Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
…...01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на
тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 5551 по описа на съда за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 37370/07.02.2020 г.
по гр. д. № 27743/2015 г. по описа на СРС, 62 състав, е допуснато да се извърши
съдебна делба между А.А.Д., ЕГН **********, В.Ц.А., ЕГН **********, А.Ц.Д., ЕГН
********** и Н.И.Д., ЕГН *********** върху следните недвижими имоти: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VI-295, находящ се
в кв. 38 по регулационния план на гр. София, местност „Христо Ботев“ с графично
изчислена площ 453 кв. м. и с площ 470 кв. м. по документ за собственост, при
съседи на имота: улица, К.Г., Г.М.и Е.Д.К.и при граници по скица: ул. *******УПИ
№ VII-296, УПИ № VIII-297,
УПИ № ХI-294, УПИ № V-294,
и намиращата се в този имот ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. София,
Столична община, район „Слатина“, на ул. „********, съгласно архитектурно
заснемане за възстановяване на строителни книжа от 09.02.2015 г. на район „Слатина“,
Столична община, със застроена площ от 48,8 кв. м. и с разгърната застроена
площ от 148,8 кв. м., състояща се от сутерен на кота -2,51 м., състоящ се от
преддверие със стълбище и две складови помещения, партер на кота +/- 0 м.,
състоящ се от стълбище, преддверие, кухня с трапезария, дневна и баня с
тоалетна и подпокривен етаж, на кота +2,78 кв. м., състоящ се от външна стълба,
преддверие, две складови помещения, таванско помещение с тераса, при съседи: от
четири страни двор, при квоти: за парцела – по 1/12 ид. ч. за А.Д., В.А. и А.Д.
и 9/12 ид. ч. за Н.Д. и за едноетажната жилищна сграда – по 2/12 ид. ч. за А.Д.,
В.А. и А.Д. и 6/12 ид. ч. за Н.Д.. Отхвърлен е искът за допускане на делба на
описаните по – горе недвижими имоти по отношение на Ц.Л.Д., ЕГН ********** и С.М.Б.,
ЕГН **********.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е
постъпила въззивна жалба вх. № 5054705/15.05.2020 г. от А.А.Д., В.Ц.А. и А.Ц.Д.
(конституирани като наследници на ищцата В.А.П., починала в хода на
производството на 25.05.2016 г.), с доводи за неправилност поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът е допуснал процесуално
нарушение като е допуснал да се извърши делбата с участието на А.А.Д., който
видно от Удостоверение изх. № 85625/14.10.2016 г. е направил отказ от
наследството на В.П., вписан в особената книга на съда с № 1205/14.10.2016 г.,
поради което производството спрямо него е следвало да бъде прекратено. Сочи се,
че в допълнителна молба от 12.04.2017 г. въззивниците са уточнили петитума на
исковата молба и квотите, при които да бъде допусната делбата, като в същата да
не бъдат включени С.Б. и Н.Д., с оглед произхода на съсобствеността. Поддържа
се „абсолютна симулация – нищожност поради заобикаляне на закона – чл. 33 ЗС“,
„нищожност поради накърняване на добрите нрави“ и „унищожаемост по чл. 31, ал.
1, вр. ал. 2 ЗЗД“ относно замените на части от поземления имот и построената в
него сграда от Ц.Д. в полза на С.Б. и Н.Д., обективирани в н. а. № 105, том
LVIII, н. д. № 18500 от 24.02.2014 г. и н. а. № 128, том XIX по н. д. № 6365 от 24.02.2015 г., по което се
твърди, че съдът не се е произнесъл. Освен това тези сделки са нищожни като
прикриващи покупко-продажба между Ц.Л.Д. и С.М.Б. на ¾ ид. ч. от
недвижимия имот. В нарушение на материалния и процесуалния закон съдът е приел,
че не е доказано, че първата половина от процесния парцел е била закупена
изцяло от В.П. – майка на ищците, единствено с пари, дадени от нейните родители
(3000 лв.), което се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели – И. П. и Л.К.. С оглед това неправилно съдът е приел, че
съсобствеността върху целия парцел, предмет на делбата, е ¼ ид. ч. за
наследниците на В.П. и ¾ ид. ч. за Ц.Д.. В тази връзка съдът е следвало
да съобрази писмените доказателства – писма на Ц.Д. от затвора до съпругата му В.П.
