Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Попово, 15 юни 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
661 по описа за 2018 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът „А. за
С. на В.“ EАД – гр. С., чрез пълномощник: юрисконсулт С.Д., твърди
в исковата молба, че на 09.01.2017 г., между „У. К. Ф.“ ЕАД и „А. за С. на В.“
ЕАД, е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания,
ведно с Приложение № 1 от същата дата, сключен на основание Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., по силата на който
вземането на „У. К. Ф.“ ЕАД срещу К.В.А., произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № 1656736/20.11.2014 г. е прехвърлено на „А. за С.
на В.“ ЕАД.
В изпълнение
изискванията на закона, на ответника били изпратени 3 бр. уведомления за
извършената цесия от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД, посредством „Български пощи“ ЕАД
и „Лео Експрес“.
Заверени копия
на посочените уведомления са приложени към исковата молба и от ищцовата страна е направено искане същите да бъдат връчени
на ответника, ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея.
Твърди се, че процесното вземане произтича от одобрен на 17.11.2014 г. и
подписан на 20.11.2014 г. Договор за потребителски паричен кредит № 1656736,
сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД и ответника К.В.А.. Договорът бил сключен в
съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Общите условия, при които
горепосоченото дружество предоставяло потребителски кредити. Общите условия
били неразделна час от договора и кредитополучателят с подписването на договора
удостоверил, че му е предоставена цялата преддоговорна
информация от страна на кредитодателя.
При условията
на договора кредиторът предоставил на кредотополучателя
потребителски паричен кредит в общ размер 8795.21 лв., която сума включвала
чистата стойност на кредита – в размер 8000.00 лв., комисионна (такса за
разглеждане на кредита) – 240.00 лв. и еднократна застрахователна премия в
размер 555.21 лв. Чистата стойност на кредита в размер 8000.00 лв. била
преведена на 20.11.2014 г. по посочената от кредитополучателя б. сметка, с
което кредиторът бил изпълнил задължението си по договора.
Съгласно чл.
7, ал. 1 от ОУ към договора, усвоената парична сума по кредита за срока на
договора се олихвявала с възнаградителна лихва, която
се начислявала от датата на отпускане на кредита, като към датата на подписване
на договора страните били договорили ГЛП в размер 11.99% или възнаградителна лихва в общ размер 2911.39 лв.
Подписвайки
договора, кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата му в кредит сума
и да я върне с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в договора, на вноски, чийто брой, размер и падежи били посочени в
погасителен план, неразделна част от договора. Общата сума, която
кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора, била в
размер 11707.00 лв., която била платима на 60 бр. анюитетни
месечни вноски, всяка от които в размер на по 195.11 лв. Първата погасителна
вноска била дължима на 01.12.2014 г., а последната – на 01.11.2019 г. Размерът
на всяка погасителна вноска включвал съответната част от главницата,
договорната лихва и съответната част от застрахователната премия.
Кредитополучателят
не бил заплатил цялото задължение по договора за паричен кредит, като сумата,
която била внесена до момента, била в размер 3826.17 лв.
Според чл. 13,
ал. 1 от ОУ към договора, при забава в плащанията на дължимите от
кредитополучателя суми, същият дължал на кредитодателя,
освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, още и обезщетение за забава
в размер на годишната законна лихва, разделена на 365 дни, за всеки ден на
забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание
на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ
размер 692.78 лв. за периода от 01.07.2016 г. до датата на подаване на исковата
молба.
В съответствие
с практиката на съдилищата, с исковата молба ищцовата
страна уведомява ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите
към 11.07.2018 г. главници по вноски от № 45 до № 60 включително, съгласно
погасителния план към договора, равняващи се на обща сума в размер 2868.16 лв.,
която сума била включена към претендираната в
осъдителния иск главница от 6465.61 лв.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата 6465.61 лв. –
главница по 31 бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода 01.07.2016
г. – 01.11.2019 г., сумата 1170.00 лв. – договорна лихва, начислена за периода
от 01.07.2016 г. до датата на входиране на исковата молба; сумата 692.46 лв. – лихва за
забава за периода от 01.07.2016 г. до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
(11.07.2018 г.) до изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В
съдебно заседание за ищцовата страна не се явява
представител. С писмена молба до съда ищецът чрез пълномощник поддържа изцяло
предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Претендира разноски.
