РЕШЕНИЕ
№ 4738
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110127722 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ФИРМА, ЕИК, със седалище и адрес на управление АДРЕС,
представлявано от ИМЕ, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответниците ИВ. АЛ. Г., ЕГН ********** и ЛЮДМ. Г. Г., ЕГН **********, двете с адрес
АДРЕС, че същите дължат на ищеца по 1/ 2 от следните суми: сумата от 4201,95 лв.-
главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в АДРЕС, отчитан под абонатен № , за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., сумата от 566,51 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2018 г. до 08.01.2021 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.01.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото, както и сумата за дялово разпределение, както
следва: 62,98 лв.- главница за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020г. и 10,90 лв.
обезщетение за забава за периода 31.01.2018 г. до 08.01.2021 г., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 26.01.2021 г. до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, като ищеца претендира задълженията
спрямо ответника И.Г. в размер на ½ идеална част на основание, че същата е била ползвател
на процесния имот, а спрямо ответника Л.Г. претендира останалата ½ идеална част, като
собственик на имота.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че с Общите условия се въвежда
задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена
такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
1
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от ФИРМА, като начисляваните месечни суми са прогнозни
и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален
отчет.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв, който съдържа
доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорват наличието на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като твърдят, че трето лице е
собственик на имота. Излагат съображения за недължимост на исковите суми. Правят
възражение за погасителна давност на задължението.
С Определение №4860/17.09.2021г. е конституирана като трето лице помагач на
страната на ищеца.
В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк.ИМЕ , който поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя
списък.
Ответниците не се явяват и не се представляват. По делото е постъпила писмена
молба, с която процесуалния представител поддържа писмения отговор и моли съда да
отхвърли исковете. Претендират разноски по списък.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 4581/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумите от 4201,95 лв., представляваща стойност на
ползвана но незаплатена топлоенергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за
топлофициран имот, находящ се на адрес: АДРЕС инсталация **********/аб. № , ведно със
законна лихва от 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 566,51 лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 08.01.2021 г., сумата от 62,98 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 10,90
лв. за периода от 31.01.2018 г. до 08.01.2021 г., като е претендирана разделна отговорност
по ½ от всеки от длъжниците, като всеки от двамата дължи сумата от 2100,98 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.01.2021 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 283,26 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 08.01.2021 г., сумата
от 31,49 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.01.2021 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 5,45 лв. за периода от 31.01.2018 г. до 08.01.2021 г. С
възражение от 19.02.2021 г. ответниците са оспорили вземането с мотив, че не дължат.
Съгласно Договор за продажба на недвижим имот- частна общинска собственост от
19.12.2005г., ИВ. АЛ. Г. и Л. Г. Г., са закупули процесния недвижим имот, предствляващ
апартамент №, находящ се в грАДРЕС, като с Нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижим имот №., отв. И.Г. е дарила на дъщеря си собствената си ½ ид.ч. от жилището,
като е запазила пожизнено правото на ползване върху имота.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от ФИРМА на клиентите в гр. София, се установява съдържанието
на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени протокол от 18.07.2002 г. на ОС на ЕС отАДРЕС, ведно със
списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото
разпределение в сградата да бъде извършвано от ФИРМА и със същото да се сключи
договор. Такъв е сключен на 24.07.2002 г. Представени са доказателства за наличие на
2
договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 3бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представени от ФИРМА за следните периоди: от 01.05.17г. до 30.04.18г., от 01.05.18г. до
30.04.19г., от 01.05.19г. до 30.04.20г. и и 2 бр. формуляр за извършен отчет на 12.05.2018г.,
05.05.2019г. и 02.06.2020г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура №**********/31.07.18г., съобщение към фактура №.,
фактура №. и извлечение за задължения на абонат № **********.
