РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Свиленград , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200534 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от КР. Р. Г. с ЕГН ************* от град
****************, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К №
************* на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 300 лв. С Жалбата са
релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, оспорва се
териториалната и материална компетентност на органа, издал ЕФ. Иска се от
Съда да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Оспорва се ЕФ.
Алтернативно се иска да намали размера на наложената Глоба.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят КР. Р. Г., се явява.
1
Пледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на обжалвания акт поради
незаконосъобразност.
В съдебната фаза се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 06.02.2021 година в 09.25 часа по първокласен път № 8 при км.
360+400, до разклона за село Сива река, на територията на община
Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е
регистрирано и заснето движещото се в посока от град Любимец, област
Хасково към град Свиленград, област Хасково, моторно превозно средство
(МПС) марка „Ситроен”, модел „Ц 1” с държавен регистрационен номер СВ
87 60 РВ, със скорост 91 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, съответно
превишена стойност на скоростта 31 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1
от ЗДвП. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
Хасково е издаден ЕФ серия К № ************ на името на жалбоподателя
КР. Р. Г. в качеството й на собственик на превозното средство, видно от
Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е
изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на
Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ
Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част
2
на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й,
респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.
21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на
основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. Фишът е
връчен на лицето на дата 05.04.2021 година (, видно от Справката за
нарушител и ЕФ, приложен към Жалбата) (възражения относно начина и
формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно
производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да
плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето,
извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на
МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал.
6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 06.02.2021 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването
на АТСС - 06.02.2021 година и времето (08.45 часа до 10.00 часа), за
ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В26 - 60 км/ч разрешена
скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния
автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и
други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
От представения Протокол № 6-52-20/09.10.2020 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след
3
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград (след изпращане на делото по подсъдност от Районен съд –
Хасково).
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят К.Г. има наложени множество административни
наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за
нарушения на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата, поставена на плика, с който Жалбата е изпратена в
Регистратурата на Районен съд – Хасково (, от където делото е изпратено по
компетентност), от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу,
което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
4
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
1. По делото е налице неяснота по отношение на един от основните
реквизити на ЕФ, а именно: мястото на нарушението - от една страна в ЕФ и в
Придружителното писмо, с което е изпратена преписката, е посочено, че
нарушението е извършено по първокласен път № 8 при км. 360+400, на
територията на община Свиленград, област Хасково, а от друга в Протокола
за използване на АТСС, приложен в Административнонаказателната преписка
(АНП) – по първокласен път № 8 при км. 360+300, на територията на община
Свиленград, област Хасково, т.е. не става ясно къде точно е извършено
нарушението дали по първокласен път № 8 при км. 360+300 или по посочения
в ЕФ и в Придружителното писмо първокласен път № 8 при км. 360+400 и
съответно за всяко едно от посочените места дали важи общото правило или
има въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26, тъй като се касае за
две различни места и от там правилната правна квалификация (в този смисъл
са и Решение № 347 от 20.12.2016 година, постановено по КАНД № 305/2016
година на Административен съд – Хасково, Решение № 89 от 27.04.2017
година, постановено по КАНД № 43/2017 година на Административен съд –
Хасково).
Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите
по АНП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото
очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в документите по
преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото препятства възможността нарушителят Г. да узнае в
какво точно е обвинена от фактическа и правна страна, за да организира
своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
Посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на
издадения ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция
да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно
административно нарушение е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице.
В административнонаказателното производство не е познат института на
5
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия
акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по АПН
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване,
чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по
същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това
принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на
издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези
и признаци от обективна и субективна страна на нарушението, чрез
предвидените доказателствени средства.
Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен.
2. На следващо място следва да се посочи, че нарушението не е доказано,
тъй като видно от клипа, с който е заснето процесното МПС е с № 15702. С
този номер е посочен клипа и в разпечатката от системата на регистрираните
нарушения на максимално разрешената скорост от TFR. Но посоченият номер
на клип за установено нарушение не е измежду констатираните с
представения Протокол за използване на АТСС, където е посочено, че са
констатирани само две нарушения и клиповете са с № 16702 и № 16703.