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Р.Р. ***, действащ като
особен представител на ответника, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, в
който същият изразява становище за допустимост, но неоснователност и
недоказаност на предявените искове по основание и по размер.
Особеният
представител на ответника счита, че исковата молба е нередовна, тъй като
посоченият в нея адрес на ответника не съвпада с посочения в договора за кредит
и с постоянния му адрес по лична карта.
Извън горното,
счита, че не било ясно за кой период е била изплатена сумата от 3826.17 лв.,
посочена в исковата молба като частично изплащане на задължението от длъжника.
Не било ясно защо лихвата за забава се претендира от 01.07.2016 г., както и не
били представени никакви счетоводни документи за твърденията на ищеца относно
извършени плащания и дата, на която са преустановени.
От приложените
по делото 3 бр. уведомления за извършена цесия било видно, че са изпратени на
грешни адреси.
Освен това, с
исковата молба се обявявала предсрочна изискуемост на непадежиралите
вноски от № 45 до № 60 включително от погасителния план, но не ставало ясно
начислената лихва за забава в размер 692.46 лв.
по какъв начин била изчислена.
Предвид
изложените съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа изложеното в
отговора и пледира за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Няма спор по
делото, че на 20.11.2014 г., между „У. К. Ф.“ ЕАД – гр. С. и К.В.А.
(потребител), е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 1656736
(заверено копие от договора е приложено по делото).
Според
клаузите на договора, чистата стойност на кредита е в размер 8000.00 лв.,
таксата за разглеждането му е в размер 240.00 лв., предвидена е еднократна
застрахователна премия в размер 555.21 лв. Посочено е, че общият размер на
кредита е 8795.21 лв., както и е посочена общата дължима от потребителя сума по
кредита – в размер 11707.00 лв. Предвидено е начинът на усвояване на кредита да
бъде чрез превод по сметка на клиента. Посочени са годишният лихвен процент по
кредита – в размер 11.99%, както и годишният процент на разходите – в размер
14.06%. Предвидено е кредитополучателят да върне кредита на 60 бр. месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на по 195.11 лв., с падеж на
първата: на 01.12.2014 г. и падеж на последната: 01.11.2019 г. (видно от
погасителния план – неразделна част от договора). Неразделна част от договора
са и Общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „У.
К. Ф.“ ЕАД. Съгласно Общите условия (чл. 13), в случай на забава в плащанията
на дължимите от потребителя суми, същият дължи на кредитодателя
освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, още и обезщетение за забава
в размер на годишната законна лихва, разделена на 365 дни, за всеки ден на
забава, изчислена върху просрочената главница.
В исковата
молба се твърди, че кредитополучателят не е заплатил цялото задължение по
договора за паричен кредит, като сумата, която е внесена до момента на подаване
на молбата е в размер 3826.17 лв.
На 20.12.2016 г., между „У. К. Ф.“ ЕАД – цедент,
и „А.
за С. на В.“ ЕАД – цесионер, е сключен Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (заверено копие приложено на л. 24-29),
по силата на който цедентът се задължава ежемесечно,
чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно срещу възнаграждение
портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от потребителски
парични и стокови кредити, сключени от цедента с
физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите
гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани съгласно
приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия.
На 09.01.2017
г., между горепосочените страни е подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (заверено копие приложено на л. 30-34), съгласно който цедентът прехвърля и продава съгласно чл. 2.1 от Рамков
договор от 20.12.2016 г. заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците
вземания за период от над 180 дни просрочие съгласно
чл. 2.2. от Рамковия договор, произхождащи от
договори за потребителски кредити, сключени от цедента
с физически лица. На л. 36-38 от делото е приложено заверено копие на
извлечение от Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 09.01.2017 г., от което е
видно, че под № 38 е посочено прехвърлянето на вземането срещу К.В.А. по
договор № 1656736.
От цедента по договора за цесия е издадено и потвърждение за
сключената цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД (заверено копие приложено на
л. 35).