От ответника са представени Заповед №А-333/29.05.2014г. на ДАМТН, Заповед №А-
103/05.03.2010г. на ДАМТН, Удостоверение за одобрен тип от 27.01.2000г. на НЦМ,
Удостоверение за одобрен тип от 19.12.2001г. на НЦМ, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване от 07.03.2005г. на ДАМТН, писмо до ДКЕВР вх. №55-00-
25/22.02.2006г.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
ФИрма. Експертът е установил, че технологичните разходи в абонатната станция са
определяни в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отразено е, че по данни на
ФДР в имота има 2 монтирани отоплителни тела и 2 топлоразпределители, като в имота се
ползва топла вода и има монтирани 2 водомера, по които се отчита разхода. Процесния
имот е с аб. №, представлява апартамент и има отопляем обем по проект 215 м3. Вещото
лице дава заключение, че за периода от 01.05.17г.-30.04.18г. сумата за изразходвана ТЕ за
отопление е 1475,21 лв., за периода от 01.05.18г.-30.04.19г. сумата за изразходвана ТЕ за
отопление е 1557,27 лв., а за периода 01.05.19г.-30.04.20г. е 1173.12 лв. или общо
изразходваната сума е в размер на 4205,60 лв.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава в размер на 566.51 лв. за периода
15.09.2018 г. до 08.01.2021 г.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Договор за продажба на недвижим имот от 19.12.2005г.
и нотариален акт за дарение от 07.12.2012г., се установява по категоричен начин, че отв.
Л.Г. е собственик на процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е
доставяло топлинна енергия, върху който отв. И.Г. е запазила пожизнено право на ползване.
За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е
доставял на ответника през исковия период топлинна енергия по количество и цени,
формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
Облигационното правоотношение възниква по силата на закона между
топлофикационното предприятие и лице, което е собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия, съобразно чл.153 ЗЕ.
От събраните по делото доказателства относно собствеността върху процесния имот,
се установи, че отв. Л.Г. го е придобила изцяло още преди исковия период – през 2012 г.,
като правото й на собственост е ограничено от учреденото вещно право на ползване на
майка й- отв. И.Г.. С оглед обстоятелството, че правото на ползване изключва две от
правомощията на собственика, а именно на владение и плодоползване, които се упражняват
от ползвателя, то именно последният е този, който отговаря за възникналите в тази връзка
задължения /вкл. и за използвана топлинна енергия, която се свързва с владението на имота/.
В този смисъл при конкуренция на собственик и ползвател, в качеството им на потребители
на топлоенергия по смисъла на чл.153 ЗЕ, пасивно легитимиран да отговаря по иска за
3
доставена, но незаплатена топлинна енергия, е ползвателя на имота. В случая обаче, от
представените от ответниците писмени доказателства, а именно – 2 бр. пълномощни от отв.
Л.Г. от 09.08.2021г. /стр.55 и 56 от делото/, както и 1 бр. пълномощно от отв. И.Г. в полза на
Л. Г. от 21.12.2017г. /стр.58/, както и от направените по ч.гр.д.№4581/2021г. справки за
предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.09г., е видно че отв. Л. Г., е с
постоянен и настоящ адрес в АДРЕС поради което следва да бъде направен извод, че същата
освен собственик е и ползвател на имота, заедно със своята майка отв. И.Г..
В този смисъл по отношение на ответниците е налице пасивна материална
легитимация по иска съобразно дефиницията на чл.153 ЗЕ, като собственик по отношение
отв. Л. Г. на процесния имот и като ползвател по отношение на отв. И.Г..
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, одобрените с Решение на КЕВР. Доводите в противната насока,
поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля като
неоснователни. По силата на закона – чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в
действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите
условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от фирма по
прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение. За имота на ответника са издадени представените изравнителни сметки,
изготвени въз основа на документите за отчет, като от тях и от заключенията на съдебно-
техническата и съдебно-счетоводната експертиза се установява стойността на действително
потребената топлинна енергия за процесния период.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период на ответника е доставена топлоенергия,
която не е заплатена. Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа и съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи
на събраните по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз
основа на документи, представени от страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото
вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове е работило.
Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото
дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ , е доставена топлоенергия,
която не е заплатена.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., сумата за изразходвана ТЕ е 4205,60 лв., която сума следва да бъде
разпределена между ответниците по равно.
Възражението на ответниците за погасяване на претендираната сума по давност,
съдът намира за неоснователно. Предявеният иск е за период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.
