално и доуточнена от ищеца, се явява неоснователна като недоказана от събраните
по делото доказателства.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
В процесния случай не са налице елементите от
фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Главна
дирекция „Охрана“ София за претендирания период – незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица,
претърпяни неимуществени вреди от ищеца и причинна връзка между тях. Не е налице доказан незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника при конвоирането на ищеца със
специализираните автомобили на ГДО. При липсата на първата предпоставка за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника по реда на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ предявеният иск в допустимата част, за 71 броя конвоя, следва да се
отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
Административен съд-Плевен сумата от 296,40 лева, съставляващи депозит за ВЛ за
изготвената съдебно автотехническа експертиза, за която е доплатено от бюджета
на съда.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, предявена от Х.Т.Т.
с ЕГН **********,***, против Главна дирекция „Охрана“ София, с която се
претендира обезщетение за вреди общо в размер на 8000 /осем хиляди/ лева-по
1000 /хиляда/ лева за едно пътуване, вследствие на опасно транспортиране като лишен
от свобода, изразяващи се в конвоиране чрез транспортиране общо 8 /осем/ пъти
-2 пътувания на 11.10.2021 год., 1 пътуване на 12.10.2021 год. и 5 пътувания на
13.10.2021год, осъществени след датата на предявяване на исковата молба- не на седалка, без обезопасителен колан, а на метална скара без
място за хващане (дръжка), вследствие на което при рязко натискане на
спирачките и спиране си удря главата в
металната решетка, виене на свят, гадене и повръщане, вследствие на което
дрехите му се изцапвали и се носела лоша миризма; при забележки бил обиждан,
руган, блъскан, държан прав, вследствие на което са му причинени физически и
психически вреди- уплаха, не можел да се храни нормално, всеки, който го пита
нещо, започва да вика, без да се съобразява с кого говори, неспокоен сън, стрес
.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №756
по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. в тази част.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Х.Т.Т. с ЕГН **********,***,
против Главна дирекция „Охрана“ София, с която се претендира обезщетение за
вреди общо в размер на 71 000 /седемдесет и една хиляди/ лева- по 1000
/хиляда/ лева за едно пътуване,
осъществени в периода от 22.11.2019 год. до датата на предявяване на исковата
молба 27.09.2021 год., вследствие на
опасно транспортиране като лишен от свобода, изразяващи се в следното:
конвоиране чрез транспортиране - не на
седалка, без обезопасителен колан, а на
метална скара без място за хващане (дръжка), вследствие на което при рязко
натискане на спирачките и спиране си
удря главата в металната решетка, виене на свят, гадене и повръщане, вследствие
на което дрехите му се изцапвали и се носела лоша миризма; при забележки бил
обиждан, руган, блъскан, държан прав . Вследствие на това му били причинени
физически и психически вреди- уплаха, не можел да се храни нормално, всеки,
който го пита нещо, започва да вика, без да се съобразява с кого говори,
неспокоен сън, стрес .
ОСЪЖДА Х.Т.Т. с ЕГН **********,*** да заплати в полза
на бюджета на Административен съд-Плевен сумата от 296,40 /двеста деветдесет и
шест лева и четиридесет стотинки/лева, съставляващи депозит за ВЛ за
изготвената съдебно автотехническа експертиза, за която е доплатено от бюджета
на съда.
РЕШЕНИЕТО в частта с характер на определение,
с което е прекратено производството по делото в съответната част, може да се
обжалва с частна жалба в 7/седем/ дневен срок от съобщението до страните, в
останалата част може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен
срок от съобщението.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
С
Ъ Д И Я :