На л. 39 от
делото е приложено заверено копие на пълномощно, с което продавачът по договора
за цесия – „У. К. Ф.“ ЕАД, е упълномощил купувача – „А. за С. на В.“ ЕАД, да
уведоми от името на продавача всички длъжници по
всички вземания, които дружеството е цедирало
съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.,
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. На л. 40 от делото е приложено и
заверено копие на пълномощно, с което „АСВ“ ЕАД е упълномощено от цедента да уведоми съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и всички длъжници по всички вземания, които „У. К. Ф.“ ЕАД е цедирало с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
09.01.2017 г., в т.ч. и ответника по настоящия иск.
По делото са приложени 3 бр. заверени копия на уведомителни писма от 19.01.2017
г. и от 24.04.2018 г. за извършено
прехвърляне на вземания, подадени от „У. К. Ф.“ ЕАД чрез „А. за С. на В.“ ЕАД,
изх. № УПЦ-П-УКФ/1656736 и изх. № УПЦ-С-УКФ/1656736/1 до К.В.А., за уведомяване
на последния в изпълнение разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че вземането
срещу него, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 1656736 е
прехвърлено в полза на новия кредитор – „А. за С. на В.“ ЕАД. От приложените по
делото копия на обратни разписки е видно, че същите не са връчени на получателя.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, бе допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Е.Б.В. ***.
Според заключението на вещото
лице, с отпуснатата по договора за заем сума са рефинансирани други договори за
кредит на ответника, както следва: № 1493750 с „У. К. Ф.“ ЕАД – с общ размер на
дълга: 1891.90 лв.; с „УКБ“ АД – кредитна карта с размер на дълга: 500.00 лв.;
с „УКБ“ АД – кредитна карта с размер на дълга: 540.00 лв.; овърдрафт с общ
размер на дълга: 1027.00 лв. При
проверката на вещото лице са представени платежни нареждания, както следва: от
дата 20.11.2014 г. – за сумата 1027.00 лв. с основание: 1656736 – превод към
ЧПБ Тексим; от дата 20.11.2014 г. – за сумата 4041.10
лв. – с основание паричен заем 1656736. В съдебно заседание вещото лице уточни,
че единствено за сумата 1891.90 лв. няма платежно нареждане, но това е така,
тъй като това е съществуващ кредит към същия кредитодател
– „У. К. Ф.“ ЕАД и с процесния кредит от 8000.00 лв.
е погасено част от задължението по стария – в горепосочения размер от 1891.90
лв.
От вещото лице е установено, че има извършени погасителни вноски по
кредита, в общ размер 3826.17 лв., като същите са подробно посочени в таблица
към заключението.
Първата, установена от вещото лице забава в плащанията на дължимите
погасителни вноски, е от 01.07.2016 г.
Според вещото лице размерът на неизплатената главница по кредита, както
към датата на подаване на исковата молба, така и към датата на изготвяне на
заключението, е 6465.61 лв.; таксата за разглеждане на кредита на база договора
е в размер 240.00 лв. и застрахователната премия на база договора е в размер
555.21 лв.
Размерът на неизплатената договорна лихва върху всяка усвоена сума по
главница за периода 01.07.2016 г. – 11.07.2018 г., е 1170.00 лв., а размерът на
лихвата за забава върху усвоената и непогасената главница за периода 01.07.2016
г. – 11.07.2018 г., е 1330.84 лв.
Заключението на вещото лице е прието и приложено по
делото, като неоспорено от нито една от страните и тъй като съдът прецени, че
същото е обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по
чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Тъй като са подадени от лице, разполагащо с процесуална легитимация и
интерес от предявяването им, исковете са допустими, а разгледани по същество –
същите са основателни по следните съображения:
За уважаването
на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже, че между „У. К. Ф.“ ЕАД и ответника
е сключен валиден договор за потребителски
паричен кредит, че дружеството е изправен кредитор по договора (предоставило е
на заемателя сумата, предмет на договора), че е
постигната уговорка за дължимост на възнаградителната лихва и нейния размер, че длъжникът е
изпаднал в забава и размер на претендираната лихва за
забава, че задълженията по договора са изискуеми; че е налице валидно сключен
договор за цесия между „У. К. Ф.“ ЕАД и „А. за С. на В.“ ЕАД, по силата на
който вземането на първоначалния кредитор по договора за заем срещу длъжника
валидно е прехвърлено на ищцовото дружество.
