Р Е Ш
Е Н И Е
№
260060
гр. Русе, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на 1 февруари през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 393 описа за 2020 г., за се произнесе, съобрази:
Предявен е иск е с
правно основание § 22 ПЗРКЗ вр. чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./.
Ищецът Н.И.И. твърди, че на 21.11.2015 г. претърпяла ПТП, виновно
причинено от Ш. К.И. при управление на МПС – лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № Р 4879 РМ,
като нарушил
правилата
за движение по пътищата – изгубил контрол над управлението на автомобила, който
излязъл вдясно от пътното платно по посоката си на движение и се преобърнал и
по непредпазливост
й причинил телесни повреди – подробно описани в исковата молба. Причинителят на
вредата, в качеството си на водач на МПС, имал сключена застраховка „гражданска
отговорност" с ответника, поради което предявява претенция за обезщетение
на вредите към застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД. Счита,
че претърпените страдания следва да бъдат обезщетени и иска от съда да осъди ответника да й заплати 50 000
лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 21.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва иска, като възразява, че е водачът не е виновен
за настъпилото ПТП и е налице съпричиняване от страна
на ищцата за вредоносния резултат. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Не е спорно, че на
21.11.2015 г. ищцата Н.И.И. претърпяла ПТП, като пътник
в лек
автомобил „Ауди 80“ с рег. № Р 4879 РМ, управляван от Ш. К.И.. Спорно е дали
този водач е нарушил правилата за движение по пътищата – изгубил контрол над
управлението на автомобила, който излязъл вдясно от пътното платно по посоката
си на движение и се преобърнал и по непредпазливост причинил телесни повреди на
ищцата – размачкване на меките тъкани на дясната ръка, множество рани, счупване
с изкълчване на трапецната кост на дясна китка,
наложило метална остеосинтеза; счупване на втора метакарпална кост на дясната ръка, наложило метална остеосинтеза; кожен дефект по гръбната
повърхност на дясна предкитка, наложил извършване на автопластика; контрактура на
дясна гривнена става и метакарпалните
стави на дясна предкитка. Описаните увреждания са
установени от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и писмените медицински
документи. Вещото
лице дава заключение, че обичайният възстановителен период е 2-3 месеца за
счупената киткова кост, а за метакарпалната
кост – 1.5 – 2 месеца, всичко зависи от индивидуалните особености. В конкретния
случай има и размачкване на меките тъкани, поради което възстановителният
период е по-дълъг, а понякога не настъпва възстановяване. Тези контрактури са довели до ограничаване на движенията на
дясната ръка с невъзможност за хватателни движения.
Тази основна функция на дясната ръка не е възстановена и към момента, въпреки
проведеното оперативно и физиотерапевтично лечение. Не е възможно настъпването
на спонтанно пълно възстановяване на уврежданията и е налице осакатяване на
десен горен крайник.
В подкрепа твърденията
на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди по делото е разпитан свидетелят Й. К.
- син на ищцата. Той изнася данни за интензитета на болките и
притесненията на Н.И. вследствие причинените й телесни увреждания от процесното
ПТП – били силни и продължаващи и понастоящем. Преди катастрофата майка му си
служела с дясната ръка и травмата й създала големи затруднения в бита. В продължение
на 5-6 месеца не можела да се облича, съблича и къпе, а понастоящем не можела да
вдига тежко и да изпълнява задълженията си вкъщи. Станала по-затворена и не
споделяла.
Св. Ш. К.И. – съпруг на ищцата установява,
че при ПТП-то Н. И. била седнала на предната седалка до шофьора и двамата били
с поставени предпазни колани.
Съдът намира, че тези показания, преценени от аспекта на
възможната заинтересованост на свидетелите, следва да се кредитират напълно,
като безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се и от писмените
доказателства, и от експертизите по делото.
Относно обстоятелството дали ищцата е
имала поставен предпазен колан на и двете вещи лица – по автотехническата и по
съдебно-медицинската експертизи, дават заключение, че вероятно ищцата е била с
поставен колан, и че тези увреждания биха настъпили независимо дали е била с
такова предпазно средство.