4
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 26.01.2021
г. С оглед на това и на предвидените в ОУ срокове за плащане, а и а именно 45-дни след
изтичане на периода, за който се отнасят / чл.33, ал.1/, следва да се приеме, че с подаване на
заявлението на 26.01.2021 г. и с предявяване на иска по чл. 422 ГПК., ищецът е прекъснал
течащата погасителна давност, като погасени по давност са всички негови вземания за преди
м. 11.2017 г., а сумата по първата фактура №., касаеща процесния отчетен период,
находяща се на л. 31 от делото е със срок за плащане 14.09.2018г. По арг. на чл.114 ЗЗД,
давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а това в
случая е крайния момент на срока за плащане за начислените суми - 14.09.2018г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за главницата за сумата
от 4201,95 лв. се явява основателен и доказан, поради което същия следва да бъде уважен
изцяло, като сумата се разпредели по равно между ответниците в размер на по 2100,98 лв.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди /чл.33, ал.1/
предвиждат срок за заплащане на дължимите суми, а именно 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неизпълнение на това за задължение в посочения срок,
е установена санкция – обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия - чл.33, ал.4 от ОУ.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня на издаване на фактурата. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода от 15.09.2018 г. /след датата на срока за плащане по фактура № / до 08.01.2021 г.,
която сума, съобразно заключението на ССЕ възлиза на сума в размер на 566,51 лв. Или
предявения иск следва да бъде уважен изцяло, като сумата се разпредели по равно между
ответниците в размер на по 283,26 лв.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР фирма. Ищцовото
дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а
именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето
лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да се
отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора, всяка една от страните има право на разноски, каквото
искане страните изрично са направили. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г.
на......, следва съдът в настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени
в предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно
изхода по делото. От представения списък на разноските по настоящето дело от ищцовата
страна е видно, че „Топлофикация София“ ЕАД е направила разноски в общ размер на
1318,08 лв., за които има приложени платежни документи. При така установените разноски
и съразмерно с уважената и отхвърлената част на исковите претенции, на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 793,08 лв., представляващи направени по двете дела разноски, от
които сумата от 368,08 лв. за внесена ДТ, сумата от 250 лв. за внесен депозит за експертизи
и сумата от 175 лв. за юрисконсулстко възнаграждение, като тази сума следва да бъде
разпределена между отвтениците по равно.
Съобразно отхвърлената част от исковете, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника Л.Г. сумата от 75,00 лв., представляваща направени от ответника по двете дела
разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. АЛ. Г., ЕГН **********, с
адрес АДРЕС, че дължи на фирма, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от ИМЕ, сумата от 2100,98 лв. /две хиляди и сто лева и 98 стотинки /,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:адрес , абонатен
№ , както и сумата от 283,26 лв. /двеста осемдесет и три лева и 26 стотинки /,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 2100,98 лв., считано от 26.01.2021 г. /датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред СРС, по което е образувано ч. гр. д. №
4581/2021 г. на СРС/ до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЛЮДМ. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес АДРЕС, че дължи на фирма с ЕИК, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от ИМЕ, сумата от 2100,98 лв. /две хиляди и сто лева
и 98 стотинки/, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на
адрес, абонатен № , както и сумата от 283,26 лв. /двеста осемдесет и три лева и 26
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.01.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата от 2100,98 лв., считано от 26.01.2021 г.
/датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред СРС, по което е образувано ч. гр. д.
№ 4581/2021 г. на СРС/ до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на фирма, за признаване за усатновено по отношение на
ответника ИВ. АЛ. Г., че дължи на ищеца суми за дялово разпределение на имот, находящ се
на адрес: адрес, абонатен № както следва: сумата от 31,49 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., сумата от 5,45 лв.,
предствляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г.
до 08.01.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.01.2021 г. до окончателното
плащане на дължимото.
ОТХВЪРЛЯ исковете на фирма, за признаване за усатновено по отношение на
ответника Л. Г. Г., че дължи на ищеца суми за дялово разпределение на имот, находящ се на
адрес:, абонатен № , както следва: сумата от 31,49 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., сумата от 5,45 лв.,
предствляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г.
до 08.01.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.01.2021 г. до окончателното
плащане на дължимото.
ОСЪЖДА ИВ. АЛ. Г., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на фирма , с
ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от ИМЕ, сумата от
396,54 лв. /триста деветдесет и шест лева и 54 стотинки/, представляваща направени от
ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 4581/2021 г. по описа на СРС, съобразно
изхода по делата.
ОСЪЖДА ЛЮДМ. Г. Г., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на фирма, с
ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от ИМЕ, сумата от
396,54 лв. /триста деветдесет и шест лева и 54 стотинки/, представляваща направени от
ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 4581/2021 г. по описа на СРС, съобразно
изхода по делата.
6
ОСЪЖДА фирма , с ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от ИМЕ, да заплати на Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, сумата
от 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени от ответника разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 4581/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач фирма .
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 4581/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7