относно строителството на къщата, като не е следвало да бъдат ценени
показанията на свидетелите на Ц.Д., които са непълни и неточни и не съответстват
на писмените доказателства. Моли се за отмяна на решението и за уважаване на
иска за делба при квоти, посочени от ищците в молба от 12.04.2017 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И.В.И., който се
легитимира като наследник по завещание на починалия на 04.03.2018 г. - след
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, ответник Ц.Л.Д., с
доводи за неоснователност на жалбата на ищците. Поддържа се, че действително
съдът неправилно е допуснал в делбата да участва А.А.Д., за който са налице
данни за отказ от наследството на първоначалната ищца В.А.П.. В останалата част
се поддържа неоснователност на въззивната жалба, с доводи, че не е налице по -
голям принос на ишцата в придобиването на собствеността на процесните имоти.
Твърди се, че от приетите писмени доказателства ясно личи волята на продавачите
– да продадат по ½ ид. ч. от техния имот на трите си деца – Л.Д., М.Д.и Ц.Д.,
а освен това н. а. № 143, том V, дело №
806/1971 г. представлява официален документ, който се ползва с доказателствена
сила относно това, че продавачът М.Д.Т.е продала на сина си Ц.Д. част от имота
и е получила продажната цена напълно и в брой от него. Свидетелски показания,
че продажната цена е заплатена от В. с нейни лични средства са недопустими на
основание чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. Неверни са и твърденията на въззивниците,
че бившата съпруга на Ц.Д. е имала по - голям принос в строежа на процесната
къща, тъй като видно от трудовата й книжка в периода на строежа на къщата –
1973 г. – 1979 г. е получавала трудово възнаграждение едва 85 лв. – 110 лв.
Дори родителите й да са й предоставяли пари в посочения период, не е доказано,
че те са влагани именно за строежа на къщата. От показанията на свидетелите се
установява, че Ц.Д. е участвал дейно в строежа на къщата, лично е плащал на
майстори и организирал бригади, поради което и при недоказване на по -голям
принос на В.П., то квотите в съсобствеността на вещите, предмет на СИО, следва
да бъдат разпределени поравно между бившите съпрузи. Съдът не е бил сезиран с
искане за установяване на нищожността, респективно на унищожаемостта на
процесните сделки – замени, с които Ц.Д. е прехвърлил собствеността на
процесните имоти на С.Б., поради което и правилно не се е произнесъл по това.
Предвид изложеното се моли въззивната жалба на А.Д., В.А. и А.Д. да бъде
оставена без уважение. Претендират се разноски.
Не е постъпил отговор от С.М.Б..
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 5041156/06.03.2020 г. от С.М.Б. и И.В.И.,
срещу първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делбата при
посочените съделители и квоти, с доводи за неправилност поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че съдът правилно е допуснал
делбата, но неправилно е определил кръга от съделители и техните квоти. Твърди
се, че ищецът А.Д. следва да бъде изключен от съделителите, тъй като се е
отказал от наследството на В.П. и производството спрямо него следва да бъде
прекратено. Неправилно съдът е определил и съделителите и квотите, при които
следва да се допусне делба на едноетажната жилищна сграда. Същата е била
построена от Ц.Д. в режим на СИО без да му е учредявано право на строеж от
останалите съсобственици на парцела – Л. Л.Д.и М.Л.Д., видно от позволителен
билет за нова постройка № 107/ 28.04.1971 г. Следователно построеното върху
парцела има статут на приращение и на основание чл. 92 ЗС собствеността върху жилищната сграда принадлежи на собствениците
на земята. Съдът неправилно е приел, че с последващите прехвърлителни сделки Ц.Д.
е прехвърлил повече права, отколкото притежава на ответницата С.Б., като не е
отчел, че с н. а. № 177, том I, нот. д. №
154/2015 г. и с н. а. № 178, том I, нот. д. №
155/2015 г. Д. не само лично, но и като пълномощник на останалите съсобственици
на поземления имот е продал на Б. общо 12/16 ид. ч. от сградата. Моли се за
отмяна на решението в обжалваната част и делбата на имотите да бъде допусната
при квоти по 1/8 ид. ч. за В.А. и А.Д. и 6/8 ид. ч. за Н.Д.. Претендират се
разноски. Посочва се, че в периода между обявяване на първоинстанционното дело
за решаване и постановяване на решението ответникът Ц.Л.Д. е починал на
05.03.2018 г., като е оставил неоспорено завещание в полза на И.В.И., ЕГН **********,
като се прави искане за конституирането му като страна по делото, представя се
Протокол за приемане на съхранение на саморъчно завещание и обявяването му от
13.03.2018 г. на нотариус Мариела Калоянова, с рег. № 200 на НК и район на
действие – Районен съд – гр. София.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А.А.Д., В.Ц.А. и А.Ц.Д.,
с доводи за процесуална недопустимост на подадената въззивна жалба като
подадена от лице, което не е страна в производството по гр. д. № 27743/2015 г.