Ответникът, от
своя страна, носи доказателствената тежест да докаже правоизключващите, правоунищожаващите,
правопогасяващите и др. възражения срещу правата на
ищеца, както и в случай, че твърди това, следва да докаже, че е платил
задълженията си по договора за кредит в определения срок и в пълен размер.
В настоящия
случай ищецът претендира да е носител на вземане,
произтичащо от Договор
за потребителски паричен кредит № 1656736 от 20.11.2014 г., сключен между „У.
К. Ф.“ ЕАД – гр. С. и К.В.А., което вземане е предмет
на договор на цесия с цесионер – „А. за С. на В.“
ЕАД.
По валидността на сключения договор за паричен кредит с „У. К. Ф.“ ЕАД,
съдът приема следното:
Няма спор по делото, а и от събраните писмени
доказателства се установява по категоричен начин, че договорът за потребителски
паричен заем е сключен между страните по
него в предвидената в закона писмена форма.
Не
се спори още, а и от събраните по делото писмени доказателства, както и от
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана ССчЕ се установява по категоричен начин, че на ответника е
предоставена заемната сума, предмет на договора чрез превеждане на част от сумата за погасяване на други договори за
кредит, по които ответникът е имал задължения, а останалата част – чрез
превеждане по лична б. сметка на ответника. С това заемодателят е изпълнил задълженията
си по договора, а от своя страна, заемополучателят е
поел задължението да върне заемната сума, ведно с договорна лихва, като общата
дължима от заемателя сума по договора е била в размер
11707.00 лв.
Задължението
на заемополучателя по договора за заем е изискуемо,
тъй като към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция е настъпил падежът на всяка една от дължимите погасителни вноски по
договора, но от заключението на вещото лице се установява, а и този факт не се
оспорва от ответника, че същият не е изпълнил в пълен размер задължението си за
връщане на заемната сума, като общият размер на извършените от ответника
плащания по договора за кредит е в размер 3826.17 лв., в т.ч. договорна лихва и главница.
При това положение, като взе предвид заключението на вещото лице, установяващо
частичните плащания по договора, предвидената в договора поредност
при погасяване на задълженията, съдът приема, че ответникът дължи на ищцовото дружество неизплатена главница по договор за
потребителски паричен кредит – в размер
6465.61 лв., договорна лихва за периода 01.07.2016 г. – 11.07.2018 г. – в претендирания с исковата молба размер 1170.00 лв. и
обезщетение за забава върху усвоената и непогасена главница за периода
01.07.2016 г. – 11.07.2018 г. – в претендирания с исковата молба размер 692.46 лв. Върху непогасената главница се дължи и
законна лихва за забава от предявяване на исковата молба – 12.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По
въпроса за валидността и действието на извършената цесия на вземането на
кредитора по договора за потребителски паричен кредит, съдът приема следното:
От
една страна, трайна е съдебната практика на съдилищата (в т.ч. Решение от
11.09.2019 г. по в.гр.д. № 218/2019 г. по описа на ТОС), че за да възникне за цесионера качеството на
кредитор, не е необходимо договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента.
Съобщаването на договора за цесия не е елемент от фактическия му състав, тъй
като вземането преминава върху цесионера по силата на
постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Правилото на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД поставя като условие за противопоставимост на
цесията на длъжника и на трети лица осъществяването на факта на уведомяване на
длъжника от предишния кредитор. Неуведомяването обаче не се отразява на
валидността на договора за цесия. До съобщаването на длъжника той може валидно
да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му
бъде противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности и цесионерът има
качеството на кредитор по отношение на цедирания
длъжник (в подобен смисъл са решение № 139/27.04.2008г. на ВКС, ІV г.о. по
гр.д. № 4025/2008г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Следователно
длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението
(в подобен смисъл е и решение № 239/15.05.2018 г. по т.д. № 986/2017 г. на ВКС,
I т.о.). В настоящия случай възражения за извършено плащане от длъжника
на първоначалния кредитор не е направено, няма и събрани такива доказателства,
напротив, по делото е изслушана ССчЕ, която също не е
констатирала плащане в пълен размер на задължението от длъжника, както при
стария, така и при новия кредитор. При това положение дали длъжникът е бил
уведомен за цесията или не, не се отразява на
валидността и съществуването на вземането.