Законът точно и изчерпателно в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е определил условията,
при които се издава ЕФ. Тези условия се заключават в установяване и
заснемане на административното нарушение с техническо средство, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, като за целта се съставя Протокол
за използване на АТСС. При липса на клипа, с който е заснето нарушението
измежду посочените в Протокола, не следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя, тъй като
Протоколът се съставя за всяко място, където се позиционира радара.
6
Посочено представлява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ извън
вече посоченото, касаещо неяснота относно мястото на нарушението.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 4, вр.чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден
против нея ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се
в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би
приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При
наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци,
Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 4, вр.чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което би било достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
7
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ. Ето защо Съдът би намерил
наведеното в Жалбата възражение в тази насока за неоснователно.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба (в този
смисъл са и Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд –
Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева,
Решение от 29.12.2020 година на Административен съд – Хасково по КАНД
№ 965/2020 година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева). Дори и да се
приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на връчване на
ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една
година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет-
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства от АНП. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ,
8
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип (както би
било в настоящия случай), се считат от одобрен тип. Извършена е последваща
проверка на процесната АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ. Фактът на
извършване на последваща проверка на посоченото в ЕФ АТСС в
Лаборатория на МВР не било основание за приемане на Протокола за
извършена последваща проверка № 6-52-20 от 09.10.2020 година за негодно
доказателство (в този смисъл е Решение от 01.03.2021 година по КАНД №
1131/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова). Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа
наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и
номерът му. В този смисъл не би имало нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1
от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по
чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора на място за
контрол с АТСС, но в случая това би било ирелевантно, тъй като мястото за
контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин би било
установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя Г., тя не е посочила друго лице, като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
9
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушение и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 2,
т. 4 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR
1-М № 656.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на
участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на
същата норма да се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Представена е снимка на разположението на уреда на патрулния полицейски
автомобил, с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е
пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай.
Действително в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Констатираното нарушение
10
не би представлявало съществено процесуално такова, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не би било налице. В посочения смисъл е и Решение № 604 от 12.10.2020
година по КАНД № 559/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Василка Желева.
Съдът би приел, че не е необходимо като неразделна част от
веществените доказателства да бъдат приложени и снимки на пътния знак,
въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен участък, предвид
посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на ограничаване на
скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак. В този смисъл е и
Решение от 16.02.2021 година по КАНД № 1079/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото
на защита на наказаното лице, защото Съдът би приел, че в ЕФ се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво
е извършил). Т.е. налице би било пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била
нарушена, а приложената от АНО санкционна норма би съответствала на
установеното нарушение – констатираното нарушение Съдът би приел, че е
достатъчно точно описано в ЕФ и не е налице неяснота, която по някакъв
начин да е ограничила правото на защита на жалбоподателя Г., поради което
не се стига до неразбиране от страна на последната за какво я санкционират,
съответно не би било нарушено по никакъв начин правото й да организира и
осъществи защитата си в пълен обем.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
11
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
означената. Т.е. в случая не би била налице неяснота относно вида на знака.
Конкретната стойност на въведеното ограничение би била изводима от
данните, съдържащи се в ЕФ. Посочено е и разстоянието от пътния знак – 100
м.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят Г. е разбирала
свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи
постъпките си.
В конкретния случай скоростта е превишена с 31 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 4 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание – Глоба от 300 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В този ред на мисли би било
неоснователно искането за намаляне размера на Глобата.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от
ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение (ето защо искането в тази насока, направено
с Жалбата би било неоснователно).
12
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 94 км/ч до
приетата за установена скорост от 91 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя Г., тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за нея от допусната грешка на измерване с техническото средство
TFR 1-M. Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с
основния принцип в административното право, наказание да се налага само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния
случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правна
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно наказание.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса (с
изключение на ЕФ, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните
по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на
жалбоподателя Съдът би приел, че не бе проведено успешно), като цени
същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите биха
се ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени
доказателства биха били пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като биха потвърдили фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост
над разрешената.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал.
8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № ************ на ОДМВР - Хасково, с който на
КР. Р. Г. с ЕГН **************** от град *************************, е
13
наложено административно наказание „Глоба” в размер 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14