по описа на СРС, 62 състав – И.В.И., евентуално се твърди, че въззивната жалба е
неоснователна. Поддържа се, че представеното завещание е оспорено по съдебен
ред, като единствени наследници по закон на Ц.Л.Д. са В.Ц.А. и А.Ц.Д.. Моли се
въззивната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение
като неоснователна.
Срещу двете въззивни жалби е постъпил отговор и от Н.И.Д., с искане да
бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като съдът правилно е определил
квотите на Д. от съсобствеността върху процесните имоти.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни,
приема следното:
Въззивният съд намира за процесуално недопустима въззивна жалба вх. №
5041156 от 06.03.2020 г., подадена от С.М.Б. и И.В.И., поради липса на правен
интерес от обжалването. Въпреки дадените указания в тази връзка, въззивниците
не са обосновали правен интерес да обжалват първоинстанционното решение в
частта, с която е допусната делбата при посочените съделители и квоти, като
изрично са били предупредени за последиците от неизпълнение на указанията – че
въззивната жалба ще бъде върната, а производството пред въззивния съд в тази
част –прекратено. Във въззивната жалба жалбоподателите навеждат доводи, които
по своята същност представляват защита на
чужди права (на ответницата Н.Д. и на ищците В.А. и А.Д.),
поради което настоящата инстанция приема, че въззивниците не са носители на
активна процесуалноправна легитимация да осъществяват тази защита. Още повече,
че носителите на тези претендирани права са конституирани
като страни - съделители в настоящото производство, като ищците са
обжалвали решението на СРС в неизгодната за тях част. Ответницата Б. не е обжалвала
първоинстанционното решение в частта, с която искът за делба спрямо нея е
отхвърлен. От своя страна И.В.И. също не е обосновал правен интерес да обжалва
решението на СРС, тъй като въпреки дадените му указания с определение от
25.09.2020 г., съобщено на страната на 12.10.2020 г., не е представил нито в
оригинал, нито в заверено копие саморъчното завещание, с което се легитимира
като наследник на Ц.Д.. Във въззивната жалба не са изложени доводи, че делбата
следва да се допусне и с участието на И.В.И., като следва да се има предвид и че
последният се легитимира като наследник по завещание на Ц.Д., спрямо когото
искът за делба е отхвърлен, но в тази част решението на СРС не е обжалвано с
въззивната жалба от 06.03.2020 г. В допълнение, жалбоподателите не са изпълнили
и указанията за довнасяне на държавна такса по жалбата в размер на 25 лв.
Поради изложеното, въззивната жалба на С.М.Б. и И.В.И. следва да бъде оставена
без разглеждане като недопустима, а производството по нея да бъде прекратено.
Въззивната жалба на А.А.Д., В.Ц.А. и А.Ц.Д. е
процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно. При осъществена дължима
служебна проверка СГС констатира, че същото е частично недопустимо поради
следните съображения:
Производството по гр. д. № 27743/2015 г. по описа на СРС, 62 състав, е
образувано по искова молба вх. № 8643/22.05.2015 г. на В.А.П., ЕГН ********** (починала в хода на процеса на 25.05.2016 г.
и заместена по реда на чл. 227 ГПК от А.А.Д.
– син, ЕГН **********, В.Ц.А. –
дъщеря, ЕГН ********** и А.Ц.Д. –
син, ЕГН **********) срещу Ц.Л.Д., ЕГН
**********, С.М.Б., ЕГН **********, и Н.И.Д.,
ЕГН **********, действаща към момента на подаване на исковата молба със
съгласието на своята майка и законен представител С.И.Д., ЕГН **********, с иск
с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС – за допускане на съдебна делба на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VI-295, находящ се в кв. 38 по регулационния
план на гр. София, местност „Христо Ботев“ с графично изчислена площ 453 кв. м.