От друга страна и независимо от горното, в практиката си ВКС приема, че
в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на
банката – ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника – ответник. В решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г. на ВКС, I т.о., съдът приема, че на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, при
изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, с оглед охрана интересите
на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС:
Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение №
25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление на длъжника, включително и чрез нотариална
покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 от ЗННД във вр. чл. 47, ал. 1-5 от ГПК – отсъствието от
адреса по чл.47 от ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство.
В конкретния случай, като взе предвид гореизложените правни съображения
и установената фактическа обстановка посредством събраните по делото и подробно
описани по-горе доказателства, съдът приема за доказано по категоричен начин,
че сключеният договор за прехвърляне на вземания (цесия) е валиден, с него е
прехвърлено на ищцовата страна вземането, което „У.
К. Ф.“ ЕАД има от ответника по горепосочения договор за потребителски паричен
кредит и този договор има действие по отношение на ответника – кредитополучател
по кредита.
Предвид всичко
гореизложено, настоящият състав на съда приема, че предявените искове са
основателни в пълния им претендиран размер, поради
което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна сумата 6465.61 лв. (шест хиляди
четиристотин шестдесет и пет лева и 61 ст.) – главница, сумата 1170.00 лв.
(хиляда сто и седемдесет лева 00 ст.) – договорна лихва за периода 01.07.2016
г. – 11.07.2018 г., както и сумата 692.46 лв.
(шестстотин деветдесет и два лева и 46 ст.) – лихва за забава върху усвоената
и непогасена главница за периода 01.07.2016 г. – 11.07.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на исковата молба –
12.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението – всички суми дължими
по Договор за потребителски паричен кредит № 1656736/20.11.2014 г., сключен
между „У. К. Ф.“ ЕАД и К.В.А., вземането по който е прехвърлено на „А. за С. на В.“ ЕАД по силата на
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 09.01.2017 г.
към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключени между „У. К. Ф.“ ЕАД – цедент, и „А. за
С. на В.“ ЕАД – цесионер.
Предвид изхода на спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата 1193.12 лв. (хиляда сто
деветдесет и три лева и 12 ст.) – за направени разноски по делото, в т.ч.
333.12 лв. – заплатена държавна такса, 600.00 лв. – възнаграждение на особен
представител, 160.00 лв. – възнаграждение на вещо лице и 100.00 лв. –
възнаграждение на юрисконсулт (последното определено на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от
НЗПП).
В диспозитива на съдебното решение следва да
бъде посочена и банковата сметка, по която ответникът може да плати дължимите
суми на ищеца.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА К. ВЕНЦИСВАВОВ А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „А. за С. на В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С ***, представлявано
от изпълнителния директор Д.Б.Б., сумата 6465.61 лв. (шест хиляди четиристотин шестдесет и пет
лева и 61 ст.) – главница, сумата 1170.00 лв. (хиляда сто и седемдесет
лева 00 ст.) – договорна лихва за периода 01.07.2016 г. – 11.07.2018 г., сумата
692.46 лв. (шестстотин деветдесет и
два лева и 46 ст.) – лихва за забава върху усвоената и непогасена главница за
периода 01.07.2016 г. – 11.07.2018 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 12.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението – всички суми дължими по Договор за потребителски паричен кредит №
1656736/20.11.2014 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД и К.В.А., вземането по
който е прехвърлено на „А. за С.
на В.“ ЕАД по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 09.01.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.
ОСЪЖДА К.В.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„А. за С. на В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С ***, представлявано
от изпълнителния директор Д.Б.Б., сумата 1193.12 лв. (хиляда сто деветдесет и три лева и 12 ст.) –
направени разноски по делото, в т.ч. 333.12 лв. – заплатена държавна такса,
600.00 лв. – възнаграждение на особен представител, 160.00 лв. – възнаграждение
на вещо лице и 100.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт.
Б.
сметка на „А. за С. на В.“ ЕАД, по която
може да бъде заплатено задължението: IBAN ***,
BIC ***
– при „Обединена българска банка“ АД.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: