№ 519
гр. П., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И.Ю.К.
при участието на секретаря Л.В.А.Д.
като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20251720100010
по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. И. П. срещу „***“ ***. В
исковата молба се твърди, че срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист на
26.11.2007 г. в полза на „*** в рамките на гр.д. № 2318/2007 г. по описа на Районен съд
П. за сумите в размер на 1378,50 лева по запис на заповед, ведно със законна лихва от
21.11.2007 г. до окончателното изплащане на задължението и 150,28 лева разноски.
Твърди се, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело на 21.12.2011 г. под № 2166/2011 г. по описа ма ЧСИ А.В., което сега е образувано
под № *** г. по описа на ЧСИ Г.К..
Твърди, че описаното задължение е погасено по давност, като същевременно по
и.д. № *** г. по описа на ЧСИ Г.К. е наложен запор и се удържат по 300,00 лева
месечно от пенсията .
С оглед на изложеното, моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение за сумите от 1378,50 лева,
ведно със законна лихва от 21.11.2007 г. до окончателното изплащане на задължението
и 150,28 лева разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 26.11.2007 г. в
рамките на гр.д. 2318/2007 г. по описа на Районен съд П..
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за
неоснователен. Признава фактическите твърдения на ищеца относно издаването на
изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело, като същевременно
разяснява процесуалната легитимация на страните, сочейки че титуляр на оспореното
като погасено по давност вземане п силата на договор за цесия от 23.02.2015 г.,
сключен между него и ***.
Поддържа, че погасителна давност многократно е прекъсвана като резултат от
1
процесуалната активност на кредитора – направени искания, както и от извършени
действия, без да сочи конкретни такива. Позовава се на ТР 3/28.03.2023 г., като с
приетото в него аргументира, че давност по изпълнителното дело не е текла до
26.06.2015 г. при действието на Постановление № 3/18.11.1980 г. (погасителната
давност е спряла да тече) до отмяната му на 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение №
2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Позовава се на действия по изпълнение, извършени и в рамките на и.д. №
1739/2019 г. без да се сочи на кой съдебен изпълнител.
Позовава се и на Решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747/2020
г. по описа на ВКС, IV, ГО, съгласно което давност не тече ако взискателят е възложил
действия по изпълнение, но съдебният изпълнител бездейства.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече изложеното.
Ответникът не се представлява. Депозира молба, с която като оспорва предявения иск
като представя доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора
по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца
право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти,
непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника
(така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и
Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
903/2021 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се
позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния
изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. От служебно изисканите
писмени доказателства се установи, че срещу на ищеца е издаден изпълнителен лист
за сумите, описани в исковата молба съгласно определение на Районен съд П.,
постановено по гр.д. № 2318/2007 г. на основание чл. 237 ГПК (отм.).
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС - подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от
2
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е
издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ , предвидени от законодателя като преки основания за издаване на
изпълнителен лист. В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.,
IV г. о., ГК се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но
не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл.
242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от
молителя основание, поради което характерът на задължението не се променя.
Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл.
117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По своя
характер задължението, за което е издаден изпълнителен лист произтича от абстрактна
сделка и по силата на специалната разпоредба на чл. 531, ал. 1 ТЗ погасителната
давност е кратка - тригодишна. Самият запис на заповед не е наличен по делото, но
от мотивите на съдебния акт, с който се разпорежда издаване на изпълнителен лист, се
установява, че падежът е на предявяване, което е станало на 28.08.2007 г. От тази дата
е започнала да тече тригодишната давност за погасяване на вземането.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила акта на съда, както и кога е било поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от три години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на
принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
От приетите по делото доказателства се установи, че ответникът е носител на
вземане срещу ищеца по издаден изпълнителен лист на основание чл. 237 ГПК (отм.).
Погасителната давност е започнала да тече на 28.08.2007 г.
С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че е
било образувано на и.д. № 2166/2011 г. по описа на ЧСИ А.В.. Ответникът не е
твърдял нещо различно. Ето защо съдът приема, че дори към датата на образуване на
първото изпълнително дело процесното вземане е било погасено по давност.
Ответникът е твърдял, че били извършени множество действия по изпълнение.
Доказателства в тази насока обаче не са представени. С доклада по делото му е
3
указано, че не сочи и не представя доказателства в тази насока. Разяснено му е, че
може да направи доказателствено искане и му е издадено съдебно удостоверение.
Изрично е уведомен за това. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При извод за погасяване на вземането по давност след 28.08.2010 г. предявеният
иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските в размер на 191,00 лева Съгласно
приложения списък.
В полза на АД „С. Д.“следва да се присъдят 460,00 лева за оказаната безплатна
правна помощ.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„***“ ***, ЕИК: ********* не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) срещу М. И. П., ЕГН ********** за сума в размер на
1378,50 лева по запис на заповед, ведно със законна лихва от 21.11.2007 г. до
окончателното изплащане на задължението и 150,28 лева разноски, за които е издаден
изпълнителен лист 26.11.2007 г. в полза на „*** в рамките на гр.д. № 2318/2007 г. по
описа на Районен съд П. поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ *** да заплати на М. И. П.
сумата от 191 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА „***“ *** да заплати
АД „С. Д.“ сумата от 460,00 лева – за оказаната безплатна помощ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4