и с площ 470 кв. м. по документ за собственост при съседи на имота: улица, К.Г.,
Г.М.и Е.Д.К.и при граници по скица: ул. „503“, УПИ № VII-296,
УПИ № VIII-297, УПИ № ХI-294,
УПИ № V-294 (представляващ имот с идентификатор 68134.707.295 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-138/24.07.2017
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 25.06.2020 г., с
адрес на поземления имот: гр. София, район Слатина, ул. „********, с площ от
457 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 295,
квартал 38, парцел VI, съседи:
68134.707.297, 68134.707.296, 68134.707.107, 68134.707.5121, 68134.707.5122),
заедно с намиращата се в този имот ЕДНОЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. София, Столична община, район „Слатина“,
на ул. „****съгласно архитектурно заснемане за възстановяване на строителни
книжа от 09.02.2015 г. на район „Слатина“, Столична община, със застроена площ
от 48,8 кв. м. и с разгърната застроена площ от 148,8 кв. м., състояща се от
сутерен на кота -2,51 м, състоящ се от преддверие със стълбище и две складови
помещения, партер на кота 0, състоящ се от стълбище, преддверие, кухня с
трапезария, дневна и баня с тоалетна и подпокривен етаж, на кота +2,78 кв. м.,
състоящ се от външна стълба, преддверие, две складови помещения, таванско
помещение с тераса, при съседи: от четири страни двор (представляваща имот с
идентификатор 68134.707.295.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение от 25.06.2020 г., с адрес на сградата: гр.
София, район Слатина, ул. „********, с площ от 49 кв. м., брой етажи – 2, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна), при квоти: за парцела – 4/8 ид.
ч. за ищцата В.А.П., 3/8 ид. ч. за ответника Н.И.Д. и 1/8 ид. ч. за ответника Ц.Л.Д.,
за жилищната сграда: 12/16 ид. ч. за ищцата В.А.П., 3/16 ид. ч. за ответника Н.И.Д.
и 1/16 ид. ч. за ответника Ц.Л.Д..
По делото не е спорно, а се установява и от приетите писмени
доказателства, че ищцата В.А.П. и ответникът Ц.Л.Д. са бивши съпрузи.
Сключеният между тях на 07.03.1970 г. граждански брак (Удостоверение за
граждански брак № 069667/07.03.1970 г. на Ленински РНС, гр. София) е прекратен
с развод по силата на решение от 24.08.1988 г. на Софийски районен съд – осми
състав по гр. д. № 514/1987 г., влязло в сила на 15.06.1989 г.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответниците
възразяват, че делото следва да бъде прекратено – по отношение на Ц.Д. и С.Б.
поради липса на пасивна легитимация, тъй като не са собственици на процесните
имоти, а по отношение на Н.Д. – на основание чл. 126, ал. 1 ГПК – поради по - рано
образувано и висящо гр. д. № 22011/2015 г. по описа на СРС, 126 състав, за
делба на процесните два недвижими имота по искова молба на Н.Д. срещу В.П..
По делото се установява, а и не е спорно между страните, че по искова
молба вх. № 6353/21.04.2015 г., вписана в Агенция по вписванията на 29.05.2015
г. (депозирана преди исковата молба, по която е образувано настоящото дело вх.
№ 8643/22.05.2015 г., вписана в Агенция по вписванията на 12.10.2015 г.),
подадена от Н.И.Д., непълнолетна, действаща със съгласието на майка си и
законен представител С.И.Д., срещу В.А.П., е образувано гр. д. № 22011/2015 г.
по описа на СРС, 126 състав, за делба на процесните имоти, предмет на делба и в
настоящото производство - УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VI-295,
находящ се в кв. 38 по регулационния план на гр. София, местност „Христо Ботев“
с графично изчислена площ 453 кв. м. и с площ 470 кв. м. по документ за
собственост при съседи на имота съгласно нотариален акт: улица, К.Г., Г.М.и Е.Д.К.и
при граници по скица: ул. „503“, УПИ № VII-296,
УПИ № VIII-297, УПИ № ХI-294,
УПИ № V-294, заедно с намиращата се в този имот ЕДНОЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, съгласно архитектурно заснемане за възстановяване на строителни
книжа от 09.02.2015 г. на район „Слатина“, Столична община, със застроена площ
от 48,8 кв. м. и с разгърната застроена площ от 148,8 кв. м., състояща се от
сутерен на кота -2,51 м, състоящ се от преддверие със стълбище и две складови
помещения, партер на кота 0, състоящ се от стълбище, преддверие, кухня с
трапезария, дневна и баня с тоалетна и подпокривен етаж, на кота +2,78 кв. м.,
състоящ се от външна стълба, преддверие, две складови помещения, таванско
помещение с тераса, при съседи: от четири страни двор, при квоти: ¾ ид.
ч. за Н.И.Д. и ¼ ид. ч. за В.А.П..
С определение от 08.03.2016 г. по гр. д. № 27743/2015 г. по описа на
СРС, 62 състав, съдът е прекратил производството по делото с мотиви, че между
същите страни и със същия предмет е налице вече образувано по - рано гр. д. №
22011/2015 г. по описа на СРС, 126 състав, поради което е налице основанието по
чл. 126, ал. 1 ГПК. Това определение е отменено с определение № 19738/12.08.2016
г. по ч. гр. д. № 8939/2016 г. по описа на СГС, III-Б
състав поради липса на пълен идентитет между делата, образувани пред 62 състав
и 126 състав на СРС, и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С определение от 24.08.2016 г. по гр. д. № 27743/2015 г. по описа на
СРС, 62 състав, съдът е спрял производството по делото до приключване с влязло
в сила решение на производството по гр. д. № 22011/2015 г. по описа на СРС, 126
състав на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Това определение също е отменено
с определение № 5720/ 27.02.2017 г. по ч. гр. д. № 14203/2016 г. по описа на
СГС, IV-Б състав с мотиви, че наличието на частичен
субективен и обективен идентитет между гр. д. № 22011/2015 г. по описа на СРС,
126 състав и гр. д. № 27743/2015 г. по описа на СРС, 62 състав не представлява
връзка на обусловеност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, и делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед задължението на съда да следи служебно за допустимостта на
производството във всеки етап на делото, в хода на въззивното производство са
приети: решение № 367171/21.03.2018 г. по гр. д. № 22011/2015 г. по описа на
СРС, II г. о., 126 състав и решение № 5257/11.07.2019 г. по
в. гр. д. № 13227/2018 г. по описа на СГС, II-Г
състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение. От посочените решения
е видно, че по предходното производство е допуснато извършването на съдебна
делба между Н.И.Д., ЕГН **********,
непълнолетен, действащ със съгласието на майка си С.И.Д., ЕГН **********, В.Ц.А., ЕГН ********** и А.Ц.Д., ЕГН ********** (наследници на
първоначалната ответница В.П., починала в хода на процеса) на следните
недвижими имоти: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № VI-295, находящ се в гр. София, район Слатина, ул. ****, от квартал 38
по регулационния план на гр. София, местността „Христо Ботев“, с графично
изчислена площ от 453 квадратни метра и площ по документи за собственост от 470
квадратни метра, при съседи съгласно документи за собственост: улица, К.Г., Г.М.и
Е.Д.К.и при граници съгласно скица: ул. № „503-та”, урегулиран поземлен имот №
VII-296, урегулиран поземлен имот № VIII-297, урегулиран поземлен имот № XI-294
и урегулиран поземлен имот № V-294 и ПОСТРОЕНАТА
В ИМОТА ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 48,80 квадратни метра
и разгъната застроена площ от 148,80 квадратни метра, състояща се от:
сутерен, на кота -2,51 метра, състоящ се от предверие със стълбище и две
складови помещения; партер, на кота +/- 0,00 метра, състоящ се от стълбище,
предверие, кухня с трапезария, дневна и баня с тоалетна; подпокривен етаж, на
кота +2,78 метра, състоящ се от външна стълба, предверие, две складови
помещения, таванско помещение и тераса, при съседи: от четири страни двор, при
следните ДЯЛОВЕ: 6/8 ид. ч. за Н.И.Д., ЕГН **********, непълнолетен, действащ
със съгласието на майка си С.И.Д., ЕГН **********, 1/8 ид. ч. за В.Ц.А., ЕГН **********,
1/8 ид. ч. за А.Ц.Д., ЕГН **********; постановено е на основание чл. 344, ал. 2 ГПК описаните по - горе недвижими имоти да се ползват от В.Ц.А., ЕГН **********
и А.Ц.Д., ЕГН ********** до окончателното извършване на делбата; осъдена е на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК В.Ц.А., ЕГН ********** да заплаща на Н.И.Д., ЕГН **********,
месечно сумата от 43,75 лв. срещу ползването на делбените имоти; осъден е на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК А.Ц.Д., ЕГН ********** да заплаща на Н.И.Д., ЕГН **********,
месечно сумата от 43,75 лв. срещу ползването на делбените имоти. Производството
по гр. д. № 22011/2015 г. по описа на СРС, 126 състав е ПРЕКРАТЕНО в частта
срещу А.А.Д., ЕГН ********** поради отказ от наследството на В.А.П..
Видно от отбелязването, решенията
са влезли в сила на 11.06.2020 г.
Във всяко положение на делото въззивният съд е длъжен да следи служебно за
процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск. При липса на една от абсолютните положителни процесуални
предпоставки или наличие на една от отрицателните предпоставки, искът е
недопустим. Процесуалните
предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят допустимостта на
процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по
същество правния спор между страните. В съвкупността си всички те трябва да са
налице през цялото време на развитие на исковия процес и към момента на
постановяване на решението, за да бъде то валиден и допустим съдебен акт.
Отпадането на процесуална предпоставка, респ. възникването на процесуална
пречка в хода на делото, препятства развитието на процеса и винаги осуетява
допустимостта на решението като процесуално действие на съда, защото прави
ненадлежно упражняването на правото на иск. Това има за последица липса на
право и задължение за правораздавателния орган да извършва процесуални
действия, насочени към разглеждане и решаване на спора по същество - така Тълкувателно
решение № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по
т. д. № 1/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Силата на пресъдено нещо е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за правото на иск (за наличието на която
съдът е длъжен да следи служебно), поради което решаването на правния спор с
влязло в сила решение има за последица недопустимост на последващ процес между
същите страни със същия предмет - чл. 299, ал. 1 ГПК. С нормата на чл. 299 ГПК законодателят въвежда забрана за пререшаване на
споровете, като задължава съдилищата служебно да прекратяват повторно
заведените дела. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, решението влиза в сила между същите страни,
за същото искане и на същото основание. Съгласно разпоредбата на чл. 344 ГПК, с решението по допускане на делба на имот съдът се
произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата,
както и каква е частта (квотата) на всеки съделител.
В разглеждания случай, на основание чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК, за настоящия съдебен състав е задължително
постановеното и влязло в сила решение по гр. д. № 22011/2015 г. по
описа на СРС, 126 състав, с което е допусната съдебна делба на процесните недвижими
имоти, като този съдебен акт се ползва със сила на пресъдено нещо за страните
по горепосоченото дело (които са страни и по настоящото дело) и респективно ги
обвързва по задължителен начин. Съществува идентичност между предмета
на силата на пресъдено нещо и предмета на делото,
образувано по втория иск - правото, предмет на СПН, и правото, предмет на
второто дело, се покриват напълно както откъм белезите, които го
индивидуализират, така и откъм времето, за което се претендира, че правото по
второто дело съществува. В този смисъл предявеният последващ иск за
делба е недопустим поради отвод за пресъдено нещо между В.П.,
респективно нейните наследници, и Н.Д..
Основанието на иска за делба е
съществуването на съсобственост, а не конкретният способ за отделните
съделители, поради което всеки от тях е длъжен да изчерпи всички основания, на
които твърди, че притежава права в съсобствеността. В производството по първата
фаза на делбата следва да бъдат релевирани и всички възражения
относно липсата на съсобственост, тъй като със съдебния акт те се погасяват. В
тази връзка следва да се посочи, че в предходно образуваното производство са
разгледани всички възражения на В.П., които са били наведени от нея в отговора
на исковата молба, и които са били изследвани и в настоящото производство -
обсъден е въпросът дали ½ ид. ч. от правото на собственост върху
процесния урегулиран поземлен имот и построената в него жилищна сграда (или
част от това право) е придобито в режим на съпружеска имуществена общност от В.А.П.
и Ц.Л.Д. или е лична собственост на В.А.П. поради трансформация (пълна или
частична) на лично имущество, съответно изследвано е дали продажната цена от
940 лв. е заплатена на продавача към момента на сключване на договора с дарени
от родителите на П.а парични средства, за установяването на който факт са
разпитани същите свидетели, като разпитаните в производството по делото, чието
решение е предмет на контрол пред настоящата инстанция, разгледани са и
релевираните от В.Ц.А. и А.Ц.Д. възражения за нищожност на договорите за замяна
– поради нарушаване на забраната по чл. 33 ЗС, като са изложени мотиви за
тяхното преклудиране. В производството по гр. д. № 27743/2015 г. по описа на
СРС, 62 състав не се твърди наличие на обстоятелства, които не са били
разгледани по гр. д. № 22011/2015 г. по описа на СРС, 126 състав, тъй като са
настъпили след приключване на съдебното дирене по посоченото дело, а вече
наведените възражения не могат да бъдат преразглеждани, до което би се стигнало
с постановяване на решение по настоящото дело. А нов иск за делба би
бил допустим, ако се основава на твърдения за факти, настъпили след влизане
в сила на решението по допускане на делбата по
предходното дело, каквито в частност не се твърдят. Предвид това, забраната на чл.
299, ал. 1 ГПК за пререшаване на
спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на
всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на
решението, независимо дали тези права са били релевирани от правоимащата страна
в производството или не.
Отделно от това, съдебното производство
по делба е уредено от закона като особено исково производство, в
което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между
съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването
на съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за
собственост, за произход и осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за
действителност на завещания, за възстановяване на запазена част. Разпоредбата
на чл.
342 ГПК, според която в първото заседание всеки от
наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва
в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои
имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред
делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва
възможността, ако някой от тях е пропуснал възможността да направи възраженията
си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред,
докато е висящо производството по допускане на делбата. В тази хипотеза, поради
обуславящия характер на второто дело, макар и заведено след предявяване на иска
за делба, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК. Споровете между съсобствениците по
въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза
на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението
по чл. 344,
ал. 1 ГПК, с което се допуска делбата – в
този смисъл решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 5605/2013 г. по описа на
ВКС, І г. о., определение № 2 от 05.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5394/2016 г. по
описа на ВКС, III г. о. и др.
Настоящият съдебен състав намира, че
въпросът относно саморъчното завещание не може да бъде изследван, доколкото по
делото не е представено саморъчното завещание, както и това би лишило страните
от триинстанционен съдебен контрол, а освен това И.И., който се легитимира като
наследник по завещанието, е могъл да го представи в предходно развилото се
производство предвид твърденията, че е знаел за завещанието към момента на
смъртта на завещателя Ц.Д. – т. е. 04.03.2018 г., в който момент все още не е било
налице влязло в сила съдебно решение по първата фаза на делбата и обективно е
било факт към датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата. От
друга страна, за евентуално неучаствалия в делбата друг съсобственик съществува
друг път за съдебна защита - правото да се иска признаване
на делбата за нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и/или извършване на нова делба.
Действително, като ответници по настоящото
дело са конституирани и Ц.Л.Д. и С.М.Б., които не са били страни по гр. д. №
22011/2015 г. по описа на СРС, 126 състав. В случая обаче Ц.Д. е починал на
04.03.2018 г., като видно от Удостоверение за наследници изх. №
РСЛ18-УГ01-2140ПРЕПИ/07.03.2018 г., издадено от Столична община, район
„Слатина“, е оставил за свои наследници по закон В.Ц.А., ЕГН ********** –
дъщеря и А.Ц.Д., ЕГН ********** – син (както се посочи по - горе, И.В.И. не е
доказал качеството си на наследник по завещание на Ц.Л.Д.). Посочените лица
вече участват в производството като ищци – наследници на В.П.. Поради това, въззивният
съд намира, че поради сливане на качеството на ищец и ответник в лицето на В.А.
и А.Д., производството по иска за делба по отношение на Ц.Д. е процесуално
недопустимо, поради което следва да бъде прекратено, а постановеното решение
спрямо този ответник – обезсилено на това основание. Наследниците на Ц.Д. ще са
обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. №
22011/2015 г. по описа на СРС, 126 състав относно лицата, имотите и квотите,
при които следва да се допусне делбата на процесните два недвижими имота.
Производството спрямо А.А.Д. е недопустимо
и на самостоятелно основание – липса на процесуална легитимация, тъй като видно
от приетото по делото Съдебно удостоверение изх. № 85625/14.10.2016 г. по гр.
д. № 57195/2016 г. по описа на СРС, 149 състав, наследникът на В.А.П. (първоначална
ищца по настоящото дело) – А.А.Д. е направил отказ от наследството на своята
майка, който е вписан в особената книга на съда под № 1205/14.10.2016 г.
Искът за делба на В.А. и А.Д. по
отношение на С.Б. правилно е бил отхвърлен с обжалваното решение на 62 състав
(посоченият ответник не е участвал в предходно развилото се производство,
поради което не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по него),
тъй като не се установява С.Б. да има качеството на съсобственик на процесните
имоти. В тази връзка във въззивната жалба на ищците не са изложени и никакви
конкретни оплаквания, поради което и на основание чл. 269 ГПК въззивният съд не
дължи излагане на допълнителни мотиви.
Ето защо и
на основание чл.
270, ал. 3, изр. 1 ГПК решението
на СРС следва да бъде обезсилено в частта, с която е допусната делба на
процесните два имота при посочени съделители и квоти, в частта, с която е
отхвърлен искът за делба по отношение на Ц.Л.Д., както и в частта, с която е
отхвърлен искът за делба на А.Д. по отношение на С.Б., а производството по
делото – прекратено в тези части. Решението на СРС следва да бъде потвърдено в
частта, с която е отхвърлен искът за делба на В.А. и А.Д. по отношение на С.М.Б..
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на ищците не се дължат разноски
за първоинстанционното производство, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответницата Н.Д. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК направените разноски в
първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 600
лв., които се доказват от приложения договор за правна защита и съдействие,
имащ характер на разписка, в който е отбелязано, че възнаграждението е платено
в брой, както и приложения списък по чл. 80 ГПК. Посоченият размер на
адвокатското възнаграждение е под минималния, предвиден в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер в
действащата към момента на уговаряне на възнаграждението редакция – чл. 7, ал.
4, поради което не подлежи на намаляване. В полза на С.Б. и на Ц.Д. разноски за
първоинстанционното производство не се дължат, тъй като такива не са присъждани
с първоинстанционното решение, по отношение на което не е направено искане по
чл. 248 ГПК в законоустановения срок, а по отношение на Ц.Д. – и поради сливане
на качеството на ищец и ответник.
На основание чл.
9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС държавна такса в размер на
80 лв.
За въззивното производство в
полза на ищците – жалбоподатели не се дължат разноски, предвид, че подадената
от тях въззивна жалба е неоснователна, а в представения договор за правна
защита и съдействие не е посочено част от заплатения адвокатски хонорар да е
във връзка с подаване на отговор на въззивната жалба, която съдът прие за
недопустима.
На въззивниците С.Б. и И.И. не се дължат разноски, тъй като въззивната
им жалба е оставена без разглеждане, а и по делото не са представени
доказателства за сторени разноски, включително по подаване на отговор на
въззивната жалба на ищците. От страна на Н.Д. не са претендирани разноски,
поради което въззивният съд не присъжда такива.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №
37370/07.02.2020 г. по гр. д. № 27743/2015 г. по описа на СРС, 62 състав в
частите, с които е допуснато да се извърши съдебна делба между А.А.Д., ЕГН **********,
В.Ц.А., ЕГН **********, А.Ц.Д., ЕГН ********** и Н.И.Д., ЕГН *********** върху
следните недвижими имоти: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VI-295,
находящ се в кв. 38 по регулационния план на гр. София, местност „Христо Ботев“
с графично изчислена площ 453 кв. м. и с площ 470 кв. м. по документ за
собственост, при съседи на имота: улица, К.Г., Г.М.и Е.Д.К.и при граници по
скица: ул. *******УПИ № VII-296, УПИ № VIII-297, УПИ № ХI-294,
УПИ № V-294, и намиращата се в този имот ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, находяща се в гр. София, Столична община, район „Слатина“, на ул. „********,
съгласно архитектурно заснемане за възстановяване на строителни книжа от
09.02.2015 г. на район „Слатина“, Столична община, със застроена площ от 48,8
кв. м. и с разгърната застроена площ от 148,8 кв. м., състояща се от сутерен на
кота -2,51 м., състоящ се от преддверие със стълбище и две складови помещения,
партер на кота +/- 0 м., състоящ се от стълбище, преддверие, кухня с
трапезария, дневна и баня с тоалетна и подпокривен етаж, на кота +2,78 кв. м.,
състоящ се от външна стълба, преддверие, две складови помещения, таванско
помещение с тераса, при съседи: от четири страни двор, при квоти: за парцела –
по 1/12 ид. ч. за А.Д., В.А. и А.Д. и 9/12 ид. ч. за Н.Д. и за едноетажната
жилищна сграда – по 2/12 ид. ч. за А.Д., В.А. и А.Д. и 6/12 ид. ч. за Н.Д.; в
частта, с която е отхвърлен искът за допускане на съдебна делба на описаните по
– горе недвижими имоти по отношение на Ц.Л.Д., ЕГН ********** (починал на 04.03.2018
г. и заместен от наследниците си по закон - В.Ц.А., ЕГН ********** и А.Ц.Д.,
ЕГН **********), както и в частта, с която е отхвърлен искът за съдебна делба
на А.А.Д. по отношение на С.М.Б. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тези части.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото по отношение на А.А.Д., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
37370/07.02.2020 г. по гр. д. № 27743/2015 г. по описа на СРС, 62 състав, в
частта, с която е отхвърлен искът за делба на В.Ц.А., ЕГН ********** и А.Ц.Д.,
ЕГН ********** на посочените имоти по отношение на С.М.Б., ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
5041156 от 06.03.2020 г., подадена от С.М.Б., ЕГН ********** и И.В.И., ЕГН **********,
срещу решение
№ 37370/07.02.2020 г. по гр. д. № 27743/2015 г. по описа на СРС, 62 състав, в частта, с която
е допуснато да се извърши съдебна делба между А.А.Д., В.Ц.А.,
А.Ц.Д., и Н.И.Д., върху горепосочените имоти, при горепосочените квоти, като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази му част.
ОСЪЖДА В.Ц.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, ж. к. „****, вх. ****и А.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплатят на Н.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 600 лв. (шестстотин лева).
ОСЪЖДА В.Ц.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, ж. к. „****, вх. ****и А.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплатят по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 9 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата
от 80 лв. (осемдесет лева) – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която
частично е обезсилено и частично е потвърдено първоинстанционното решение подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а в частта, с която производството по
въззивната жалба на С.Б. и И.И. е прекратено - с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в
едноседмичен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.