По спорният факт дали водачът на
автомобила е виновен за настъпилото ПТП е приета автотехническа
експертиза. Вещото лице дава заключение – т.6 и т.11, че водачът И. в
конкретната ситуация е предприел действия, които са технически необосновани, като е трябвало да предприеме спасителна
маневра чрез намаляване на скоростта или спиране. Основната причина за настъпване на процесното произшествие е навлизането
на десните колела на лекия автомобил в терена край пътя, при което възниква
разлика в сцеплението между левите и десните колела. Действията на водача И. са
довели до странично унасяне и обръщане на автомобила. Като допълнителна причина
е посочено навлизането на насрещно
движещ се неустановен автомобил.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предвид
изнесените данни от вещото лице по АТЕ съдът приема, че водачът на лекия автомобил Ш. К.И. при
управлението му е нарушил чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат; водачите трябва да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, когато възникне опасност
за движението, поради което е виновен за настъпилото произшествие, а това
обуславя отговорността на застрахователя – страна
по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с виновния
водач да обезщети неимуществените вреди на трето лице. Такова в конкретния
случай е била ищцата.
Фактическият състав по чл.226 вр. чл.223 от КЗ (отм.) е осъществен: деликвентът виновно е увредил ищцата, като й е причинил неимуществени вреди, които от своя страна са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното му поведение; отговорността на водача на процесното МПС е обезпечена чрез сключване на задължителна застраховка Гражданска отговорност.
Не е спорен и фактът, признат от
ответника, че към момента на деянието водачът е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност" със ЗК „Лев Инс“ АД.
Изложеното обуславя ангажирането отговорността на
ответника, налице са всички материалноправни
предпоставки за уважаване на иска.
В резултат на пътнотранспортното произшествие на ищцата
са причинени неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което следва да се
възмездят съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
вземайки предвид вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност
и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (така
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
Съдът при отчитане на вида на увреждането, довело до
трайно осакатяване на десен горен крайник, интензивните болки и страдания при
настъпване на увреждането и през време на провеждане на оперативните лечения, нестихващите
такива и през останалата част от възстановителния период и понастоящем,
намаления обем на движение на дясната ръка, която е основна за ищцата, металните
остеосинтези, дългият период на възстановяване, който
все още не е настъпил – неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване, психологическите
неудобства от преживяното и необходимостта от ежедневно обгрижване
в продължение на 5-6 месеца, както и трудоспособната възраст на ищцата, намира,
че следва да й бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди
общо в размер на 50 000 лева. Съдът счита, че така определеното обезщетение е
съобразено с характера и степента на засягане на ищцата, а също и с принципа на
справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Искът за неимуществени вреди се явява доказан.
Спорен
момент по делото е възражението, наведено от ответника за допринасяне от страна
на пострадалия за последиците от престъплението, поради непоставен обезопасителен колан. Това възражение е неоснователно.
Ответникът, който носи доказателствената тежест по
правилата на чл. 154, ал.
1 от ГПК, не установи по несъмнен начин, че ищцата е допринесла с
поведението си за настъпилия вредоносен резултат. И двете вещи лица са
категорични, че такива увреждания ще настъпят независимо от поставения колан, а
и предполагат, че е имало такъв. Това обстоятелство установява и св. И..
Върху главницата за неимуществени вреди се дължи законна лихва, считано
от датата на поискването да се заплати обезщетение -подаване на исковата молба,
поради което искането за лихва от датата на деликта
следва да се отхвърли.
Ответникът следва да
се осъди да заплати на пълномощника на ищеца възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от ЗА, държавна такса върху размера на иска и разноските от Бюджета на
съда – 2030 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“
АД, ЕИК ********* София, бул. Симеоновско шосе
67А, представлявано от М.М.-Г.и П. Д. да заплати на Н.И.И., ЕГН **********, сумата 50 000 лева - обезщетение по чл.226 вр. чл.223 от КЗ
(отм.) за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, причинено от Ш. К.И. на 21.11.2015 г. на републикански път гр. Русе – гр. Бяла, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 20.07.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва върху
главницата за имуществени вреди за периода от 21.11.2015 г. до 19.07.2020 г.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“
АД, ЕИК ********* София, бул. Симеоновско шосе
67А, представлявано от М.М.-Г.и П. Д. да заплати на адвокат
В. *** възнаграждение за процесуално представителство на Н.И.И. на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 2030 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* София,
бул. Симеоновско шосе 67А, представлявано от М.М.-Г.и П. Д. да заплати
по сметка на Окръжен съд Русе държавна
такса в размер на 2000 лева и 150
лева – платени разноски от
Бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: